Р Е Ш Е Н
И Е №1
03.02.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на трети януари
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Ангелина Латунова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1256 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
и е образувано по искова молба от С.И.Г. *** - чрез адв.Н.А., против ОД МВР
Хасково. Твърди се, че обжалвал
Наказателно постановление №18-0271-001613/12.11.2018г., издаден от Началник
Група ОД МВР Хасково, РУ Харманли, и с Решение №87/10.05.2019г., постановено по
нахд №62/2019г. по описа на Районен съд Харманли, актът бил отменен в частта на
наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец. Решението влязло в законна сила на
01.07.2019г., като в останалата част – за наложена глоба от 20,00 лева,
наказателното постановление било потвърдено. В производството пред РС -
Харманли, ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил 400,00 лева.
Била заплатена и държавна такса за образуване на делото от 12,00 лева. Налице
били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на
412,00 лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение и д.т.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати
обезщетение за имуществени вреди от 412,00 лева, както и направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР
Хасково, чрез процесуален представител депозира отговор и взема становище по
предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск в размер на 400,00 лева
е неоснователен. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
платения адвокатски хонорар по АНД №42/2018г. на РС Харманли. Доколкото в
договора за правна защита не било уговорено отделно възнаграждение за всяко от
нарушенията, за които били постановени наказания, то счита, че на основание
чл.162 от ГПК размерът на обезщетението следвало да се определи по преценка на
съда. Счита, че разноските в настоящото производство следва да са в размер
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ако
искът бъде отхвърлен, то претендира разноски, представляващи
юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което
предлага да бъде уважена, но съразмерно на отменената част на наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №87/10.05.2019г., постановено
по АНД №62/2019г. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в сила на 30.05.2019г.,
е потвърдено Наказателно
постановление №18-0271-001613/12.11.2018г., издаден от Началник Група ОД МВР
Хасково, РУ Харманли, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание глоба от 20 лева, като в другата част – относно
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложеното наказание глоба от 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, било отменено. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в
съдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с
пълномощно – л.17 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът
е платил договорен хонорар в размер на 400,00 лева, която сума е получена от
адвоката в брой на 26.02.2019г., видно от отразеното в представения договор,
съставен на същата дата.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за
разглеждане пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд,
поради което съдът приема, че искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът
е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния
акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод,
че за основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената
отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на което и да е
от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай
претенцията на ищеца се основава на частично отменено наказателно постановление
като незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление №18-0271-001613/12.11.2018г.,
издаден от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ Харманли, е отменено частично като незаконосъобразен акт, като
съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че
издаването на отменения частично акт е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения по своето съдържание представлява
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и е резултат от
санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът е ползвал
правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 26.02.2019г., както и
процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е
в размер на 400,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на
договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото
наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото
ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав
намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция
обаче се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен до размера от 300,00
лева. Съгласно цитираното вече ТР №1/15.03.2017 г., постановено по т.д.№2/2016г.
на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да
се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, като е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, а също и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. Предвид това, както и
поради обстоятелството, че наказателното постановление е частично отменено, а
също и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, справедливият
размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е в размер на 300 лева,
а именно: минималния размер за процесуално представителство, защита и
съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доказателства за заплатени разноски –
д.т. в размер на 12,00 лева, не са ангажирани.
Така искът следва да бъде уважен до този размер, а над
него до пълния предявен размер от 412,00 лева следва да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на делото и
на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на
направените съдебни разноски следва да се уважи, но следва да бъде съобразено и
възражението на ответната страна за прекомерност, поради което ответникът
заплати съразмерно на уважената част 218,49 лева – възнаграждение за адвокат, и
10,00 лева – д.такса.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Х., бул.“Б.“ №.., да
заплати на С.И.Г. *** ЕГН **********, сумата от 300,00 лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-0271-001613/12.11.2018г., издаден от Началник Група ОД МВР Хасково, РУ
Харманли,
отменено с Решение №87/10.05.2019г., постановено по АНД №62/2019г. по описа на
Районен съд Хасково, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение над сумата от
300,00 лева до пълния предявен размер от 412,00 лева като неоснователен и
недоказан в тази част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да
заплати на С.И.Г. *** ЕГН **********, направените разноски в настоящото
производство за д.т. и адвокатско възнаграждение – общо 228,49 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: