Определение по дело №1029/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба /наречена „частна жалба”/ вх. № 2625/25.04.2013 г. от К. Ц. К., подадена чрез пълномощника адв. Др. М., за отмяна на неприсъствено решение № 8445/10.11.2011 г., постановено по гр.дело № 677/2011г. на РС Б.. В жалбата са изложени основания за отмяна на неприсъственото решение по смисъла на чл. 240, ал.1 ГПК и е направено искане решението да бъде отменено. Съгласно резолюция на съдия при РС Б. от 25.06.2013 г. делото е изпратено на ВКС на РБ. С разпореждане на председателя на II ТО на ВКС на РБ делото е изпратено на ОСБ. по компетентност за произнасяне по частна жалба с вх. № 2625/25.04.2013 г., имаща характер на молба за отмяна на неприсъствено решение. С определение № 3172/01.08.2013 г., постановено по настоящото дело, молбата е оставена без разглеждане като недопустима – подадена след предвидения в чл. 240, ал. 1 ГПК едномесечен срок, и производството е прекратено. Определението е обжалвано пред ВКС на РБ и с определение № 177/07.03.2014 г. на ВКС на РБ, по ч. т. д. № 4510/2013 г. то е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с подадената молба за отмяна.

В молбата за отмяна К. К. твърди, че преписът от исковата молба и призовките по гр. дело № 677/2011 г. по описа на РС Б. не са му надлежно връчени, понеже не са получени лично от него. На второ място алтернативно в молбата се сочи, че ответникът не е могъл да узнае за връчването на преписа от исковата молба и призовките поради особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в регистрирането на „Л. Д. Л. – К. К.” без знанието на К. К. при подправяне на подписа му в съответните документи, представени пред СГС. Като особено и непредвидено обстоятелство е визирано и пребиваването на К. К. от дълги години в чужбина.

В законоустановения срок по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна - дружеството „Б.” О..

ОСБ. след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на извънинстанционен контрол по реда на чл. 240 ГПК акт. Ответник по гр. дело № 677/2011 г. по описа на РС Б., по което е постановено неприсъственото решение, чиято отмяна се иска, е „Л. Д. Л. – К. К.”. Видно от удостоверение от 12.04.2011 г., издадено от СГС по ф.д. № 8641/2007 г., ответникът към 2011 г. не е бил пререгистриран по реда на § 4 ЗТР. Същото обстоятелство се установява и от служебно извършена от съда справка в Агенция по вписванията – търговски регистър, според която ответното не е регистрирано в този регистър. Според § 4 ЗТР търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г. Едноличен търговец, който не се е пререгистрирал в определения срок, се счита за заличен считано от 01.01.2012 г. В случая производството по гр.д. № 677/2011 г. по описа на РС Б. е приключило с постановяването на неприсъствено решение от 10.11.2011 г. срещу „Л. Д. Л. – К. К.”, връчено му по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на дата 01.12.2011 г. Следователно към момента на връчването на решението и на приключването на производството търговецът „Л. Д. Л. – К. К.” е съществувал. След 01.01.2012 г. „Л. Д. Л. – К. К.” е заличено, но този факт не влияе на процесуалната легитимация на К. К. да подаде молба за отмяна на неприсъствено решение, понеже съгласно чл. 56 ТЗ регистрацията като едноличен търговец на дадено физическо лице не води до възникване на нов правен субект. С тази регистрация се постига разширяване на правосубектността на физическото лице, позволяваща му да участва в търговския оборот, но субект на правото остава физическото лице. Едноличният търговец не притежава самостоятелна правосубектност, различна от тази на физическото лице. Едноличният търговец не попада и сред визираните в § 5, ал. 2 ЗТР субекти - търговските дружества и кооперациите, чиято дейност се прекратява и които не могат да предявяват искове. По тези причини настоящият състав намира, че заличаването на „Л. Д. Л. – К. К.” не отнема процесуалната легитимация на К. К. да подаде молба за отмяна срещу неприсъственото решение. С оглед приетото в определение № 177/07.03.2014 г. на ВКС на РБ, II ТО по ч. т. д. № 4510/2013 г. молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 ГПК.

Гр. дело № 677/2011 г. по описа на РС Б. е образувано по подадена от „Б.” О. искова молба против ответника „Л. Д. Л. – К. К.”. Предявени са обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми по фактури, дължими за доставени стоки. На 20.05.2011 г. връчител е отишъл на посочения в исковата молба адрес на ответника, за да му връчи препис от нея и разпореждане № 1923/08.03.2011 г. на РС Б.. На разписката надлежно е удостоверено, че по сведение на Ст. Б. – живуща на адреса, на него "няма фирма" и търсеното лице го е напуснало преди 10 години след продажба на жилището. Районният съд е указал на ищеца да представи удостоверение за актуално състояние на ответника. В изпълнение на указанията ищецът е представил удостоверение от регистъра за еднолични търговци към СГС, от което и видно, че посетеният от връчителя адрес е последният регистриран такъв на ответника. При наличие на данни, че ответникът - търговец е напуснал последния обявен от него адрес без обяви новия си адрес, съдът е пристъпил към връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Във връзка с това е разпоредил на адреса да се залепи уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. Залепено е уведомление на входната врата на 08.06.2011 г., като с изтичането на двуседмичния срок на 22.06.2011 г. съобщението се смята за връчено по см. на чл. 47, ал. 5 ГПК. За първото по делото заседание ответникът е призован отново по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като връчителят е посетил отново адреса, удостоверил е, че търговецът го е напуснал, и с резолюция от 19.09.2011 г. съобщението е приложено по делото. Съобщението за изготвеното неприсъствено решение е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, като връчителят е посетил отново адреса, удостоверил е на разписката от 25.11.2011 г., че търговецът го е напуснал, и с резолюция от 01.12.2011 г. съобщението е приложено по делото.

Съгласно § 4 ЗТР до дата 01.01.2012 г. „Л. Д. Л. – К. К.” е съществувало, макар и непререгистрирано. Следователно в качеството му на търговец при данни за напускане на последния регистриран адрес решаващият състав на РС Б. редовно му е връчил преписа от исковата молба, призовката за първото заседание по делото и решението по спора по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Освен това, при достоверни данни, че търговецът е напуснал адреса, съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени, без да е необходимо да се разлепва уведомление по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК. В този смисъл са Решение № 108/30.04.2013 г. по гр.д. № 1949/2013 г. на III г.о. на ВКС и Решение № 167/19.07.2012 г. по гр.д. № 358/2012 г. на III г.о. на ВКС. Въпреки това, решаващият състав на РС Б. е разпоредил на адреса да се залепи уведомление. По този начин правата на ответника са гарантирани в по-голяма степен, понеже преди да се приложи фикцията за връчване на съобщението, на ответника е бил даден допълнителен двуседмичен срок да получи книжата в канцеларията на съда. Неоснователни са оплакванията в молбата за отмяна за ненадлежност на връчването, понеже то не е осъществено лично. Разпоредбата на чл. 50 ГПК регламентира прилагане на съобщенията по делото, при което да се смятат за редовно връчени. При надлежно връчване на книжата съгласно правилата на ГПК твърдяната в молбата хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.

С оглед твърдяното в молбата регистриране на „Л. Д. Л. – К. К.” без знанието на К. К. по делото беше изготвена и приета графологична експертиза, която съдът напълно кредитира като компетентно изготвена. Същата е изготвена във основа на образци от подписите на К. К. от заявления за издаване на БДС, молби и пълномощни по настоящото дело за отмяна на решение и оригиналите на документите – обект на експертизата. В. л. е установило, че подписите под заявлението за регистриране на и другите документи, представени във връзка с регистрацията пред СГС, са положени от К. К.. Това мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, свързани с връчването по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, които да са поставили К. К. в невъзможност своевременно за узнае за завеждането и хода на гр. дело № 677/2011 г. по описа на РС Б.. „Л. Д. Л. – К. К.” е бил регистриран със знанието на К. К. по подадено от него заявление, в което като адрес на управление е посочен адресът, посетен от връчителя. Следователно К. К. е знаел за участието си в търговския оборот като и е бил длъжен да впише в регистъра актуалния си адрес, на който да получава съобщения. При неизпълнение на това задължение съдът е процедирал към връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и не са налице непредвидени обстоятелства за К. К., т.к. той е знаел за регистрираното . Пребиваването на К. К. трайно в чужбина не е обстоятелство от изключителен и изненадващ характер, което обективно да му е попречило да предприеме съответните процесуални действия.

С оглед на гореизложеното и хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и молбата се явява неоснователна. К. К. следва да бъде осъден да заплати на „Б.” О. сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие сумата е заплатена в брой и договорът представлява в тази част и разписка. Представен е списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата по чл. 240 ГПК /наречена частна жалба/ вх. № 2625/25.04.2013 г. на К. Ц. К. за отмяна на неприсъствено решение № 8445/10.11.2011 г., постановено по гр. дело № 677/2011 г. на РС Б..

ОСЪЖДА К. Ц. К. ЕГН *, да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Б.” О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Щ., ул. „Бр.” № ББ, сума в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: