№ 1925
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330204523 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-003196 от 23.06.2021г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на В. А. М., ЕГН:**********, в качеството му на
работодател, със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - глоба в
размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.3, във вр. с чл.12,
ал.1 от Наредба РД-07-02 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда,
издадена от министъра на труда и социалната политика.
В жалбата се поддържа, че жалбоподателят не оспорва фактите, но
счита, че определеният размер на глобата е неоснователно висок и предлага
същата да бъде намалена до минималния такъв от 1 500 лева. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат Д. поддържа жалбата, като сочи, че
инструктаж е проведен, макар и формално да не е документиран, както и че
инцидента се дължи и на действията на пострадалия, като машината е била
максимално обезопасена. Също предлага размера на определеното
1
административно наказание да бъде намален до минималния такъв.
Жалбоподателят М. поддържа становището на процесуалния си представител
и сочи, че няма какво да добави.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че
нарушението е безспорно установено, като няма представени каквито и да е
документи за проведен инструктаж, или други такива, свързани с реда за
прилагане на Наредбата. Предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 01.07.2021г., видно от приложеното заверено копие на известие за
доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Пловдив на 05.07.2021г. съгласно отразения входящия номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА , относно
формулираното в нея искане относно размера на наказанието.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.03.2021г.в село П., обл.Пловдив, служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив извършили проверка в обект –
производствена база за компост за гъби, стопанисвана от *** В. А. М., по
повод станала на 10.03.2021г. злополука с Р. Ю. П.. При проверката било
установено, че на 10.03.2021г. работникът Р. Ю. П. ЕГН:********** бил
допуснат да работи на машина за разпръскване (разрохване) на компост,
който е необходим за насаждане на гъби, без да му е проведен първоначален
инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасно
2
условия на труд. Р. работил на въпросната машина и при преместването на
въртящия се вал на машината е усукал панталона и е понесъл наранявания в
областта на слабините.
С оглед на горното, на 31.05.2021г. свидетелят Ц. ГР. М., в качеството и
на *** в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив съставила АУАН №
16-003196 срещу В. А. М. за нарушение на чл.3, във вр. с чл.12, ал.1 от
Наредба РД-07-02 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда,
който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от жалбоподателя.
Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Ц. ГР. М. и А. А. М., които описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина
на съставяне на АУАН, а също и начина на инструктиране на работниците
преди работа. Съдът намира показанията на свидетелите М. и М. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спорна
между страните и не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния *** Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416,
ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник
на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
3
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което В. А. М., ЕГН:**********, в качеството
му на работодател, виновно е нарушил разпоредбата чл.3, във вр. с чл.12, ал.1
от Наредба РД-07-02 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда,
издадена от министъра на труда и социалната политика – за това, че на
10.03.2021г., в с.П., обл.Пловдив, е допуснал до работа работника Р. Ю. П.
ЕГН:**********, без провеждане на начален инструктаж за по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасно условия на труд.
Следва да се посочи, че макар по делото да се установява някакъв устен
инструктаж, проведен на работника, то последния не отговаря на
изискванията на чл.3, във вр. с чл.12, ал.1 от Наредба РД-07-02 16.12.2009г.,
доколкото чл.11, ал.5 от същата Наредба изисква инструктажът да се
документира в Книга за инструктажа, каквато изобщо не се установява у
работодателя.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от
Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и
4
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай. Отделно от горното, в случая се
настъпил инцидент с работника, независимо от въпроса за евентуално
съпричиняване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.3, във вр. с чл.12, ал.1 от
Наредба РД-07-02 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда е
предвидено административно наказание, за физически лица – глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лева. В случая е определена имуществената санкция е
определена над минималния размер или в такъв от 3 000 лева. Същия размер
на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в
наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на
наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената
опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди
поредност на нарушението, не се коментира личността на дееца и др.. Следва
да се посочи, че макар да има данни за последвал инцидент, то същевременно
по делото се събраха и данни за проведен инструктаж на работника, макар и
не при спазване реда на чл.12, ал.1 от Наредба РД-07-02 16.12.2009г., както и
за допускане на произшествието по невнимание на самия работник, който
съдът не би могъл да игнорира, доколкото данни в противния смисъл не се
установят. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да
бъдат коригирани към определения от закона минимум, а именно – до 1 500
лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите
на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора, съдът намери, че е са налице основания за
присъждане на възнаграждението процесуално представителство от
юрисконсулт в полза въззиваемата страна. Следва да се съобрази, че макар
съдът да потвърждава наказателното постановление в останалата му част,
като го изменя единствено в частта относно размера на наложеното
наказание, то именно в последното се състои единственото искане на
жалбоподателя, чиято жалба, в този смисъл, се явява изцало основателна.
5
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ
от ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-003196 от 23.06.2021г.
издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на В. А. М., ЕГН:**********, в качеството му на
работодател, със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.413,
ал.2 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - глоба в
размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), за нарушение на чл.3, във вр. с чл.12,
ал.1 от Наредба РД-07-02 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда,
издадена от министъра на труда и социалната политика, като НАМАЛЯВА
наложеното на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда административно
наказание – глоба в размер на 3 000,00 лева до размер от 1 500 лв. /хиляда и
петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в
останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6