Р Е Ш Е Н И Е
№
27.05.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Поля Цанева и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№8730/2018г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр чл. 150 от
ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против С.К.С.,***, с която се твърди, че въз основа
на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр***. Твърди
се, че ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се
извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е
сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от
дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се
намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, въз основа на
сключен договор, с ЕС, в която се намира
имотът на ответника, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като
трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника С.К.С., че дължи,
сумата от 367,67лв.- главница, за периода 01.02.2016-30.04.2018г съставляваща
стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб.
№20794, както и сумата от 41,38лв.- лихва за забава., за периода
04.04.2016-03.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират
се разноски.
В срока за отговор, ответникът С.К.С.,
чрез назначеният от съда особен представител адв. Е.М., изразява становище за
допустимост на предявените исковете.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №1361/01.04.2019г.,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София. От страна на същото, по делото
са представени и приети изисканите писмени доказателства.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №4008/12.09.2018г.,
по ч. гр.д.№6492/2018г. по описа на ПлРС.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е представен договор №119/01.10.2002г,
сключен между ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД и
Етажна собственост на адрес гр. ***
По делото, от страна на ищеца е
представено заявление от страна на
ответника С., до ищеца, от 12.09.2018г,
за издаване на справка за дължимите суми , за процесния период. Към
заявлението, от същата дата, от страна на ответника е подписана декларация за
съгласие за събиране, обработване и съхранение на лични данни. По делото се установява също, че
въз основа на заявлението, от страна на ищеца – ТЕЦ-ПЛЕВЕН, е съставена
справка за задълженията по партида на процесния имот, в която са включени и задълженията по настоящето дело; по делото няма данни за
начина на връчване на справката на ответника, но този факт е неотносим по делото.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: от извършената проверка,
ВЛ е установило, че за имота няма начислено отопление от налични ИРУ, няма налични водомери и не е ползвана топла вода. ВЛ
e установило, че по данни на
топлинния счетоводител, в имота има щранг- лира в банята, от която е начислено
сума за отопление. ВЛ е установило, че
по счетоводни данни, стойността на потребената и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2016-30.04.2018г,е в размер на 367,67лв. , от която 164,27лв.-
сума за отопление, 181,26лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
22,14лв—услуга дялово разпределение; сумите за
ТЕ, отдадена от сградната инсталация, са изчислени на база действителен обем на имота-
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът намира за установен факта, че отв. С.С. има качеството на собственик на имота, находящ се на адрес гр***. Както бе посочено по- горе по делото от страна на ищеца е представено заявление от ответника, от м. 09.2018г., с което същата е поискала справка за задълженията на имота, което, въпреки,че само по себе си не е титул за собственост, е индиция за съществуването на такава, както и факта на издаването на такава, на името на ответника, като титуляр на партида. Следва да се отбележи, че по делото , от страна на ответника, в отговора на ИМ не се съдържа изрично оспорване качеството му на собственик, респ. не е взето становище по представеното с ИМ заявление от ответника. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. ПО ТЪЛК. ДЕЛО№2/2016Г на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. По делото няма доказателства за плащане на претендираните суми.
На
основание гореизложеното, съдът намира, че
предявените искове са изцяло основателни и ответникът- като собственик
на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което
същите следва да бъдат уважени, като
бъде признато за установено спрямо отв. С.С., че дължи сумата от 367,67лв.- главница, за
периода 01.02.2016-30.04.2018г съставляваща стойността на потребена и
незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №20794, както и сумата от
41,38лв.- лихва за забава., за периода 04.04.2016-03.09.2018г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за №4008/12.09.2018г., по ч. гр.д.№6492/2018г. по
описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 565., от които– сумата от 100лв- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер, сумата от 25лв.- държавна такса, сумата от 300лв- възнаграждение за особен представител и 140лв.- разноски за ВЛ. Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, в минимален размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С.К.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- изп.
директор, сумата от 367,67лв.- главница, за периода
01.02.2016-30.04.2018г съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ,
за посоченият по- горе имот, с аб. №20794, както и сумата от 41,38лв.- лихва
за забава., за периода 04.04.2016-03.09.2018г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата заявлението по чл. 410 от ГПК-11.09.2018г,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за №4008/12.09.2018г., по ч.
гр.д.№6492/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 565.- разноски
по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №6492/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 50лв-държавна такса по сметка на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София..
Решението може да обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: