М О Т И В И
към Решение
№887 от 08.05.2019 г. по АНД № 2264/2019 г.
по описа на ПРС, ХХIV н.с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е внесла предложение обв. Е.Ф.Х.
- роден на *** г. в гр. Г.Д., б., български гражданин, със средно
образование, неосъждан, ЕГН ********** да
бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, а именно за това, че на
12.04.2018г. в гр. Пловдив е причинил на С.К.К.леки
телесни повреди: контузия на гръдния кош и в дясна поясна
област, на границата с гръдния кош сама по себе си довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК; травма в лява лицева половина
на главата, довела до болка, без причиняване на разстройство на здравето;
охлузвания на кожата на двете двете колена, довели до
болка, без причиняване на разстройство на здравето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди.
Прокурорът
поддържа предложението и предлага на основание чл. 78а от НК на обвиняемия да
бъде наложено административно наказание
„глоба”, като по отношение размера на същата предоставя на съда.
Защитникът
на обвиняемия адв.Н.Т. пледира за признаване за
невиновен на обвиняемия, сочи аргументи за липса на хулигански подбуди в
случая, доколкото имало наличие на личен мотив.
Обвиняемият
Х. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че подкрепя изцяло
соченото от защитника му, изразява съжаление за действията си.
Съдът
въз основа на доказателствата по делото прие следното:
На 12.04.2018г. свидетелите Т.С. и С.К. решили да
посетят заведение за бързо хранене от веригата Алекс Фуудс находящо се в гр.
Пловдив, бул. П. ш.. Около 00.30 ч. свидетелите С. и К. вървели по тротоара на
ул. Царевец в посока бул. Пещерско шосе. На кръстовището на двете улици имало
аптека, пред която бил паркиран л.а. БМВ управляван от обв.
Х., който пазарувал на денонощното гише на аптеката. Докато свидетелите С. и К.
минавали покрай аптеката обв. Х. се изкашлял, като от
своя страна св. К. също се изкашлял. Обв. Х. видимо
раздразнен попитал свидетелите С. и К. дали има проблем.
Двамата му отговорили отрицателно и продължили в посока заведение Алекс фуудс,
където си поръчали храна.
В това време обв. Х. се
качил в управляваният от него автомобил и тръгнал в посока ул. Ниш, където го
чакал негов приятел - св. Т., на когото разказал за случая и изразил желанието
си да се саморазправи със свидетелите С. и К., за което го помолил да дойде с
него.
Докато свидетелите С. и К. чакали поръчката им да бъде
изпълнена на платното за движене пред заведението спрял автомобилът на обв. Х.. От него излезли обв. Х.
и св. Т., като последния застанал до св. С., а обв. Х.
моментално се насочил към пострадалият К., като започнал многократно да го пита
„Има ли проблем?". След това обв. Х. ударил
шамар на св. К. и го ритнал в крака, след което хванал горнището, с което св. К.
бил облечен, издърпал го над главата му и го повалил на земята, след което му
нанесъл няколко удара с юмрук в областта на главата. След това св. С. застанал
между св. К. и обв. Х., като след кратка размяна на
реплики обв. Х. и св. Т. си тръгнали, а св. К. подал
жалба в 02 РУ.
По
отношение на травматичните увреждания които св.К. е претърпял, в хода на
проведеното разследване е била изготвена СМЕ. Видно от представеното експертно
заключение на същият са били причинени
следните телесни увреждания - контузия
на гръдния кош и в дясната поясна област на границата
с гръдния кош; травма в лява лицева половина на главата и охлузвания на кожата
на двете колена, с което му е причинено разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл. 129 отНК.
Описаните
факти са доказани с всички доказателства по делото – показанията на свидетелите
С.К., А. А., К. Т., Т.С., частично от обясненията на обв.Е. Ф.,
заключението на изготвената съдебно-медицинска експетиза
и допълнителна СМЕ, протокол за оглед на веществено доказателство, веществено
доказателство – CD-R Verbatim, съдържащо
записи от охранителни камери на заведението „Алекс Фуудс”, справка съдимост,
характеристична справка.
