РЕШЕНИЕ
№ 14494
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. П.
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №
20231110124688 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на
задълженията на ответника за потребена топлоенергия (ТЕ) по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски
по настоящото дело.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Сочи, че поради неизпълнение на задълженията в срок, клиентът дължи и обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума.
Твърди, че в тежест на ответника е възникнало и задължение за заплащане на предоставена
услуга дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните, в т. ч. качеството клиент на топлинна енергия, като излага твърдения, че
ответникът не е ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва количеството и
качеството топлинна енергия, доставяно до процесния имот.
Третото лице помагач взема становище по предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на 20.04.2022 г. заявление,
срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови задължения
за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в периода м. 05.2018 г. – м.04.2021 г.
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства и експертните
заключения се доказа наличието на валидно правоотношение между страните, доколкото
ответникът се явява наемател на процесния топлоснабден имот, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота на ответника с абонатен №
133734 е доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията за процесния период /по ССчЕ/.
Част от тези задължения обаче са погасени по давност. С оглед задължителната
практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с
тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия,
които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, т.е станалите изискуеми след 20.04.2019 г. Общият размер на погасените
задължения, определен по чл.162 от ГПК и с оглед заключението на ВЛ по приетата ССчЕ е
503,09 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 20.04.2019 г., и 82,99 лева лихва за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г. начислена върху погасената по давност главница,
които са погасени по давност.
Исковете са основателни и доказани в непогасената им част – след 20.04.2019 г. в
размер на 977,08 главница за ТЕ за периода от 20.04.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 117,53 лева за периода от
20.04.2019 г. до 12.04.2022 г., в които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и
законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК страните имат право на
разноски в тежест на ответника следва да се възложат част от сторените от ищеца разноски,
съразмерна на уважената част от исковете. Ищецът е извършил разходи в размер на 84,03
лева в заповедното и 1199,90 лева в исковото производство, при юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, от които се присъждат 55,09 лева за заповедното и 786,62 лева – за
исковото производство, съответни на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. Д. Б., ЕГН:
********** и адрес: **************************, дължи на /ФИРМА/ с ЕИК:
**************** и адрес: ********************, сумата в размер на сумите 977,08 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, представляващ апартамент № **, находящ се в
********************************* с аб. № ******за период от 20.04.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
117,53 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г.,
сумата в размер на 18,08 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 2,81 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 02.03.2020 г. до 12.04.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. 21231/2022
г. по описа на СРС, 124 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им
2
предявени размери като погасени по давност.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН: ********** и адрес: **************************, да
заплати на /ФИРМА/ с ЕИК: **************** и адрес: ********************, сумата от
786,62 лева – разноски по делото, както и 55,09 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /ФИРМА/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3