М
О Т И В И: Към Решение № 114/17.04.2019 г. по АНД № 55/2019 г. по описа на БОС.
Производството е образувано по искане
на Бургаска Окръжна прокуратура по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо регистрираното в гр. Бургас
дружество „Модстрой“ ЕООД (ЕИК: *********) във връзка с имуществената облага в размер на 47 786.39
лв., която била получена от юридическото лице чрез извършеното от управителя му
Антоний Славчев Средков с ЕГН ********** от 14.05.2011 г. до 31.03.2014 г. в
гр. Бургас - престъпление по чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и 3,
вр. чл.26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура –Бургас поддържа внесеното предложение по изложените в него
съображения, считайки, че със своите действия Антоний Средков, който е бил
управител на юридическото лице е довел до обогатяване на дружеството. В
пледоарията си моли съда да се произнесе в положителен смисъл по отношение на
искането, като на юридическото лице бъде наложена имуществена санкция в
максимален размер по чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН – 47 786.39 лв.
Процесуалният представител на
юридическото лице изразява позицията си, че делото следва да се прекрати поради
изтичане на давностните срокове по чл. 80 от НК и по чл. 34 от ЗАНН. От
мотивите по Присъда № 316 по НОХД № 278/2018 г. на ОС – Бургас е видно, че
крайният срок по ДДС, за който е подведен под отговорност Антоний Средков като
управител на „Модстрой“, е за данъчен период месец март 2012 г. и давностният
срок за възбуждане на административно-наказателна отговорност по ЗДДС е
15.04.2017 г., при стриктно прилагане на правилото на чл. 80, ал. 4 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН. Наред с това пледира, че дружеството на се е обогатило, тъй
като след извършване на ревизионно производство от данъчните органи, дружество
„Модстрой“ ЕООД е заплатило средствата в държавния бюджет и на практика не се е
обогатило.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:
С решение от 16.02.1996 г. по ф.д.
3359/1994 г. на Бургаския окръжен съд „Модстрой“ ИООД гр. Бургас било вписано в
търговския регистър. На 28.09.2004 г., дружеството било регистрирано по ЗДДС с
едноличен собственик и управител Анатолий Славчев Средков.
С Присъда № 316 от 19.12.2018 г. по
НОХД № 278/2018 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Анатолий Славчев
Средков за виновен в това, че: през периода от 14.05.2011 г. до 01.04.2013 г. в
гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
едноличен собственик, управляващ и представляващ „Модстрой“ ЕООД, със седалище
и адрес гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения на „Модстрой“ ЕООД в особено големи размери –
общо 47 786.39 лева, представляващи дължим от „Модстрой“ ЕООД корпоративен
данък по ЗКПО за 2012 г. в размер на 13 618.18 лв. и дължим данък върху
добавената стойност по ЗДДС в размер на 34 168.21 лв., като не издал на
Д.С.Р., М.Й.В., Д.И.И., С.В.М., М.Т.Т. и Й.К.Г. общо 21 бр. фактури за получени
в периода 13.04.2011 г. до 23.03.2012 г. плащания на различни по размер суми,
общо възлизащи на 217 275 лв., като потвърдил неистина в две справки - декларации
по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 02001503752/13.10.2011 г., вх. №
02001455542/10.06.2011 г. и затаил истина в осем справки-декларации по чл. 125
от ЗДДС – вх. № 02001448939/15.05.2011 г., вх. № 02001477012/09.08.2011 г., вх.
№ 02001492012/13.09.2011 г., вх. № 02001514461/12.11.2011 г., вх. №
02001525358/13.12.2011 г., вх. № 02001534491/13.01.2012 г., вх. №
02001558635/12.03.2012 г., вх. № 02001572355/12.04.2012 г. и в годишна данъчна
декларация по чл. 92 от ЗКППО - № 200-И-0089331/01.04.2013 г., подадени по
електронен път от С.Г.К. до НАП – ТД – Бургас, като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд необявените и неплатени данъчни задължения са
внесени в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание чл. 255, ал. 4,
вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 78а от НК го
освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно
наказание глоба от 2 500 лв., като на основание чл. 304 от НПК, го
оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 255,
ал. 3 от НК, за което е бил предаден на съд, както и по обвинението, че
престъплението е извършено посредством Р.А.Г. и чрез потвърждаване на неистина
в дневниците за продажби към посочените справки-декларации по ЗДДС. Присъдата е
обжалвана на 03.01.2019 г. пред АС – Бургас и не е влязла в законна сила.
Във внесеното искане прокуратурата
твърди, че като последица от извършеното от подс. Антоний Средков престъпление
„Модстрой“ ЕООД – Бургас се е обогатило неоснователно с 47 786.39 лв. от
престъплението по чл. 255, ал. 4, вр. ал.3, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
Преди да отговори, обаче на въпросите,
които разпоредбата на чл. 83г, ал. 5 от ЗАНН поставя за обсъждане пред съда,
свързани с това дали конкретното юридическо лице е получило облага, дали има
връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, и между
деянието и облагата за юридическото лице, съдът следва да вземе отношение по
аргументите на процесуалния представител, свързани с наличието на абсолютната
погасителна давност за налагане на имуществена санкция на юридическото лице. В
настоящия случай наличието или липсата на изтекла давност следва да бъде
съобразена с правопораждащия претендираната имуществена санкция факт – датата
на извършване на престъплението/престъпленията. В общите разпоредби на ЗАНН –
чл. 11 ЗАНН е посочено, че относно въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формата на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Очевидно е, че в ЗАНН не са
налице разпоредби, касаещи приложимостта или не на института на давността. Тази
празнота е запълнена по тълкувателен път с ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014
г. на ОКС на НК на ВКС, дадени са задължителни указания, че сроковете по чл. 34
от ЗАНН са давностни, както и че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. На тази плоскост, настоящият съдебен състав преценя, че в
конкретния случай за преценка наличието или не на изтичане на погасителна
давност /било то за преследване или за изпълнение на санкцията/, значение има
времето на извършване на деянието, тъй като именно това е правопораждащ факт,
въз основа на който се претендира налагане на имуществена санкция на
юридическото лице. В случая следва да бъде съобразен периодът на деянията,
осъществени от управителя на юридическото лице, за които се твърди от
прокуратурата и с които твърдения съдът е обвързан, че са в причинна връзка с
настъпила за дружеството облага. Този период съобразно обвинителния акт е от
14.05.2011 г. до 31.03.2014 г. Именно от датата на прекратяване на
осъществяване на действията на Антоний Средков – 31.03.2014 г. следва да се
преценяват сроковете, изключващи наказателното преследване. Независимо, че
нормата на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН коментира наличие на извършено „престъпление“,
то относима е нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а не тези, касаещи преценка
на наказанието, налагащо се за съответното престъпление, тъй като в това
производство се ангажира административна отговорност само на юридическото лице
и спрямо него може да бъде наложена само имуществена санкция, но не и
наказания, обвързани с личността на субекта на престъпленията, което е
физическо лице. Именно т.5 на чл. 80, ал. 1 от НК урежда давностните срокове за
„всички останали случаи“ извън наказания, персонално касаещи вида на субекта
като физическо лице и изхождайки от това, настоящия съдебен състав преценя, че
в производството по глава четвърта ЗАНН са приложими само сроковете по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК. Тъй като продължаваната престъпна дейност на управителя на
юридическото лице е преустановена на 31.03.2014 г. , то от този момент се
преценява и наличието или липсата на настъпила погасителна давност и срокът,
който следва да бъде преценяван е 4 години и 6 месеца от преустановяване на
престъпните деяния – 31.03.2014 г. и е изтекъл на 31.09.2018 г.
Предложението на Окръжна прокуратура
Бургас, във връзка с което е образувано настоящото дело, е постъпило в БОС на
17.01.2019 г., след изтичане на абсолютния давностен срок. При тази констатация
и при изричното изявление в този смисъл от страна на процесуалния представител
на юридическото лице, единствената възможност за съда е да откаже и да не
наложи имуществена санкция на „Модстрой“ ЕООД – Бургас, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9 в размер на
47 786.39 лв.
При така възприетата позиция, съдът
прецени като безпредметно да обсъжда останалите, поставени от процесуалния
представител на юридическото лице и прокуратурата въпроси по същността на
предложението и да изследва наличието или липсата на основанията по чл. 83г,
ал. 5 от ЗАНН.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето
решение.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: