Решение по дело №663/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 398
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Владимир Страхилов
Дело: 20204100500663
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена К.

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500663 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази :
Производство по реда на чл. 463 , ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от Национална агенция за приходите –
присъединен взискател по изпълнително дело № 879/2018г. по описа на ЧСИ
Д.К. с район на действие района на ВТОС, против извършено по
изпълнителното дело разпределение на суми от 30.06.2020г.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на извършеното разпределение , както следва :
При изготвяне на разпределението не е съобразена разпоредбата на чл.
136 от ЗЗД и Тълкувателно решение № 2/ 2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които с право на предпочтително удовлетлорение не се ползват всички
разноски по изпълнително то дело. Съдебният изпълнител, освен разноските
по изпълнението за образуването и за осъществяването на съответния
изпълнителен способ и тези за адвокатско възнаграждение, е разпределил и
суми за разноски по гражданско дело в полза на взискателя, които не се
ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1 , т. 1 от
ЗЗД.
Постъпилите суми са разпределени не само за разноски, но и за лихва
и главница на първоначалния взискател по делото, както и за такси , без да е
съобразена привилегията , с която НАП се ползва съгласно разпоредбата на
чл. 136 , ал. 1 , т. 6 от ЗЗД .
Съдебният изпълнител не е съобразил при извършване на
разпределението, издаденото от НАП удостоверение от 28.07.2020г.
1
Отправя се искане към съда да отмени обжалваното разпределение.
Преписи от жалбата са връчени на първоначалния взискател ЕТ и на
длъжника КООПЕРАЦИЯ, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са
постъпили писмени възражения от същите.
В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК в
хронологичен ред е описано движението по изпълнителното дело. Заето е
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Посочено е, че
подлежащата на разпределение сума е разпределена в съответствие с
разпоредбите на чл. 460 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД, а именно: 2 194,78 лв. в
полза на първоначалния взискател и 334,27 лв. в полза на ЧСИ на основание
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Изтъкнато е, че вземането на първоначалния
взискател за разноски се ползва с право на предпочтително удовлетворение
по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, а съгласно чл. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума/част, съответстваща
на събраната сума. Подчертано е, че вземанията на Държавата, с изключение
на тези за глоби, също се ползват с право на предпочтително удовлетворение,
но техният ред за удовлетворяване е след този на предхождащите го
привилегировани вземания за разноски по принудителното изпълнение по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
При съобразяване на данните по делото, настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК от надлежна
страна срещу обжалваем акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
По същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Изпълнително дело № 879/2018г. по описа на ЧСИ К. е образувано на
01.06.22018г. въз основа на представен от взискателя ЕТ против
КООПЕРАЦИЯ за дължими суми за главница , законна лихва върху нея и
разноски по частното гражданско дело, по което е издаден изпълнителният
лист.
При образуване на делото след надлежно уведомяване, като
присъединен взискател по силата на закона е конституирана НАП с публични
вземания , произтичащи от данък върху доходи от трудови правоотношения,
вноски за здравно осигуряване и ДОО, и лихви върху тези вземания, като в
представеното удостоверение за наличие на задължения от 19.06. 2018г. ( стр.
29-30 от изпълнителното дело) е посочено и че за събиране на тези вземания е
започнало принудително изпълнение върху банковите сметки на длъжника.
След наложен запор върху банковите сметки на длъжника, в изпълнение на
този способ по делото са получени суми, като част от тях , а именно сумата от
2529,05лв. са разпределени с акта на ЧСИ предмет на обжалване в
настоящото производство.
С протокола за разпределение ЧСИ е разпределил в полза на
взискателя ЕТ обща сума в размер на 2583,01 лева, от които главница,
законна лихва, разноски съгласно изпълнителния лист и разноски по
изпълнението .
В полза на взискателя НАП не са разпределени суми.
2
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато и изслушано
заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно същото, с извършеното разпределение частният съдебен
изпълнител е разпределил суми, с които са погасени част от вземанията на
основния взискател, както следва :
Към взискателя ЕТ са разпределени суми за: главница -994,38
лв.;разноски по гр. дело PC Г. Оряховица (съгласно представен изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело) -242,96 лева;
законна лихва за периода 02.04.2018-30.06.2020 г-489,27 лева; разноски по
изпълнението - адвокатски хонорар-300,00 лева; такси и разноски по
ТТРЗЧСИ-556.40 лева; Такса по т.1 от ТТРЗЧСИ- 60.00лева.
Към ТД на НАП гр. Велико Търново не са разпределени суми.
Така посочените от вещото лице суми съвпадат с тези, посочени в
протокола за разпределение.
Според вещото лице разпределената от ЧСИ такса по т.11 от
ТТРЗЧСИ не е дължима на взискателя, поради което сумата за разпределение
/погасяване към ЕТ следва да е в размер на 2523,01 лева. Реално преведени по
банкова сметка на взискателя са вземания в размер на 388,23 лева.
Към ТД на НАП гр. Велико Търново съгласно заключението няма
погасени вземания.
Вещото лице посочва, че с постъпилата сума в размер на 246,83 лева
по изпълнителното дело на 18.12.2019 година са погасени дължими такси и
разноски по ТТРЗЧСИ, от които 173,68 лева са погасени такси и разноски
платени от взискателя ЕТ, както и начислени, не събрани авансово такси и
разноски по ТТРЗЧСИ в размер на 73,15 лева.
С постъпилата на 19.03.2020 година сума в размер на 214.55 лева. са
погасени такси и разноски по ТТРЗЧСИ платени от взискателя ЕТ размер на
214,55 лв.
Общо погасените съгласно заключението на СИЕ такси и разноски по
ТТРЗЧСИ са в размер на 461,38 лева, от които 73,15 лева са погасени
дължими такси и разноски на ЧСИ, а 388,23 лева са преведени по сметка на
взискателя ЕТ.
При тези данни от фактическа страна се налага изводът, че при
извършеното разпределение частният съдебен изпълнител не е съобразил реда
за удовлетворяване на вземанията на взискателите, визиран в чл. 136 от ЗЗД ,
както и разпоредбата на чл. 137 от ЗЗД.
Съгласно представения изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело и от данните по самото дело е видно, че
вземането на основния взискател не се ползва с право на предпочтително
удовлетворение и не попада в нито една от хипотезите на чл.136 , ал. 1 от
ЗЗД. Вземането за разноски по ч. гр.д. № 659/2018г., посочено в
изпълнителния лист не попада в хипотезата на чл. 136 , ал. 1 , т. 1 от ЗЗД. В
тази хипотеза попадат само вземанията на взискателя за разноски по
3
образуване на изпълнителното дело, по реализиране на способа, от който са
постъпили суми и за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
От друга страна, вземането на присъединения по силата на закона
взискател - НАП, видно от представеното от него и цитирано по-горе
удостоверение, се ползва с право на предпочтително удовлетворение по чл.
136 , ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 137 от ЗЗД , когато законът не определя
реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на
предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по
т. 6 на чл. 136 , ал. 1 от ЗЗД.
Разпределяйки суми за удовлетворяване на вземането на основния
взискател по представения от него изпълнителен лист, което е хирографарно,
преди да е удовлетворено вземането на привилегирования взискател НАП,
съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 137 от ЗЗД.
Единственото вземане на основния взискател, което в конкретния случай се
ползва с право на предпочтително удовлетворение с поредност, предхождаща
вземането на взискателя НАП, е това за разноските по образуване на
изпълнителното дело, по налагане на запора върху сметките, от които е
постъпила сумата подлежаща на разпределение и заплатеното
възнаграждение за един адвокат.
Останалите вземания на взискателя ЕТ подлежат на удовлетворяване
след вземането на НАП, удостоверено с цитираното удостоверение.
Гореизложеното обосновава извода, че извършеното от ЧСИ К.
разпределение на суми, предмет на обжалване в настоящото производство, е
незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото следва да се върне на ЧСИ
за изготвяне на ново разпределение.
Искането на жалбоподателя НАП за присъждане на разноски в това
производство е неоснователно, доколкото липсва законова разпоредба, която
да предвижда присъждането на разноски по производствата по обжалване
действията на съдебния изпълнител.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределението на суми, извършено по изпълнително дело
№ 879/2018г. по описа на ЧСИ Д.К. с район на действие района на ВТОС, с
протокол за извършено разпределение от 30.06.2020г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Д.К. с район на действие района на ВТОС за
изготвяне на ново разпределение при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСТАВЯ без уважение искането на НАП за присъждане на разноски.
Решението подлежи на жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните, пред ВТАС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5