№ 3496
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря В. Д. Г.
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20243110105200 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Х. Я. срещу В. Г. Б. и В.
Х. Д. конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване
на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № ***********.2041 по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Варна, р-н ************, целият с площ от 1000 кв. м., а по
скица 1035 кв. м., при граници на имота: ***********.2054,
***********.2053, ***********.9566, ***********.7455, ***********.7269,
***********.1963, ***********.1962, при условията, уговорени между
ответниците в сключения между тях предварителен договор от 31.05.2023 г.,
обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с Решение №
3940/04.12.2023 г., постановено по гр. д. № 7710/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, вписано в СВ с акт № 205, том XI, дело № 15285, вх. рег. №
39692/20.12.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на Договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот с рег. № 8488, том III от 1994 г. ищцата е
собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор № ***********.2041 по КККР на гр. Варна, одобрени
със Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна,
р-н ************, целият с площ от 1000 кв. м., а по скица 1035 кв. м., при
граници на имота: ***********.2054, ***********.2053, ***********.9566,
***********.7455, ***********.7269, ***********.1963, ***********.1962.
Съгласно договора за доброволна делба в общ дял ищцата и синът й Х.Ц.Д.
получават място (овощна градина) с площ от 1000 кв.м. с пл. № 2039 по
кадастралната основа на м-ст „******“, вилна зона „******“ в землището на
1
гр. Варна, при граници: изток – ул. „13-та“, север – имот пл. № 2038 на В.К.,
запад – пл. № 2054 на Я.Х.Я., юг – пл. № 2042 на А и А.К. изток – пл. № 2040,
който имот е идентичен с процесния имот. Излага, че синът на ищцата Х.Ц.Д.
е починал на 18.01.2022 г., а негови наследници са съпругата му С.В.Д.,
починала на 05.10.2023 г., и дъщеря му – ответницата В. Х. Д.. Навежда се, че
на 01.04.2024 г. ищцата получила препис от искова молба за делба на
процесния имот, предявена от ответницата В. Г. Б., по повод на която е
образувано гр.д. № 788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. От исковата
молба и представените към нея писмени доказателства ищцата узнала, че с
неприсъствено Решение № 3940/04.12.2023 г., постановено по гр.д. №
7710/2023 г. по описа на Районен съд – Варна съдът е обявил за окончателен
по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключен между В. Х. Д. и С.В.Д. (починала на
05.10.2023 г.), двете като продавачи, и В. Г. Б., като купувач, предварителен
договор от 31.05.2023 г., с който двете наследници на Х.Ц.Д. продават на В. Г.
Б. 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, като в решението е посочено, че
цената на имота е платена изцяло при подписване на предварителния договор.
Сочи се, че след направена справка в архива на ВРС по гр.д. № 7710/2023 г.
ищцата установила, че цената, която е платена за идеалните части от имота от
ответницата В. Г. Б. е 34 000 лв. Пояснява се, че ищцата и покойната й снаха и
внучка са били в лоши отношения от много време и между тях е липсвала
каквато и да било комуникация. Продавачките не съобщили на ищцата за
продажбата на имота, нито са я канили да купи тяхната идеална част.
Поддържа се, че ищцата е узнала за продажбата – обявяването на
предварителния договор за окончателен от съда, на 01.04.2024 г., поради което
предявения иск е в рамките на двумесечния преклузивен срок. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата В. Х. Д., в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Признават се
обстоятелства, че ищцата е съсобственик на имота, притежаващ ½ ид. ч от
същия, придобит по наследство от нея и сина й Х.Ц.Д., починал на 18.01.2024
г., а след кончината му и тази на майката на ответницата - С.В.Д., починала на
05.10.2023 г., ответницата е придобила останалата ½ ид. ч. от имота. Не се
оспорва и че с неприсъствено Решение № 3940/04.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 7710/2023 г. по описа на Районен съд – Варна съдът е обявил за
окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключен между В. Х. Д. и С.В.Д.
(починала на 05.10.2023 г.), двете като продавачи, и В. Г. Б., като купувач,
предварителен договор от 31.05.2023 г., с който двете наследници на Х.Ц.Д.
продават на В. Г. Б. 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, като в решението е
посочено, че цената на имота е платена изцяло при подписване на
предварителния договор. Оспорва се твърдението, че ищцата е узнала едва
след 01.04.2024 г., че нейната снаха и внучка са продали наследствената си
идеална част от имота. Твърди се, че ищцата е узнала много преди това,
поради което правото й на изкупуване е преклудирано, а искът се явява
неоснователен. Моли за неговото отхвърляне и присъждане на сторените
2
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата В. Г. Б., в който се изразява становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като е предявен след изтичане на срока
по чл. 33 от ЗС. Твърди, че ищцата е узнала за сключения предварителен
договор за покупко-продажба най-късно през лятото на 2023 г. и в края на м.
декември 2023 г. за влязлото в законна сила решение, с което договорът е
обявен за окончателен и вписан в СВ – Варна. Оспорва се твърдението ищцата
да разбрала за факта на придобиване от ответницата едва на 01.04.2024 г. с
получаване на препис от исковата молба по делото за делба по гр.д. №
788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Излага, че след многобройни
разговори за решаване на въпроса по разделяне на собствеността именно
ищцата е настояла съдът да е решаващият орган. Поддържа, че искът е
неоснователен. Навежда се, че в началото на м. януари 2023 г. ответницата
придобила имот, граничещ с процесния, който бил в окаяно състояние –
имало трева и лесно запалими боклуци, натрупани с годините. Взела
координати за собствениците и се свързала с ищцата, която първоначално
твърдяла, че е собственик на целия имот и не го стопанисва, тъй като има
желание да го продаде. След дълги разговори тя признала, че е собственик на
½ ид. ч. от имота и ответницата изразила желание да го закупи при
определената от нея цена в размер на 34 000 лв. Уговорката била ищцата да
подготвки документите и ответницата се свързала и с другите съсобственици
ответницата В. Х. Д. и покойната С.В.Д.. Направили среща, на която взели
решение имотът да бъде продаден и да подпишат предварителен договор, като
ищцата настоявала да сключи отделен предварителен договор с ответницата.
Такъв бил сключен между ответниците и С.В.Д., а ищцата заявила, че ще
подпише договор след консултация с адвокат. Отново започнали дълги
разговори между ответницата и ищцата относно цената на имота, но
преговорите били преустановени, а впоследствие ответницата предявила иск
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. След вписване на решението се свързала с ищцата, за да
й съобщи, че вече са съсобственици и я поканила доброволно да си поделят
имота или разпределят ползването. Ищцата заявила, че желае съдът да го
извърши вместо тях и в изпълнение на желанието й ответницата предявила
иск за делба. Поддържа, че е изтекъл срокът за предявяване на иска за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС, тъй като ищцата е узнала за сключения
предварителен договор още през м. май 2023 г., а през м. декември 2023 г. за
влязлото в сила решение по гр.д. № 7710/2023 г. Моли за отхвърляне на иска.
В о. с. з. от 11.09.2025 г. ищцата, редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. К. О.. В о.с.з., както и в писмена защита моли за
уважаване на иска.
В о. с. з. ответникът – В. Б., редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. Ж. А.. Моли за отхвърляне на иска.
В о. с. з. ответникът В. Д., редовна уведомена, не се явява, представлява
се от адв. Х.. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
3
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
В производството е определено за безспорно, че между С.В.Д., починала
на 05.10.2023 г. и В. Х. Д., като продавачи, и В. Г. Б., като купувач, е сключен
предварителен договор от 31.05.2023 г.. Същият е обявен за окончателен по
реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с Решение № 3940/04.12.2023 г., постановено по гр.д.
№ 7710/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, вписано в СВ, акт № 205, том
XI, дело № 15285, вх. рег. № 29692/20.12.2023 г., по силата на който е
прехвърлено правото на собственост върху ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № ***********.2041 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н
************, целият с площ от 1000 кв. м., а по скица 1035 кв. м., при
граници на имота: № ***********.2054, № ***********.2053, №
***********.9566, № ***********.7455, № ***********.7269, №
***********.1963, № ***********.1962, при продажна цена от 34 000 лв.
В о. с. з. от 29.11.2024 г. е прието за безспорно между страните, че
придобитите от ищцата въз основата на договори за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот с вх. № 8488, том III от 1994 г. ½ ид. ч. от място с
площ от 1000 кв. м. с планоснимачен номер № 2039 по кадастралната основа
на м. „******“, вилна зона „******“, в землището на гр. Варна е идентичен с
процесния имот с идентификатор № ***********.2041 по КККР на гр. Варна.
От съдържанието на представения договор за доброволна делба на
съсобствен имот от 23.08.1994 г. се установява, че И. Я. и Х. Данаилов
получават в общ дял при равни квоти дворно място, с площ от 1000 кв. м., с
номер № 2039 в местност „******“, вилна зона „******“ в землището на гр.
Варна.
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. №
32747 от 24.01.2022 г., издадено от Община Варна е видно, че Х.Ц.Д. е
починал на 18.01.2022 г., като е оставил за наследници съпругата си С.В.Д. и
дъщеря си – В. Х. Д..
Видно от удостоверение за наследници, С.В.Д. е починала на 05.10.2023
г., като е оставила като единствен наследник – дъщеря си – В. Х. Д..
В производството е представен нотариален акт № 22, том III, рег. №
6816, дело № 422/2024 г. на нотариус Б.В., от който се установява, че И. Я.
продава на 28.11.2024 г. на К. В. вилна сграда с идентификатор №
***********.2041.2, с площ от 12 кв. м., разположена в поземлен имот с
идентификатор № ***********.2041 срещу заплащане на сумата в размер на
7000 лева.
Видно от представеното съобщение по чл. 131 от ГПК, изпратено на И.
Анева по гр. д. № 788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е получено от
страна на 01.04.2024 г.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите – А.Х.А., В.А.И. и М. Й. Б..
Свидетелят Ани Атанасова при разпита си е посочила, че работи заедно
4
с ищцата. Сочи, че отношенията между И. и синът й Х. били обтегнати, както
и че той е инициирал производство за поставянето й под запрещение. Излага,
че другият син на ищцата - Светьо имал недвижим имот във вилна зона
„******“, както и че ищцата притежавала в съсобственост с другия си син Х.
друг недвижим имот. Сочи, че пролетта около м. април И. е разбрала, че има
нов съсобственик. Споделя, че на адв. О. й са се обадили от съда, за да й
връчват документи и уведомления. Сочи, че не знае дали ищцата е
прехвърляла свое имущество на адв. О.. Излага, че е виждала ад. Х. в офиса
им, както и че не знае дали И. и В. са имали съвместни продажби на техни
недвижими имоти. Сочи, че е чувала, че Светьо и И. имат проблеми в
комуникацията с В..
От свидетелските показания на свидетеля И. се установява, че познава
В. Б. и И. от дълги години, както и че е посещавал недвижимия имот в
местност „*****“, който е с Г-образна форма. Сочи, че един от съседните
имоти е собственост на В., в който искала да слага фургон. Излага, че В. и И.
са разговаряли за закупуване на парцела на И. за 70 000 лева, но впоследствие
се оказало, че тя е съсобственик. Посочва, че В. се е свързала с наследниците
по предоставен телефон от съсед и от И. преди две години лятото – м. май или
м. юни. Излага, че на срещата в парцела на м. „*****“ са присъствали майката
и дъщерята – В., В., И. и негов познат, който щял да почиства парцела. На
срещата И. е казала, че не иска да се чисти и нейния имот, защото няма
средства, както и С. й е предложила за изкупи техния дял от поземления имот.
Споделя, че В., С. и В. са подписали предварителен договор, като В. е подала
такъв договор и на И., но тя е отказала да го подпише.
От свидетелските показания на свидетеля Б. се установява, че познава В.
от около 20 години, както и че е виждал И. в парцела, когато е говорила с В..
Сочи, че е почиствал парцела на В., когато е тя е говорила с И. дали да не
почистят и нейния имот. В. й предложила да го купи, като И. се съгласила, но
казала, че първо трябва да говори с наследниците. Споделя, че при второто
посещение в имота на 23 – ти май имало още две жени, като от В. знаела, че
има изготвени предварителни договори, защото В. искала да закупи целия
недвижим имот. Сочи, че другите жени и В. са подписали предварителния
договор, а като В. подала предварителен договор на И., който тя отказала да
подпише преди да се свърже с адвоката си. Споделя, че цената на недвижимия
имот била 70 000 лева, като после започнали да имат претенции за 72 000
лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
В производството е безспорно доказано наличието на съсобственост по
повод на процесния недвижим имот, както и че същият е идентичен с
придобитите от нея ½ ид. ч. по наследство въз основата на Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 1994 г. В производството
изрично е определено за безспорно, че в извършено прехвърляне по силата на
договор за покупко-продажба на ид. ч. от имота от С. Д. /починала на
05.10.2023 г./ и В. Д. в полза на В. Б..
5
По повод на датата за установяване за извършената разпоредителна
сделка – датата на влизане в сила на решението по иска с правно основание
чл.19, ал. 3 от ЗЗД, съдът намира следното:
От изисканото за послужване производство по гр. д. № 7710/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна се установява, че по същото е постановено
решение № 3840 от 04.12.2023 г. по реда на чл. 238 от ГПК. Доколкото е
посочено, че решението не е подлежало на обжалване, то същото е влязло в
законна сила през м. декември 2023 г. От една страна следва да бъде
съобразено обстоятелството, че настоящата ищца не е участвала в
производството по гр. д. № 7710/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
Видно от представеното съобщение по реда на чл. 131 от ГПК по гр. д.
№ 788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, същото е получено от И. Я. на
01.04.2024 г. От служебно извършена справка съставът на съда установи, че
производството по гр. д. № 788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е
инициирано по иск за делба на процесния недвижим имот от В. Букорина,
което е спряно до приключване на настоящото производство.
В съдебната практика се приема, че при липса на каквито и да било
доказателства по делото, че ищецът е бил известен за продажбата, или при
липсата на безспорни данни за момента на узнаване на договора, се приема, че
е узнал преди да е изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС /в тази
насока - решение № 72 от 2.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2020 г., I г. о.,
ГК, решение № 100/01.03.1995 г. по гр. д. № 1430/1993 г. на ВС, IV г. о.,
решение № 209/19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, I г. о. и др./. След
като е установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика
на претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този
момент е възникнало потестативното право и тече срокът за неговото
предявяване в съда.
Доколкото в производството не се събраха безспорни доказателства за
направата на предложение, отправено до ищцата от страна на останалите
съсобственици за изкупуване на ид. ч. в съсобствения им недвижим имот, то
се предполага, че ищцата не знае за продажбата и моментът, от който следва
да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е.твърденият
от ищцата момент, а именно: април 2024 г..
От събраните гласни доказателствени средства, посредством разпит на
свидетелите, водени от страна на ответника не може да обусловят извод, че
ищцата знае за промяната на титулярите в собствеността от един по-ранен
момент и срокът от два месеца преди депозиране на исковата молба. От една
страна впечатленията на същите касаят осъществена среща, на която е
подписан предварителен договор между В. Б., В. Д. и С. Д. през м. май 2023 г.
Същият по своята правна същност представлява организационен
облигационен договор, който няма вещно прехвърлително действие. Затова и
не би могло да се приеме, че моментът на подписването му, следва да бъде
ценен с оглед направата на преценка за спазване на срока за изкупуване, който
тече от момента за узнаване на окончателната разпоредителна сделка, респ. в
случая решението, постановено по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от
6
ЗЗД. В съдебната практика се приема, че правата на съсобствениците, които не
участват в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са хранени, защото едва след
уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД вписване на съдебното решение,
заместващо несключения окончателен договор, те могат да предявят иск за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС срещу купувача /така Решение № 277 от
25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5903/2007 г., IV г. о., ГК/.
Отделно от горното, в производството са събрани гласни
доказателствени средства посредством разпит на свидетеля Атанасова, в
насока, че ищцата през пролетта на 2024 г. около месец април е разбрала, че
има нов съсобственик на недвижимия й имот в местност „*****“ същите
съответстват и на данните в съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено по гр.
д. № 788/2024 г. по описа на Районен съд – Варна. Затова и следва да се
приеме, че конститутивният иск, предмет на настоящото производство е
предявен в двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС, доколкото
исковата молба е депозирана в съда на 29.04.2024 г. С оглед на горното,
наведените възражения на ответниците в насока за неспазването на
двумесечния срок за иницииране на производството по делото поради по-
ранното узнаване за разпоредителната сделка, се явяват неоснователни и като
такива не следва да бъдат съобразявани.
В производството не е представена писмена декларация, че е
предложено на другия съсобственик – И. Я. да купи тази част при същите
условия, като не са наведени и твърдения такава да е била съставяна.
Същевременно в практиката на ВС и ВКС се приема, че поканата до другия
съсобственик следва да бъде писмена - чл. 33, ал. 1 от ЗС това е форма за
нейната валидност, тъй като липсата на писмена покана се приравнява на
липса на покана изобщо. Поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК,
свидетелски показания за установяване на факта на поканата са недопустими
/така решение № 47 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 690/08 г. на ВКС, II ГО,
Решение № 808 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1185/2009 г., I г. о., ГК и
др./
Предвид горното, предявеният конститутивен иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен, като се допусне изкупуване на
процесните ½ ид. ч. при същите условия по разпоредителната сделка, а
именно: при заплащане на продажна цена от 34 000 лева.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на ищцата.
Същата претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 6179.52 лева, от които 115.52 лева – държавна такса, 30 лева –
държавна такса за издаване на заверени преписи, 34 лева – такса за вписване
на исковата молба, както и 6000 лева – адвокатски хонорар, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.
От страна на ответниците в направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ищеца. Съдът намира, че предвид липсата на висока правна и
фактическа сложност на спора в полза на процесуалния представител на
7
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер близък до
минимално очертаните ориентири по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба за
адвокатските възнаграждения от 1400 лева. С оглед на горното, в полза на
страната са дължими съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1579,52
лева, респ. от по 789.76 лева от всеки един от ответниците, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС И. Х. Я., ЕГН: **********,
с адрес: *********** ДА ИЗКУПИ ½ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор № ***********.2041 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н
************, целият с площ от 1000 кв.м., а по скица 1035 кв.м., при
граници на имота: № ***********.2054, № ***********.2053, №
***********.9566, № ***********.7455, № ***********.7269, №
***********.1963, № ***********.1962, срещу сумата от 34 000 лева
/тридесет и четири хиляди лева/, договорена в предварителен договор от
31.05.2023 г., обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с Решение №
3940/04.12.2023 г., постановено по гр.д. № 7710/2023 г. по описа на Районен
съд – Варна, вписано в СВ, акт № 205, том XI, дело № 15285, вх. рег. №
39692/20.12.2023 г., с който В. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******** и
С.В.Д., ЕГН: ********** /починала на 05.10.2023 г./ са продали на В. Г. Б.,
ЕГН: **********, с адрес: ********** 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот,
ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно
решение в сила И. Х. Я., ЕГН: ********** заплати на В. Г. Б., ЕГН:
********** сумата от 34 000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Х. Я., ЕГН: **********, че ако не заплати
дължимите суми в едномесечен срок от влизането на решението в сила,
настоящото решение се счита за обезсилено по право, на основание чл. 33, ал.
3 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: ******** да заплати на
И. Х. Я., ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от 789.56 лева
/седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на
И. Х. Я., ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от 789.56 лева
/седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
8
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9