Решение по дело №158/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на А. А. А. с [ЛНЧ], [държава], с посочен в жалбата адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], против Решение № 12693 от 04.12.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен изводът, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл.8, ал.8, респ. чл.9, ал.5 от ЗУБ - възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в [държава] и региона на страната, в който той евентуално ще бъде върнат. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава]. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата, вследствие на основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], стигал до заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините кандидатът да напусне държавата си били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. Именно поради тези обстоятелства кандидатът се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата си на произход. Счита, че посочените причини представлявали основание за предоставяне в негова полза на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В държавата му на произход и в конкретното му местоживеене там продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] била неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът преценил. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на кандидата с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяната му, което от своя страна като последица водело и до материалната му незаконосъобразност.

По изложените съображения оспорващият моли съда да отмени процесното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в представен чрез процесуален представител писмен отговор по жалбата изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба №УРИ 105400-2505/31.07.2024г. по описа на СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“ - МВР, А. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх. №2133/05.08.2024г. на РПЦ – [населено място], молителят, с посочени имена А. А. А., потвърдил желанието за предоставяне на закрила.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег. № УП 33689/05.08.2024г. (л.70), като лицето посочило имена А. (собствено) А. (бащино) А. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – ***, роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, без образование, професия автомонтьор, религия – мюсюлманин сунит, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята и сестрите на търсещия закрила, като е посочено, че всички са с местонахождение в [държава].

Самоличността на търсещия закрила е била установена чрез декларация с рег. № УП 33689/05.08.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ (л.49), видно от която същия е индивидуализиран, както следва: А. А. А., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], неженен.

Видно от Решение за настаняване № 2045/02.08.2024г. с рег. № УП 33689/05.08.2024г. (л.54), молителят е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 05.08.2024г. към подателя на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег. № УП 33689/07.08.2024г. (л.47), Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег. № М-15466/26.09.2024г. (л.34), ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 16.08.2024г. е било проведено интервю с А. А. А., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег. № УП 33689/16.08.2024г. (л.39), с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто търсещият закрила посочил, че потвърждава данните, заявени от него при регистрацията, освен рождената му дата, като уточнил, че е роден на [дата]. Не можел да представи документи за самоличност. В [държава] притежавал само семейна книжка на родителите си, но тя останала в дома му. Имал близки роднини в държави-членки на ЕС. Тук, в България, с отделна молба за закрила бил регистриран брат му Х.. Напуснал [държава] през месец юли 2024г. и преминал нелегално в Турция, където останал пет дни. В България пристигнал на 22.07.2024г., незаконно, със стълба през ограда на границата. След като преминал на българска територия, бил превозен с автомобил до [населено място] и там се предал на полицията. Заявил, че е роден в [населено място], О. Д. А., обл. Д. А., където живял до напускането на страната си. Посочил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Имал родители, петима братя и четири сестри, които останали да живеят в [държава]. Посочил, че има начално образование. Работил като автомонтьор в [държава]. Първата причина да напусне [държава] била несигурната обстановка в страната. Имало присъствие на много групировки и армии, които воювали помежду си постоянно. Вследствие на тези сблъсъци най-пострадало било мирното население. Втората причина да напусне страната си бил трудния живот, който водели в [държава]. В техния район в момента се водели военни действия между кюрдските въоръжени сили и редовната сирийска армия, като имало и присъствие на армията на арабските племена. Като цяло в О. Д. А. продължавала да е неспокойна обстановката и цивилните хора се опасявали за сигурността си. Всичко това го накарало да потърси сигурност в мирна страна. Не решил да се премести в друго населено място в [държава], защото в почти цяла [държава] се водела война и никой не можел да живее нормално. Лично бил свидетел на въоръжени действия в [населено място]. През 2014г. била разрушена къщата им при бомбардировка. Нямал близки роднини, пострадали при военните действия. [населено място] се намирало под контрола на кюрдските въоръжени сили. Преди пет дни говорил със семейството си и те му казали, че в момента се сражават редовната армия и кюрдите. Разбрал, че имало загинали хора от тези сражения от телефонен разговор с близките си. Семейството му не напуснало [държава], защото нямали финансова възможност. Заявил, че не е отбил редовната си военна служба. Не е получавал призовка за редовна военна служба, не се опасявал, че може да получи такава. Според закона в [държава] всички младежи като него подлежали на задължителна военна служба, като вероятността да бъде мобилизиран го мотивирала допълнително да напусне [държава]. Никога не бил преследван от никоя групировка в [държава]. Не е бил арестуван, нито осъждан. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си, не е членувал в политическа партия или организация. Не е имало заплаха, отправена лично към него, нито към семейството му. Спрямо него не било оказвано насилие. Заявил, че не иска да се връща в [държава], защото там войната и насилието продължавали. Подал молба за закрила в Република България, защото е спокойна европейска държава.

Протоколът е подписан от интервюирания, длъжностно лице на ДАБ и от преводач.

С оспореното Решение № 12693 от 04.12.2024г., Председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А., на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 07.01.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

В хода на съдебното производство се представиха Справка с вх. № МД-02-60/29.01.2025г., относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] (към 29.01.2025г.) и Справка с вх. №МД-02-78/03.02.2025г. относно състоянието на сигурността в районите на Идлиб, Ракка, Хама, Хомс и Дейр ал Зор, след падането на режима на Б. А..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 17.01.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

Съдът намира за спазено правилото по чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в страната му на произход и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут.

Административната преписка е попълнена с достатъчно доказателства, въз основа на които органът законосъобразно е постановил решението си. В този смисъл, не е налице неспазване на чл.36 АПК от страна на ответника.

Не се установява също така решението, с което се отхвърля молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, да засяга права и интереси на адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава, т. е. няма нарушение на прокламирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност.

Ето защо съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на решението по чл.146, т.1, т.2, т.3 и т.5 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава], а не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура причини за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки, в процесната фактическа хипотеза, за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. А. А..

Информацията от представените с административната преписка справки на ДАБ за обстановката в [държава] не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Такъв извод не може да се направи и предвид информацията за общото обществено-политическо положение в [държава] след края на управлението на досегашния президент Б. А.. От представената в хода на съдебното производство Справка с вх. № МД-02-60/29.01.2025г., съдържаща информация за обстановката в [държава] след падането на режима на Б. А., става ясно, че новата власт в страната, начело с ислямистката групировка „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благоразположена към населението в страната. Посочено е в справката и че новото ръководство на [държава] се е ангажирало да защитава правата на малцинствата. Цитира се изявление на пратеника на ООН за [държава], който заявява, че има „много надежда сред цивилните за началото на нова [държава]“. Посочват се данни от бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 02.01.2025г., с оглед направени от Комисариата оценки, видно от които от 08.12.2024г. насам в [държава] са се завърнали 115 000 сирийци. Съобщава се за възстановяване и на международните полети от летището в Дамаск. От началото на януари 2025г. САЩ предоставя шестмесечно изключение по отношение на санкциите, т.н. Общ лиценз, за да предостави възможност за навлизане на хуманитарни помощи в [държава], даряването на енергия, включително петрол и електричество. Цитира се направено от Катар изявление за предоставяне на финансиране за 400-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор.

От редица медии се разпространява информация в горния смисъл, като от анализа на същата, както и на тази от справките на ДАБ, може да се направи заключение, че настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в тази страна са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо съдът не намери основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Правилна е и преценката на Председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка с вх. № ЦУ-1841/23.08.2024г. и Справка вх. №МД-02-41/05.11.2024г. (издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ) информация относно Сирийска арабска република. Предвид изложеното в същите е направил извод, че в [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати. Независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящия момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки трудната обстановка в [държава], се стигало до извод, че при евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Преценил е, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото, видно от цитираната информация за обстановката там, то не било. Спрямо заявителя не били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в провинция Д. А. било законно, физически достъпно, релевантно и разумно и там той можел да се адаптира отново в обществото. Не бил за пренебрегване и факта, че родителите му, петима братя и четири сестри останали да живеят в [държава], като обстоятелството, че те не напуснали [държава], обосновавало по безспорен начин ниската вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното положение на последния, относими към дата на постановяване на оспорения акт.

Видно от информацията в приложените по административната преписка справки, издадени от Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ, в периодите преди и около изготвянето на същите, в [държава] все още обстановката е несигурна и нестабилна, но макар и при наличие на инциденти, ситуацията може да се счете за стабилна и не може да се твърди за наличие на безогледно насилие спрямо лицата, намиращи се на нейна територия.

Данните по представените в хода на съдебното производство справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя сочат подобряване на общата обстановка в [държава] в последните месеци. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, доколкото от информацията по справките става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и към настоящия момент вече се работи за възстановяване на реда и подобряване общото положение на населението чрез предоставяне на хуманитарни помощи и предоставяне на равни права. В този смисъл са и информациите в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии.

Предвид данните от справките, информацията от общодостъпни източници и наличните доказателства, съдът приема, че не са налице хипотези на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Не съществуват и тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в държавата по произход на жалбоподателя – чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. От направените изявления на жалбоподателя може да се направи извода, че той желае да осигури по-добър живот на себе си и семейството си, а не че търси международна закрила, т. е. - напуснал е [държава] по икономически, социални и битови причини.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Твърденията за породен страх от евентуална повиквателна за армията не биха могли да се считат като основание за предоставяне на закрила. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че ако се завърне в страната си, жалбоподателят би бил изложен на опасностите, предвидени в хипотези по чл.9 от ЗУБ, тъй като данни за това не са налице по делото. Тук следва да се отбележи и че не се установява във връзка с твърденията на жалбоподателя спрямо него да е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ. Няма данни той да е избягал от редовната сирийска армия и да не може да се върне в страната си по произход по тази причина с оглед опасенията му, че го очаква затвор в родината му.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. А. с [ЛНЧ], [държава], против Решение № 12693 от 04.12.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на оспорващия е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.