РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Ловеч, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500298 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.87,ал.3 от ЗЗД и чл.72 от ЗС.
С Решение №41/07.03.2025г.,пост.по гр.д.№768/2022г. РС-Троян е развалил на
основание чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за издръжка и гледане, сключен с Нотариален акт
№104,т.I, н.д.№133/2001г.,от 13.03.2001г.на РС-Троян, с който Ц. Н. И. е прехвърлила на
сина си Н. П. И. собствеността върху: едноетажна паянтова жилищна сграда, паянтова лятна
кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от 460 кв.м., представляващо имот
с пл. № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в кв.36 по per. план на гр. Троян,
кв. „Кнежки лъг“ и „Василевско“, срещу задължението да поеме изцяло гледането и
издръжката й, да й осигури спокоен и нормален живот, отопление, осветление, облекло,
храна, жилище, грижи при болест и др., какъвто е водила до тогава, до края на живота
й.Като неоснователно и недоказано е отхвърлено възражението на ответниците за заплащане
от Ц. Н. И. на извършените от тях подобрения, претендирани в размер на 23 878.08лв., с
която сума твърдят,че се е увеличила стойността на имота.Ответниците са осъдени да
заплатят на Ц. Н. И., ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер от
1260лв.
1
Постъпила е въззивна жалба от Н. П. И. и А. П. И.,двамата от гр.Троян,чрез
пълномощник адв.К. Н.–Д.-ЛАК. Счита,че е неправилно,постановено в противоречие с
материалния закон,при допуснати процесуални нарушения и необосновано. По отношение
на главния иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД не се съгласява с извода на съда,че от
страна на ищеца не е налице поведение, което възпрепятства изпълнението на задължението
за издръжка и гледане.
Възразява,че в договора ангажимента по изпълнението е поет само от Н. П. И.,не
и от съпругата му А. И.. Счита,че тя би имала ангажимент само в случай,че е поискано
издръжката да се престира в пари. Извън тази хипотеза за нея не е уговарян ангажимент да
предоставя лични грижи.
Твърди,че от разпитаните свидетели се потвърждава,че от тях е имало изпълнение
и то не само чрез финансов принос,но и лично,съобразно разбирането за личен морал.
Анализира показанията на свидетелите и сочи конкретни примери за изпълнение от страна
на ответниците.
Твърди,че прехвърленият имот е бил негоден за обитаване и се е нуждаел от
ремонт, което е и сторено от тях.Така на ищеца е предоставена самостоятелност и всичко,за
което е споделила,че има нужда. Страните са живеели заедно докато ищецът не е решила да
се премести в апартамента на дъщеря й,за да й помага в отглеждането на внука й.След
завръщането й отново ответниците са й осигурили отделен дом,защото не е желаела да
живее с тях.Отново нейно решение е било да живее в дом за възрастни хора,където се е
преместила без да ги уведоми. Сочи,че ищецът не е споделяла нуждите и желанията
си,проблемите и намеренията си,с което ги е поставила в невъзможност да изпълняват
възникващите текущи задължения. Когато им е изпратила нотариална покана,че се нуждае
от дърва,такива са й доставени. Акцентира,че изпълнението следва да бъде прието от
гледания.Тук ищецът не желае да живее в един дом с гледащите,в имота,който й е
предоставен, не желае и да бъде извършен ремонт на същия, да й заплащат таксите в дома
за възрастни хора.Не споделя с тях и какво точно желае като изпълнение.Поради това не
приема,че е налице неизпълнение,а забава на кредитора,която би следвало да освободи
длъжника от последиците.Счита,че с това поведение ищецът цели да осуети връщането на
имота и да се обогати със стойността на подобренията,които ответниците са направили.
По възражението за заплащане на стойността на направените в имота подобрения
в размер на 23 878.08лв. и признаване правото им на задържане, излага,че е доказано,че
подобренията са налице,остойностени са от вещото лице,с отчитане на овехтяването им.Не
се съгласява с довода на съда за отхвърляне на претенцията и твърди,че е допуснато
процесуално нарушение, приемайки, че искът не е доказан.Смята,че е следвало да се назначи
допълнителна експертиза,която да отговори на въпросите,на които назначената не е дала
отговор.Конкретно –каква е квадратурата на построеното в ексцес,каква част от стария
(прехвърления) имот съществува. Счита,че отговор на тези въпроси може да даде експерт
архитект,който да заснеме жилището и да установи каква част са старите и каква новите
постройки.От отговора на този въпрос може да се установи и каква ще е стойността на
2
изготвянето на конструктивен проект за премахването.Едва след установяване на тези
стойности може да се преценява има ли незаконно строителство,което не е подобрение и
каква трябва да е неговата редуцираща стойност спрямо установените подобрения на
стойност 79 621.46лв.Сочи,че правото да се иска заплащане на стойността на направените
подобрения е израз на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване,каквото
ищецът цели.
Затова моли по реда на чл.266,ал.3 от ГПК въззивният съд да допусне комплексна
СТЕ с в.л.със специалност архитектура и строителен инженер,която да отговори на
въпроса,останал без отговор в първата инстанция- №5- Каква би била стойността на
ремонтните дейности,необходими за премахване на незаконното строителство и за
възстановяване на положението на сградите такова,каквото е било към прехвърляне на
имота,както е описан в Нотариален акт №176,т.І,н.д. №133/13.03.2001г.- едноетажна
паянтова жилищна сграда,паянтова лятна кухня и баня-тоалетна? Вещите лица следва
последователно да установят размера на пристрояването- ако има такова, възможността то
да бъде премахнато, стойността на изготвянето на конструктивен проект,проект по част ПБЗ
и проект по част ПУСО,съотв.самото премахване.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли
искът по чл.87,ал.3 от ЗЗД,а ако не се сподели-да се уважи претенцията за присъждане на
стойността на извършените подобрения в размер на 23 878.08лв. Претендира и направените
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Н. И. от гр.Троян,чрез адв.В.
А.-ЛАК.Моли въззивната жалба да се остави без уважение и се потвърди обжалваното
решение.Сочи,че ищецът не е извършила действия,с които да пречи на ответниците да
изпълняват задълженията им по договора,нито е отказвала да получава изпълнение.
Ответниците не са престирали никаква грижа и издръжка и това се установява категорично
от показанията на разпитаните свидетели.Те не доказват изпълнение,а търсят причина за
това им поведение в ищеца.
Възразява, че не е налице отказ от нейна страна. В договора не е предвидено
нейно задължение да иска изпълнение за всяка нейна нужда. Такива претенции не може и да
се очакват при съобразяване на влошените им отношения. Сочи,че се опитала е да напомни
за ангажиментите им с изпратената нотариална покана и едва три години след изпращането
й е предявила настоящия иск-време през което категорично също не е имало изпълнение. В
т.см.споделя извода на съда, че е налице пълно неизпълнение. Определя заявеното в хода на
процеса желание от ответниците за изпълнение, като привидно,защото такова до момента не
е имало изобщо.
По възражението за присъждане на стойността на направените в имота
подобрения счита,че е недопустимо,съотв.и решението в тази част. Възразява,че е налице
нов строеж,изграден в чужд поземлен имот,собственост на трето лице-св.К. К..Затова
евентуална претенция би следвало да се предяви срещу собственика на имота,а не срещу Ц.
3
И..Това е така,защото извършените подобрения в имота имат статут на приращения към
поземления имот,а не са придадени към продадената с договора едноетажна паянтова
жилищна сграда и т.н.Споделя извода на съда за отхвърляне на претенцията,тъй като
ответниците не са доказали какви подобрения са направили в сградите,предмет на договора
за издръжка и гледане.Определя като лишена от логика претенция към ищеца да плаща на
ответниците незаконно построени сгради,които подлежат на премахване,както и
такива,които са извън обема на прехвърлената с договора собственост върху три паянтови
сгради.
Моли да се потвърди обжалваното решение,въззивната жалба да се остави без
уважение,както и доказателственото искане,възможност за каквото ответниците са имали в
първата инстанция.Налице е преклузия по отношение събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им,които
поддържат вече заявените позиции. От пълномощника на въззиваемите-адв.К. Н.–Д. е
представена писмена защита.
От приложените по гр.д.№768/2022г.по описа на РС-Троян доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта.
Съдът намира,че въззивната жалба е допустима- подадена е от легитимирано
лице, в законния срок и срещу обжалваем съдебен акт. Своевременно е постъпил отговор на
въззивната жалба
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори между страните,че ищецът Ц. Н. И. е майка на първия ответник Н. П.
И..Вторият ответник А. П. И. е съпруга на Н. П. И..
Между страните е сключен договор за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт №104,т.І,д.№133/2001г., от 13.03.2001г.,на РС-Троян, с който Ц. И. е
прехвърлила на сина си собствеността върху следните сгради: едноетажна паянтова
жилищна сграда, паянтова лятна кухня и баня-тоалетна, построени в дворно място с площ от
460кв.м., представляващо имот с пл № 68, кадастрален район 501, включен в парцел VI-54 в
кв.36 по peг.план на гр.Троян,кв.„Кнежки лъг“ и „Василевско“, срещу задължението да
поеме изцяло гледането и издръжката й, „като й осигури спокоен и нормален живот,
отопление, осветление, облекло, храна, жилище, грижи при болест и други, какъвто е
водила до тогава, до края на живота й“.
Не се спори,че при сключване на договора ответниците са били съпрузи. Известно
е,че когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от
4
съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има
рефлексни последици и спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне
на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака, следва да се
конституира като страна и съпругата на приобретателя, макар в договора като такъв да е
вписан само съпругът(Реш.№597/16.01.2012г., по гр.д.№1334/2010г., IV ГО на ВКС). При
тези съображения съставът намира за неоснователно възражението на въззиваемите за
ангажирането в процеса и на съпругата – вторият ответник.
По делото е представена Нотариална покана с №200,т.Ірег.№4470 от
06.12.2019г.,съставена от Нотариус с рег.№477 в НК и район на действие РС-Троян, с която
Ц. И. кани Н. И. и А. И. незабавно да започнат изпълнение на договора за издръжка и
гледане- „..принудена съм да се обърна с настоящата покана към вас.Настоявам да
започнете незабавно да изпълнявате задълженията си съгласно сключения между нас
договор и за в бъдеще да ми осигурявате дължимата материална помощ и издръжка.
Освен това настоявам да промените коренно отношението си към мен..“. Поканата е
връчена на ответниците на 09.12.2019г.
Приложен е и Нотариален акт за дарение на недвижим имот с №87,т.ІV,рег.
№5404,д.№644 от 20.10.2021г.на Нотариус с рег.№525 в НК и район на действие РС-Троян,с
който ответниците са дарили на дъщеря си М. Н. И., сграда с ид.73198.509.61.1 по КККР на
гр.Троян, одобрени със заповед на ИД-р на АГКК №РД-18-11/20.04.2007г.,с адрес на
сградата ***,със застроена площ от 61кв.м.,с брой етажи 1, брой самостоятелни обекти-няма
данни,с предназначение-жилищна сграда-еднофамилна,стар идентификатор и номер в
предходен план-няма, която е разположена в имот с ид.73198.509.61 по КККР на гр.Троян,
заедно с прилежащото право на строеж върху имота.
Представена е и служебна бележка №4/28.02.2023г.от Дом за стари хора “Ганка и
Георги Събчеви“-гр.Априлци,в уверение,че Ц. И. е настанена в дома от 14.09.2021г.
Удостоверено е, че за периода от 14.09.2021г. до 14.01.2023г. тя самостоятелно е заплащала
месечната потребителска такса,в конкретно посочени размери.
Спорът е има ли изпълнение на поетите с договора задължения.
По реда на чл.176 от ГПК страните са си поставили взаимно въпроси.
Ищецът обяснява,че сградата,която е прехвърлила е била паянтова,в кухнята е
капало на две места,а банята и тоалетната били навън до къщата. Признава,че синът й
направил ремонт на покрива, сложил външна изолация. Не знае какво е ремонтирано
вътре,тъй като не е влизала в тази сграда. Синът й купил съседен имот и там й направил
стая,с баня и тоалетна. Твърди,че тя е купувала обзавеждането в изградените баня и
тоалетна. Обяснява, че в периода 2001г-2021г. й е правена операция на очите,има и сърдечно
заболяване. След пенсионирането й продължила да работи,за да се издържа. Сама е поискала
да отиде в дом за стари хора. Синът й я посещавал и предлагал да се върне в обособеното за
нея жилище,но тя отказала. Твърди, че отв.А. И. й се заканвала.Признава,че със сина й са я
водили за 3 дена на море,а след това получила предложение да прехвърли имота на внучката
5
й.Твърди,че ответниците не са изпълнявали договора,не са и осигурявали уговорените
издръжка и гледане.
Ответникът Н. И. твърди,че е осигурявал абсолютно всичко, което ищецът е
пожелала.Веднага след като поучили нотариалната покана й докарали дърва за
огрев,нарязали и наредили.Сочи,че са й купували храна, лекарства,с ремонтите обезпечил
всичко,което й е нужно.Отрича да се е държал грубо с ищеца.В новото жилище, което е
изградил на майка си, има отделен електромер и докато живеела сама в имота,тя си е
плащала консумативите.След 2011г. дошли и те и тя вече не е давала средства за тези
разходи.
Обяснения е дала и отв.А. И. и твърди, че винаги са искали да се разбират с Ц..
Въпреки това тя непрекъснато й се заканвала, съзнавала конфликти и скандали.Категорична
е,че със съпруга й винаги са били на разположение на прехвърлителя и не са се държали
грубо и неуважително.
С оглед спецификата на отношенията и ангажиментите, които се поемат с
алеаторния договор за издръжка и гледане, показанията на свидетели са основно
доказателствено средство и тук всяка от страните ангажира такива.
Водените от ищеца свидетели са близки приятели и съседи,също и дъщерята,
която е и сестра на първия ответник.
От показанията на свид. С.Ц.Ц. се установява, че познава ищцата от 10-12 години,
добри приятелки са,работили са заедно като асистенти и са гледали болни хора, често си
гостували. Знае, че отношенията със сина и снахата й не са добри. Свидетелят е
присъствала,когато сте са минавали покрай Ц. без да я поздравят. Знае,че ищецът сама си
осигурява храна, отопление, поддръжка- всичко със собствени средства.Споделила със
свидетеля,че има здравословни проблеми- високо кръвно, сърдечни проблеми, претърпяла
операция на очите и за всичко сама си плащала. Затова се налагало да работи на две места.
Свидетелят е била очевидец и на случаи,когато – „Много пъти в градината,тя като ми бере
цветя,съм виждала снаха й да й подхвърли боклук в нейната градина, за дразнене., тя
просто я дразнеше,така по-фино.И тя вземе цвете и й занесе боклука прага й.И а я питам
какво прави и тя ми казваше,че снаха й прави такива дребни неща,но й вдига кръвното…“.
Свидетелят също е помагала при нанасяне на дървата на Ц.,не е виждала синът и снахата да
помагат за това. Ц. й се оплаквала,че не я канят дори и за празници при тях,не й носят храна.
Знае, че сама си плаща тока и водата, че има електромер и водомер в къщата.
Свидетелят С. П.а Б. е дъщеря на ищеца и сестра на Н. И..Потвърждава, че
отношенията между майка й,брат й и снахата са влошени.Обяснява,че поддържа връзка с
майка си,дори и когато е била в чужбина са се чували по телефона и й е споделяла за по-
сериозните им проблеми.Обяснявала,че снахата я тормози психически,като й се заканва,че
„..ще й падне на ръчичките..чака с нетърпение да умре и да й вземе златото и
паричките..“. Знае,че имат дразги за градината,която майка й ползва. Майка й се отоплява
на дърва и винаги сама си ги е купувала.. Последната година преди да влезе в Дома,брат й
6
купил дървата за огрев.За прибирането викала хора да ги нарежат и приберат, синът на
свидетеля също идвал да помага на баба си.Брат й и снахата не са идвали. Свидетелят
знае,че майка й сама си осигурява храна,лекарства,дрехи. Сама финансирала и операция на
очите. Споделила с нея,че иска да отиде в старчески дом-през лятото на 2019г., защото й
омръзнало и не издържа на обтегнатите отношения. Свидетелят се опитала да я разубеди,но
не успяла.Знае че е изпратила на брат й нотариална покана,но след нея няма промяна в
отношенията им. Водили я за три дена на море,като разбрала,че там са искали от майка й да
се съгласи сградите да се прехвърлят на внучката-дъщеря на ответниците. Свидетелят
признава,че майка й се е грижила и за нейния син,когато тя е работила в чужбина-заминала
2003г. и стояла 3г.и 7м.Върнала се през 2007г. и се спречкали с нея,тъй като трябвало да се
премести от жилището,за да го ремонтира.Казала това на майка си и се скарали.Тогава Ц. се
преместила при брат й във „Василевското“. Разбрала,че там жилището все още не било
ремонтирано и затова живели в кв.“Попишка“. Майка й е прехвърлила земята на нейния
син(внукът К.). В стаята,където живеела майка й,имала само печка на дърва.Няма отделен
електромер и е присъствала когато брат й е изчислявал колко ток е потребила майка й-
„..Брат ми дойде да записва данните на електромера и смята,какво смята и каза на
майка,че трябва да му даде 2лв.за вода и 8лв.за ток.Тя му извади 10лв. и му ги даде.Брат ми
излезе.Аз бях шокирана,че тя плаща тези неща и я попитах защо му плаща.Тя ми
отговори,че си плаща тока и водата.До този момент не съм знаела..“ Свидетелят
твърди,че също е полагала грижи за майка си,когато е била в чужбина-главно
финансово.Когато е гледала сина й е изпращала средства всеки месец.
Свидетелят К. К.Б. е внук на Ц., син на дъщеря й С..Също знае за обтегнатите
отношения между баба му,вуйчо и вуйна му. Описва ги като „дребни случаи“, но не си
говорят, не се поздравяват, обвиняват се кой е хвърлял боклуци в градината, обвиняват баба
му,че черпи вода от чешмата,а тя била ползвала от реката. Не ги е виждал да седнат заедно
на една маса. Свидетелят знае,че баба му сама си е осигурявала и плащала дървата за
отопление,с изключение през 2021г.(преди да влезе в дома),когато вуйчо му докарал дърва.За
прибирането баба му наемала хора,често и свидетелят е помагал. Не е виждал вуйчо си в
тази дейност.За тока и водата знае от баба си,че първоначално си плащала всичко,,докато не
се изпокарали и тя казала,че вече няма да плаща нищо.Знае,че баба му има здравословни
проблеми,като ходела сама на лекар,или с майка му(когато е в България). За храната също се
грижела сама.Споделила му,че се грижи и за болни хора,за да си допълни средства към
пенсията. Решението да отиде в старчески дом е на баба му, за да се отдалечи от влошените
отношения с вуйчо му.Обяснява,че честите караници започнали да се отразяват лошо на
здравето й. Свидетелят описва стаята,която е пригодена за баба му-„..По мое мнение като
удобства са достатъчно, „ок“ за някой да може да оцелява вътре.Има изолация,отоплява
се с печка на дърва.Пространството е колкото да можеш да си държиш вещите,да има
място да си сготвиш и да си измиеш чиниите.Пространството е достатъчно малко,че да
се сравнява с общежитие в Студентски град,което всички знаят,това не е от най-
перфектните места за живеене.Баня и тоалетна има вътрешна направена.За тяхното
обзавеждане баба е платила,тя ми е казала.Докато вуйчо е извършил ремонта.Това знам
7
от нея..“. Свидетелят сочи,че „..Вуйчо ми вуйна ми са помагали ситуационно на баба
ми,включвали са се поради някаква причина и не са били чести..“.
Свидетели на ответниците са В. П.В. и е съсед на прехвърленото жилище от 13
години.Поддържали контакти през годините,но с учудване разбрала,че Ц. иска да ходи в
старчески дом.Попитала я защо и тя й отговорила,че „..иска да си почива там,че й е
подсигурено всичко..“. Свидетелят не е чувала да се карат със сина и снаха й,виждала е да й
помагат за дървата,за портата, косил градината,Ц. също не се оплаквала ,че не й носят
храна.Тя била достатъчно жизнена и се справяла и сама.За жилището смята,че е обзаведено
с всичко необходимо,като добавя,че има и маза.Не й е казвала да плаща големи суми да
консумативите.Споделила й,че синът и снахата не я гледат и затова иска да отиде в дом, да
се подсигури.След това,когато се прибирала от дома,се похвалила,че е добре и е доволна.
Свидетелят смята,че Ц. не харесва снахата и че синът й слуша нея,а не майка си.
Свидетелят И. Н.О. също е съсед на имота.Ц. не се е оплаквала от сина и снаха
си.Виждала е,че й внасян дърва,носят й храна, малката им дъщеря също посещава баба
си.Помни,че къщата,която Ц. им прехвърлила,била „..пропаднала от всякъде...съборетина“,
а те я стегнали и сега си живее самостоятелно.Извършили целия ремонт.Не е чувала да се
карат, дори когато ищецът била със счупена ръка,снахата й помагала,къпела я, носела й
храна.Свидетелят разказва са случай,когато се засякла с А. при плащане на ток и вода и й
споделила,че плащат и на свекърва й и сумите са големи.След половин час се прибрала в
къщи и А. я извикала и видяла,че „Ц.“ е пуснала водата и тя се излива без да я ползва.
Свидетелят знае,че ищецът е гледала сина на дъщеря си в апартамент,но и от там я изгонили
и синът й я прибрал в кв.“Попишка“ докато направят ремонта. А. й споделила, че я канят да
живее с тях,защото имат парно и климатици,но Ц. не искала. Категорична е,че ги е виждала
двете да пият кафе отвън.
Свидетелят Ц.н М.К. е майстор и е ремонтирал старото жилище.Разказва
подробно за строителните дейности,които са извършили. Когато започнали ремонта били
изненадани,че покривът е стари се наложило да започнат всичко наново-
зидария,бетон,дървен материал.Покривът бил голям и използвали много материали-
„..Много пари хвърли момчето..“. Всичко плащал той. Помни,че ищецът е идвала всеки ден
на строежа,въртяла се в градината,мълчала, не помагала и винаги си тръгвала с
букет.Свидетел е,че е живяла със семейството на Н. и в кв.Попишка.
Съдът намира,че може да се довери на показанията на свидетелите. Всички са
очевидци на отношенията между страните и обясненията им за основните проблеми са
идентични.Изолирани са единствено показанията на св.О.,в частта за наличие на
разбирателство между ищеца и отв.И.. Останалите,макар и дадени от лица,за които може да
се предполага евентуална заинтересованост,поради близката роднинска връзка (св.С.П.Б. и
К.К.Б.),преценени по правилото на чл.172 от ГПК, съдът приема за обективни и подкрепящи
се с останалите показания и събрани доказателства. От показанията на свидетелите
категорично се установява,че от години отношенията между прехвърлителя и
приобретателите са влошени, не могат да постигнат нужния баланс,за да живеят съвместно
8
без конфликти. Примерите за конфликтни теми,дадени от свидетелите, не насочват към
сериозни проявления,но въпреки това се потвърди,че тези дразги ги засягат сериозно и са
пречка да поддържат спокойни отношения. Преобладават показанията на свидетелите за
липса на желание за общуване, за липса на инициатива от приобретателите да полагат грижи
към прехвърлителя, в обема,в който е имала нужда.
Ответниците са ангажирали съдебна експертиза за обосноваване на твърдението
си за извършени подобрения в прехвърлените сгради.Основното заключение на в.л.инж.С. С.
потвърждава,че описаната в договора за издръжка и гледане сграда с ид.73198.509.61.1,със
застроена площ от 61кв.м.,е отразена в КККР на гр.***. Реално в имота сега има едноетажна
жилищна сграда,състояща се от кухня с трапезария,три спални,баня с тоалетна в западната
част,механа със складово помещение и таван в източната част.Жилищната сграда е с площ
от 137кв.м. и не е нанесена в този й вид в кадастралната ката на града.Старата сграда е
строена през 1957г. по стандартен за времето способ-с масивна конструкция, каменни
основи, ограждащи и преградни тухлени зидове, междуетажни конструкции от дървен
гредоред и скатен покрив от дървена конструкция,покрит с цигли. Жилището е ремонтирано
през 2005г.,като са изградени нови конструктивни елементи-колони,плочи,пояси,зидове и
покрив, извършени са нови довършителни работи-настилки, замазки, облицовки, вътрешна
топлоизолация, външна мазилка, дограми, врати и инсталации.В западната част е
жилището,където са извършени следните довършителни работи: настилки-ламиниран
паркет и теракот, стени:цветен латекс,фаянсова облицовка, дървена ламперия,тапети,
тавани:дървена ламперия, дограма-ПВЦ, врати-алуминиеви.В източната част със
самостоятелен вход от там, има механа,складово помещение-за парно и външно метално
стълбище към таван,представляващ подпокривно пространство.Там довършителните работи
са: настилки: ламиниран паркет,циментова замазка, стени:дървена ламперия,
мазилка:тавани:дървена ламперия, дограма: дървена и ПВЦ,врати-дървени и
алуминиеви.Експертът дава заключение,че общата стойност на всички извършени СМР е
79 820.17лв.,като е посочила отделно всяка дейност. Пазарната стойност на сградите към
момента на изготвяне на заключението 03.09.2024г. е 146 300лв.Стойността на сградите без
изграденото определя на 55 300лв. Не са открити строителни книжа за новоизграденото.
Експертът обяснява,че за да се изчисли стойността на всички строителни дейности,които
следва да се извършат,за да се премахне незаконната част от сградата и се възстанови
положението,каквото е било при сключване на договора,както е описано там,ще е необходим
конструктивен проект, проект по част ПБЗ(план за безопасност и здраве) и проект по част
ПУСО(проект за управление на строителните отпадъци). Такива не са налични,поради което
и експертът не може да даде заключение по този въпрос.
На експерта е поставена допълнителна задача да определи стойността на
извършените подобрения към изготвяне на заключението и съобразно индекса на
инфлацията,която инж.С. определя на 130 875.08лв. В съдебно заседание пи представяне на
заключенията експертът допълва,че част от новоизградената жилищна сграда(1) попада и
извън имота. Експертът смята,че а да се върне в стария вид от жилищната сграда следва да
9
се премахне покрив,зидове и други ,също да се укрепи сградата,което определя като
сложно,поради което не може да даде заключение за стойността на строителните работи,с
които това да се извърши.Не може да се определи и каква част са подобренията към
съществувалата постройка и каква са към новоизградената.Затова и не може да определи
отделни стойности.
Съдът приема заключението като компетентно и обективно и се позовава на него
при изводите си за възражението на ответниците за заплащане стойността на извършени от
тях подобрения.
По делото е приложено производството по адм.д.№278/2023г.поописа на
Административен съд-Ловеч,с предмет жалба на Н. П. И. срещу Заповед
№921/14.07.2023г.на Кмета на Община Троян за премахване на незаконен строеж-
„Реконструкция и пристройка към съществуващи сгради за жилище“-V категория,попадащ в
ПИ с ид 73198.509.61 по КККР на гр.Троян.Със заповедта е наредено да се незаконен
строеж,изграден в имот,собственост на К. К.Б.. В производството е потвърдено,че за
извършената реконструкция няма строителни книжа, не попада под категорията на
„търпими“ строежи. С Решение № 865/29.04.2024г., Адм.съд-Ловеч е приел,че заповедта е
незаконосъобразна ,защото не е ясно какво конкретно следва да се премахне и как,на който
въпрос и назначената там експертиза не е могла да отговори.
При така установената фактическа обстановка,първоинстанционният съд е
приел,че искът по чл.87,ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане поради
неизпълнение от приобретателите, е доказан.
Въззивният състав се съгласява с този извод.Известно е, че този вид договори са
т.н.ненаименовани,т.к насрещните права и задължения не са регламентирани от закона.
Страните определят съдържанието им в споразумението между тях. Възможно е да са
конкретно посочени, но може и да са обобщени като „издръжка и гледане“. В последната
хипотеза се дължи цялата необходима на прехвърлителя издръжка и всички необходими
грижи,от които се нуждае.При уговарянето на насрещните задължения се държи сметка за
специфичните нужди на гледания-които следва да се задоволят, защото това е смисълът на
договора.От значение е,че изпълнението на договора е невъзможно без съдействието на
кредитора. При преценката на последиците от неизпълнението, съдът следва да отчете
значението и относителната тежест на това задължение в сравнение с останалите
задължения по договора.
В случая от събраните гласни доказателства се установява,че независимо от
сключения договор за издръжка и гледане,прехвърлителят Ц. И. се е грижела сама за себе си.
Тя си е осигурявала както издръжката-средствата за храна, отопление, лекарства,
задоволяване на ежедневните разходи,включително и на консумативите за ток и вода-в
продължителен период от време.Сама е обезпечавала и грижите,от които се е нуждаела, или
с познати,с наемане на лица за извършване на услуги-прибиране на дърва,на зимнина и
т.н.Въпреки поемането на ангажиментите по договора,преобретателите не са го
изпълнявали, както защото Ц. се е справяла сама през голяма част от периода,но така и
10
поради липса на желание да го правят. Свидетелите са единни и категорични, че
отношенията им са влошени отдавна, обтегнати са, не общуват,не си говорят дори,не се
поздравяват. Доверието,на което се основава този специфичен договор-липсва изцяло.
Общуването им е обременено с дребни дразги и конфликти,които водят до огорчение на
прехвърлителя и липса на каквото й да е изпълнение от страна на приобретателите. Пример
за степента на влошаване на отношенията им е изпратената от ищеца нотариална покана от
2019г. към ответниците,с която ги приканва да изпълняват задълженията си по договора. В
отговор на същата ответниците не твърдят да са започнали да изпълняват,а възразяват,че
гледаната не ги е уведомила за своите нужди и това е причината да не ги задоволяват.
Следва да се съобрази,че изпълнението по договора трябва да е постоянно. Обикновено се
касае за множество действия, свързани с непосредственото ежедневно битие на
прехвърлителя. Гледаният не следва да ги формулира и заявява изрично- ежедневно,
ежемесечно и т.н. Очакваното общуване между страните е достатъчно да определи какви
нужди и очаквания има гледаният,съобразно жизнените и битовите му потребности и
възможностите му да се справя сам. Грижите трябва да са постоянни и системни,а не
епизодични-в случая потвърденото от всички свидетели еднократно доставяне на дърва през
2021г.(Реш.№41/23.02.2010г. по гр.д.№93/2009г., IV ГО на ВКС, Реш.№165/01.03.2010г.по
гр.д.№71/2009г., III ГО на ВКС). Очевидно е,че установените единични прояви на такива
действия не са били достатъчни и не отговарят на критериите за изпълнение на този
специфичен ангажимент по договора за издръжка и гледане. По отношение на издръжката,
ако не е уговорено нещо различно,разбирането е,че се дължи винаги в пълния й обем и
независимо дали прехвърлителят има собствени средства да се издържа(Реш.
№863/22.12.2010г., по гр.д.№1534/2009г., IV ГО на ВКС, Реш.№174/02.07.2014г. по гр.д.
№7500/2013г., III ГО на ВКС). Не се доказа изпълнение и в тази част.
Показателно за липсата на изпълнение е решението на гледаната да се премести
да живее в Дом за стари хора,през 2021г.,тъй като не може да очаква осигуряване на нужните
й грижи и издръжка за в бъдеще от гледащите,също и на спокойствие,както е споделила със
свидетелите-съседи.
Не се доказа твърдението на ответниците за т.н.забава на кредитора,изразяваща се
в отказ от страна на ищеца да приема предоставени й от тях грижи и издръжка.
Неприемането на предложението за постигане на спогодба в рамките на настоящия процес
не може да се квалифицира като такъв отказ, освобождаващ изпълнителя от реалното
изпълнение,тъй като е направено след предявяване на иска и очевидно категоричността е
поради загубеното доверие към ответната страна.
По изложените съображения въззивният състав напълно споделя извода на РС-
Троян за липса на изпълнение по договора,което обосновава и основателността на иска за
развалянето му по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД.
Последица от развалянето на договора за издръжка и гледане е реституцията на
съществувалото преди сключването му правно положение. За всяка от страните възниква
задължение да върне това,което е получила по силата на договора- приобретателят- да върне
11
имота,който е получил, а прехвърлителят- да върне това,с което по времето на действие на
договора,се е увеличила стойността на имота му-т.н.”подобрения”. Последните се явяват
неоснователно обогатяване на прехвърлителя,тъй като ги получава при условията на
отпаднало основание.
Ответниците са предявили претенцията си под формата на възражение,като
претендират да им бъде изплатена сумата 23 878.08лв.,с която считат че се е увеличила
стойността на прехвърлените сгради в резултат на извършените от тях строително-ремонтни
дейности.
Известно е,че „подобрение“ е налице,когато с вложените труд, средства и
материали, се е стигнало до трайно и обективно увеличение на стойността на
имота.Подобренията са нововъведения,които не са необходими за запазване на
веща(т.н.необходими разноски),но с извършването им се е увеличила стойността на имота.
В случая категорично се установи,че прехвърлената сграда е ремонтирана през
2005г. и в резултат е налице съществено увеличение на стойността й. Старата жилищна
сграда вече не съществува,а изградената е с всички удобства и съоръжения за
живеене.Реконструкциите са значителни,тъй като са направени нови конструктивни
елементи-колони, плочи, пояси, зидове, покрив. Извършени са нови довършителни работи-
настилки, замазки, облицовки, вътрешна топлоизолация, външна мазилка, дограми, врати и
инсталации. В тази част никоя от страните не оспорва констатациите на СТЕ.
Един от критериите, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо
на заплащане подобрение, е налице ли е трайно прикрепване към имота(сградата),т.е.
възможно ли е подобрението да се отдели без да се увреди или намали стойността на имота.
В тази част експертът по СТЕ е категоричен,че новоизграденото не само не може да се
отдели, то е трайно прикрепено-т.е. налице е подобрение.
С оглед начина на изпълнение на строителните дейност и вида им, обаче те не
могат да се индивидуализират- какво точно е извършено,в какъв обем,съотв.не може да
определи и стойността му. Старата сграда реално не съществува,а на нейно място е
изградена нова-с нова конструкция,вид и предназначение. Драстична е и разликата в площа -
61кв.м. и прехвърлена „едноетажна паянтова жилищна сграда“, а съществуващата освен,че е
обединила лятната кухня, има дострояване и общата площ е 137кв.м. Или-установява се,че
при реституцията не би могло да се върне „полученото по договора“. Затова следва да се
заплати стойността на извършените подобрения.
Друг критерий при преценката на подобренията е какъв е статутът им. Тук
категорично се установи,че за извършената мащабна строителна дейност в прехвърлените
сгради, ответниците не разполагат и никога не са имали изискваните строителни книжа.
Това се потвърждава и от воденото административно производство по чл.215,ал.1,вр.с
чл.225а от ЗУТ,където не са представени строителни книжа.С оглед на този статут
незаконно построеното подлежи на премахване. Тази обремененост на имота не води до
увеличение на стойността му,ако собственикът иска премахване на незаконно изграденото.
12
Становището на Ц. И. е именно такова-тя не желае новоизграденото, държи да й се върне
прехвърленото по договора.С оглед на това същата не дължи заплащане на незаконното
строителство.Подлежащите на премахване незаконни строежи се заплащат единствено ако
собственикът на имота желае да ги запази. Тогава при определяне на стойността им се
съобразяват евентуалните разходи за премахването или отнемането, които се приспаднат от
дължимата сума(в т.см.т.7 от Постановление №6/27.12.1974г.,по гр.д.№9/74 на Пленум на
ВС).
Не е налице и това условие за заплащане на претендираната стойност на
извършени в имота подобрения.
По изложените съображения съставът намира,че възражението е неоснователно и
правилно е отхвърлено от районния съд.
В заключение-обжалваното Решение №41/07.03.2025г.,пост.по гр.д.№768/2022г. по
описа на РС-Троян,следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемата има право на възстановяване на
направените от нея разноски.От пълномощника й е представен Списък по чл.80 от ГПК,с
включен разход за адвокатски хонорар.Приложен е договор за правна защита и съдействие с
вписана като реално изплатена в брой сумата от 2000лв.,която следва да се присъди в тежест
на въззивниците.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №41/07.03.2025г.,постановено по гр.д.№768/2022г.
по описа на РС-Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. П. И. с ЕГН ********** и А. П. И. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ц. Н. И.,с горните данни, сумата 2000(две хиляди)лева
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.280 и сл.от ГПК,в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13