РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Б. 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20241810101200
по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал. 1 от ГПК.
”****ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б**** **** **** **** с
ЕИК:****, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К., моли да бъде признато за установено
само по отношение на ответника П. Х. Н., който е на 12 години, с ЕГН: **********, чрез
баща му Х.П.Н. и двамата от Б. ж.к. ****, ****, **** **** **** в качеството му на
наследник по закон на Н.В.И. която е починала на 10.03.2020г., за съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№ ****г. по описа на РС-Б. срещу П. Х. Н. и
солидарния длъжник С.Т.Й., както следва: за сумата-главница от 677.18лева, представляваща
неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****., както и за сумата
от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 483.96лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.03.2021г., както и
за сумата от 174.78 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.06.2018г.
до 10.03.2021г., както и за сумата от 488.84 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по делото, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.111/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Е. С. К. е депозирала писмени молби с
вх.№№****4 година и с вх. № ****, чрез ЕПЕП, с които заявява, че подържа така
предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът-П. Х. Н., който е на 12 години, чрез баща му Х.П.Н. и пълномощник адв.
В. Я. от САК е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№
****г., в предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва исковете и прави следните възражения, а
именно:
1. Липса на доказателства малолетният ответник, чрез законния си представител да е
приел наследството от майка си Н.В.И. поради което не са налице предпоставки за
ангажирането на отговорността му за заплащане на задълженията й.
2. Оспорва, че е налице валидно облигационно задължение между „**** Б****“ ЕООД
и Н.В.И. както и че същата е подписала представените пред съда формуляри. Оспорва
получаването от нея на каквато и да е заемна сума от ищеца, тъй като по делото няма
доказателства в тази насока. Оспорва вземането по отделни пера, като не са ясно
формирани конкретните суми за главница и лихви.
3. Прави възражение, че вземането за сумата от 274.32лв. като договорено
възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г. и вземането за сумата от
174.78лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.06.2018г. до 10.03.2021г. са
погасени по давност, тъй като заявлението по заповедното производство е подадено на
03.04.2024г. и е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
4. Прави възражение, за това, че не съществува вземането и за сумата в размер на
483.96лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, тъй като се касае за нищожна клауза, целяща заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, тъй като не става въпрос за плащане на услуга, а за прикрити разходи по
кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията по закон за максимален
размер на ГПР. Твърди, че уговорките за закупуване на допълнителни услуги са нищожни на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК поради заобикаляне на законовото изискване, регламентирано
в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
5. Прави изрично възражение за прихващане на главницата от 677.18 лв. с недължимо
платената сума от 1 278.60лв., тъй като от представените договори се установява, че е
предоставен „Пакет от допълнителни услуги“ на стойност 1 762.56лв. Претендирането
вземане от 483.96лв. би следвало да означава, че е недължимо платено, по нищожна клауза
сумата в размер на 1278.60лв.
6.Оспорва съществуване на вземането и на сумата от 488.84лв., представляваща
законна лихва за забава, дължима от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., тъй като по делото не е
представено уведомление до ответника, изходящо от ищеца, че кредитът е станал
предсрочно изискуем. В този случай, на основание чл. 84, ал.1, изр.2 от ЗЗД, исковата молба
играе ролята на покана за заплащане на падежиралото задължение по кредита, като
ответникът изпада в забава след изтичане на седемдневен срок от получаване на исковата
молба, т.е., след 15.08.2024г., от която дата следва да се изчисляват и лихвите.
Отделно от това, предвид недължимостта на главното задължение, твърди, че и тази
лихва е недължима.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Я. от САК оспорва исковете, поддържа
направените възражения в писмения отговор и моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани и на основание чл.38 от ЗА да се присъди адвокатско
2
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ****. по описа на РС-Б.
се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.04.2024г. е разпоредено по искане на
ищеца издаване на Заповед № **** от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№****. по описа на РС-Б. за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника П. Х. Н. съобразно наследствените му
дялове и длъжника С.Т.Й., която да заплати солидарно сумата-главница от 677.18лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****.,
както и сумата от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и сумата от 483.96лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
10.03.2021г., както и сумата от 400лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, както и сумата от 174.78 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и сумата от 488.84 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване
на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№****г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника П. Х. Н., чрез баща му Х. Н. на
09.04.2024г. С възражение с вх.№ ****г. е оспорил вземането, тъй като не дължи изпълнение
на същото по издадената заповед за изпълнение, за което с Разпореждане № ****поведният
съд е дал на заявителя срок, в който може да предяви иск за установяване на вземането по
отношение на длъжника П. Х. Н., което разпореждане е връчено на ищеца на 29.05.2024г.
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № ***. по описа на РС-Б. с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника П. Х. Н., е депозирана на
02.07.2024г. в РС-Б. изпратена по ел. поща с дата от 01.07.2024г./понеделник/, т.е. в
едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Видно от приложеното копие от удостоверение за раждане, издадено от Община Б. се
установява, че ответникът П. Х. Н. е малолетен, тъй като е на 12 години и негови родители
са: майка Н.В.И. и баща Х.П.Н..
От приложеното копие от удостоверение за наследници от 22.11.2021г., издадено от
Община Б. се установява, че Н.В.И. е починала на 10.03.2020г. и е оставила за наследник по
закон само сина си П. Х. Н..
Ищецът твърди, че с майката на ответника или с Н.В.И. е сключил договор за
потребителски кредит **** Стандарт № **** от 14.11.2017г., по който „**** Б****“ ЕООД е
кредитор, от една страна, ответникът Н.В.И. е клиент /кредитополучател/ от друга страна и
С.Т.Й. е солидарен длъжник, при следните параметри: сума по кредита-1950лв., размер на
месечна вноска от 95.15лв., срок на кредита 36 месеца, ГПР:49.89%, ГЛП:41.17% или общо
дължима сума по кредита е сумата от 3425.40лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1762.56лв., за което е определена допълнителна вноска от
48.96лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита и така общото
задължение на месечна вноска е в размер на 144.11лв. или общо задължение по кредита е
сумата от 5187.96лв. съгласно отразеното в договора със сумата от 523.24лв. е извършено
рефинансиране с кредитор ищеца и със сумата от 1325.61лв. е извършено рефинансиране
отново с кредитор ищеца. На 15.11.2017г. остатъка от заемната суми или 101.15лв. е
преведен по посочена от Н.В.И. банкова сметка.
3
Последното се установява от приложения оригинал на писмо с рег. № ****г., издадено
от ОББ АД-гр.С..
В исковата молба ищецът е признал, че Н.В.И. която е страна по осипания по-горе
договор за потребителски кредит е погасила чрез плащане сумата от общо 3782.40лв. в
периода от 10.01.2018г. до 12.02.2020г., в която сума са включени начислени лихви за
просрочие на вноски по погасителен план от 9.90лв., лихви за забава в размер на 184.68лв. и
20лв. начислени такси по Тарифа. От представеното от ищеца извлечение по сметка към
процесния договор от 01.07.2024г., се установява, че към 12.02.2020г. Н.В.И. е заплатила на
ищеца сумата от общо 1278.60лв. за закупената допълнителна услуга. Крайният срок за
плащане на целия кредит е 10.03.2021г.
Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от
декларации, от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от допълнителна преддоговорна информация представляваща
приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от договор за потребителски кредит „**** Стандарт“
№ **** от 14.11.2017г., от Общи условия на „**** Б****“ ЕООД към договор за
потребителки кредит, от Погасителен план към Договор за потребителски кредит и от
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ответникът е оспорил, че наследодателят му Н.В.И. е подписала договора за кредит,
което обстоятелство не е доказано по делото.
Съдът в открито съдебно заседание на 20.11.2024г. е дал двумесечен срок на
ответника да заяви дали е приел наследството, останало от майка му по опис, като същият
не е сторил това до приключване на устните състезания на 05.02.2025г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответника П. Х. Н., който е малолетен, тъй като е на 12 години са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 677.18лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****.,
както и за сумата от 274.32 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за
периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 483.96лева, представляваща
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до
10.03.2021г., както и за сумата от 174.78 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 488.84 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло
като недоказани, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между ищеца и наследодателя на ответника
Н.В.И. договор за потребителски кредит № **** от ****., твърдейки неизпълнение на
задълженията от наследодателя, която е кредитополучател и позовавайки се на падежирало
изцяло вземане по този договор на 10.03.2021г., т.е. преди подаване на 03.04.2024г. на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№ ****г. по описа на РС-Б..
Съдът намира, че ответникът П. Н. като единствен наследник по закон на
4
Н.В.И.починала на 10.03.2020г., отговаря за задълженията й към момента на откриване на
наследството на 10.03.2020г., въпреки, че в дадения му от съда срок в хода на делото не е
приел наследството й по опис. Сдът намира, че пропущането на този срок за приемане на
наследството по опис от малолетното дете не води до отнемане на наследствените права на
защитените лица и не ги лишава от възможността да приемат наследството и да претендират
за дял от наследственото имущество и след срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН до отпадане на
недееспособността, след което приемането може да се извърши по реда на чл. 49 и чл. 51 от
ЗН.
Недееспособният не губи наследственото си качество с неприемането на наследството по
опис, което зависи да се склучи от действията на неговия законен представител. Целта на
приемането на наследството по опис е да гарантира, че недееспособният, в случая
малолетният наследник, няма да бъде увреден, ако пасивите на наследството превишават
неговите активи. В този смисъл описът привежда в известност наследственото имущество,
има отношение за отговорността пред кредиторите на наследството и доказателствено
значение за обема на оставеното в наследство имущество. Неговото правно действие е да
ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство.
Когато има заведено дело срещу наследник, съдът който разглежда делото определя срок, в
който наследството следва да се приеме по опис (чл. 51, ал. 1 от ЗН). В настоящия случай
съдът е указал и определил срок на законния представител на малолетния за приемане от
негово име на наследството по опис. Бездействието на законния представител да заяви
приемане на наследството по опис няма за последица лишаването на малолетното дете от
качеството му на наследник или от правото да приеме наследството на общия наследодател.
С оглед на горното съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран по така
предявените искове и възраженията в тази насока от негова страна са неоснователни.
Съдът намира, че по делото се установи, че между ищеца и наследодателя на ответника
Н.В.И. е сключен процесния договор за потребителски кредит като в тази насока е и
приложеното писмено доказателство от ОББ АД за получено по нейна банкова сметка на
сума от ищеца с основание номера на договора за кредит.
Неоснователността на исковете произтича от това, че наследодателят Н.В.И. към
10.02.2020г. е заплатила изцяло дължимите суми по сключения между нея и ищеца договор
за потребителски кредит от ****., а именно сумата от общо 3782.40лв., която се установява
от признанията на ищеца, направени в исковата молба и приложеното писмено
доказателство-извлечение от сметката й по процесния договор за кредит към дата
01.07.2024г., издадена от ищеца. Дължимата сума по договора за кредит е общо 3425.40лв.,
отразена в същия, към която съдът не включва сумата от 1762.56лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, която последна сума съдът
намира, че не е дължима, тъй като тези уговорки са нищожни поради противоречие с
императивните законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици.
Процесният договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и наследодателя
на ответника, от който произтичат претендираните вземания, е потребителски по своя
характер, поради което за същия са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. При това съдът е длъжен служебно
да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза
трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред,
тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл
изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е
5
възможно да се направи само на база на твърденията в исковата молба, от които произтичат
вземанията, като съдът може да съобрази и представените договор и общи условия.
Съдът приема, че така както е уговорена тази вноска от 48.96лв. месечно, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и представлява противоречие с
добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации-тази на кредитора и тази на
заемателя, което е значително и в ущърб на последния. Заплащане на възнаграждение от
потребителя за допълнителни услуги е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в договора, и е
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност заедно с
възможността за неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване на
добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за допълнителни услуги.
Съдът намира, че в противоречие с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.4 от
Закон за потребителския кредит/ЗПК/ клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно. Както съдът посочи по-горе по делото не са налице данни
наследодателят на ответника да се е възползвал реално от предоставените му допълнителни
услуги. Същите касаят усвояването и управлението на кредита или са относими към бъдещи
несигурни събития, както са и неясно формулирани, за което уговарянето им е в нарушение
на императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Съдът счита, че договора в
частта за допълнителни услуги заобикаля закона, тъй като въвежда допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. По този начин значително се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи и води до значително увеличение на
тежестта на задължението на заемателя по договора за кредит, като стойността на
допълнителния пакет услуги от 1762.56лв. е несъответстваща по размер с този на
отпуснатата в заем сума от 1950лв.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки
са нищожни поради противоречие с императивните законови разпоредби и не могат да
породят желаните от страните правни последици. Клаузите за заплащане на допълнителния
пакет от услуги са и неравноправни по смисъла на чл.143 от Закон за защита на
потребителите/ЗЗП/, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тъй като клаузите за заплащане
на пакет от допълнителни услуги са неравноправни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП са
нищожни.
С оглед установената по делото нищожност на клаузите от договора за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, което е
основание за отхвърляне на иска за сумата-главница от 677.18лв., която съдът приема, че е
заплатена от наследодателя на ответника, тъй като същата е заплатила на ищеца общо
сумата от 1278.60лв. за възнагражедине за пакет от допълнителни услуги, която сума е
недължима и ответникът изрично е направил искане за прихващане на тази сумя със сумата-
главница от 677.18ллв., което възражение е основателно.
Освен това на горното основание е неоснователен и иска за сумата от 483.96лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от допълнителни
услуги.
Исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на съществуване на сумата от
6
274.32лв., представляваща договорено възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до
10.03.2021г. и за сумата от 174.78лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.06.2018г. до 10.03.2021г. са погасени по давност, тъй като заявлението в заповедното
производство по ч.гр.д. № ****. по описа на РС-Б. е подадено на 03.04.2024г. и към тази
дата е изтекла тригодишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Освен това след като не е дължима сумата-главница от 677.18лв. са недължими и
акцесорните искове за лихви за забава, тъй като основателността им зависи и е обусловена
от тази на главния иск. С оглед на това следва да се отхвърли като неоснователен и иска по
чл.422, ал.1 от ГПК и за сумата от 488.84 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г.
Поради гореизложеното предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК на ответника е оказана
безплатна правна помощ съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие, поради което на процесуалния му представител адв.В. Я. от САК
се следва адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., платимо от ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените исковете с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, предявени от ”****ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б**** ****
**** **** с ЕИК:**** срещу П. Х. Н., който е на 12 години, с ЕГН: **********, чрез баща
му Х.П.Н. и двамата от Б. ж.к. ****, ****, **** **** **** в качеството му на наследник по
закон на Н.В.И. която е починала на 10.03.2020г., за установяване на съществуване на
вземането, за което е издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 08.04.2024г. по ч.гр.д.№ 622/2024г. по описа на РС-Б. срещу П. Х. Н. като
наследник и солидарния длъжник С.Т.Й., както следва: за сумата-главница от
677.18лева/шестстотин седемдесет и седем лева и 18 стотинки/, представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № **** от ****., както и за сумата от 274.32
лева /двеста седемдесет и четири лева и 32 стотинки/, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 10.06.2020г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 483.96лева
/четиристотин осемдесет и три лева и 96 стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 10.03.2021г., както и
за сумата от 174.78 лева /сто седемдесет и четири лева и 78 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 11.06.2018г. до 10.03.2021г., както и за сумата от 488.84
лева /четиристотин осемдесет и осем лева и 84 стотинки/, представляваща законна лихва за
забава за периода от 10.03.2021г. до 04.04.2024г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 03.04.2024г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата ”****ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Б**** **** **** **** с ЕИК:**** да заплати на
7
адвокат В. П. Я. от САК, с адрес: Б. ул. **** ** сумата от 400лв./четиристотин лева/ за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8