Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26.07.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На осми юли Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02751 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, с която са предявени обективно съединени искове от с правно основание чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 165,30лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.12.2004г.- 09.09.2006г., сумата от 104,21лв., представляваща лихва за забава за периода 24.03.2006г.-04.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2011г. по ч.г.д.№935/2011г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№870/2014 на ЧСИ Стилиян Бадев.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Водоснабдяване и канализация”ООД е подал отговор, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се
установява, че по ч.г.д.№935/2011г. на ПРС е издадена заповед за
изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, с който ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 165,30лв., представляваща главница за
доставена и ползвана питейна вода,
както и отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 01.12.2004г.- 09.09.2006г., сумата от 104,21лв.,
представляваща лихва за забава за периода 24.03.2006г.-04.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.02.2011г. до окончателното изплащане на
вземането.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 24.04.2014г.
е образувано изп.д.№870/2014 на ЧСИ Стилиян Бадев, като в молбата са посочени
конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е наложен запор върху лек
автомобил на ищеца Р. от 29.05.2014г., като
това и последното
изпълнително действие по изпълнителното
производство.
С постановление на ЧСИ от 17.06.2019г. е прекратено изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид гореизложената
фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства,
води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.
Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени
от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички
хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл.
416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането
не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън
специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 21.06.2011г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден
изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата
погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от Закона за задълже-нията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила. Единствено в случаите, когато има постановено решение по установителен иск по чл.415, респ. чл.422 ГПК, се формира сила на пресъдено нещо относно съществуване на вземането и само в този случай е приложима нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Такова решение в случая няма. Правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Влязлата в сила заповед за изпълнение не се приравнява на влязло в сила съдебно решение, поради което и за новата погасителна давност се прилагат правилата на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, в зависимост от вида на вземането. При снабдяване на кредитора с изпълнителен лист в заповедното производство за вземането не се поражда сила на пресъдено нещо, поради което не се променя давностният срок, с изтичането на който то се погасява. Аргумент за това намира и в ППВС 2 / 29.09.1977год. по гр.дело № 1 /77 год., което към настоящия момент не е загубило сила. Според разясненията, дадени в ППВС № 2 /1977год., т.2 на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл.303 и слeдв. от ГПК подлежат само тези съдебни актове, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани и срещу които не е предвиден друг ред за защита /напр. необжалваемите и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения, прекратителни определения при отказ от иск, съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправните въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред/. Заповедите за изпълнение не са сред посочените категория актове. Те са постановени в заповедното производство, съставляващо част от изпълнителното, не решават материалноправен спор по същество, а процесуалноправният ред на защита на длъжника е предвиден в чл.414 от ГПК, чл.423 от ГПК и чл. 424 от ГПК, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито се приравняват по правни последици на влезлите в сила решения. Следователно макар и установени с влязла в сила заповед за изпълнение, вземанията на “Топлофикация - Перник” АД не губят характера си на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД и ще се погасяват със специалната тригодишна давност. Новата давност по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД е всякога петгодишна само в отношенията между участващите в исковото производство лица, за които със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на определено право или вземане. В този смисъл са Решение № 1771/10.07.2018г. по гр. дело № 2108/2018г. по описа на САС, Решение от 11.10.2018г. на СГС по гр. дело № 10267/2017г., Решение №149/07.05.2019г. по възз.гр.д.№113/2019г. на ПОС.
Последното изпълнително действие по изп.д.№870/2014 на ЧСИ Стилиян Бадев е извършено на 29.05.2014г., поради което и изпълнителното производство е прекратено на 29.05.2016г. по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. От тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която е изтекла на 29.05.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 674,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 600,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с два обективно съединени иска с правно основание чл.415 ГПК, които обаче са в защита на един и същи интерес на обща стойност 269,51лв. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти, изразяващи се в неизпълнение на задължение по договор за продажба на топлинна енергия и свързаните с него последици. Допълнително следва да се отбележи, че искът за лихва е акцесорен такъв и е пряко обусловен от изхода по главния иск.
Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като от направените 600,00лв. съдът следва да присъди сумата от 300,00лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от С.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, че ищецът не дължи на ответника сумата от 165,30лв., представляваща главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 01.12.2004г.- 09.09.2006г., сумата от 104,21лв., представляваща лихва за забава за периода 24.03.2006г.-04.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2011г. по ч.г.д.№935/2011г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№870/2014 на ЧСИ Стилиян Бадев, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на С.В.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 374,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: