Решение по адм. дело №2791/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър и § 4к, ал. 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Образувано е по жалба от Д. П. Я. от гр. Варна срещу Заповед № 18-9423/21.08.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е отказано изменението в КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по Геодезия, картография и кадастър - София, състоящо се в изменение на КККР по отношение на имоти с идентификатори ***; ***; ***; **; ***по заявление с вх. № [рег. номер] ПР/07.11.2022 г. от Д. П. Я. във връзка с производство по § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.

Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен. Посочва, че спор за собственост между заинтересованите страни и жалбоподателя е решен по същество, като е отхвърлен искът на наследниците на Я. М. срещу жалбоподателя за реална част от 795 кв. м, попадаща в отреден за жалбоподателя имот по Плана за новообразуваните имоти на с.о. „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“, целият с площ от 915 кв. метра. Счита, че са били налице предпоставките по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, впоследствие инкорпориран в КККР на гр. Варна. Твърди, че актът не е надлежно мотивиран и не посочва кои конкретни предпоставки за изменението не са изпълнени. Иска отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката на административния орган за издаване на нов акт в съответствие с указанията на съда в решението. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът, Началникът на СГКК – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна С. С. К. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Я. С. Я. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованите страни С. А. К. и Б. В. Б. не изразяват становище по същество на спора.

Заинтересованата страна Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по повод постъпило в Район „Приморски“ при Община Варна Заявление рег. № АУ110327ПР/07.11.2022 г. от Д. П. Я., с което е поискано изменение в ПНИ за с.о. „Горна Трака“, местност „Коджа тепе“, [жк], гр. Варна относно новообразуван поземлен имот (НПИ) № ***и при граници НПИ ***, НПИ ***, НПИ ***и НПИ ***. Към заявлението е приложен [нотариален акт],  на нотариус в РС – Варна, с който П. Д. Я. и Т. И. Я. са дарили на сина си Д. П. Я. своя собствен недвижим имот, придобит чрез покупка на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно 600 кв.м идеални части от място, цялото с пространство от 870 кв.м, находящо се в землището на гр. Варна в местност „Коджа Тепе“, съставляващо [имот номер] по проектоплана на вилна зона „Траката“.

Към заявлението е приложен и проект за изменение на ПНИ. В обяснителната записка към него е посочено, че представеният проект за изменение на ПНИ е във връзка с изпълнение на съдебно Решение № 460/14.04.2010 г. на Окръжен съд – Варна по гр. дело № 2301/2007 г., вписано в Службата по вписванията – Варна под № ***2012 година. С представения проект е предвидено изменение на ПНИ, респективно на влязлата в сила Кадастрална карта в обхвата на конкретно посочените ПИ, състоящо се в заличаване на 5 бр. ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***и ****в кадастрален район ***(***) като на тяхно място се обособяват 4 нови ПИ по следния начин:

- НПИ № ****с площ 915 [жк], съгласно н.а. № ***;

- НПИ № ****с площ 600 кв.м за Г. Б. Г. и К. И. Д. съгласно н.а. № ****2021 г. на Служба по вписванията - Варна;

- НПИ № ****с площ 250 кв.м за наследниците на Я. С. М. съгласно Решение № 933/24.06.2003 г. на ОСЗГ-Варна;

- НПИ № ****с площ 65 кв.м за второстепенна улица на Община Варна.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК от район Приморски е изпратено уведомление рег. № АУ110327ПР_002ПР/ 17.11.2022 г. за започване на административна процедура за изменение на ПНИ за с.о. "Горна Трака" до всички лица, вписани като собственици на имотите, предмет на изменението. Екземпляр от уведомлението е поставен и на таблото за съобщения в сградата на Р. П., за което е съставен съответния протокол от длъжностно лице.

Постъпило е възражение рег. № АУ110327ПР_003ВН/ 15.12.2022 г. от С. С. К., заинтересована страна в административното и в настоящото производство, която се противопоставя на проекта за изменение. Във възражението се посочва, че Д. Я. е собственик на имот с площ 600 кв.м, придобит от праводателите му при условията на § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обособен от имоти № ***и ***, бивша собственост на Я. М., с нов номер ****по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. Твърди се още, че в частта на имоти ***и ***този ПНИ е отменен и със Заповед № РД-20-7706-176/07.10.2020 г. на Областен управител на област с административен център Варна е одобрен нов ПНИ, в който от № ****и ***е новообразуван имот за наследниците на бившия собственик Я. М. с № ****и площ 484,38 кв.м. Съответно се посочва, че Д. Я. не притежава 915 [жк], а с изменението се цели [имот номер] да стане с плащ 915 кв.м, което не съответства на притежаваната от Я. площ.

Заявлението за изменение на ПНИ, приложеният проект и възражението на Ст. К. са разгледани от общинската Комисия, назначена от Кмета на Община Варна със заповед по § 4, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по т. 5 от протокола от заседанието на 15.03.2023 година и е прието решение заявлението да не се уважава и да се предложи на Началника на СГКК да издаде заповед за отказ.

С оглед наличието на кадастрална карта за територията на с.о. „Траката“, [жк], гр. Варна, преписката е изпратена от общинската администрация по компетентност на ответника в настоящото производство – Началника на СГКК – Варна със служебно заявление вх. № 09-12138 от 10.08.2023 година.

Въз основа на административната преписка е издадена обжалваната Заповед № 18-9423/21.08.2023 г., с която е отказано изменението в КККР по описаното по-горе заявление.

От представените в делото доказателства се установява, че С. С. К., С. А. К. и Я. С. Я. са наследници на Я. С. М., на които с Решение № 933 от 24.06.2003 г. на ОСЗГ гр. Варна е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници на нива от 11,044 дка, находяща се в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на [жк], гр. Варна. Със Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния управител на област с административен център Варна е одобрен ПНИ на с.о. „Горна Трака“, землище [жк], община Варна, област Варна. Тази заповед е отменена от Окръжен съд – Варна в частта на НПИ *** и НПИ ***с Решение № 144/ 27.10.2010 г., по адм.д. 1532/2006 г., оставено в сила от ВАС с Решение № 7371/ 28.06.2011 г., постановено по адм.д. № 809/2011 г. Следователно ПНИ от 2006 г. не е влязъл в сила по отношение на НПИ ***, записан на Д. П. Я., и НПИ ***, а преписката е върната на Областния управител за ново произнасяне.

Установява се още, че по гр.д. № 4332/2006 г. на ВРС е разгледан искът на С. С. К., С. А. К. и Я. С. Я. по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) срещу Д. П. Я. да се приеме за установено, че Я. не е собственик на реална част с площ от 795 кв.м от недвижим имот с площ от 915 кв.м, представляващ имот пл. № ****, при граници на реалната част: имоти пл. №№ **, ***,***и останалата част от [имот номер], като припокриваща се площ със стари имоти №***и №***, при граници на целия имот: имоти с пл.№№***, ***, ****и тупик, съгласно ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-7706/432 от 15.12.2003 г. на Областен управител на област с адм. център гр. Варна за с.о. „Траката“ в землището на гр. Варна. По делото е постановено Решение № 2479 от 20.07.2007 г., с което исковата молба е уважена. Решението на Районен съд – Варна е оспорено пред въззивната инстанция. С Решение № 460 от 14.04.2010 г. по в.гр.д. № 2301 по описа за 2007 г. на Окръжен съд – Варна решението на Районен съд - Варна е отменено и отрицателният иск срещу Я. е отхвърлен.

Няма спор по факта, че след връщане на преписката на областния управител на област Варна за ново произнасяне по отношение на НПИ ****и НПИ ***е издадена Заповед №РД-20-7706-167/07.10.2020 г., с която е одобрен ПНИ на селищно образувание местност „Горна Трака“, землище [жк], община Варна, област Варна в частта относно новообразувани имоти и регистри към тях, като са заличени НИ № ***(записан на Д. П. Я.) и НИ № ***по ПНИ на м. „Горна Трака“, образувани са НПИ № ***с площ 484,38 кв.м за наследниците на Я. С. М.; НПИ № ***с площ 600,34 кв.м за Д. П. Я.; НПИ № ***- улица, със собственик Община Варна; НПИ № ***с площ 600,00 кв.м. за Ю. Т. Д. и НПИ № ****- улица, със собственик Община Варна.

Горното се установява и от заключението на работилата по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно.

Тази заповед на Областния управител на област с административен център гр. Варна не е оспорена и е влязла в законна сила за всички имоти, които влизат в обхвата на разработката, в т.ч. и по отношение на НПИ № ***на Д. Я.. Изявление в този смисъл е направено от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 26.02.2024 г. о.с.з. по делото.

Така одобреният и влязъл в сила ПНИ от 2022 г., както и регистърът към него са интегрирани в одобрената със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК КККР за територията на административен район „Приморски“ – Варна. Видно от Протокол № 1 от 02.03.2021 г. за въвод във владение на Ю. Т. Д. в НПИ № ***с площ 600,00 кв.м по ПНИ, одобрен със Заповед №РД-20-7706-167/07.10.2020 на Областния управител, по отношение на този имот ПНИ е влязъл в сила и е приложен. Към настоящия момент този имот е собственост на заинтересованата страна Б. В. Б. съгласно н.а. № *****.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице е следвало да отговори попада ли реална част от 795 кв.м от имот пл. № ***по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния управител на област Варна, идентифицирана в решение от 14.04.2010 г. по гр.д. № 2301/2007 г. на Варненски окръжен съд, в НПИ № ***по ПНИ на с.о. „Горна Трака“, изменен със Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г., отреден за наследници на Я. М., респ. каква част попада в него?, както и отговарят ли на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ НПИ № ***,***[рег. номер] проекта за изменение на ПНИ на с.о. „Горна Трака“, изменен със заповед от 07.10.2020 г. на Областен управител.

Според заключението на СТЕ, прието от съда като компетентно и обективно, реалната част от 795 кв.м от [имот номер] по ПНИ, одобрен със Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния управител на област Варна, попадаща в НПИ № *** по изменения ПНИ със Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г. на Областния управител на област Варна, съставлява 249 кв.м, онагледена на комбинирана скица №2 със защриховани наклонени жълти линии. На втория поставен въпрос вещото лице отговаря, че проектът за изменение на ПНИ по заявление рег. № АУ П00327ПР/07.11.2022 г. предвижда заличаване на новообразувани имоти №№ ***, ***, ***, *** [рег. номер] ПНИ на с.о. „Горна Трака“ по влязлата в сила Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г. на Областния управител на област Варна и обособяване на новообразувани имоти:

- НПИ № ***с площ 915 кв.м за Д. П. Я.;

- НПИ № ***с площ 600 кв.м за Г. Б. Г. и К. И. Д. (понастоящем собственост на заинтересованото лице Б. Б.);

- НПИ № ***с площ 250 кв.м за наследниците на Я. С. М. и

- НПИ № ***с площ 65 кв.м за второстепенна улица на община Варна.

Изводите на вещото лице са онагледени в графични приложения, които са неразделна част от СТЕ.

От графичните приложения към експертизата (л. 85 от делото) е видно, че според предложението за изменение на ПНИ имотът на Я. увеличава площта си с 249 [жк], определен с влязлата в сила Заповед №РД-20-7706-167/07.10.2020 г. на Областния управител на област Варна за наследниците на Я. С. М., както и чрез приобщаване на целия НПИ ***с площ от 66 кв.м, който съгласно същата заповед е отреден за второстепенна улица-тупик, собственост на Община Варна.

 

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК пред надлежен съд от адресата на акта, инициирал административното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният отказ е за изменение в ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта.

Основанията за такова изменение и процедурата за извършването им са регламентирани в § 4к, ал. 8, ал. 11, ал. 12 и ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в от ППЗСПЗЗ.

Съгласно § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със заповед на кмета на общината, включваща представители на областната администрация, на техническата служба на общината и на СГКК, като по силата на § 4к, ал. 13 от ПЗР на ЗСПЗЗ до одобряването на КК и КР заповедта за изменение на ПНИ се издава от кмета на общината, а след одобряване на КК и КР - от началника на СГКК.

Предвид наличието на влязъл в сила ПНИ за с.о. „Горна Трака“ в кв. Виница на гр. Варна, одобрен със Заповед №РД-20-7706-167/07.10.2020 г. на областния управител, който план е интегриран в актуалните за същата територия КК и КР, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването в достатъчен обем, за да позволи съдебен контрол за законосъобразност. Твърденията в жалбата за немотивираност са неоснователни. Освен задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в заповедта са посочени действащите за територията планове и техните изменения, цитирани са съдебните решения, описани по-горе, включително по делата между заинтересованата страна С. С. К. и жалбоподателя. Описани са всички действия на органа в хода на проведената процедура, в това число и решението на общинската комисия по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСППЗЗ, взето по т. 5 от Протокол № 26 от 15.03.2023 година. Липсва изрично изявление кое от основанията за изменение на влезлия в сила ПНИ по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е налице. Доколкото обаче в заявлението за образуване на производството няма уточнение на основанието за изменение, а от обяснителната записка на проекта за изменение е видно, че той е изработен „в изпълнение“ на съдебното решение на ВОС по гр.д. № 2301/2007 г., не може да се счете, че за жалбоподателя има неяснота относно правните изводи на административния орган.

При служебната проверка не се установяват допуснати в административното производство съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за изхода на административното производство, поради което не е налице твърдяното от оспорващия нарушение на чл. 35 от АПК.

По приложението на материалния закон съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороците, изложени в жалбата.

Предмет на обжалване е отказ да се издаде акт за изменение на ПНИ, респ. на КККР, по заявлението на жалбоподателя. Според чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, жалбоподателят трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.

Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на изчерпателно посочени в нормата основания, а именно 1) когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2) когато планът съдържа явна фактическа грешка; 3) когато планът е изработен при съществени закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4) по предложение на съда по дела за делба на имоти и 5) със съгласието на всички пряко заинтересувани собственици.

Според жалбоподателя разглежданият случай попада в хипотезата на т. 3 от разпоредбата. В същото време според обяснителната записка към проекта, според която същият е изготвен „в изпълнение на“ съдебното решение, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск на наследниците на Я. М. срещу Д. Я., така и на фактите по делото. С исканото изменение на ПНИ се цели увеличаване площта на имота на Я. от 600 кв.м съобразно влезлия в сила ПНИ от 2022 г. на 915 кв.м, което

попада в хипотезата на разрешен по съдебен ред спор за материално право по т. 1 от разпоредбата.

В административното и в съдебното производство обаче не се установява съдебно решение, по силата на което на Я. да е признато право на собственост върху разликата над 600 кв.м до 915 кв.м, и то да е основание за извършване на изменението.

Действително се установяват влезли в сила съдебни решения по иска на наследниците на Я. М. срещу Д. Я., а именно Решение № 2479/20.07.2007 г. по гр.д. № 4332 по описа на ВРС за 2006 г. и Решение № 460/14.04.2010 г. по гр.д. № 2301 по описа на ВОС за 2007 г. С последното решение е отхвърлен предявеният от посочените наследници срещу Я. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Отхвърлянето на този иск обаче не решава вещен спор за материално право в полза на ответника-жалбоподател в настоящото производство, тоест признаване на правото му на собственост върху претендирания имот. Освен това решенията са постановени преди издаването на Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г., влязла в сила, в която са съобразени правата на наследниците на бивш собственик на земеделски имот и правата на Я. като приобретател на имот от лица, трансформирали правото си на ползване в право на собственост в обема, предвиден в § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно 600 кв.м.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че след отхвърляне на отрицателния установителен иск на наследниците на Я. М., те вече не могат да довършат процедурата за възстановяване на собствеността и изменението на ПНИ със Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г. е в явно противоречие с решението на гражданския съд и в нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят счита, че това противоречие с решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск и нарушението на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е основание за изменение на ПНИ по т. 3 от § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Тези доводи не могат да бъдат споделени. Евентуалната незаконосъобразност на Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г. е следвало да се установи в производство по оспорване на тази заповед, каквото не се установява и не се твърди да е било инициирано. Доводите на Д. Я. за нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и за нарушение на правилата и нормите на ЗУТ при новообразуване на имот за бившите собственици, са били разгледани и отхвърлени с подробни мотиви в производството по обжалване на ПНИ, одобрен със Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния управител на област Варна, от Окръжен съд - Варна в Решение № 144/ 27.10.2010 г. по адм. д. № 1532/2006 г. и от ВАС с Решение № 7371/28.06.2011 г. по адм.д. № 809/2011 г. С посочените по-горе решения този ПНИ е бил отменен в частта по-специално на [имот номер] на Д. Я. именно поради липса на предпоставката за прилагане на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ от една или повече съседни разлики да не може да се образува нов имот за възстановени собственици. В изпълнение на тези решения е издадена влязлата в сила Заповед № РД-20-7706-167/07.10.2020 г., с която е одобрен ПНИ, според който е образуван имот за наследниците на бившия собственик Я. М. с площ от 484,38 кв.м.

В допълнение към горното следва да се посочи, че предложеният проект за изменение на ПНИ предвижда имотът на заявителя Я. да се увеличи и чрез приобщаването на 66 кв.м, представляващи цялата площ на НПИ 6035, определен за второстепенна улица, собственост на Община Варна. Твърдения за закононарушение във връзка с улицата не са изложени, в същото време в административната преписка, а и в хода на настоящото съдебно производство не са представени доказателства, свидетелстващи, че между заявителя Я. и Община Варна е било образувано производство относно собствеността на този имот, което да е приключило с положителен резултат за жалбоподателя.

Предвид изложеното, Заповед № 18-9423/21.08.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна е издадена при правилно прилагане на материалния закон. Доколкото не се установяват пороци на обжалвания акт, които да обосновават отмяната му, жалбата следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответникът и заинтересованите страни, за които обжалваната заповед е благоприятна. Искане за присъждане на разноски е направено единствено от заинтересованите страни С. С. К. (с приложен договор за правна защита и представителство) и Я. С. Я., чийто процесуален представител иска присъждане на разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Предвид липсата на представен договор за процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, подписан от Я. С. Я., разноски не могат да бъдат присъдени. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК жалбоподателят Д. П. Я. следва да бъде осъден да заплати на С. С. К. 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева за платено адвокатско възнаграждение съгласно списък на разноските и договор.

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. Я. от гр. Варна срещу Заповед № 18-9423/21.08.2023 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, с която е отказано изменение на КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София, по заявление с вх. № АУ110327ПР/07.11.2022 г.

 

ОСЪЖДА Д. П. Я. от гр. Варна, [ЕГН], да заплати на С. С. К. от гр. Варна, [ЕГН], сумата 1250 (Хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.