За
да достигне до извод за осъществяване състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на обвиняемия съдът анализира доказателствата по делото и
счита, че единствено възможния извод е, че именно обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението лека телесна повреда
по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК. Това е така, тъй като от доказателствата по делото е
безспорно установено, че телесните увреждания на св.К. са причинени именно от
обвиняемия Х., който му е нанесъл удари в областта на тялото и лицето. Тези
удари не се отричат и от обвиняемия. Това, което се оспорва от обвиняемия и
неговия защитник е наличието на така наречените хулигански подбуди за
причиняване на телесните увреждания на св.К.. Съдебния състав обаче счита, че
такива безспорно са налице, поради което и направените възражения са
неоснователни. На първо място следва да се посочи, че действията на обвиняемия
са в разрез с общоприетите норми на поведение и морал, същите са предприети на
публично място пред множество хора и по незначителен повод. Действително следва
да се има предвид, че с поведението си св.С.К. в един предишен момент е проявил
пренебрежително и подигравателно отношение спрямо обвинемия.
Това обаче от своя страна не може да оправдае грубата, невъздържана и агресивна
реакция на обв.Х., който е тръгнал на саморазправа.
Нанасянето на удари и причиняването на телесни увреждания /макар и леки/ на
друго лице по подобен повод няма как да бъде счетено за оправдано и в
съответствие с общоприетите норми и морал. Следва да се има предвид и че
поведението на обв.Б. не може да бъде определено като
такова с по-ниска степен на обществена опасност с оглед на обстоятелствата
къде, кога и по какъв начин се е случил инцидента, наличието на множество
свидетели на същия. Трябва да се отбележи също така, че реакцията на обв.Х. е станала след като е отминала първоначалната
ситуация между обв.Х. и св.Т.С., обвиняемият се е
срещнал с приятеля си св.Т. и двамата са се върнали, за да потърсят св.К. и св.Т..
Именно с оглед на това поведение на обвиняемият, съдебния състав счита, че няма
как да не приеме наличието на хулигански
подбуди, доколкото конфликтната ситуация, която се е била създала е била
приключила и единствено от действията на обвиняемия се е възобновила по-късно.
С оглед на това, дори и при констатиран личен мотив, съдът счита, че
хулиганските подбуди на обвиняемия не могат да се считат за отсъстващи,
доколкото е очевидно, че той е искал да демонстрира физическото си
превъзходство спрямо св.К. и да защити според своите разбирания честта си. Това
обаче обв.Х. е сторил по начин несъвместим с
обществените разбирания за морал и разрешаване на конфликтите съгласно
общоприетите норми. Ето защо и съдът счита, че безспорно в конкретния случай е
доказано, че деянието на обвиняемия е извършено по хулигански подбуди.
От
субективна страна съдът счита че обв.Х. е осъществил
деянието при пряк умисъл, доколкото е разбирал противоправността на действията
си /възобновяването на приключил
конфликт и нанасянето на удари на пострадалия С.К./, но е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
Ето
защо съдът приема за доказано от обективна и субективна страна, че е извършено
от обв.Е.Х. престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.
Основателно
е искането за това престъпление обв.Х. да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, защото са
налице всички кумулативни предвидени за тази привилегия предпоставки, както и
не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност. На същия съдът счита, че следва да се наложи административно
наказание глоба в минимален размер от 1000 лева. Това е така от една страна с
оглед на добрите характеристични данни на обвиняемия, както и на факта, че в
един предходен момент е бил предизвикан от пострадалия К., а от друга страна на
липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на
казаното съдът счита, че посоченото по-горе административно наказание глоба е
справедливо и съответно на обществената опасност на деянието, а налагането на
по-голям размер на глобата би се явило несправедливо в конкретния случай.
Следва
обв. Х. да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив
сумата от 372.48 лв., представляваща направени по делото разноски.
По
горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!Й.Т.