№ 1407
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.ОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110204561 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. З. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г.
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на
200 лева по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 120 лева и „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 2 месецa по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева по чл.
183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер
на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат конкретни съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на НП и се претендира отмяна на наложените с НП административни
наказания. Сочи се, че в АУАН и НП липсва ясно и точно описание на вменените на
жалбоподателя нарушения, което да съответства на дадената на нарушенията правна
квалификация, както и че липсва посочено ясно и недвусмислено мястото на извършване на
нарушението. Поради това се претендира отмяната на НП и присъждане на разноските за
адвокатска защита.
В последното съдебно заседание жалбоподателят З., редовно призован, се явява.
Възползва се от правото си да даде обяснения, в които разказва как едногодишната му
дъщеря се задавила и започнала да посинява. Затова той незабавно потеглил със съпругата
си към гр. София от Рударци, без да вземе документите си и тези на автомобила, като по
пътя се свързали с тел. 112 и получавали инструкции за обдишването на детето, като били
насочени към УМБАЛСМ „Пирогов“. Описва как се е придвижвал с автомобила по бул. Цар
1
Борис III, като на светофара с бул. Овча купел минал на червен сигнал и ударил един
автомобил, като след него потеглил и полицейски автомобил. Жалбоподателят описва, че не
е спрял, защото бързал да стигне до болницата, като през цялото време поддържал връзка с
оператора на тел. 112 и съобщил за случилото се и къде отива. Сочи, че като пристигнал в
Пирогов, детето било откарано в шокова зала, а жалбоподателят излязъл да изчака
полицейския патрул.
В последното съдебно заседание се явява и упълномощеният му процесуален
представител адв. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения като в
допълнение добавя, че нарушенията са били извършени в условията на крайна
необходимост, поради спешния случай с дъщерята на жалбоподателя и нуждата да бъде
закарана спешно в УМБАЛСМ „Пирогов“. Въз основа на това моли за отмяната на НП и за
присъждане на разноски за адвокатска защита по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са депозирани писмени
бележки с молба за потвърждаване на НП и развити доводи за законосъобразността му.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2022 г. около 12:30 часа едногодишната дъщеря на жалбоподателя К. С. З. се
задавила с чуждо тяло в бронхите и имала затруднено дишане, като започнала да посинява.
Затова той спешно тръгнал от дома си в с. Рударци към УМБАЛСМ Пирогов в гр. София с
автомобила си, като съпругата му се качила на задната седалка с детето. При бързото
напускане на дома си, жалбоподателят не взел в себе си свои лични документи и документи
за автомобила - марка *** модел „***” с рег. № ***, собственост на *** ООД.
Жалбоподателят подал сигнал на тел. 112 и поддържал връзка с оператор, който му давал
инструкции как да обдишват детето. По време на пътя към гр. София детето имало слабо
дишане, но било посиняло.
Пътувайки към болничното заведение, жалбоподателят бил пуснал аварийни светлини,
като често подавал и сигнал с къси или дълги светлини, както и звуков сигнал, в стремежа
си по-бързо да закара детето в Спешно отделение. Така, около 12:45 часа в гр. София,
жалбоподателят К. З. управлявал товарния автомобил, марка *** модел „***” с рег. № ***,
собственост на *** ООД, по бул. Цар Борис III с посока на движение от ул. Александър
Пушкин към бул. Иван Евстатиев Гешов. На кръстовището образувано с бул. Овча купел
жалбоподателят навлязъл и преминал на забранен черен сигнал на работещата в нормален
режим светофарна уредба, като реализирал ПТП с преминаващия на разрешен зелен сигнал
по бул. Овча купел с посока на движение от ул. Коломан към бул. Тодор Каблешков лек
автомобил марка *** с рег. № ***, управляван от св. И. Т.. На автомобила *** били
причинени щети в предната дясна част.
Жалбоподателят не спрял и напуснал мястото на ПТП, продължавайки в посока
УМБАЛСМ „Пирогов“. ПТП било възприето от намиращи се на кръстовището служители на
ОПП СДВР, включително и св. К., които с патрулен автомобил последвали автомобила ***
до лечебното заведение.
След ПТП св. Т. сигнализирал на тел. номер 112. По това време и жалбоподателят
разговарял с оператора на тел. 112 и съобщил за ПТП, като уведомил и къде отива. След
пристигането на жалбоподателя в „Пирогов“, едногодишното дете незабавно било прието в
шокова зала, където чуждото тяло било извадено и детето останало на лечение до 30.05.2022
г., когато било изписано.
След приемането на детето, жалбоподателят излязъл пред Пирогов, където бил
пристигнал и полицейския патрул. Служителите на ОПП СДВР установили водача на
2
автомобила *** като жалбоподателя К. С. З., който в попълнената на място декларация
посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата, като описал, че поради
критичното съС.ие на своето дете и в стремежа си да достигне възможно най-бързо до
медицинското заведение преминал на червен сигнал на светофарната уредба и предизвикал
ПТП. Св. Н. К., на длъжност мл. автоконтрольор съставил Протокол за ПТП № 1821657,
ведно със скица и 2 броя декларации. На скицата било отбелязано, че именно автомобил с
рег. № ***, означен като номер 1, е преминал на червен сигнал на работещата в нормален
режим светофарна уредба като реализирал ПТП с преминаващия на зелен сигнал на
светофарната уредба автомобил рег. № ***. Жалбоподателят подписал скицата и протокола
без възражения.
При проверката, жалбоподателят не представил на проверяващите СУМПС и
контролен талон към него, СРМПС, Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за
автомобила и талон за периодичен технически преглед на МПС, което управлявал.
При така установеното, на същата дата - 24.05.2022 г. Милен Иванов на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя К. С. З. за
нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 6, пр. 2 от
ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел на съставянето на акта /св. К./, което
се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят подписал акта, като отбелязал
в същия, че няма възражения и получил препис от него. Възражения срещу акта не са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 08.06.2022 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.02.2024 г., видно от
разписка за получаване. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 28.02.2024 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от дадените от
жалбоподателя обяснения, показанията на свидетелите Н. К. и И. Т., както и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК /справка от Национална система тел. 112, епикриза на Рая З.а; протокол за ПТП и
скица към него, декларация, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
На първо място, съдът кредитира изцяло дадените от жалбоподателя обяснения, в
които признава за всички вменени му нарушения и подробно разяснява причината за тях.
Именно от обясненията му се изяснява и поглъщането на предмет от детето, което е
ограничило дишането му и е довело до спешната необходимост от довеждането му в
лечебно заведение. Обясненията на жалбоподателя за влошеното съС.ие на дъщеря му и
спешния й прием в УМБАЛСМ Пирогов се потвърждават от издадената епикриза, копие от
което е представено по делото. Съдът взе предвид и представената информация от Дирекция
национална система 112, Районен център 112 – София, която по обективен и точен начин
отразява постъпилото обаждане към телефона за спешни повиквания 112 в 12:40 ч. на
24.05.2022 г. от мобилния номер на жалбоподателя К. З..
Съдът намира, че следва да кредитира и показанията на св. Н. К., който е бил на
местопроизшествието и лично е възприел преминаването на червен сигнал на светофара на
автомобила *** и последващия удар в автомобила ***. Св. К. е съставил Протокол за ПТП,
ведно със скица към него и лично се е убедил в щетите по автомобилите. Свидетелят
потвърждава и обстоятелството, че водачът напуснал мястото на ПТП е установен в
УМБАЛСМ Пирогов, където е закарал детето си, както и че сам е отишъл при полицейските
3
служители, обяснил, че няма възражения и е признал, че именно той е управлявал
автомобила, предизвикал ПТП. От друга страна, съдът отчете, че св. К. не си спомня за
липсващите документи на водача и на автомобила му.
Споделеното от св. К. намира потвърждение и в показанията на св. Т. – другият
участник в процесното ПТП, който пряко е възприел, че жалбоподателят е навлязъл и
преминал на забранен черен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба,
като реализирал ПТП с лекия автомобил с рег. № № ***, който Т. е управлявал. Този
свидетел описва и щетите по неговия автомобил, като споделя и че е разбрал, че
жалбоподателят е бързал, за да закара детето си в болница.
Съдът кредитира и всички събрани писмени доказателства, като не намери основания
да се съмнява в тяхната достоверност. Съдът намира, че изготвеният протокол за ПТП и
скица към него, са достоверни и пресъздават точно механизма на ПТП, поради което и съдът
също им се довери. А от представените заповеди от ОПП СДВР се установява
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила, но при допуснато нарушение на материалния закон, свързано с
неправилна преценка относно обществената опасност на извършеното от жалбоподателя.
Освен това е допуснато и съществено процесуално нарушение във връзка противоречивото
описание на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни постановления могат
да бъдат издавани от началника на група в отдел „Пътна полиция” в СДВР.
Съдът намира, че не са допуснати и нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН, като същият е съставен в присъствието на един свидетел-очевидец и
на нарушителя, като на последния е връчено и копие от акта. В АУАН и НП достатъчно ясно
и конкретно е описано всяко от нарушенията, като са спазени правилата на чл. 42, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на
ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си със светлинните сигнали.
Съгласно актуалната практика на АССГ, изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка
и правна квалификация по чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внася яснота относно
признаците на нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед
което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си, независимо от липсата
4
на посочване на относимата конкретна разпоредба на чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП,
уреждаща значението на червения светлинен сигнал на светофарната уредба.
От гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че при преминаването
си през кръстовището на бул. Цар Борис III с бул. Овча купел, жалбоподателят е следвало да
се съобрази със светещия забранен черен сигнал на работещата в нормален режим
светофарна уредба в неговата посока на движение – направо по бул. Цар Борис III. С тези си
действия същият е осъществил административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От
съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е изписано словесно
точно в какво се е състояло нарушението на жалбоподателя, което покрива изцяло състава
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвиждат, че „който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление“. А в чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП е предивдено налагане на глоба за
лице, което „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.
Следователно, на деянието е дадена точната правна квалификация и в НП е посочена
съответната санкционна разпоредба, като извършването на деянието от обективна и
субективна страна е доказано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата по чл. 6, т.
1 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, като целта му е била бързо да
се придвижи до УМБАЛСМ „Пирогов“.
Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква
вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая е
установена причинена имуществена щета на МПС.
Но в акта и в НП на нарушението е дадена правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗДвП, която е приложима единствено, когато при ПТП има пострадали хора. А в
конкретния случай подобно обстоятелство не само не е установено, а и не се твърди от
актосъставителя и наказващия орган. В контекста на изложеното се налага извода, че
актосъставителят и наказващият орган не са оценили правилно събраните доказателства и са
дали неправилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Налице е съществено разминаване между словесното описание на нарушението и дадената
му правна квалификация. По този начин е нарушен чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Това
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Относно нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗДвП при управление на
МПС водачът е длъжен да носи и да представя при поискване свидетелство за управление на
МПС /т. 1/, свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС /т.2/, документ за
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
5
моторното превозно средство, което управлява /т.3/ и документ, отразяващ датата за
извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност,
удостоверяващ, че моторното превозно средство, което управлява се допуска за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване /т.6/. Нарушенията са безспорно доказани от
събраните по делото доказателства, като следва да се отбележи, че същите не се оспорват от
жалбоподателя З..
След датата на деянията, но преди влизане в сила на наказателното постановление, е
налице настъпила законодателна промяна, като след измененията на ЗДвП с ДВ, бр. 67 от
2023 г. е отпаднало задължението на водачите по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП да носят контролен
талон към СУМПС. В случая приложение следва да намери правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН,
като се приеме, че неносенето на контролен талон към СУМПС не е съставомерно.
Административните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗДвП са извършени
виновно при форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност, доколкото
нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и не е предвиждал
неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди в
конкретния случай. Видно от обясненията на жалбоподателя, той е оставил всичките си
документи вкъщи, като е бързал да излезе с детето си.
С факта на непредставянето на посочените документи в хода на проверката е
осъществен съставът на вменените на жалбоподателя административни нарушения, както и
правилно е определено съответното наказание: съобразно санкционните разпоредби
съответно на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, пр. 3 и т. 2 от ЗДвП, а именно три наказания „глоба“ в
размер на 10 лева, както и по чл. 185 ЗДвП за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДвП, а
именно „глоба“ в размер на 20 лева. Размерът на санкциите е фиксиран такъв, поради което
обсъждането на въпроса за тяхната справедливост е безпредметно.
Но въпреки установеното извършване от обективна и субективна страна на
нарушенията по чл. 6, т. 1 ЗДвП и четирите нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 6
ЗДвП, наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
като не е оценил в пълнота данните за извършването на деянията в условията на
крайна необходимост.
Разпоредбата на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН изрично предвижда, че не са административни
нарушения, тези деяния, които са извършени при крайна необходимост. В специалния закон
не е установена легална дефиниция на това понятие. Тя обаче се открива в разпоредбата на
чл.13 от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН, предвиждащ приложение на разпоредбите
на общата част на Наказателния кодекс по въпросите за обстоятелствата, изключващи
отговорността.
Съгласно цитирания чл. 13 от НК: „Не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-
малко значителни от предотвратените.“
На първо място при крайната необходимост е налице съС.ие на опасност, при която
опасност се налага да се жертват правно защитени интереси, за да се предотвратят по-
съществени вреди при липса на друга възможност за това. Опасността при крайната
необходимост трябва да е непосредствена – да е налице вероятност от предстоящо засягане
на правно защитени интереси. Причините за тази опасност могат да бъдат различни:
стихийни или обществени бедствия, действие на други сили, внезапни остри болестни
съС.ия или злополуки, нападения на животни и др. Тук няма значение чии интереси са
застрашени от това съС.ие на опасност, нито какъв е техния характер. Положението на
6
крайна необходимост съществува, докато трае непосредствената опасност, като се
прекратява с преминаването на тази опасност.
На второ място, действието при крайна необходимост е насочено към спасяване на
застрашените интереси.
На трето място: за да е налице крайна необходимост, трябва да са изпълнени още две
условия, посочени кумулативно - да не съществува друг начин за избягване на опасността,
/т.е. това е едно крайно, последно средство за избягване на опасността/ и причинените от
деянието при крайна необходимост вреди да са по-малко значителни от предотвратените.
Предвид изискуемите предпоставки за приложение на института на крайната
необходимост, съдът достига до извод, че те несъмнено са налице в настоящия случай.
Безспорно от събраните доказателства се установява наличието на непосредствена опасност
и то за живота на друго лице – едногодишната дъщеря на жалбоподателя. Опасността не е
била преминала към момента на извършване на нарушенията, доколкото детето е дишало
затруднено, като чуждото тяло още е било в бронхите му. Това се установява и от спешното
му приемане в шокова зала и проведената манипулация по екстракция на чуждото тяло.
Малката възраст на детето повишава опасността от задушаване и други вреди последици за
здравето му. Именно затова съС.ието на детето е изисквало незабавна лекарска намеса.
От друга страна, не е спорно, че извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП са
общественоопасни деяния, които по принцип са обявени за административни нарушения.
Нарушенията на чл. 100 ЗДвП са формални и не са причинили вреди на никого. Но с
преминаването през кръстовището на червен сигнал и предизвиканото ПТП,
жалбоподателят е застрашил и безопасността на други лица, като поведението му е довело и
до повреждане на чуждия автомобил, т.е. причиняване на имуществени вреди на неговия
собственик.
На следващо място, съдът намира, че поведението на жалбоподателя е било ясно
насочено към закономерната цел – да спаси живота на дъщеря си, като незабавно я откара в
лечебно заведение. Съдът прецени, че в случая не е имало друг реалистичен начин за
избягване на опасността. С оглед местожителството на жалбоподателя в с. Рударци, се
налага извода, че дори и изпратен навреме автомобил на Спешна медицинска помощ, той би
се забавил значително докато пристигне на адреса на жалбоподателя. А това време е било от
решаващо значение. Именно поради това съдът намира за оправдано и бързото потегляне на
жалбоподателя, без да се увери, че носи в себе си необходимите документи, както и
стремежа му за по-бързо придвижване до УМБАЛСМ Пирогов, при което е пренебрегнал и
светлинната сигнализация, като е преминал на забранен сигнал през кръстовището и по
непредпазливост е причинил леко ПТП.
Обстоятелствата, при които е било извършено деянието от жалбоподателя, са го
поставяли в ситуация, в която не е имало друга възможност за предотвратяване
реализацията на риска от засягане на живота на неговото дете. Показанията на свидетелите,
анализирани съвместно с изготвената медицинска документация, сочат, че единствено
незабавно предприетото бързо придвижване между дома на жалбоподателя и Спешното
отделение на болничното заведение, е допринесло за своевременното предприемане на
адекватни медицински мерки за овладяване на съС.ието на детето. Изчакването на линейка
или управление на МПС със съобразена скорост при спазване на всички правила за
движение, включително и светлинните сигнали, в случая, са поставяли в по-висок риск
живота и здравето на детето. В конкретния случай З. е бил изправен пред избора да спаси
живота на своето дете за сметка на погазването на правилата за движение, установени в
ЗДвП. Изпълнена е и предпоставка за реално предотвратена вреда, доколкото животът на
детето е бил спасен и са предотвратени тежки увреждания. Очевидно и причинените с
деянието вреди /имуществени вреди на МПС при ПТП/ са по-малки от предотвратените,
като с оглед лекия удар, не е създадена реална опасност за живота или здравето на друго
7
лице.
С оглед изложените аргументи, съдът намира, че поведението на жалбоподателя З. е
изпълнило хипотезата на действие при крайна необходимост, поради което и не разкрива
обществена опасност, която е неизменна характеристика на административните нарушения.
Поради всичко изложено, съдът намира, че на основание чл. 8 ЗАНН, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр.
ал. 13 от НК, вменените нарушения на жалбоподателя не са обществено опасни, а оттам и не
изпълват съставите на посочените в НП административни нарушения.
За пълнота, следва да се посочи, че макар деянието при ПТП да е прието за правомерно,
то е причинило вреди на друго лице – собственика на увредения лек автомобил, които
подлежат на възстановяване по граждански ред.
Поради изложеното, НП следва да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно и
неправилно.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП в цялост, съдът следва да разгледа и
претенцията на адв. М. за присъждане на разноските за адвокатска защита. Разпоредбата на
чл. 63д ЗАНН допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като упълномощеният
адв. М. е участвал в 2 от проведените по делото 4 съдебни заседания. Той е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение
по реда на чл. 38 от ЗАНН.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при безплатно предоставяне на защита, разноски се дължат на
адвоката, който е осъществявал защитата безплатно. А в чл. 38, ал. 1 от същия закон са
изброени и предпоставките за осъществяване на безплатна защита, включително и
посоченото затруднено материално положение на представлявания по т. 2, като в договора
между жалбоподателя и адв. М. е посочена именно тази хипотеза, без допълнително
пояснение. Съгласно константната практика на ВКС, за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1, 2 или 3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не
е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. В този смисъл са и Определение № 521/06.11.2018 г. по ч.г.д. №
3956/18 г., ІV ГО; Определение № 118/15.03.2021 г. по ч.т.д. № 1469/20, І ТО; Определение №
97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/19, ІІ ТО и др.
Следователно, СДВР следва да бъде осъдена да заплати директно на адв. М.
възнаграждение за оказаната правна помощ, в размер, определен от съда. С оглед
сложността на делото, проведените 4 съдебни заседания, проявената процесуална активност
от страна на адв. М. и броя на процесните нарушения, макар и с наложени глоби в нисък
размер, съдът намира за справедливо определянето на възнаграждение в размер на 500.00
лева.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.3 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. издадено от началник група в отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя К. С. З. на основание чл. 53 от ЗАНН
с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от Закона за движение
8
по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 120 лева и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месецa по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 10
лева по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; „глоба“
в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
както и „глоба“ в размер на 20 лева по чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. С. М. сумата от 500.00 лева, представляваща
разноски за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9