№ 2074
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100515034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. О. и М. Н. Р. срещу решение №
19971/06.11.2024 г. по гр.д. № 37690/2022 г. по описа на СРС, 26 състав, с което е
признато за установено спрямо жалбоподателите, че Т. Л. С. и С. Б. С. са собственици
на основание договор за покупко-продажба от 1998 г. в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО), на поземлен имот (ПИ) с идентификатор
44063.6229.2551 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК и който имот съответства на ПИ, намиращ се в
площта между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л. 290 от делото, която скица
е неразделна част от решението, който имот е неправилно нанесен, съгласно
действащата сега КК и КР, като ПИ с идентификатор 44063.6229.4835, която грешка се
изразява в това, че част от ПИ 44063.6229.2551, а именно - площта между точки
1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от решението, находяща се на л. 290 от
делото, с площ около 48 кв. м., която част е нанесена в имота на ответниците ПИ
44063.6229.4882, която част представлява естествен слог между имотите, граница
между двата имота и която граница неправилно е изместена в северна посока - от
южната част на слога (т. 4-3 от скицата) в северната част на слога (т. 1-2 от скицата),
1
на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
Въззивниците – В. Н. О. и М. Н. Р., твърдят, че обжалваното решение е
недопустимо. Сочат, че първоначално с исковата молба са предявени отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че ответниците не са собственици
на процесния имот. Исковата молба е редовна, връчена е за отговор, делото е
докладвано надлежно, според вида на предявените искове, като неправилно
първостепенният съд след провеждане на първото съдебно заседание е дал указания на
ищците за конкретизиране на основанието и петитума на исковете. Също така, в
нарушение на нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК СРС е допуснал едновременно изменение
на основанието и петитума на исковете чрез преминаване от отрицателни
установителни искове за собственост към положителни такива, включително – чрез
добавяне на ново основание за собственост, а именно – давностно владение. Считат
също така, че решението на СРС е неправилно, предвид допуснати нарушения на
материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, довели до извод, че ищците са собственици на процесния имот,
въпреки че посоченото обстоятелство не е установено по делото при условията на
пълно и главно доказване. Ето защо, молят решението да бъде обезсилено, евентуално
– отменено, съответно – исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответниците по жалбата – Т. Л. С. и С. Б. С., оспорват жалбата, като считат, че
обжалваното решение е правилно и молят да бъде потвърдено. Претендират
разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Л. С. и С. Б. С. с искове с правно
основание чл. 124 ГПК, предявени срещу В. Н. О. и М. Н. Р., за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с
идентификатор 44063.6229.4882 с площ от 49 кв.м., заключена между точки A, B, C и
D (оградена в зелено) на приложената към молба с вх. № 126557/05.05.2023 г.
комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 28.07.2021 г., находящ се в
с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ (съобразно молби-уточнение от
28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.).
Ищците твърдят, че по силата на договор за продажба от 23.04.1998 г. са
придобили поземлен имот – празно дворно място с площ от 400 кв.м., отразено като
ПИ с идентификатор 44063.6229.2551 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
46/18.08.2011 г. на и.д. на АГКК, находящ се в с. Лозен, Столична община, район
„Панчарево“, съставляващо по предходен план ПИ 2551. Посочват, че е била издадена
заповед № РПН20- РД56-20/15.10.2020 г. на кмета на район „Панчарево“, влязла в сила
2
като необжалвана, за възстановяване на право на собственост в полза на ответниците,
в резултат на което площта на техния имот била намалена и същият е определен с нов
идентификатор 44063.6229.4835 с площ от 369 кв.м. Считат, че реална част от имота
им с площ от 49 кв.м. неправилно е заснета като част от поземлен имот с
идентификатор 44063.6229.4882, собственост на ответниците, които са отразени в
кадастралните регистри като собственици на тази част без основание. Ето защо,
предявяват посочените искове.
След индивидуализиране на процесния имот, предмет на исковете (съобразно
молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.), исковата молба е редовна и
допустима.
Ответниците В. Н. О. и М. Н. Р. са подали отговор на исковата молба, като са
оспорили предявените искове с твърдението, че са собственици на процесния имот въз
основа на реституция по ЗСПЗЗ и делба.
С определение от 31.08.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, делото е
насрочено в открито съдебно заседание, като е изготвен проект за доклад, в който е
прието, че съдът е сезиран с отрицателни установителни искове за собственост,
съответно – в тежест на ответниците е да установят собствеността си спрямо
процесната реална част от недвижим имот на твърдяното от тях основание. С
определение от 31.10.2023 г. делото е докладвано съобразно проекта за доклад, като
страните не са имали възражения по същия. Във второто съдебно заседание по делото
съдът служебно е дал указания на ищците да уточнят обстоятелствата, основание на
исковете, както и да формулират нов петитум. С молба от 30.01.2024 г. ищците са
изменили основанието и петитума на предявените искове, като са преминали от
отрицателни установителни искове за собственост към положителни такива с искате да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба, евентуално – въз
основа на осъществено давностно владение.
С определение от 23.02.2024 г. първостепенният съд е отменил определението, с
което делото е докладвано, като е приел, че е сезиран с положителни установителни
искове за собственост, вследствие на което е изготвен е нов доклад, в който съдът е
приел, че е сезиран с положителни установителни искове, по каквито се е произнесъл
с обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
недопустими, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл при недопустимо
изменение на исковете.
Както беше посочено, първоначалната искова молба, с която СРС е сезиран, е
редовна и допустима, като в същата са изложени ясно както обстоятелствата, на които
се основават предявените искове, така и е формулиран надлежен петитум съобразно
3
обстоятелствената част на исковата молба. В този смисъл, указанията на районния съд,
дадени на ищците с определение от 23.01.2024 г. да уточнят обстоятелствата и да
формулират нов петитум, са неправилни, като съдът с даването на подобни указания е
превишил правомощията си, свързани със служебното начало в гражданския процес,
доколкото исковата молба е била редовна и допустима. С даването на указания на
ищците да изменят изцяло предявените искове, въпреки че първоначално предявените
такива са били редовни и допустими, за да се постигне евентуална защита на ищците
във връзка с осъществяване на право на изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри, съдът освен това е нарушил принципа на равенство и
състезателното начало в процеса.
На базата на изложеното въззивният съд намира, че по делото пред първата
инстанция с даването на указания на ищците да посочат нови обстоятелства и нов
петитум, с изменението на доклада, в резултат на новите твърдения на ищците,
първостепенният съд е допуснал изменение на предявените искове, като от
отрицателни установителни искове за собственост е преминал към положителни
установителни искове за собственост, което е недопустимо. Основание на иска са
твърдените от ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него
материално субективно право. С петитума се сочи видът на търсената с иска защита -
дали ищецът търси само установяване на съществуването или несъществуването на
спорното право, или търси още и осъждане или правна промяна. Изменение
едновременно на основанието и на петитума на иска е недопустимо, защото променя
изцяло предмета на делото, т.е. води до предявяване на нов иск, поради което не е
допустимо по реда на изменение на иска преминаване от положителен установителен
или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно (така т. 2Б от ТР
№ 4/2014 г. от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС).
Следователно, районният съд се е произнесъл по искове, които не са били
предявени надлежно с исковата молба или по реда на чл. 214 ГПК чрез допустимо
изменение на първоначално предявените искове, поради което обжалваното решение
следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за
произнасяне по първоначално предявените редовни и допустимо искове с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици
на реална част от поземлен имот с идентификатор 44063.6229.4882 с площ от 49 кв.м.,
заключена между точки A, B, C и D (оградена в зелено) на приложената към молба с
вх. № 126557/05.05.2023 г. комбинирана скица за пълна или частична идентичност от
28.07.2021 г., находящ се в с. Лозен, Столична община, район „Панчарево“ (съобразно
молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от 05.05.2023 г.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 19971/06.11.2024 г. по гр.д. № 37690/2022 г. по описа
на СРС, 26 състав, с което е признато за установено спрямо В. Н. О. и М. Н. Р., че Т. Л.
С. и С. Б. С. са собственици на основание договор за покупко-продажба от 1998 г. в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО), на поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 44063.6229.2551 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-
46/18.08.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и който имот съответства на ПИ,
намиращ се в площта между точки 6,5,3,4,7,6 от скица, находяща се на л. 290 от
делото, която скица е неразделна част от решението, който имот е неправилно нанесен,
съгласно действащата сега КК и КР, като ПИ с идентификатор 44063.6229.4835, която
грешка се изразява в това, че част от ПИ 44063.6229.2551, а именно - площта между
точки 1,2,3,4,1 от скицата, която е неразделна част от решението, находяща се на л. 290
от делото, с площ около 48 кв. м., която част е нанесена в имота на ответниците ПИ
44063.6229.4882, която част представлява естествен слог между имотите, граница
между двата имота и която граница неправилно е изместена в северна посока - от
южната част на слога (т. 4-3 от скицата) в северната част на слога (т. 1-2 от скицата),
на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд,
който следва да се произнесе по предявените от Т. Л. С. и С. Б. С. срещу В. Н. О. и М.
Н. Р. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор
44063.6229.4882 с площ от 49 кв.м., заключена между точки A, B, C и D (оградена в
зелено) на приложената към молба с вх. № 126557/05.05.2023 г. комбинирана скица за
пълна или частична идентичност от 28.07.2021 г., находящ се в с. Лозен, Столична
община, район „Панчарево“ (съобразно молби-уточнение от 28.10.2022 г. и от
05.05.2023 г.).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5