Присъда по НЧХД №517/2025 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Присъда № 45
по НЧХД № 517/2025 год. по описа на ВТРС

С депозирана във ВТРС тъжба от Г. Я. К. - ЕГН: **********, постоянен
адрес: общ. Велико Търново, ****, е повдигнато обвинение срещу подсъдимия
С. Н. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ****, за извършено
от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 20.01.2024 год. в гр.
Велико Търново, в жилището й на ****, противозаконно й причини лека
телесна повреда, изразяваща се в оток на меките тъкани на дясната скула, с
охлузване в близост до дясната странична част на носа; кръвонасядания в
дясната челна област на главата, по вътрешната повърхност на долната устна
на устата.
В тъжбата си тъжителката Г. К. твърди следното:
В тъжбата се сочи, че на основание чл. 81, ал. 3 от НПК, тъжителката
подава настоящата тъжба в шестмесечен срок от деня, в който е получила
съобщение от Районна прокуратура - Велико Търново, за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ - 336/2024 г. по
описа на РУ - Велико Търново, прокурорска преписка № 586/2024 г. по описа
на Районна прокуратура - Велико Търново, на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от
НПК.
Сочи се, че Досъдебното производство е било образувано на 25.03.2024
г. на основание чл. 212 ал. 1 от НПК за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1, вр. чл. 130 ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК, като
разследването е приключило на 22.10.2024 г. с мнение за прекратяване на
наказателното производство. С постановление за спиране на досъдебно
производство № 586/28.10.2024 г. на прокурор в Районна прокуратура -
Велико Търново, досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал.
1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, като тъжителката е получила уведомление
по чл. 50 от НПК, с Известие за доставяне на 04.11.2024 година.
С тъжбата се прави искане да се образува съдебно производство срещу
С. Н. Н. - адрес: общ. Велико Търново, гр.Велико Търново, ****, който на
20.01.2024 год. в жилището на тъжителката на адрес: гр. Велико Търново,
****, противозаконно й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток
на меките тъкани на дясната скула, с охлузване в близост до дясната
странична част на носа; кръвонасядания в дясната челна област на главата, по
вътрешната повърхност на долната устна на устата. Сочи, че установените
увреждания довели до промяна на клиничното й здраве - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болка и
страдания, с възстановително-оздравителен процес от около 12-15 дни.
В тъжбата си тъжителката твърди, че живее на посочения адрес от месец
януари 2019 година. В апартамента под жилището й живее С. Н. Н. - адрес:
общ. Велико Търново, гр.Велико Търново, ****.
1

Твърди се още, че на 20.01.2024 год. около 02:30 ч, тъжителката чула
шум от удари по входната врата на жилището си. Първоначално не отваряла,
но ударите продължили около 20 минути и по крясъците в коридора разбрала,
че това е съседа й С. Н. Н.. Отделно от това го видяла през шпионката на
вратата. Твърди, че Н. я викал да излезе за да се разберат и че ще й види
сметката. Тъжителката му казала да престане да ги тормози и да спре да
блъска по вратата, но Н. продължил, като ритал вратата в долната част и удрял
с ръцете си в горната част. Той не преставал и тъжителката сложила резето на
вратата за да се подсигури и да не може Н. да влезе, след което отворила
входната врата, като останала пролука около 10 см. Същевременно
тъжителката държала в дясната си ръка телефона с който записвала
случващото се. Твърди се, че като видял телефона, подсъдсимия се отместил
назад, засилил се и с крак ритнал вратата и тя се отворила широко. Твърди
също така, че Н. влязъл в коридора и веднага с юмрук удари в лицето
тъжителката, в следствие на което тя паднала по гръб, в коридора на
жилището й, на около 2 метра навътре от входната врата. Сочи, че главата й
издрънчала от удара в пода на коридора, Н. се приближил до нея, навел се,
взел телефона от ръката й, стъпкал го с петата на крака си и започнал да й
нанася удари с юмруци по главата, като не помни колко точно били ударите.
Твърди, че ръцете й стояли встрани от тялото и не можела да отреагира. Сочи
още, че след това Н. се изправил и продължил да я рита по тялото от кръста
нагоре, като най-много удари й нанесъл в областта на главата. Докато я удрял,
продължавал да крещи „Ей сега ще те убия, убих те“.
В тъжбата тъжителката твърди още, че синът й В. Н. Н., който също
живее в жилището, е чул виковете, излязъл от стаята си и само казал на Н. „Не
удряй и не бий майка ми“. Тогава С. хванал В. и го блъснал в стената, ударил
го един път в главата с юмрук и В. започнал да се свлича по стената. С.
продължил да удря В., като неговия ляв крак бил над рамото й и в дясно на
главата й, а десния му крак се намирал под лявата й подмишница. Тогава
тъжителката го хванала с двете си ръце за единия крак и започнала да го
стиска здраво за да го възпрепятства да удря В.. Разбрала, че не може да го
задържа и му дръпнала долнището на анцуга му надолу. В. успял да се
съвземе, влязъл в неговата стая и извикал полиция, като се обадил на телефон
112. В яда си С. започнал да я удря отново с юмруци и тогава тъжителката
успяла да хване ръкава на дрехата с която бил облечен от кръста нагоре.
Тогава част от ръкава останал в ръката й. С. чул, че В. се обажда, видял че е
скъсан ръкава му, изправил се и си тръгнал. Докато тъжителката била паднала
в коридора, усетила, че С. ритайки телефона, последният се оказал встрани до
тялото й и успяла да го плъзне под стелажа за поставяне на обувките.
В тъжбата се твърди още, че в един момент тъжителката видяла, че пред
входа на блока се събират съседи от входа и след това пристигнал полицейски
патрул. Полицаите разговаряли със съседите и поискали тя да слезе долу.
Отговорила им, че не е в състояние да слезе долу, като полицаите се качили на
етажа пред жилището й. Единия от тях огледал и видял, че по краищата на
2

коридора на апартамента й, около мястото където било тялото й има кръв,
както и по дрехите с които била облечена и по ръцете и тялото й. Погледнал
ръцете на В. и ги огледал дали по тях има кръв, но такава нямало. Видял, че
има кръв и на площадката пред жилището й, но не уведомили за това никой -
нито бърза помощ, нито група която да дойде и да заснеме обстановката.
Полицаите поискали да напише обяснения, тя седнала на стол в коридора на
апартамента си и написала, че не е в състояние да дава обяснения и ще даде
такива по-късно. Виело й се свят, не можела да стои права, боляла я главата и
тялото, виждала замъглено, и я болели ушите. Попитала полицаите дали ща
викнат бърза помощ но те й отговорили, че разследвали. Поискала от тях, С.
да бъде проверен за употреба на алкохол и опиати, но това не било направено.
През цялото време съседите се обръщали към единия от полицаите с „Лъчо“.
Когато тъжителката казала на сина си да се обади на 112 за линейка, тогава
единия полицай се обадил в спешната помощ и пристигнала линейка. Двамата
с В. тръгнали с линейката за спешна помощ.
В тъжбата си К. твърди, че тя не е удряла С. нито веднъж. Единствено се
опитала да задържи крака му и за да се защити да не я удря, успяла да хване
ръкава на дрехата му. След като се върнали със сина си от спешната помощ,
продължавало да не й е добре, залитала, губела равновесие и отново се
върнала в бърза помощ и я приели в отделението по Неврохирургия. След като
я изписали от отделението, й дали болничен лист за 14 дни и отишла при
съдебния лекар за медицинско удостоверение.
В тъжбата се сочи още, че по време на описания случай, съпругата на С.
изобщо не се е появявала на етажната площадка на която е жилището на
тъжителката, както и на стълбището и това което твърди Н. не е вярно.
С оглед на гореизложеното, тъжителката счита, че с деянието си С. Н. Н.
- адрес: общ. Велико Търново, гр. Велико Търново, ****, който на 20.01.2024
год. в гр. Велико Търново, в жилището й на ****, противозаконно й причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в оток на меките тъкани на дясната скула,
с охлузване в близост до дясната странична част на носа; кръвонасядания в
дясната челна област на главата, по вътрешната повърхност на долната устна
на устата.
Сочи се, че извършеното от лицето е умишлено, противоправно
посегателство върху личността на тъжителката и влизане със взлом в
жилището й. Действията на извършителя сочат на извода, че е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Предвид горното с тъжбата си тъжителката моли съда, да образува
наказателно производство от частен характер против С. Н. Н. - адрес: общ.
Велико Търново, гр. Велико Търново, ****, в което след като докаже
твърденията си, да постанови присъда, с която да наложи справедливо
наказание на дееца.
С тъжбата са направени доказателствени искания: При условията на
3

довеждане, да бъде допуснат до разпит синът на тъжителката В. Н. Н. -
единствен свидетел-очевидец, който има непосредствено възприятие от
извършените противоправни действия; да бъде изискано и прието като
доказателство по делото, досъдебно производство № ЗМ - 336/2024 г. по описа
на РУ - Велико Търново, прокурорска преписка № 586/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - Велико Търново, както и да бъде изискана справка от
РУ - Велико Търново, предприемани ли са спрямо С. Н. Н. действия от страна
на правоохранителните органи по реда на ЗМВР, във връзка с противоправни
действия спрямо тъжителката.
Към тъжбата са приложени писмени доказателства - Копие на
Постановление за спиране на досъдебно производство № 586/28.10.2024г. на
прокурор в Районна прокуратура - Велико Търново - 4 листа, копие на
Известие за доставяне на уведомление по чл.50 от НПК - 1 лист.
С тъжбата не е предявен граждански иск срещу подсъдимия, като такъв
не е предявен и до началото на съдебното следствие.
Съдът служебно изиска и приложи към делото материалите по
досъдебно производство № ЗМ - 336/2024 г. по описа на РУ - Велико Търново,
прокурорска преписка № 586/2024 г. по описа на Районна прокуратура -
Велико Търново.
В съдебно заседание тъжителката – редовно призована, се явява лично и
с адв. Н. С. от ВТАК – редовно упълномощен. В предишно съдебно заседание
адв. С. поддържа направеното с тъжбата искане за допускане до разпит в
качеството на свидетел на лицето В. Н. Н.. Тъй като в хода на проведеното
разследване по приложеното ДП № ЗМ 336/2024 г. по описа на РУ - Велико
Търново е била назначена съдебно-психиатрична експертиза на В. Н., която е
дала заключение, че същия страда от психично заболяване, което не му
позволява да оценява фактите и обстоятелствата, за които дава показания,
съдът с оглед преценка дали същият да бъде допуснат до разпит в качеството
на свидетел, допусна и назначи съдебно-психиатрична експертиза, като
възложи на вещото лице, след запознаване с всички материали по делото,
включително и тези по Досъдебно производство № 336/2024 г. по описа на
Районно управление – Велико Търново, както и след освидетелстване на
лицето, да даде писмено заключение страда ли лицето В. Н. Н. от психично
заболяване и позволявало ли е психичното му състояние правилно да
възприема факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност на дата
20.01.2024 г. и впоследствие правилно да ги възпроизвежда в показанията си и
психичното му състояние към настоящия момент позволява ли пълноценното
му участие в наказателното производство.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът приема за пълно,
обективно и правилно, В. Н. страда от психично заболяване, което се определя
като параноидна шизофрения и това, на този етап, не му позволява
пълноценно да участва в съдебното заседание, да дава показания и да отразява
правилно и точно фактите, от това, което се е случило. Предвид това, съдът
4

остави без уважение искането за разпит в качеството на свидетел на лицето В.
Н..
В хода на съдебното следствие тъжителката и нейния процесуален
представител представят и молят да бъде прието като веществено
доказателство - част дреха, като се твърди, че това е част от ръкава на
подсъдимия, който е скъсан при инцидента Съдът уважи това искане и прие и
приложи по делото представеното доказателство.
В предишно съдебно заседание процесуалния представител на
тъжителката прави искане да бъдат призовани и разпитани полицейските
служители, които са посетили сигнала на място. Съдът уважи това искане,
като разпита в качеството на свидетели полицейските служители Х. Т. П. и Г.
П. Г. – служители в сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление –
Велико Търново.
Адв. С. поддържа напълно тъжбата и изложените в нея факти, като
счита, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно и категорични
доказателства, от които по безспорен начин се доказва обвинението,
повдигнато срещу с тъжбата срещу подсъдимия С. Н. за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Моли подсъдимия да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено предвиденото в закона наказание. Претендира
разноски.
Тъжителката лично поддържа тъжбата, като желае подсъдимия да бъде
наказан справедливо.
Подсъдимия С. Н. – редовно призован се явява лично и със защитник –
адв. М. М. от ВТАК, редовно упълномощен. В предишни съдебни заседания
подсъдимия се явява с адв. Момчил И. от ВТАК – редовно упълномощен.
Подсъдимия Н. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се
признава за виновен. Отрича категорично да е извършил твърдените в
тъжбата деяния, като моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия - адв. М., счита, че обвинението срещу
подзащитния му не е доказано по безспорен и категоричен начин. Поради това
моли за оправдателна присъда, както и присъждане на разноските направени
от подсъдимия по делото. Излага подробни доводи в подкрепа на искането си
за оправдаване на подсъдимия. В предишно съдебно заседание е направено
искане за допускане до разпит на едно лице при условията на довеждане – Д.
Д. Н.а, съпруга на подсъдимия, за която се твърди, че е очевидка на инцидента.
Същата бе допусната и разпитана в хода на съдебното следствие.
В хода на съдебното следствие бе назначена и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, като бе възложено на вещото лице, след запознаване с
всички материали и доказателства по делото, включително и съдържащите се
данни в досъдебното производство, да даде писмено заключение по
въпросите:
1. Какви телесни увреждания е получила Г. Я. К. – Н.а при инцидента на
20.01.2024 г.?
5

2. Какви са медико-биологичните признаци на тези увреждания като
бъде посочен оздравителния период?
3. Възможно ли е тези увреждания да бъдат получени по начина, който
съобщава пострадалата, както и по начина, по който се твърди, че са
причинени в показанията на свидетелката Д. Н.а.
За вещо лице съдът назначи д-р Н. В. Г. – съдебен лекар при МОБАЛ „Д-
р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.
От заключението на вещото лице се установява, че на 20.01.2024 г. при
процесния инцидент Г. Я. К. е получила: кръвонасядане с оток по главата,
кръвонасядане с оток по лицето, охлузване по носа, кръвонасядане по долна
устна, кръвонасядания по лява мишница и предмишница, кръвонасядане по
гърдите, мозъчно сътресение протекло със дезориентация, главоболие и
световъртеж, болки в шията, долна челюст, носа. Вещото лице сочи в
заключението си, че получените травматични увреждания са в резултат от
удари с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкия
юмрук и стъпало на крак, както и травми характери за стискане с ръце по лява
мишница и предмишница. Получените травматични увреждания са причинили
на Г. К.:
- мозъчното сътресение е причинило ВЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА ЗА СРОК НА ЛЕЧЕНИЕ И
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ОКОЛО 25 ДНИ.
- всички останали травми в съвкупност и поотделно са причинили
БОЛКИ И СТРАДАНИЯ, за около 10 дни.
По отношение дали въпросните травматични увреждания могат да бъдат
получени по начин както съобщава пострадалата или по начина съобщен от
свидетелката Д. Н.а, вещото лице дава заключение, че описаните травматични
увреждания отговарят да са получени по начин описан от пострадалия в
тъжбата. Вещото лице в заключението си (поддържано и в съдебно заседание)
сочи, че характера на травматичните увреждания по лицето и крайниците и
тялото добре отговарят те да са получени по начин съобщен от пострадалата.
При механизма съобщен от свидетелката Д. Н.а - падане по лице върху твърд
терен, са характерни травми представляващи охлузвания по изпъкналите
части на лицето/чело, върха на носа, скули, брадичка/, каквито при
пострадалата не се установяват. В същото време са налице и травми, който са
разположени по лява ръка и гръдния кош, които категорично не могат да
бъдат получени в резултат от падане по лице.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителката Г. Я. К. от месец януари 2019 година живее в гр. В.
Търново, ****, заедно със сина си В. Н., който страда от психиатрично
заболяване - параноидна шизофрения. Г. Н.а също е диагностицирана с такова
психично заболяване
6

В апартамента под жилището на К. живее подсъдимия С. Н. Н. със
съпругата си и малолетните си деца.
В продължение на години има неразбирателство между К. и нейните
съседи, като същите се оплакват, че тя и сина й страдат от психично
заболяване и тормозят съседите си, като вдигат шум.
На 20.01.2024 год. малко преди 3 часа след полунощ от апартамента на
К. се чул силен шум и трясък. Подсъдимия Н. и съпругата му – Д. Н.а се
събудили и отшили в стаята на при децата си, като едното от децата се било
разплакало. Отново се чул силен шум и трясък от апартамента на К.. Тъй като
това се било случвало и преди и сънят на подсъдимия и семейството му бил
нарушен, С. Н. тръгнал да направи забележка на съседката си К. да прекрати
този шум.
Подсъдимия се качил пред входната врата на апартамента на К. и
позвънил на звънеца няколко пъти., като през това времесумът от апартамента
на К. продължавал. В един момент входната врата на апартамента на К. се
отворила и тя се показала и след като видяла Н. започнала да крещи срещу
него, като го наричала „убиец“. К. държала в дясната си ръка мобилен
телефон, като с лявата си ръка посегнала и ударила Н. по лицето, като
продължавала да крещи, че съседите й са убийци и че са коалиция от убийци.
В един момент К. хванала ръкава на дрехата на Н. и го задърпала навътре към
апартамента, при което част от ръкава се скъсал и останал в ръката на К.. При
това тя залитнала и паднала напред по лице. Междувременно съпругата на Н.
тръгнала да се качва по стъпалата и станала очевидец на случващото се. Н.
успял да се отскубне и си тръгнал, като заедно със съпругата си се прибрали в
апартамента си. Подсъдимия веднага се обадил на телефон 112, като заявил, че
е възникнал междусъседски спор, като моли да бъде изпратена полиция.
Междувременно сина на тъжителката – В. Н. също се обадил на телефон
112, като искал да бъде изпратена полиция.
В рамките на няколко минути още няколко съседи са се обадили на
телефон 112 и са съобщили, че тяхна съседка вдига шум и крещи, като са
поискали съдействие.
На подадения сигнал е бил изпратен екип от РУ – В. Търново, а именно
Х. Т. П. и Г. П. Г. – служители в сектор „Охранителна полиция“ при Районно
управление – Велико Търново. При пристигане на място полицейските
служители са разговаряли с К., но същата само крещяла и заявявала, че
съседите й я тормозели и и хлопали по вратата. Служителите забелязали, че
под носа и по устата имало засъхнала кръв, но не забелязали други
наранявания. На въпроса им откъде е кръвта, К. отговорила, че съседите й са
идвали и лопали по вратата и я нападнали, но не уточнила и не заявила кой
точно от съседите и не посочила конкретно лице. Говорела несвързано и през
цялото време крещяла. По нейна молба била извикана линейка, след което
същата била откарана до болницата.
По случая е било образувано ДП № ЗМ-336/2024 год. по описа на РУ –
7

В. Търново, като след проведено разследване с постановление от 2810.2024
год. на Прокурор от ВТРП производството по делото е било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6, чл. 50 и чл. 81 от НПК. В
срока по чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 от НПК Г. К. е подала тъжба срещу С. Н.
пред ВТРС.
При така установената хода на настоящия процес фактическа
обстановка, съдът приема, че не е доказано по безспорен и категоричен начин,
че подсъдимият С. Н. Н. на 20.01.2024 год. в гр. В. Търново, е причинил лека
телесна повреда на Г. Я. К., изрязваща се в причиняване на болки и страдания
съпроводени с временно разстройство на здравето неопасно за живота, чрез
извършването на физическо насилие спрямо нея - престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК.
На първо място в хода на съдебното следствие не бяха представени
никакви преки доказателства в подкрепа на обвинението. С тъжбата са
направени доказателствени искания за допускане до разпит при условията на
довеждане на свидетел – сина на тъжителката В. Н.. Същия обаче не бе
допуснат и разпитан от съда, тъй като от заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че лицето страда от
психично заболяване, което се определя като параноидна шизофрения и това
на този етап не му позволява пълноценно да участва в съдебното заседание, да
дава показания и да отразява правилно и точно фактите, от това, което се е
случило.
За да бъде едно лице признато за виновно в извършването на
престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК обвинението
следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин. Настоящия
съдебен състав счита, че в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно безспорни и категорични доказателства за извършване на
соченото престъпление от подсъдимия С. Н.. Обвинението почива на
твърденията на тъжителката посочени в тъжбата, които не се подкрепят
категорично от събраните доказателства. От показанията на полицейските
служители, посетили сигнала на 20.01.2024 год. се установява, че К. не е
посочила пред тях лице, което да я е наранило. Споменала е съседи, но не е
посочила конкретно лице. Действително в хода на съдебното следствие се
установява, че между тъжителката и подсъдимия е имало някакво спречкване,
но няма достатъчно и категорични доказателства подсъдимия да е нанесъл на
К. удари, които да са й причинили установените впоследствие телесни
увреждания. В тази насока са и показанията на свидетелката Д. Н.а, която
категорично твърди в показанията си пред съда, че съпругът й не е нанасял
удари на К.. Вярно е, че тази свидетелка е съпруга на подсъдимия и може да
не даде показания, които евентуално са във вреда на съпруга й, но тя е
единствената свидетелка очевидец на случилото се и съдът кредитира нейните
показания.
На следващо място заключението на назначената съдебно-медицинска
8

експертиза дава заключение, че установените телесни увреждания по К.,
отговарят да са получени както тя съобщава при прегледа си и в тъжбата. От
материалите по приложеното досъдебно производство се установява, че след
назначена съдебно-психиатрична експертиза, вещото лице по отношението на
лицето Г. Я. К. е дало заключение, че същата страда от „параноидна
шизофрения“, като към датата на инцидента – 20.01.2024 год. както и към
момента на изготвяне на експертизата, К. не е разбирала свойството и
значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.
Възможно е и не е изключена възможността вследствие на психичното си
заболяване и състояние да е осъществено самонараняване от страна на
тъжителката, с цел да обвини за това своя съсед (подсъдимия Н.), с който,
както и тя заявява, имат дългогодишни спорове относно вдигане на шум. Не е
изключена и възможността нараняванията на К. да са причинени от нейния
син, който също страда от психично заболяване и по делото са събрани
доказателства, че непосредствено преди инцидента от жилището на К., където
живее със сина си, че е чувал силен шум и трясъци, като е възможно да е
имало спречкване между майка и син и именно синът й да й е причинил тези
увреждания, които впоследствие тя да припише на съседа си Н.. В подкрепа на
този извод е и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, че описаните травматични увреждания отговарят да са получени
по начин съобщен от тъжителката, но не могат да бъдат получени по начина,
който съобщава свидетелката Д. Н.а. Т.е. установено е съприкосновение между
тъжителката и подсъдимия, но сочените от К. наранявания и увреждания не са
получени и не могат да бъдат причинени по начина, който сочи свидетелката.
Съдът вече посочи, че възприема и кредитира показанията на тази свидетелка
като единствен очевидец.
Неоснователни са изложените от процесуалния представител на
тъжителката доводи, че има разминавания между показанията на свидетелката
Д. Н.а в хода на съдебното следствие и заявеното от подсъдимия Н. в хода на
досъдебното производство относно това с коя ръка е бил ударен от К..
Подсъдимия Н. не дава обяснения в хода на съдебното следствие, като съдът
не може да ползва като доказателства събраните гласни такива в досъдебното
производство, включително и дадените в това производство от С. Н.. Пред
съда свидетелката Д. Н.а твърди, че тъжителката е държала телефона си в
дясната си ръка и е ударила по лицето Н. с лявата си ръка, което кореспондира
и с установените травматични увреждания съгласно приложеното към ДП
съдебно-медицинско удостоверение № Г-11-/22.01.2024 год. (наличие на
окръглено мораво червеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула и
част от бузата). Логично е когато двама души стоят с лице един към друг, ако
единия замахне с лявата си ръка, да удари насрещно стоящия по дясната
половина на лицето. Неоснователни са твърденията, че Н.а е заявила пред
съда, че К. е ударила Н. с дясната си ръка, тъй като видно от протокола от
съдебно заседание на 17.09.20254 год. свидетелката е заявила, че К. е държала
телефона си с дясната си ръка, а с лявата си ръка е посегнала и ударила Н. в
9

лицето. По този начин не съществува и соченото от адв. С. противоречие, че
тъжителката е хванала и скъсала ръкава на Н. с лявата си ръка (което според
него нямало как да се случи, тъй като е държала телефона си в лявата си ръка).
Адв. С. сочи в пледоарията си противоречия между събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, с което аргументира обвинителната си
теза. Съдът намира за неоснователни тези доводи, тъй като събраните в хода
на досъдебното производство гласни доказателства са ирелевантни и не могат
да бъдат използвани и не са годни доказателствени средства в настоящото
производство.
Така съдът намира, че в хода на делото не се събраха и достатъчно
доказателства относно начина на получаване на твърдените телесни
увреждания. В тази насока единствено е представеното копие от съдебно-
медицинско удостоверение № Г-12/23.01.2024 год., издадено от спецалист по
съдебна медицина и деонтология при МОБАЛ – В. Търново. Това медицинско
удостоверение е издадено на 23.01.2024 год., т.е. три дни след твърдения
инцидент, като е възможно описаните в него телесни увреждания да са
получени по друго време и по друг начин от твърдените от тъжителката. Дори
и обаче да се приеме, че са налице такива телесни увреждания по лицето и
тялото на тъжителката Г. К., то те по никакъв начин не могат да бъдат
свързани с подсъдимия, като липсват доказателства в тази насока. Напротив –
показанията на свидетелката Д. Н.а оборват твърденията на тъжителката, че
именно подсъдимия Н. на посочената в тъжбата дата и час е причинил тези
увреждания на К..
Изисканото и приложено по делото досъдебно производство № ЗМ-
336/2024 год.- по описа на РУ – В. Търново също не допринася на изясняване
на фактическата обстановка и не съдържа годни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза на тъжителката. В настоящото съдебно производство е без
значение обстоятелството, че е извършвана някаква предварителна
полицейска проверка по повод сигнал на тъжителката, че й е нанесена някаква
телесна повреда от подсъдимия Н.. По преписката са снемани писмени
обяснения от различни лица, които нямат доказателствена сила в настоящото
съдебно производство. Доколкото в НЧХД са приложими разпоредбите на
НПК, то следваше частният тъжител да ангажира непосредствено пред съда
доказателства, които безспорно да доказват неговото обвинение, като
евентуално можеше да представи гласни доказателства от лицата посочени в
преписката. Такива обаче не бяха извършени от тъжителя или неговия
защитник с изключение на полицейските служители посетили сигнала на
20.01.2024 год., като от показанията на същите пред съда не бяха събрани
доказателства в подкрепа на обвинителната теза на тъжителката. И двамата
свидетели твърдят, че К. не е посочила лице, което да я е наранило въпреки, че
няколкократно е била попитана. Ако действително подсъдимия Н. е бил
нанесъл телесните увреждания, то защо тогава тя не е заявила пред
полицейските органи това обстоятелство.
10

С оглед на изложеното по-горе и като се има в предвид, че тежестта на
доказване по делото за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е в
тежест на тъжителя, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият по
делото С. Н. Н. е невиновен по повдигнатото му с тъжбата на Г. Я. К.-Н.
обвинение. По делото няма изрични и неоспорими доказателства, относно
вината на подсъдимия Н. за извършване на визираното в тъжбата
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, за постановяването
на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по безспорен,
несъмнен и категоричен начин. Тъй като в настоящия случай това не е така, то
следва да се постанови именно оправдателна присъда по отношение на
подсъдимия, поради което съдът оправда подсъдимия С. Н. Н. по обвинението
в това, че на 20.01.2024 год. в гр. Велико Търново, в жилището й на ****,
причинил лека телесна повреда на Г. Я. К. с ЕГН: **********, изразяваща се в
кръвонасядане с оток по главата, кръвонасядане с оток по лицето, охлузване
по носа, кръвонасядане по долна устна, кръвонасядания пo лява мишница и
предмишница, кръвонасядане по гърдите, довели до бoлки и страдания за
около 10 дни, както и мозъчното сътресение довело до разстройство на
здравето, неопасно за живота за срок на лечение и възстановяване от около 25
дни – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
При този изход на делото съдът основание чл. 190, ал.1 от НПК присъди
тъжителката Я. К. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново да заплати на С. Н. Н.
с ЕГН ********** от ****, сумата от 1 300.00 лева (хиляда и триста лева),
представляваща направените от него разноски по настоящото дело за
процесуален представител.
При този изход на делото съдът основание чл. 190, ал.1 от НПК присъди
тъжителката Я. К. с ЕГН: ********** от гр. В. Търново да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 620.00 (шестстотин
и двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски за
изготвяне на съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертизи, както
и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

( Емил Бобев )

11

Номер на акта:	45
Дата:	22 октомври 2025 г.
Съдия:	Емил Бобев

Дело:	20254110200517
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 април 2025 г.

Присъда по НЧХД №517/2025 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите