Решение по дело №64/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 194
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20221800500064
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500064 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
С молба от 21.04.2022 год. ответникът ЯНК. В. В. чрез адв. Г.-Мутафчиева е поискал
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 140 от 14.04.2022 год. на СОС, тъй
като в диспозитива на съдебния акт съдът погрешно е посочил, че същият „не подлежи на
обжалване“. Моли съда да допусне исканата поправка, като вместо отразеното в
диспозитива се впише, че решението подлежи на обжалване в определен от съда срок, като
същото се връчи повторно на молителя и му се предостави възможност да го обжалва.
Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД оспорва молбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 140/14.04.2022 год. по гр.д. № 64/2022 год. СОС е отменил решение №
161 от 18.10.2021 год. по гр.д. № 228/2021 год. на Елинпелинския районен съд в частта, с
която съдът е отхвърлил иска на „П.К.Б.“ ЕООД, гр. С. срещу ЯНК. В. В. от гр. Е.П. за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница по договор за
потребителски кредит № 30034352454 от 15.01.2019 год. до размера от 3650,42 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.03.2021 год. до окончателното изплащане, както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за разликата над 343 лева до пълния присъден размер от 900
лева, като вместо него е постановил друго, с което е признал за установено съществуването
на вземане на ищеца срещу ответника за главница по договора за кредит до размера от
3650,42 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.03.2021 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Решението е потвърдено в частта, с която съдът е
1
отхвърлил иска за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
главница по договора за разликата над 3650,42 лева до пълния предявен размер от 3870,94
лева; 1140,93 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 10.09.2019 год. до
02.10.2020 год.; 756,97 лева – лихва за забава за периода 11.02.2019 год. – 02.10.2020 год.;
121,59 лева – законна лихва за периода 02.10.2020 год. – 23.11.2020 год., както и законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №
932/2020 год. на ЕлПРС – 24.11.2020 год. до датата на подаване на исковата молба, както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски до размера от 343 лева, по
исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В
диспозитива на съдебния акт съдът е посочил, че решението не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна
фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля
на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението. Съдържанието на
решението е посочено в чл. 236, ал. 1 от ГПК и включва датата и мястото на
постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора,
когато той е взел участие в делото; номера на делото, по което се постановява решението;
имената, съответно наименованието и адреса на страните; какво постановява съдът по
съществото на спора; в тежест на кого се възлагат разноските; и подлежи ли решението на
обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
В случая не е налице твърдяното несъответствие, тъй като в мотивите на съдебния
акт съдът не е приел нещо различно от постановеното в неговия диспозитив. Напротив,
съдът е преценил, че решението не подлежи на обжалване и е отразил това в диспозитива на
решението. Това е така, тъй като цената на предявените искове е формирана, както следва:
главница – 3870,94 лева; договорно възнаграждение – 1140,93 лева възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги – 3 404,91 лева и лихви за забава в размер на 756,97
лева и 121,59 лева. С оглед това решението на окръжния съд не подлежи на касационно
обжалване, тъй като се касае до обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
поради което за приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е меродавна цената на всеки
един от тях, а не общият сбор на цените им.
Освен това делото е търговско, тъй като претендираните вземания произтичат от
договор за банков кредит – абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1,
ал. 1, т. 7 от ТЗ. Цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове е под 20 000
лв. Следователно, решението не подлежи на касационно обжалване. Независимо от това,
съдът намира и следното:
В случай на неправилна преценка от страна на съда относно обжалваемостта на
съдебния акт и погрешната констатация в тази насока в неговия диспозитив, е налице друг
ред за защита - обстоятелството, че в решението съдът е отразил, че същото е окончателно,
не препятства възможността на страната да подаде касационна жалба /срокът за подаването
й не е започнал да тече, тъй като страната не е уведомена за възможността да обжалва
решението и не е предоставен срок за това/, като спорът за нейната допустимост ще се реши
впоследствие, вкл. чрез обжалване на евентуално разпореждане на съда за нейното връщане,
ако съдът я счете за недопустима.
Поради това молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247
от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 2661/21.04.2022 год., подадена от ответника ЯНК. В. В.
чрез адв. Г.-Мутафчиева за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 140 от
14.04.2022 год. по гр.д. № 64/2022 год. на СОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3