№ 92
гр. П., 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100958 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Л. П.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „П. С.“
№ 5, ет. 3, ЕИК ***, твърди, че развива търговска дейност като брокер на
застрахователни услуги. Поддържа, че между него и ответницата са били сключени два
договора – от 06.12.2021 г. и от 01.08.2022 г., по силата на които тя, в качеството й
съответно на бизнес-консултант и на мениджър, е трябвало да извършва дейност по
предоставяне и разпространение на застрахователни продукти, за което той ще й плаща
възнаграждение. Заявява, че в резултат на извършена от ответницата дейност са били
сключени застрахователни договори, за което й е изплатил нетно възнаграждение от 10
813,13 лв. Изтъква, че при последващото прекратяване на една такава застрахователна
сделка ответницата няма право на възнаграждение, респективно платено такова
подлежи на редуциране. Уточнява, че част от застрахователните договори, които са
били сключени в резултат на дейността на ответницата, впоследствие са били
прекратени, заради което част от платеното й възнаграждение, в размер на 1 754,38 лв.,
подлежи на връщане. Пояснява, че за визираната сума е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска дължимостта
на вземането да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – Ж. К. С., с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 8,
вх. А, ет. 4, ап. 12, ЕГН **********, оспорва ищцовата претенция и настоява за
1
нейното отхвърляне, както и за присъждане на възнаграждение на адвоката, който й
предоставил безплатна правна помощ по делото. Излага доводи, че не са доказани
предпоставките за основателността на иска, включително с оглед нищожност, поради
заобикаляне на закона и колизия с добрите нрави, на уговорките от договорите,
предвиждащи тя да възстанови на ищеца част от вече полученото възнаграждение.
Съдът приема следното:
1.) По съществото на делото:
1.1.) Предварителни въпроси:
1.1.1.) Предмет на разглеждане е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – относно връщането на
паричната сума, за която се посочва, че е била предадена от ищеца на ответницата на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 06.06.2023 г., до погасяването.
1.1.2.) От данните, съдържащи се в ч. гр. д. № 774/23 г. на Районен съд – гр.
П. (приложено към настоящото дело), се констатира, че:
- Вземането, за което е релевирана сегашната искова претенция,
попада в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 428/06.06.2023 г.,
издадена по цитираното частно дело.
- Ответницата (като длъжник в заповедното производство) е възразила
срещу заповедта за изпълнение, при условията на чл. 414 ГПК, заради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил иск за съществуването на оспореното задължение.
1.2.) Фактологията, изведена от събрания доказателствен материал, която е
значима за произнасянето по спора, е следната:
1.2.1.) С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са
отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за
сключването помежду им на двата договора, с които е свързан предявеният иск.
1.2.2.) Копия на самите договори са приобщени към доказателствения
материал и от съдържанието им е видно, че:
- договорът от 06.12.2021 г. се отнася до позицията „бизнес
консултант“, а договорът от 01.08.2022 г. – до позицията „мениджър“, изпълнявани от
ответницата, по възлагане от ищцовото дружество (т. 1.1. от всеки от двата договора);
- и двете позиции касаят дейности от ответницата по пряко
представяне и разпространение на застрахователни продукти, предлагани от ищеца,
срещу заплащане на съответно възнаграждение (т. 5.1.1. във вр. с т. 3.1. от всеки от
двата договора);
- при прекратяване на застрахователен договор, сключен в резултат на
дейността на ответницата, до 2 години от сключването му, тя е длъжна да възстанови
2
на ищеца част от полученото възнаграждение, съобразно нарочна методика,
представляваща приложение № 1 към договорите (т. 3.3. от всеки от двата договора).
1.2.3.) Според приложеното към исковата молба извлечение от банкови
трансфери, осъществени от ищеца към ответницата, първият е превел на последната
обща сума от 10 813,12 лв., в периода 17.10.2021 г. – 20.01.2023 г., с основание –
„комисион“. Ответницата не е оспорила превеждането на тази парична сума, както и
твърдяното от ищеца обстоятелство, че преводът е свързан с възнаграждението й по
процесните договори.
1.2.4.) В справка, изхождаща от ищеца, е отразено, че от месец 09.2021 г. до
месец 11.2022 г., с участието на ответницата, са били сключени множество
застрахователни сделки, сред които са и полици със следните номера:
- 10080627, 10084951, 10081257, 10087048, 10087050, 10087757,
10088143, 10081257, 10088508, 10088566, 10090491, 10090577, 10090578, 10088508,
10087762 и 10087049, както и
- 22/700098, 22/700081, 22/700141, 22/700165, 22/700139,22/700184,
22/700230 и 22/700258.
1.2.5.) В обсъжданата справка е вписано още, че сумата, която ответницата
трябва да възстанови на ищеца е исковата такава (1 754,38 лв.), заради прекратяване на
част от сключените полици.
1.2.6.) В приетите като писмени доказателства 2 броя служебни бележки,
издадени от „М.Л.Ю. д.а.к. - клон Б.“ КЧТ и от „ЗЕАД „Б. Ж. В. И. Г.““ ЕАД, е
посочено, че:
- „М.Л.Ю. д.а.к. - клон Б.“ КЧТ е застрахователят по полиците с
номера 10080627, 10084951, 10081257, 10087048, 10087050, 10087757, 10088143,
10081257, 10088508, 10088566, 10090491, 10090577, 10090578, 10088508, 10087762 и
10087049;
- „ЗЕАД „Б. Ж. В. И. Г.““ ЕАД е застрахователят по полиците с
номера 22/700098, 22/700081, 22/700141, 22/700165, 22/700139,22/700184, 22/700230 и
22/700258;
- цитираните застрахователни полици са прекратени, по същите не се
събират премии, а ищецът, в качеството му на застрахователен брокер по тях, е
възстановил на застрахователя възнаграждението, което е получил за извършеното
посредничество.
1.3.) Горните фактическите положения създават опора за юридически
заключения, че:
1.3.1.) В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три различни
фактически състава, които е необходимо в съдебната практика точно да бъдат
разграничавани, предвид тяхното правилно подвеждане под нормата на закона,
спазването на процесуалните изисквания за разпределение на доказателствената тежест
3
и различните им правни последици (съобр. мотивите и диспозитива към т. 1 на
Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС ).
1.3.2.) От облигационноправна гледна точка, правното основание,
обосноваващо имуществено разместване, при чието наличие няма да има
неоснователно обогатяване, се дефинира като конкретно правоотношение между
лицето, което дава, и лицето, което получава нещо, част от съдържанието на което
отношение е правото на последното да получи съответната имуществена облага (вж.
по-подробно по този въпрос проф. Ал. Кожухаров, „Облигационно право. Отделни
видове облигационни отношения“ – нова редакция и допълнения от проф. П. Попов, С.,
2002 г., стр. 342 – 343).
1.3.3.) Фактическият състав, получил регламентация в чл. 55, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, по правило включва три елемента – 1/ предаване от ищеца и съответно
получаване от ответника на определено имуществено благо – предмет на иска; 2/
основание за това имуществено разместване, което да е налично към момента на
получаването на престацията, и 3/ настъпване на последващ юридически факт,
обуславящ отпадане на основанието за нейното задържане, с обратна сила (вж. в този
смисъл Решение № 81/21.07.2017 г. по гр. д. № 60144/16 г., IV г. о. на ВКС ).
1.3.4.) Съобразно правилата, уреждащи разпределението на тежестта за
доказване в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищецът е този, който трябва да
установи съществуването на очертаните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната
страна следва да докаже, че е получила имущественото благо при наличието на друго
основание или че е възстановила полученото, както и фактите, обуславящи твърдяната
нищожност на договорните клаузи, на които се позова ищецът.
1.3.5.) Доказването на фактите, които са в тежест на съответната страна, е
главно, а главното доказване винаги трябва да е пълно, което означава, че е нужно то
да води до сигурно убеждение (т. е. до несъмненост) за осъществяването в обективната
действителност на доказвания факт (вж. Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В.
Попова и Р. Иванова, „Българско гражданско процесуално право“. 9-то издание, 2012
г., стр. 255, както и Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/10 г., IV г. о. на ВКС).
Ако страната, в чиято тежест е провеждането на доказване от такъв порядък, не се е
справила с изпълнението му, за съда възниква задължението да не зачете правната
последица на недоказания юридически факт (вж. Решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д.
№ 673/09 г., I г. о. на ВКС).
1.3.6.) В случая ищецът не се е справил с пълното доказване на
обстоятелство, че прекратяването на сочените застрахователни договори, сключени с
участието на ответницата, обуславя връщане на част от полученото от нея
възнаграждение, кореспондиращо с исковата сума.
1.3.6.1.) Както беше казано, и двата договора, на които се базира
ищцовата претенция, изрично предвиждат, че ответницата връща определена част от
4
платеното й от ищеца възнаграждение, ако дадена застрахователна полица е
прекратена до изтичането на 2 години от сключването й.
1.3.6.2.) От обсъдените служебни бележки, издадени от
застрахователите по прекратените полици, изобщо не е ясно, че прекратяването им е
станало до изтичане на този 2-годишен срок.
1.3.6.3.) Други надлежни доказателствени източници за така
коментираното меродавно обстоятелство липсват. Няма подобно значение анализирана
по-горе справка, тъй като тя представлява частен свидетелстващ документ, изходящ от
самия ищец. А частните документи, които са създадени от страна по делото и
удостоверяват изгодни за нея факти, се ползват с ниска доказателствена стойност (вж.
О. Стамболиев, „Доказването в гражданския процес“, 2010 г., стр.95 ), която сама по
себе си не е достатъчна за провеждане на пълно доказване.
1.3.7.) В този контекст е очевидно, че отсъства третият елемент от
симултанния фактически състав, пораждащ вземането по предявения иск, поради което
то не може да бъде прието за дължимо. В този смисъл е излишно да се подлагат на
проверка оплакванията на ответницата, че част от клаузите в процесните договори
били нищожни.
1.4.) В обобщение се налага финалната констатация, че разглежданият иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
2.) По съдебните разноски:
2.1.) Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ответната
страна (чл. 78, ал. 3 ГПК).
2.2.) Ответницата не е направила съдебно-деловодни разходи, но е получила
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката, който й я е
предоставил – П. К. Й. от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул.
„С.“ № 5, ет. 1, трябва да бъде присъдено възнаграждение. То е 475,44 лв. и е
определено от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Л. П.“ ООД , със седалище и адрес на управление в гр.
С., ул. „П. С.“ № 5, ет. 3, ЕИК ***, предявен срещу Ж. К. С., с постоянен и настоящ
адрес в гр. П., ж.к. „Ц. С.“ № 8, вх. А, ет. 4, ап. 12, ЕГН **********, с който се
претендира да бъде признато за установено, че последната дължи на първото
5
следната сума, попадаща в предметния обсег на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 428/06.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 774/23 г. на Районен съд – гр. П., а
именно: 1 754,38 лв., представляваща сбор от подлежащи на възстановяване
възнаграждения по договор от 06.12.2021 г. и по договор от 01.08.2022 г., сключени
между „Л. П.“ ООД (като брокер) и Ж. К. С. (като бизнес-консултант/мениджър),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 06.06.2023 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Л. П.“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „П. С.“ № 5, ет. 3, ЕИК ***, да заплати на адвокат П. К. Й.
от Адвокатска колегия – гр. Б., с адрес на кантората в гр. П., ул. „С.“ № 5, ет. 1, сумата
от 475,44 лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последният е оказал на ответната страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6