Р Е Ш
Е Н И Е № 406
гр.Пловдив 29.03.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански
състав, в открито заседание на 21.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря: Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 2607/2018 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно
и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ВЕНЖОР АГРО“ ООД и въззивната
жалба на М.Г.С. против решение № 736/02.03.2018 г., постановено по гр.д. №
3453/2016 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр. състав.
Жалбоподателят „ВЕНЖОР АГРО“ ООД
обжалва решението в частта му, с която е допуснато извършване на съдебна делба
между съделителите М.И.С. и С.И.К. в качеството им на
законни наследници на Е.К.К., М. Д.Д., П.Д.П., Д.Н.М.,
Е.С.А., С.Р.А. и К.Р.А. от една страна и „ВЕНЖОР АГРО“ ООД и К.В.К. на съсобствен недвижим имот - поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1, разположен в землището
на с. Царимир, общ. Съединение, обл. Пловдив, по
кадастралната карта карта и кадастралните регистри, одобери със Заповед № РД-18-87/10.12.2007год. на Изп. Директор на АГКК; Последно изменение със Заповед: няма
издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на поземления имот: местност „Капатопрак“; с площ на имота от 16060 кв.м.; Трайно
предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива;
Номер по предходен план: 009001 (нула нула девет нула
нула едно); при граници и съседи: имот е
идентификатор № 78171.9.2, имот с идентификатор № 78171.9.40, имот с
идентификатор №78171.9.3, имот с идентификатор № 78171.9.4, имот с
идентификатор № 78171.9.5; имот с идентификатор № 78171.9.6, имот с
идентификатор № 78171.9.7, имот с идентификатор №78171.9.8, при квоти: 6/30
идеални части за Д.Н.М.; по 3/30 идеални части за М.И.С., С.И.К.,
М.Д.Д., П.Д.П., К.В.К., „ВЕНЖОР АГРО“ ООД; по 2/30
идеални части за Е.С.А., С.Р.А., К.Р.А.. Жалбоподателят счита, че в тази част решението е
неправилно, тъй като искът за делба на този имот е следвало да се отхвърли
поради липса на съсобственост. Моли за отмяна на решението в тази част и за постановяване
на друго решение по същество, с което искът за делба да се отхвърли.
Жалбоподателката М.Г.С. обжалва решението в частта му, с която на основание чл.
537, ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 135, том І, рег. № 1224, нотариално дело №
132/02.04.2015 г., с който М.Г.С. е призната като собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
№ 78171.9.1, разположен в землището на с.
Царимир, общ. Съединение, обл. Пловдив, по
кадастралната карта карта и кадастралните регистри, одобери със Заповед № РД-18-87/10.12.2007год. на Изп. Директор на АГКК; Последно изменение със Заповед: няма
издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на поземления имот: местност „Капатопрак“; с площ на имота от 16060 кв.м.; Трайно
предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно ползване: Нива; Номер
по предходен план: 009001 (нула нула девет нула нула едно); при граници и съседи: имот е идентификатор №
78171.9.2, имот с идентификатор № 78171.9.40, имот с идентификатор №78171.9.3,
имот с идентификатор № 78171.9.4, имот с идентификатор № 78171.9.5; имот с
идентификатор № 78171.9.6, имот с идентификатор № 78171.9.7, имот с
идентификатор №78171.9.8, до
размера над 3/30 ид.
ч. собственост на съделителя
М.Г.С.. Жалбоподателката иска отмяна на
решението в тази част и постановяване на друго решение по същество, с което да
се отхвърли иска по чл. 537 от ГПК за отмяна на посочения нотариален акт.
Въззиваемата страна К.К. оспорва жалбите на двете страни като неоснователна. Моли същите
да бъдат оставени без уважение, а решението в обжалваните части да се потвърди.
Въззиваемите страни М.Д., П.П., Д.М., С.А. и К.А.
оспорват жалбите като неоснователни и молят в обжалваните части първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемите Е.А., М.С. и С.К. не вземат становище по жалбите.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица,
имащи право на жалба и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск за делба с правно основание по чл. 34 ЗС в първа фаза – по допускането,
предявен от М.И.С. и С.И.К. в качеството им на
законни наследници на Е.К.К., М.Д.Д.,
П.Д.П., Д.Н.М., Е.С.А., С.Р.А. и К.Р.А. против
„ВЕНЖОР АГРО“ ООД, М.Г.С. и К.В.К.. Изложени са били твърдения ищците и ответниците М.Г.С.
и К.В.К. да са наследници по закон на общия им
наследодател К. Г.А., починал на 08.01.1980г. който е бил собственик на недвижими имоти,
възстановени по ЗСПЗЗ с Решения на ПК на Община Съединение № 09632/12.08.1996г.
и Решение № 09501/13.02.1995г. , като въвеждането във владение на тези имоти е
станало с Протокол № 099/02.03.1999 г. Изложени са твърдения от
възстановяването до предявяването на иска тези имоти да са ползвани от всички сънаследници, било лично, било чрез трети лица-арендатори
или наематели, като за имотите отдавани под наем или рента възнаграждението
било получавано в полза на всички наследници. След като арендаторите на земята ги
информирали, че няма да получават
повече рента за имота описан
в т.8 от исковата молба - поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1,
разположен в землището на с. Царимир, общ. Съединение, обл.
Пловдив, в местността „Капатопрак“ с площ от 16060
кв.м., тъй като има нов собственик
и след
извършена справка в Имотния
регистър установили, че на 02.04.2015 г. ответницата
М.Г.С. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху недвижим имот вписан като
акт №162, том 24, дело 4546/2015г. по
описа на Служба по вписванията
при Имотен регистър, Агенция по вписванията, издаден от нотариус
Ваня Захариева с рег.№640 на Нотариалната камара с район ПРС, по нейно нотариапно
дело № 132/2015г. за имота, описан в т.8
о исковата молба /ПИ с идентификатор № 78171.9.1 / с правно основание „давностно владение, продължило повече от 10 години изтекло
в полза на баща й Г.В.С. и по наследство от
същия ". Твърдят, че както имот ПИ с
идентификатор №78171.9.1, така и останалите седем делбени
имота били владяни и ползвани заедно и поотделно от всеки
от ищците, както и че същите били отдавани под
наем и аренда, като плащанията по тези договори
било в полза на наследниците. Твърдят, че по никакъв начин не за узнали ответницата М.Г.С. и
покойният и баща Г.В.С.
да са променили намерението
им към вещта
и да са започнали своене, нито пък имотът да е бил ползван
и владян от тях явно и необезпокоявано. Освен това считат, че 10 годишно
давностно владение върху имота не би
могло да изтече в полза на наследодателя на ответницата М.Г.С. –
Г.В.С.,
починал на 01.05.2007 г.,
тъй като въводът във владение на
имотите в реални граници е станал през 1999
г.
Изложени са твърдения на 15.04.2015
г. с Нотариален акт вписан като
акт №27 том 28, дело №5174 от 15.04.2015г. по описа
на Служба по вписванията ответницата М.Г.С. да е продала на ответника „ВЕНЖОР АГРО“ ООД ПИ с идентификатор
№ 78171.9.1. доколкото обаче същата не е била носител на правото на
собственост върху целия имот, считат, че е прехвърлила на купувача „ВЕНЖОР АГРО“ ООД
същият е станал станал собственик само на притежаваните от нея 3/30 идеални части от
недвижимия имот, придобити по наследяване
по закон от общия на страните наследодател. Заявили са възражение по чл.76 ЗН , като считат, че прехвърлителната
сделка ще бъде валидна по отношение
на останалите 27/30 идеални части, само ако имота,
предмет на сделката, се падне
в дял на съделителката М.Г.С..
Молят съда да допусне съдебна делба на всички делбени имоти, включително и на ПИ с идентификатор
№ 78171.9.1 при отчитане на законните им права, като в
делбата участва и прихвърлителката М.Г.С. притежаваните от нея 3/30 идеални части от имотите. Молят и за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот вписан като
акт №162, том 24, дело 4546/2015г. по
описа на Служба по вписванията.
С решението си районният съд е допуснал до делба първите
седем съсобствени недмижими
имоти между страните – законни наследници на общия им наследодател К. Г.А., починал на 08.01.1980г. По отношение на ПИ с идентификатор
№ 78171.9.1 делбата е допусната между всички законни наследници на К. Г.А., без жалбоподателката
М.Г.С., за която е прието, че се е разпоредила с притежаваните от
нея права в полза на жалбоподателя „ВЕНЖОР АГРО“ ООД,
поради което делбата на имота допусната с негово участие, а искът за делба на
този имот против М.Г.С. е отхвърлен. Уважен е и искът за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот вписан като
акт №162, том 24, дело 4546/2015г. по
описа на Служба по вписванията по реда на чл.537, ал.2 ГПК, до размера над 3/30 ид.
ч., колкото са били притежаваните от М.Г.С. права.
Така постановеното решение като необжалвано е влязло в сила в частта му
по допускането до делба на първите седем недвижими делбени
имота между страните – законни наследници
на общия им
наследодател К.Г.А. съобразно притежаваните от тях права. Като необжалвано
решението е влязло в сила и в частта му, с която искът
за делба на ПИ с идентификатор № 78171.9.1 против
М.Г.С. е отхвърлен, а делбата на този имот е допусната между
останалите законни наследници на К.Г.А. и приобретателя „ВЕНЖОР АГРО“
ООД, за който са отредени притежаваните
и прехвърлени от М.Г.С. 3/30 ид. части от имота.
Решението е обжалвано само от „ВЕНЖОР АГРО“ ООД в тази му част, с която се допуска до делба ПИ с идентификатор № 78171.9.1 , като се счита, че искът за делба на този
имот следва да се отхвърли поради липсата на съсобственост, доколкото според
жалбоподателя М.Г.С. е била едноличен негов собственик и е прехвърлила на „ВЕНЖОР
АГРО“ ООД правото на собственостпвръху
целия имот. От М.Г.С. решението
се обжалва само в частта му, с която е отменен констативния нотариален акт, с
който същата е била призната за собственик на целия имот, над притежаваните от
нея 3/30 идеални части.
Доколкото съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, следва да се обсъдят само направените във въззивните
жалби оплаквания.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК се дават разяснения, че в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението си съдът следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри /съпритежатели/ на правото на собственост. Съобразно тези разяснения, когато в делбеното производство е предявен иск или релевирано възражение с правно основание чл. 76 ЗН, за да се извърши делбата между действителните собственици, като главна надлежна страна в процеса трябва да участва сънаследникът - прехвърлител. Приобретателят също има качеството на главна страна, но по иска за прогласяване относителната недействителност на прехвърлителната сделка със сънаследствената вещ. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се сънаследник, е носител на правата в съсобствеността. Ако във втората фаза на делбата, разпоредената вещ не се падне в негов дял, то в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане не може да прехвърли права. В разглеждания случай по надлежния процесуален ред от ищците е наведено възражение по чл. 76 ЗН, а ответникът „ВЕНЖОР АГРО“ ООД и ответницата М.Г.С. са конституирани в качеството си на страни - ответници по иска, с оглед изискването на чл. 75, ал. 2 ЗН делбата да бъде извършена при участието всички съсобственици. След като първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба срещу М.Г.С. в качеството и на съсобственик на имота и е допуснал делбата с участието на „ВЕНЖОР АГРО“ ООД и решението не е било обжалвано от никоя от странитие в тази част, то същото е влязло в законна сила, като самите ищци са зачели последиците на прехвърлителната сделка досежно прехвървените от М.Г.С. 3/30 идеални части от имота, като не са обжалвали първоинстанционното решение в тази част. / В този смисъл е и Решение № 103 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 815/2012 г., II г. о., ГК/. Ето защо настоящият съдебен състав следва да се произнесе само по повдигнатите в жалбите оплаквания.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Общият на страните – физически лица наследодател К. Г.А. е починал на 08.01.1980 г., видно от
представеното удостоверение за наследници. Процесните
земеделски земи, всички находящи се в
землището на с. Царимир, общ. Съединение, обл.
Пловдив, са възстановени с Решение №09501/13.02.1995 г. и с Решение № 09632/12.08.1996 г. на ПК – гр.
Съединение, на неговите наследници, като поземлен имот с идентификатор №
78171.9.1 е възстановен с Решение № 09632/12.08.1996 г. Въвеждането във владение върху поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1 е станало с Протокол № 099/02.03.1999 г. /л.21 от
делото на РС/. С Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №135, том І, рег. № 1224, нотариално дело
№ 132/02.04.2015 г. на нотариус Ваня Захариева с р-н на
д-ие ПРС, ответницата М.Г.С. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1 въз основа на „давностно владение, продължило повече от 10 години, изтекло в полза на баща й Г.В.С., починал на 01.05.2007 г. и по наследство от същия".
С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 143, том І, рег. № 1301, нотариално дело
№140/15.04.2015 г. М.Г.С. е продала на „ВЕНЖОР АГРО“ ООД поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1.
По делото е прието като доказателство в заверен препис и Нотариално
дело № 132/02.04.2015 г. на нотариус Ваня Захариева образувано във връзка с акт за собственост върху недвижим имот №135, том І, рег. № 1224, нотариално дело
№ 132/02.04.2015 г., с който М.Г.С. е призната за собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор № 78171.9.1.
Като свидетели по делото са разпитан свидетелят А.Й.М. , който сочи, че поземлен
имот с идентификатор № 78171.9.1 находящ се в землището на с. Царимир, общ. Съединение, в м.
Каратопрак след възстановяването му е ползван в
продължение на пет години имотът е бил ползван от предприятието „Редки метали”.
Ето защо и доколкото се установи поделото, че въводът
във владение на имота е извършен през
1999 г. с Протокол за въвод № 099/02.03.1999 г., то
правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е
било възможно праводателят на М.Г.С. – Г. В. С., който е починал на 01.05.2007
г., да е владял същия
повече от 10 г. и да е придобил изцяло собствеността върху него.
Ето защо следва да се приеме по делото, че М.Г.С. не е притежавала
права извън тези, които праводателят Г.В.С. е наследил, а именно 3/30
идеални части. Това е и размерът на правата,
които същата е прехвърлила на ответника „ВЕНЖОР
АГРО“ ООД, а останалите права принадлежат на съделителите М.И.С. и С.И.К. в качеството им на законни
наследници на Е.К.К., М. Д.Д., П.Д.П., Д.Н.М.,
Е.С.А., С.Р.А. и К.Р.А. и К.В.К., като правата им са в размера, посочен от
районния съд в решението му, неоспорен по реда на обжалването от никоя от
страните.
Ето защо съдът приема, че поземлен имот
с идентификатор № 78171.9.1 следва да се допусне до делба при отчитане на тези
права, а Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №135, том І, рег. № 1224, нотариално дело №
132/02.04.2015 г., с който М.Г.С. е призната като собственик въз основа на давностно владение на за размера над притежаваните от нея 3/30 ид.ч. следва да отмени на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
Решението на районния съд в обжалваните части е правилно и като такова ще се потвърди.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 736/02.03.2018 г., постановено по гр.д. №
3453/2016 г. на Районен съд - Пловдив, ХІІІ гр. състав в частта му, с която е
допуснато извършване на съдебна делба между съделителите
М.И.С. и С.И.К. в качеството им на законни наследници на Е. К.К., М. Д.Д., П.Д.П., Д.Н.М., Е.С.А., С.Р.А. и К.Р.А. от една страна
и „ВЕНЖОР АГРО“ ООД и К.В.К. на съсобствен недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор №
78171.9.1, разположен в землището на с. Царимир, общ. Съединение, обл. Пловдив, по кадастралната карта карта
и кадастралните регистри, одобери със Заповед №
РД-18-87/10.12.2007год. на Изп. Директор на АГКК;
Последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР;
Адрес на поземления имот: местност „Капатопрак“; с
площ на имота от 16060 кв.м.; Трайно предназначение на територията: Земеделска;
Начин на трайно ползване: Нива; Номер по предходен план: 009001 (нула нула девет нула нула едно); при
граници и съседи: имот е идентификатор № 78171.9.2, имот с идентификатор №
78171.9.40, имот с идентификатор №78171.9.3, имот с идентификатор № 78171.9.4,
имот с идентификатор № 78171.9.5; имот с идентификатор № 78171.9.6, имот с
идентификатор № 78171.9.7, имот с идентификатор №78171.9.8, при квоти: 6/30
идеални части за Д.Н.М.; по 3/30 идеални части за М.И.С., С.И.К.,
М.Д.Д., П.Д.П., К.В.К., „ВЕНЖОР АГРО“ ООД; по 2/30
идеални части за Е.С.А., С.Р.А., К.Р.А., както
и в частта му, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 135, том І, рег. №
1224, нотариално дело № 132/02.04.2015 г., с който М.Г.С. е призната като
собственик въз основа на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
№ 78171.9.1. разположен
в землището на с. Царимир, общ. Съединение, обл.
Пловдив, по кадастралната карта карта и кадастралните
регистри, одобери със Заповед №
РД-18-87/10.12.2007год. на
Изп. Директор на АГКК; Последно изменение със Заповед:
няма издадена заповед за изменение
на КККР; Адрес на поземления имот:
местност „Капатопрак“; с площ на имота
от 16060 кв.м. (шестнадесет хиляди и шестдесет квадратни метра); Трайно предназначение на територията: Земеделска; Начин на трайно
ползване: Нива; Номер по предходен
план: 009001 (нула нула девет нула
нула едно); при граници и съседи:
имот е идентификатор №
78171.9.2, имот с идентификатор
№ 78171.9.40, имот с идентификатор
№78171.9.3, имот с идентификатор
№ 78171.9.4, имот с идентификатор
№ 78171.9.5; имот с идентификатор
№ 78171.9.6, имот с идентификатор
№ 78171.9.7, до размера над 3/30 ид.
ч. собственост на съделителя М.Г.С..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: