Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон. Ищцовата страна – „И.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че на 29.05.2008 година с първия ответник сключили договор за банков кредит в евро, а вторият гарантирал вземането по кредита като солидарен длъжник. По силата на договора банката предоставила сумата от 256 000 евро със срок от двеста четиридесет месеца и фиксирана годишна лихва. Кредитът не бил обслужван според погасителния план и на 13.05.2013 година банката преобразувала вземането си в предсрочно изискуемо, уведомила писмено ответниците и поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Тъй като ответниците оспорили вземането по заповедта за изпълнение, по реда на настоящото производство ищецът претендира да се приеме за установено, че ответниците солидарно дължат сумата от 239 893,27 евро., главница, сумата от 38 977,21 евро, просрочена договорна лихва за времето от 27.08.2011 година до 12.05.2013 година, сумата от 10 293,33 евро, лихва за забава върху главницата за времето от 27.09.2011 год. до 18.07.2013 година, сумата от 87,43 евро, неустойка за забава върху просрочени лихви за времето от 27.09.2011 година до 18.07.2013 година сумата от 4,08 евро, такса за обслужване на разплащателна сметка, сумата от 647,16 лв., дължима застрахователна премия, сумата от 30 лв., такса за нотариална покана, както и сумата от 17 442,33 лв., разноски по заповедното производство. Претендира се присъждане на разноски за исковото производство. Ответниците И. Х. С. и С. И. С. признават кредитното отношение по исковата молба с посочените в него параметри, но оспорват твърденията кредитът валидно да е трансформиран в предсрочно изискуем. Според договора това си право банката можела да упражни единствено писмено. Уведомление в подобен смисъл не са получавали на адреса, който живеят от 2008 година. Между страните било сключено споразумение срещу плащане на сумата от 60 000 лв. ответниците да получат гратисен период от една година, след което да предоговорят условията по кредита. Вместо да изпълни уговорката банката предявила претенции за предсрочно плащане, за което ответниците узнали едва с получаване на препис от исковата молба. Ищецът е репликирал възраженията на ответниците с довод, че са длъжни, според договора, да уведомят незабавно и писмено банката за промяна в адреса си. Санкцията за неизпълнение на това задължение била, че всички книжа, дължими да се разменят между страните се считали за връчени. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения договор за банков кредит, сделката по исковата молба със сочените в нея параметри. Няма спор по това, че ответницата е поела солидарно задължение, както и че сумата по кредита е усвоена. Не се спори, че погашения след 14.10.2011 година липсват, че ответниците на посочената дата за превели на ищеца сумата от 60 000 лв. Банката е уведомила ответниците, че преобразува кредита в предсрочно изискуем - приложената нотариална покана във връзка с удостоверяванията по нея относно връчване и отказ да бъде получена от страна на втората ответница. Дължимите от ответниците вземания равнят на исковите суми - приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е установено съществуването на перфектен откъм валидност договор за банков кредит в евро по смисъла на чл. 430 от ТЗ с предмет главницата по исковата молба и насрещно задължение за лихви. В качеството си на банка, ищецът е предоставил исковата сума на първия ответник. Усвояването й от последния сочи, че ищецът точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл.288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна. В качеството си на заемател, първият ответник е приел сумата, но като не е заплащал в срок вноските по кредита е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ по причина за която отговоря. Вторият ответник, ангажирал се солидарно с първия за изпълнение на договорното задължение, също не е сторил потребното за своевременно погашение на падежиралите вноски. Възникнали са предпоставките по чл. 432 от ТЗ, ал. 1 от ТЗ: ответниците са изгубили привилегията на срока и дължат исковите суми, така както са посочени в исковата молба. В този смисъл исковете са доказани по основание, а чрез цитираната по-горе експертиза - и основателни в търсения размер. Следва да се уважат според заявеното. Доводите на ответниците са неоснователни. Банката в съответствие с клаузата по чл. 19, ал. 5 от договора е упражнила правата си за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем. По делото доказателства ответниците да са уведомили банката за промяна на адреса сÞ не се събраха. Затова изпращайки писменото уведомление на стария им адрес в гр. С., ул. "Т. и т.п.П." № 1. е спазила договорения ред за обявяване на предсрочна изискуемост. Обстоятелството, че страните са били в преддоговорни отношения по рефинансиране на кредита е без значение, щом до съгласие не се е стигнало. Вземанията по исковата молба са установени по основание и размер с неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза и на това основание доводът за неяснота как са формирани исковите суми не може да бъде съобразен. Изходът на спора и правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 23 256,45 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Признава за установено, по реда на чл. 422 от ГПК, че И. Х. С., ЕГН: * и С. И. С., ЕГН: * двамата от гр. С., ул. "П.Е." № 66, вход "А", А. № 7 с о л и д а р н о дължат на „И.”-, гр. С., ЕИК: ..., сумата от 239 893,27/двеста тридесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и три евро и двадесет и седем евроцента/ евро., главница по договор за банков кредит в евро от 29.05.2008 година, сумата от 38 977,21/тридесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и седем евро и двадесет и един евроцента/ евро, просрочена договорна лихва за времето от 27.08.2011 година до 12.05.2013 година, сумата от 10 293,33/десет хиляди двеста деветдесет и три евро и тридесет и три евроцента/евро, лихва за забава върху главницата за времето от 27.09.2011 год. до 18.07.2013 година, сумата от 87,43/осемдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента/евро, неустойка за забава върху просрочени лихви за времето от 27.09.2011 година до 18.07.2013 година сумата от 4,08/четири евро и осем евроцента/евро, такса за обслужване на разплащателна сметка, сумата от 647,16 /шестстотин четиридесет и седем лева и шестнадесет стотинки/лв., дължима застрахователна премия, сумата от 30/тридесет/ лв., такса за нотариална покана, както и сумата от 17 442,33/седемнадесет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/лв., разноски по заповедното производство, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 430 и 432 от Търговския закон. Осъжда И. Х. С., ЕГН: * и С. И. С., ЕГН: * двамата от гр. С., ул. "П.Е." № 66, вход "А", А. № 7, с о л и д а р н о да заплатят на „И.”-, гр. С., ЕИК: ... , сумата от 23 256,45/двадесет и три хиляди двеста петдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |