Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 488/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от Х.М.М. *** чрез пълномощник срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 19-0906-000421/25.09.2019 г. на Началник на
група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна Полиция Ловеч.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, издадена в
противоречие с материалния закон, при нарушение на административно
производствените правила и целите на закона, поради което се иска нейната
отмяна или алтернативно намаляване на срока до предвидения в закона минимум.
Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно
заседание жалоподателката лично и чрез пълномощник поддържат жалбата.
Ответникът
– Началникът на група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна Полиция Ловеч – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от
надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество
е основателна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 25.09.2019 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) против И.А.М. от
гр. Ловеч, затова, че на същата дата около 23:55 часа на общински път № LOV1050, км. 0 + 430 с
посока на движение с. Горан, община Ловеч управлява лек автомобил „Санг Йонг
Рекстън” с рег. ***собственост на Х.М.М., като водачът не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) по справка от
ОДЧ – РУ Ловеч, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП. АУАН е съставен
в присъствие на един свидетел. Като доказателства са иззети два броя табели с
регистрационния номер на автомобила и свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство (СРМПС). АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис на същта дата. В
него е отразено, че той няма възражения.
Въз основа на
съставеният АУАН, Началникът на група към ОДМВР Ловеч,
Сектор Пътна Полиция Ловеч е издал оспорената в
настоящото съдебно производство заповед, с която на жалбоподателката Х.М. е
наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за девет месеца,
затова, че като собственик на процесния лек автомобил допуска/предоставя
управлението му на И. М., който не притежава СУМПС и има съставен АУАН.
За изясняване на
делото от фактическа страна по искане на жалбоподателката са допуснати до
разпит двама свидетели.
Свидетелят А.Т.А.
е съсед на жалбоподателката в ***, община Ловеч. Заявява, че жалбоподателката и съпругът й
са отишли на почивка в Испания. Техният син И. живее в с. Горан. Той е ученик в
Математическа гимназия в гр. Ловеч и затова жалбоподателката е помолила
свидетеля да го вози с неговата лична кола до училище сутрин и вечер. Твърди,
че процесния автомобил са го заключили и са оставили ключовете на място, което
само той е знаел в къщата, в която са живеели. И. е живеел сам в другата къща,
която е била на около
Свидетелят А.С.М.
е съпруг на жалбоподателката Х.М.. Твърди, че двамата с нея са били на гости на
близки в Испания за времето от 19.09.2019 г. до 26.09.2019 г. Заключили са
процесния автомобил и жена му Х.М. е оставила ключовете на място в тяхната
къща, което е знаела само тя и съседът А. А.. Къщата се заключва. Според него синът му И. е откраднал ключовете
на автомобила, но не е казал къде е ходил с автомобила.
Показанията на
разпитаните свидетели следва да се преценяват, като се отчита тяхната
заинтересованост. Първият свидетел е съсед на жалбоподателката в ***, на когото тя е
оставила ключовете на автомобила, а вторият е неин съпруг.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателката е
наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.
Министърът на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. е определил да
осъществятат контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 3 и
ОДМВР.
Директорът на
ОДМВР Ловеч със заповед № 295з-805/25.04.2017 г. е оправомощил да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП
служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. I.3 фигурират Началниците на групи в
сектор Пътна полиция при ОДМВР Ловеч за цялата територия, обслужвана от ОДМВР
Ловеч По делото е представено Удостоверение
№ УРИ 295р-14484/21.10.2019 г., издадено от ОДМВР Ловеч, от което се установява, че
издателят на обжалваната заповед Д.П.Д. е назначен на длъжност Началник на група
„Моторни превозни средства, водачи и администратнивно-наказателна дейност” в
сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР Ловеч със
заповед № 8121К-6521/11.08.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, считано
от 22.08.2017 г. и продължава да служи на същата длъжност и към момента.
Обжалваната в
настоящото производство заповед е издадена на 25.09.2019
г.
от Д.П.Д. - Началник на група „Моторни превозни средства, водачи и
администратнивно-наказателна дейност” в сектор „Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР Ловеч. Нарушението на ЗДВП е установено на
общински път в община Ловеч, който район се обслужва от ОДМВР Ловеч.
Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания.
Административният
орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените
правила.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби.
Съгласно чл. 22
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите,
които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното
обжалване се уреждат в съответния закон или указ.
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С оспорената
заповед на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,
т.1 или 4, или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
Тази мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността на нарушителя да
извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно наказание.
Според чл. 189,
ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумтивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които
съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради
което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на
акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от Административния
орган в обжалваната заповед. По делото не е спорно, а и се установява от
представените доказателства, че
жалбоподателката Х.М. е собственик на автомобила „Санг Йонг Рекстън” с
рег. № ***. При условие,
че формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателката
и при безспорното установяване, че собственото й МПС е управлявано от нейния
син И.А.М., който не е правоспособен водач,
съдът приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт,
правопораждащ прилагането на наложената ПАМ.
Съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. В чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП е
регламентирано, че тази ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година. В случая с обжалваната заповед е наложена
на жалбоподателката ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от девет
месеца. Административният орган не е изложил мотиви нито в обжалваната заповед,
нито в други писмени материали, съставляващи част от административната преписка
защо и по какви съображения е определил този срок на наложената ПАМ.
Заповедта за
налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК,
включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ.
Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и
специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и
всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по
този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва
законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е
пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида.
Липсата на мотиви на
Административния орган, отнасящи се до определения от него срок възпрепятства
съдът да извърши проверка относно изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията
за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168,
ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като в ЗДвП е
предвиден срок от шест месеца до една година за процесната ПАМ, административният орган е следвало да изложи
мотиви съобразно фактите по преписката, защо е определил срок на мярката от
девет месеца. Като не е направил това, Административният орган не е обосновал
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона.
Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване
на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за
защита. В този смисъл са Решение № 2852/06.03.2018 г. на ВАС по адм. дело №
13240/2017 г., Решение № 8414/21.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 7854/2017 г.,
Решение № 910/23.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 9379/2017 г., Решение №
15796/20.12.2017 г. на ВАС по адм. дело № 10768/2017 г. и др.
Обжалваната заповед е издадена в
несъответствие с целта на закона, съгласно чл. 146, т.5 от АПК, поради което е
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. При този изход на
производството следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея
съдебно-деловодни разноски.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0906-000421/25.09.2019 г. на Началник на
група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна Полиция Ловеч с
която на Х.М.М. *** е наложена ПАМ по 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
девет месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР
Ловеч да заплати на Х.М.М. *** сумата от общо 610 (шестотин
и десет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса за образуване на
административно дело и 600 (шестстотин) лева адвокатско възнаграждение
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 04.10.2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: