РЕШЕНИЕ
№ 23114
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110140987 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Ди Енд
Джи Груп - България“ ЕАД срещу „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД след развило се
заповедно производство по ч. гр. дело № 23200/2025 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане установителни искове с правна квалификация по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 318 и сл. ТЗ за сумата от 1501,92
лева, представляваща главница за неплатени задължения по фактури №№
**********/16.05.2024 г., **********/25.07.2024 г. и **********/16.08.2024 г. и 2/ по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 162,61 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г. Претендира се и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, а именно 22.04.2025 г. до погасяване на задълженето.
Ищецът „Ди Енд Джи Груп - България“ ЕАД e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД за
следните суми: сумата от 1501,92 лева (хиляда петстотин и един лева и 92 стотинки),
представляваща главница за неплатени задължения по фактури №
**********/16.05.2024 г., **********/25.07.2024 г. и **********/16.08.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от
162,61 лева (сто шестдесет и два лева и 61 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г., както и държавна такса в размер на
33,29 лева (тридесет и три лева и 29 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер
на 540,00 лева (петстотин и четиридесет лева).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника
по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника се намират в трайни търговски отношения от
няколко години. Съгласно установените търговски отношения между тях от ищцовото
1
дружество били издадени фактури за извършени покупко-продажби на следните стоки:
арматурна заготовка - 570 кг., арматурна заготовка № 8 - 132 кг. и арматурна заготовка
- 392 кг. Сочи, че голяма част от кореспонденцията извършвали по имейл, като
многократно отправяли покани за плащане на задълженията. Конкретно сочи, че
непогасените задължения на ответника са съобразно издадени фактури, както следва:
- фактура № ********** от 16.05.2024 г. на обща стойност 957,60 лв. и срок на
плащане - 16.05.2024 г., като неплатеният остатък възлиза на сумата от 621,60 лв., а
просрочената лихва върху главницата за периода от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г.
твърди да е в размер от 79,30 лв.;
- фактура № ********** от 25.07.2024 г. на обща стойност 221,76 лв. и срок на
плащане - 25.07.2024 г., която твърди, че не е заплатена от ответника, а просрочената
лихва върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 22.04.2025 г. твърди, че е в
размер от 22,37 лв.;
- фактура № ********** от 16.08.2024 г. на обща стойността 658,56 лв. и срок
на плащане - 16.08.2024 г., която сума твърди, че не е заплатена от ответника, а
просрочената лихва върху главницата за периода от 16.08.2024 г. до 22.04.2025 г.
твърди, че е в размер от 60,94 лв.
Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както
са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Твърди, че ищцовото дружество не е предало на ответника арматурата,
предмет на процесните три броя фактури. Сочи, че не е упълномощил лицата,
подписали се за приемането на стоката, да представляват дружеството и респективно
да приемат от него стоки и материали, като на осн. чл. 301 ТЗ сочи, че изрично се
противопоставя на действията им, извършени без представителна власт. В случай че
бъде прието, че процесната арматура е била предадена на ответника, то твърди, че
същата не е отговаряла на изискванията на ответника, не е била придружена с
документи/сертификати, установяващи нейното тегло, вид, качества и съставки, както
и не е имало възможност за претегляне на същата, поради което била върната изцяло
на ищеца. С оглед на факта, че арматурата е била върната на ищеца, твърди, че не се
дължи цената за нея. Твърди, че представените с исковата молба стокови разписки са
доведени до знанието на ответника едва с връчването им от съда. Поради
неоснователност на иска за главница, като неоснователен оспорва и акцесорния иск за
лихва за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 10.09.2025 г.,
допълнен и приет за окончателен проведеното открито съдебно заседание на
30.10.2025 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните по делото е отделено обстоятелството,
че процесните суми не са заплатени от ответника.
По делото са представени три броя заверени преписи от фактури, а именно: 1)
фактура № **********/16.08.2024 г. на стойност 658,56 лв. с ДДС с наименование на
стоката или услугата „арм. заготовка“; 2) фактура № **********/25.07.2024 г. на
стойност 221,76 лв. с ДДС с наименование на стоката или услугата „арматурна
заготовка № 8“; 3) фактура № **********/16.05.2024 г. на стойност 957,60 лв. с ДДС
с наименование на стоката или услугата „арм. заготовка“, издадени от ищцовото
дружество с получател „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД.
Като доказателство по делото са приети и заверени преписи от три броя стокови
2
разписки, както следва: 1) стокова разписка за продажба на стоки №
**********/14.08.2024 г., със стока „арм. заготовка“ с положени подписи на получил
В и на съставил и предал - представител на ищцовото дружество; 2) стокова разписка
за продажба на стоки № **********/24.07.2024 г. със стока „арматурна заготовка №
8“, с положени подписи на получил М и на съставил и предал - представител на
ищцовото дружество; 3) стокова разписка за продажба на стоки №
**********/16.05.2024 г. със стока „арм. заготовка“, с положени подписи на получил
В и на съставил и предал - представител на ищцовото дружество. И трите стокови
разписки са издадени от „Ди Енд Джи Груп – България“ ЕАД с получател „Кам
Кънстръкшънс“ ЕООД.
Приложено по делото е и препис от кредитно известие №
**********/13.06.2024 г. към фактура № **********/16.05.2024 г. с основание на
сделката „връщане на стока“ арм. заготовка и сума за плащане 336,00 лв. Представена
е и справка за издадени фактури от ищцовото дружество, ведно с аналитична
ведомост.
Страните по делото са представили и водена между тях електронна
кореспонденция.
Приет по делото е и препис от договор за доставка и авансово плащане от
11.03.2024 г., сключен между „Ди Енд Джи Груп – България“ ЕАД и „Кам
Кънстръкшънс“ ЕООД с предмет на договора „доставка на арматурна заготовка по
предоставени конструктивен проект за обект на „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД в гр.
София, възлизащи по предварителни изчисления в размер на приблизително 165 000
кг“. Общата стойност на договора е 231 000 без ДДС.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че задължението на ответника в счетоводните регистри на ищеца са в
размер на 1501,92 лв., като основание за продажбите е „арматурна заготовка“.
Посочените суми са в счетоводните записвания на ищцовото дружество като
неприключено вземане по сметка клиенти и съответно са непогасени. Съгласно
експертизата дължимите законни лихви са изчислени на обща стойност 162,61 лв., по
конкретно: 1) по фактура № **********/16.05.2024 г. – 79,30 лв.; 2) по фактура №
**********/25.07.2024 г. – 22.37 лв.; 3) по фактура № **********/16.08.2024 г. – 60,94
лв. Процесните фактури присъстват в дневниците за продажби на „Ди Енд Джи Груп –
България“ ЕАД и са коректно отразени в счетоводния им софтуер. От заключението се
установява, че не са отразени извършени погасявания по посочените фактури.
Установява се, че от предоставената справка, процесните фактури и кредитно известие
към тях не са отразени счетоводно в регистрите на получателя „Кам Кънстръкшънс“
ЕООД.
Прието по делото е допълнително заключение към съдебно-счетоводната
експертиза, от което се установява, че няма данни за декларирани от „Кам
Кънстръкшънс“ ЕООД фактури с изброените номера: 90000006176; 90000006241;
**********. Тоест, ответникът не е подал данни за тези документи и не ги е
декларирал, респ. няма извършени плащания по тях.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно изготвени.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
четирима свидетели. От показанията на свидетеля Ц Й Д, която е служител при
ищцовото дружество, се установява, че заема длъжността технически ръководител от 9
години. Запозната е с договорите и документо оборотите. Посочва, че знае за
сключения договор с ответника, като с управителя К са се срещали лично. Сочи, че е
имало доставки за три обекта на ответника – Банкя, Луи Айер и Есперанса, като
3
същите са достигнали до ответника чрез транспортни фирми. Свидетелства, че работят
с телефонни обаждания към транспортните фирми като уговарят необходимата
информация. По една от процесните фактури са използвали П П. от фирма КПДР, като
са организирали транспорт за тяхна сметка. Посочва, че той е извършил транспорт на
едната стока, за която се е върнало че е получено от В В случай че не могат да
извършат доставката, съобщават на клиента, че няма да могат да съдействат и те си
организират транспорт. Сочи, че превозвачът попълва имената си и фирмата, която
използва или е в която е назначен. Твърди, че към момента нямат неизпълнени
доставки по отношение на ответника. Доставката била заявена в предварителна среща,
която се е провела в склада на ищцовото дружество. Следвало е да направят заявките
по имейл 10 работни дни преди самата изработка. В самия договор е бил упоменат
само един обект, като впоследствие са добавени още два обекта, посочени във вайбър
на нейния личен номер и на служебния номер. Заявката била подадена и се
обработвала с предварителен разговор с В, който е заявил, че му е необходима спешна
доставка и му трябвали бигли от 220 кг. Сочи, че е желал поръчката да бъде изпълнена
за 1 ден, а не за 10 работни дни. След изпълнение на заявката, същата се
транспортирала към обекта. Доставката се придружавала със стокова записка, като не
се прилагала кантарна бележка. Излага, че всичко е предварително измерено от техни
кантари, които се проверяват всяка година. В случай че килограмите не съвпадат със
заявеното количество, ищцовото дружество изпращало камион на друго място да
премерят и да се установи проблемът. Сочи, че към 2024 г. работодателят й е имал
кантар на гара Яна. Ответникът е имал заявки с различни количества, като същият
никога не е възразявал по отношение на количеството, което е доставено. Сочи, че
клиентите могат да направят собствена проверка.
Разпитан по делото е и свидетелят В, служител в ищцовото дружество, който
сочи, че работи като началник производство на цеха от девет години и половина. От
април 2024 г. до края на 2024 г. са произвеждали за ответника. Излага, че е имало
случай на връщане на заготовка, която е била с объркани размери. След извършена
корекция са получили първоначално заявеното като стока. Посочва, че не е имало друг
случай на рекламация по отношение на доставката от ответника. Свидетелства, че
ищцовото дружество организира транспорт или в някои случаи и ответното дружество
си изпраща такъв. Стоката се карала до обекта с кантар, като издавали стокова
разписка, която се подписвала от превозвача при тях. Твърди, че по принцип се
заплаща преди доставката, но не е запознат какво е станало в процесния случай. От
самото начало на фирмата свидетелства, че разполагат с кантар на гара Яна, който е
сертифициран.
От показанията на свидетеля С, който е служител при ответника, се установява,
че работи от две година и половина като технически ръководител при ответника, като
ръководи процеса по строителство, организира доставки, като единствено той има
право да приема всички доставки. Свидетелства, че е запознат, че са работили с
ищеца, като те са доставяли армировка за обекта на Луи Айер в периода от февруари
2024 г. до завършване на строителство през пролетта на 2025 г. С ищеца заедно правят
заявка, спецификация по предписания на проектантската структура и я изпращат на
тях. Управителят на ответното дружество трябвало да потвърди. С доставката следвало
да представят спецификация какво доставят, кантарна бележка, за да се установи
теглото на доставката и стокови разписки, подписани и от двете страни. Обичайните
количества, които са заявявали на ищеца са били между 8 и 10 тона, като не е имало
случаи да заявяват по-малки количества. Излага, че заявките са се изпращали по
имейл. Посочва, че ответното дружество е организирало транспорта на доставката за
тяхна сметка. Камионът отивал в базата на ищеца, натоварвал е стоката и я е доставял
в техния обект. Свидетелства, че при всяка доставка не са получавали спецификация
4
какво се доставя, както и кантарни бележки. Два пъти са получавали стокова разписка
за 8 тона. Използвали са различни външнотранспортни фирми.
От показанията на свидетеля М, се установя, че същият е възложител на обекта
на ул. Луи Айер , като е възложил същия на ответника. Като инвеститор планира как
ще бъде развит обектът, договаря как ще се извършат действията. Всеки етап от
работата се заплаща. Посочва, че участва активно в работата по обектите. Излага, че
на процесния обект, армировката се е доставяла от ищеца. Той лично е договарял
условията за доставка със собственика на фирмата Г и собственика на строителната
фирма и управител К. Присъствал е и при договаряне на условията за доставка на
материалите, като свидетелства, че на място при ищцовото дружество не е констатирал
да има кантар. Сочи, че няма случай на поръчка за 100-200 кг., тъй като няма кой да
закара подобно количество. Излага, че почти е нямало етап, на който да няма
установени липси от заявката, като при доставяне на арматурата не са проверявали
теглото. Първоначално са платили авансово 40 тона армировка, след което това се е
приспадало от доставките. Регулярното плащане след това е ставало предварително.
Първо се заплащала цялата сума, която е заявена. Посочва, че ако на датите 16.05.2024
г., 24.07.2024 г. и на 14.08.2024 г. е имало доставки, то те са били част от предходна, но
неизпълнена заявка, а не самостоятелни такива. В процеса на работа разбирали дали е
налице липса на армировка, като ако такава е констатирана, правили заявка към ищеца
да изпълни поръчката в цялост. Сочи, че ответникът е главен изпълнител на строежа,
който инвестира и той заплащал заявките на ищеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира, че всички свидетели
са заинтересовани от изхода на спора. Свидетелите Ц, В – и двамата служители при
ищцовото дружество, свидетелят С – служител в ответното дружество, а свидетелят М
М възложител на процесния обект, са заинтересовани в показанията си поради
връзката си със страните по делото,, респ. финансовата обвързаност с обекта, поради
което техните показания следва да бъдат преценени съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК. Заинтересоваността на страна по делото не представлява обстоятелство, което
само по себе си да компрометира показанията на свидетелите като недостоверни, а
само изисква съдът да прави по-задълбочена преценка на тези свидетелски показания
и да ги сравнява задълбочено с останалия по делото фактически и доказателствен
материал.
Други относими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 318 и сл. ТЗ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на валидно договорно правоотношение по договор за
покупко-продажба на стоки, както и че е изпълнил задълженията си по него, като за
ответника е възникнало задължение да заплати уговорената цена в претендирания
размер, чиято изискуемост е настъпила.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителният факт на погасяване на дълга.
От приетия по делото заверен препис от договор за доставка и авансово
плащане от 11.03.2024 г., сключен между „Ди Енд Джи Груп – България“ ЕАД,
представлявано от И, в качеството му на доставчик, и „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД,
представлявано от К, в качеството му на купувач, се установява, че страните са
сключили договор с предмет „доставка на арматурна заготовка по предоставени
5
конструктивен проект за обект на „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД в гр. София,
възлизащи по предварителни изчисления в размер на приблизително 165 000 кг “.
Съгласно чл. 2 от посочения договор, доставчикът се задължава да извърши поетапни
доставки до адрес, в срок не по-късно от 10 работни дни, считано от датата на
заявката. Общата стойност на договора е 231 000 без ДДС, като дължимото от
купувача плащане се извършва по посочена банкова сметка. Съгласно чл. 8 от
договора – за всяка направена доставка се съставя приемо-предавателен протокол,
който се подписва от двете страни. Съгласно чл. 12 от договора, купувачът се
задължава да заплати стойността на договора, а според ал. 2 да приеме доставката,
съгласно подписване на съответните стокови разписки.
Следва да се приеме, че между страните е налице възникнало валидно
облигационно правоотношение по посочения договор за доставка и авансово плащане
от 11.03.2024 г.
Съгласно приетата по делото без възражения от страните основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, процесните фактури присъстват в
дневниците на ищцовото дружество, както са отразени в счетоводния им софтуер, но
не са отразени счетоводно в регистрите на получателя „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №
211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II ТО, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. №
465/2010г., II ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д. № 478/2010г., II ТО, решение №
30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г., I ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. №
491/2010г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО,
фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по
смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В случая в счетоводството на ответното дружество не са
отразени издадените от ищеца процесни фактури.
Заключението на вещото лице по изготвената и приета като доказателство по
делото съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъде анализирана с всички
представени писмени и гласни доказателства по делото.
По отношение на издадените фактура № **********/25.07.2024 г. и фактура №
**********/16.05.2024 г. съдът намира следното:
Както бе посочено по делото се установи, че процесните фактури не са
записани в счетоводството на ответника, същите не са подписани от получателя -
ответник. По отношение на цитираните два броя фактури не е представено и
доказателство по делото за съставен приемо - предавателен протокол във връзка с
предаването на поръчаната стока, което е обективирано като задължение при доставка,
съгласно чл. 8 от договор за доставка и авансово плащане от 11.03.2024 г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи в условията на пълно
и главно доказване да е извършвана доставка на арматурна стока по съставените две
фактури. Действително от показанията на свидетеля Д и В (и двамата служители при
ищеца) се установява, че са били налице доставки от страна на ищцовото дружество
към ответното, но не се доказва пълно и главно, че арматурната стока по конкретно
издадените две фактури е заявена от „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД и същата е
предадена на дружеството. Съдът намира, че макар показанията на свидетелите да са
обективни и да не съдържат противоречия, същите не установяват заявка и предаване
на арматурна стока между страните по делото. Не може да бъде направен еднозначен
извод относно факта, че ответникът е получил стока по посочените фактури.
По делото са представени и преписи от стокови разписки №
6
**********/24.07.2024 г. и № **********/16.05.2024 г., издадени към горепосочените
две фактури. Ответникът с отговора на исковата молба се е позовал на разпоредбата на
чл. 301 ТЗ, според която разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В тази връзка е изложил твърдения, че
лицата, подписали стоковите разписки, нямат представителна власт да приемат стока
от името на ответното дружество, а представителят на последното се е запознал с тях
едва с получаването на исковата молба. Както е посочено по-горе, приложената
стокова разписка № **********/24.07.2024 г. е подписана на получил от лице М, а
стокова разписка № **********/16.05.2024 г., е подписана на получил от лице В
Действително по делото не се установи тези лица да са били оправомощени да
получат процесната стока. Ищецът е ангажирал доказателства по отношение на
получаването от лицето М представяйки стокови разписки от други доставки,
извършвани от ищеца, без да е ясно за кой от трите обекта на ответника, за които
ищецът е доставял, се отнасят /л. 137 и 139 от делото/. Представянето на стокови
разписки, различни от процесните, не може да обоснове извод, че лицето М П е имал
представителна власт да приеме съответната стока по издадената процесна фактура за
процесния обект.
Поради гореизложеното, в конкретния случай, при събраните в производството
писмени, гласни доказателства и експертно заключение, съдът намира, че ищецът не е
доказал пълно и главно исковата си претенция по отношение на издадените фактура
№ **********/25.07.2024 г. и фактура № **********/16.05.2024 г.
По отношение на издадената фактура № **********/16.08.2024 г., съдът намира
следното:
Във връзка с посочената фактура е издадена стокова разписка №
**********/14.08.2024 г. с посочено лице на получател В Ответното дружество се е
позовало на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и по отношения на тази стокова разписка,
доколкото според ответника лицето е действало като представител без представителна
власт. Видно от приложената електронна кореспонденция по делото, която е
неоспорена и от двете страни, по-електронно съобщение, изходящо от „KAM
CONSTRUCTION”, с което е отговорено на имейл, изпратен от ******@********.**, с
текст „..моля за контакт с техническият на обекта“, като ответното дружество е
посочило лицето В с телефонен номер за „технически на Луи Айер“ /л. 44 от делото/.
Съобщението е изпратено на 14.02.2024 г. Ето защо се налага обоснован извод, че с
оглед предоставените от ответника данни, ищецът е възприел, че лицето В е
технически ръководител на обекта на Луи Айер. Същото се потвърждава и от
показанията на свидетеля Ц, която свидетелства, че едната стока е доставена на
ответното дружество с получател В. И четиримата разпитани по делото свидетели,
посочват, че ищцовото и ответно дружество са имали търговски правоотношения във
връзка с посочения обект на Луи Айер. Макар и тази фактура да не е осчетоводена от
ответното дружество, с оглед останалите писмени и устни доказателства по делото,
следва да бъде направен извод, че лицето В приело арматурна стока, за която е
издадена съответната фактура, е имало представителна власт и съответно с подписа си
е удостоверили приемането на посочената в стоковата разписка стока, като за
ответника е възникнало задължение за заплащане на същата.
Ответникът е изложил доводи, в случай че съдът приеме, че е налице предаване
на стоката, то същата не е съпроводена с необходимата документация и отговаря на
необходимите изисквания. Съгласно чл. 9 от договор за доставка и авансово плащане
от 11.03.2024 г., в случай на недостатъци на стоката, купувачът се задължава да
уведоми писмено доставчика за всички скрити недостатъци, които не е могъл да узнае
7
при приемането на доставката в срок до три работни дни от узнаването, но не по-
късно от седем работни дни след подписване на стоковата разписка. Съдът намира, че
определеният от страните срок не е спазен, доколкото ответникът е направил
възражение едва с отговора на исковата молба, като от момента на издаване и
получаване на стоковата разписка е изминал период от приблизително една година. С
оглед на горното, и доколкото по делото не са налице данни ответникът да
се е противопоставил на сделката веднага след узнаването, то направеното оспорване
по реда на чл. 301 ТЗ е неоснователно.
В конкретния случай, противопоставянето на извършените действия без
представителна власт от името на ответника е направено едва с депозирането на
писмения отговор, а не веднага след узнаването, съгласно чл. 301 ТЗ. Предвид
изложените съображения и с оглед презумпцията на чл. 301 ТЗ , съдът приема, че
ответникът е приел извършената от ищеца в негова полза доставка на предадената му
стока, като фактът на реалното предаване на стоките е установен по делото. Ето защо,
в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати дължимата продажна
цена по фактурата.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ГПК е частично основателен, като следва да бъде уважен за
сумата от 658,56 лв. - задължение по отношение на издадената фактура №
**********/16.08.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването. За горницата до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иса по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за частична основателност на главния иск. Съгласно
чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая
е уговорено друго, като съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения между страните договор,
100 % от стойността на стоката с ДДС се заплаща авансово след издаване на
Проформа фактура от продавача. В случая няма данни да е издадена проформа
фактура, като е издадена фактура № **********/16.08.2024 г. Видно от приетата по
делото и неоспорена от страните кореспонденция, ответникът е уведомяван
неколкократно за задължението му по посочената фактура, поради което съдът приема,
че същата е доведена до неговото знание. Ето защо ответникът е поставен в забава за
нейното плащане. Претендираната лихва за забава за процесния период от 16.08.2024 г.
до 22.04.2025 г., изчислена с помощта на лихвен калкулатор, достъпен на интернет
адрес: https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 62,33 лева.
Претендираната от ищеца лихва за забава по тази фактура е в размер на сумата от
60,94 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този размер. За горницата до
пълния претендиран размер и за периода от 16.05.2024 г. до 15.08.2024 г., включващ
лихва за забава върху останалите процесни фактури, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, тъй като съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг в
тази част.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК сумата от
общо 419,72 лева, пропорционално на уважените искове, от които: 30,69 лева държавна
такса, 172,90 лева - депозит за вещо лице и 216,13 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
8
възнаграждение, което е неоснователно. Същото съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което не следва да бъде редуцирано.
Ответникът с отговора на исковата молба е направил искане за присъждане на
сторени по делото разноски, но не е представил доказателства за сторени такива,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 33,29 лева, представляваща заплатена
държавна такса и 540,00 лева - адвокатско възнаграждение. Основателно е
възражението на ответното дружество за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, като съдът намира, че същото следва да
бъде намалено в размер на сумата от 400,00 лева съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Ответното дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 187,29 лева, от които: 14,39 лева за държавна такса и 172,90 лева -
платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. , дължи на „Ди Енд
Джи Груп – България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Я
ул. сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
30.04.2025 г. по ч. гр. дело № 23200/2025 г. по описа на СРС, както следва:
- 658,56 лева с вкл. ДДС на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 318 и сл. ТЗ, представляваща цена за доставка на арматурна заготовка, за
което е издадена фактура № **********/16.08.2024 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 22.04.2025 г. до погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1501,92 лева като
неоснователен;
- 60,94 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 16.08.2024 г. до 22.04.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 162,61 лева и за периода
от 16.05.2024 г. до 15.08.2024 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. да заплати на „Ди Енд
Джи Груп – България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Я
сумата от 419,72 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от
187,29 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10