Р Е Ш Е Н И Е № 260003
гр. Шумен, 22.01.2021 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на че-тиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 78 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Агрофарм“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Ца- рица Йоана“, № 6Е, представлявано от Н.Д.С., чрез ад. С.П.Т.. ***, съдебен адрес:***, офис 1 срещу „Агро синтез“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. „Васил Априлов“, № 25, ап.4, представлявано заедно и поотделно от управителите Д.И.Г.и В.Б.Г.. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника са съществували търговски отношения, породени от осъществените сделки за продажба на стоки, за които са издадени съответните шест фактури №№ **********/26.03.2018 г.; **********/10.03.2017 г.; **********/28.03.2017 г.; **********/15.05.2018 г.; **********/24.05.2018 г. и **********/31.05.2018 г. Въ- преки проведените разговори и покани, ответникът е заплатил само част от дължи- мите за доставените му стоки суми. Към момента на предявяване на исковата мол- ба –12.08.2020 г., неплатената част от задължението му е в размер на 85 824.28 лева. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми по шестте фактури, считано от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба е в общ размер на 21 348.38 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 107 172.66 лв. от които главница 85 824.28 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, описани подробно по вид и количество в посочените и приложени към нея 6 бр. фактури и 21 348.38 лв., представляваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до датата на завежда- не на делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане, както и направените деловодни разноски и адвокатски хонорар.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до оконча- телното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът, независимо, че редовно му е връчено съобщение, не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 14.01.2021 г., въпреки, че е редовно призован, ответникът не изпраща свой представител, не е депозирал становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С молба вх. № 260175/13.01.2021 г., ищецът моли в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и при условията на чл.238, ал.1 от ГПК съда да постанови неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице визираните в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, три предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответни- кът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото засе- дание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и посочените в чл.239, ал.1 от ГПК материалноправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. С разпореждането си от 23.09.2020 г., съдът е указал на ответника последиците от неподаване отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за раз- глеждане в негово отсъствие. На следващо място, съдът, в настоящия си състав, приема, че исковата претенция е вероятно основателна и следва да бъде уважена.
С оглед на гореизложеното, предвид наличието на предпоставките, посоче- ни в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявения от ищеца иск, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 107 172.66 лв., от която главница - 85 824.28 лв., представляваща дължима цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, подробно описани в издадените фактури №№ **********/26.03.2018 г.; 20000057 53/10.03.2017 г.; **********/28.03.2017 г.; 2000009717815.05.2018 г.; **********/ 24.05.2018 г. и **********/31.05.2018 г. и 21 348.38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на която е възникнало паричното задължение по съответната фактура до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяването на исковата молба – 12.08.2020 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 4 286.91 лева, предста- вля ващи направените от ищеца деловодни разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Агро синтез“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на упра- вление гр. Шумен ул. „Васил Априлов“, № 25, ап.4, представлявано заедно и поот- делно от управителите Д.И.Г.и В.Б.Г. да заплати на „Агрофарм“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“, № 6Е, представлявано от Н.Д.С. сумата от 107 172.66 лв., от която главница - 85 824.28 лв., представляваща дължима цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, подробно описани в издадените фактури №№ **********/26.03.2018 г.; **********/10.03.20 17 г.; **********/28.03.2017 г.; 2000009717815.05.2018 г.; **********/24.05.2018 г. и **********/31.05.2018 г. 21 348.38 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на която е възникнало паричното задължение по съответната фактура до 11.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяването на исковата молба – 12.08.2020 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 4 286.91 лева, представляваща направени- те от ищеца разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Неприсъственото решение да се връчи и на двете страни.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: