Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Началника на РУ В. П., чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №57/30.12.2024 г. на Районен съд град Велики П., постановено по АНД №180/2024 г. по описа на същия съд /неточно в касационната жалба е посочен номерът и датата на атакуваното решение на РС град В. П./.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че в случая не са налице основания за приложение на чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието не е с незначителна обществена опасност, както и не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед решението на КС. Въз основа на това касаторът моли да бъде отменено атакуваното решение на РС [населено място] и бъде постановено ново решение, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №24-0323-000359/03.06.2024 г. на Началника на РУ Велики П. при ОД на МВР [населено място], както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Н. Д. Т., редовно призован, не се явява лично, за него се явява адвокат Ст. С. при ШАК, редовно упълномощена, която изразява становище с подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и предлага Решение на РС [населено място] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба, по съображение за неприложимост в настоящата хипотеза на чл.9 ал.2 от НК, поради което предлага Решението на РС [населено място] да бъде отменено като неправилно, а преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН предоставя на съда.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Безспорно е установено от решаващият съд, че на ответната страна, при извършена проверка от контролните органи на 17.04.2024 г., е съставен АУАН серия GA №1101924/17.04.2024 г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП - управление на МПС – колесен трактор Мицубиши МТ23, което не е регистрирано по надлежния ред. Във връзка с констатираното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, от страна на РУ В. П. е била сезирана и РП Шумен – ТО В. П. и започнато бързо производство, видно от приложеното писмо от 17.04.2024 г. В тази връзка с мотивирано резолюция от 18.04.2024 г. на Началника на РУ В. П. е прекратено административно-наказателното производство по АУАН серия GA №1101924/17.04.2024 г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН. След проведено разследване, с Постановление от 07.05.2024 г. на прокурор при РП [населено място] е било прекратено образуваното бързо наказателно производство за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК спрямо ответника, с оглед приложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Препис от това Постановление е било изпратено в РУ В. Преслав, поради което на 03.06.2024 г. е издадено процесното НП №24-0323-000359/03.06.2024 г. на Началника на РУ Велики Преслав, с което на ответника на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 17.04.2024 г. около 11.40 ч., в [населено място], ул.Х. А., до дом №26, в посока към изхода за [населено място], управлявал собствения си колесен трактор Мицубиши, с номер на рама Т23Е-10130, което не е регистрирано по надлежния ред.

Въз основа на така установените факти, решаващият съд приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, с оглед събраните доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че санкционираното лице е извършило нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна и правилно наказващият орган е приложил санкцията по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Районният съд обаче е приел, че в случая е налице основание за приложение на чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието, макар формално да осъществява признаците на административно нарушение, не е наказуемо поради явната му незначителна обществена опасност. Този извод съдът е извел въз основа на факта, че нарушителят има наложени предходни само две санкции по ЗДвП през 2022 г. с фишове, които са заплатени, поради което наложеното наказание е несъразмерно тежко за извършеното нарушение.

Касационната инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от съда, както и направените въз основа на нея правни изводи, че санкционираното лице е осъществило процесното нарушение и при липса на процесуални нарушения при издаване на НП. В мотивите на оспореното решение районният съд се е произнесъл по всички направени пред него възражения, включително и за приложението на чл.34 от ЗАНН, както и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност релевантните за спора доказателства. Касационният състав изцяло споделя мотивите в атакуваното решение, че в случая процесното НП е издадено в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, включително и липсата на съществени нарушение при издаване на НП, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд в тази част.

Настоящата касационна инстанция обаче не споделя мотивите на решаващия съд, че в случая се касае за деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, като приема и че не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Законът въвежда императивно изискване движението на колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, да се извършва при спазване на изискванията на ЗДвП - чл.140 ал.1 от ЗДвП и при нарушение на посочената разпоредба е предвидено ангажиране на отговорност по чл.175 ал.3 от ЗДвП.

В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на санкционираното лице по привеждане в движение и придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е знаел, че МПС-то не е регистрирано и въпреки това го е привел в движение и управлявал. С оглед на това и доколкото процесният колесен трактор е бил закупен още през 2012 г. и към датата на установяване на нарушението 17.04.2024 г. още не е регистриран, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, както и не са налице основани за приложение на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е уредил деянието по чл.140 ал.1 от ЗДвП като престъпление и като административно нарушение, като в този случай наказуемостта е според обществената опасност. В случая прокурорът е преценил, че обществената опасност не е достатъчно висока, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, но тя не изключва административнонаказателната отговорност. Деянието, макар и да не разкрива висока обществена опасност, не се отличава с липсата на такава или тя да е явно незначителна. Обстоятелствата, че санкционираното лице има наложени само две предходни наказания по ЗДвП и че използвал инцидентно тракторът не водят до явна незначителност на обществената опасност, тъй като се засягат защитавани обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

С Решение №4/30.04.2025 г. по конст. дело №29/2024 г. Конституционният съд на Р България е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП в частта "28 и", която предвиждаше, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай - тракторът е бил без номер и не е бил регистриран, при положение, че е бил закупен още през 2012 г. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че наложените наказания съответстват на минималните такива, предвидени в закона за извършеното нарушение, съответно на критериите на чл.27 от ЗАНН и на целите по чл.12 от ЗАНН, поради което при налагането им АНО е съобразил тежестта на нарушението и оказване на необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект.

С оглед гореизложеното касационният съд намира, съобразно наведените касационни основания, че атакуваното Решението на РС [населено място] е неправилно – при правилно установена фактическа обстановка съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло и постановено друго по съществото на спора, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №24-0323-000359/03.06.2024 г. на Началника на РУ В. П. при ОД на МВР [населено място].

С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции се явява основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 160.00 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №57/30.12.2024 г. на Районен съд град Велики Преслав по АНД №180/2024 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0323-000359/03.06.2024 г. на Началника на РУ В. П. при ОД на МВР [населено място], с което на Н. Д. Т. от [населено място], [улица], вх.2, ет.7, ап.45, с [ЕГН], е наложено на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Д. Т. от [населено място], [улица], вх.2, ет.7, ап.45, с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР [населено място] сумата общо в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.