РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Исперих, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20223310100560 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за
собствеността (ЗС).
Постъпила е искова молба вх.№2944/20.09.2022 г., допълнена с молба вх.
№ 3189/12.10.2022 г., от Е. А., И. М. И., Н. М. Я. и И. М. Б., действащ чрез
адв.С. Д. от АК – Разград, срещу Ф. М. И. и Н. Ф. И., и двамата от
с.Богомилци, обл.Разград, като молят съда да постанови решение, с което да
се признае за установено по отношение на ответниците, че 4/5 ид. ч. от
поземлен недвижим имот, находящ се в с.Богомилци, обл.Разград,
съставляващ УПИ I-185 от кв.29, с площ от 1982 кв.м., са тяхна собственост,
придобита по наследство, и да бъдат осъдени ответниците да предадат
собствеността и владението върху 4/5 ид.ч. от имота. Претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците заедно с първия ответник са
наследници на М. ИГ. Б., починал на 09.12.1986 г. Наследодателят им
притежавал дворно място в с.Богомилци, в което имало къща. В тази къща
ищците и ответникът Ф. И. били отраснали. В последствие ищците заминали
за Република Турция, като периодично се връщали в България, а първия
ответник останал да живее в с.Богомилци, поради което се грижел за
наследствени имот. Ищците били дали съгласието си брат им да го
стопанисва, за да не се окраде, като всяка година му пращали пари, за да
плаща данъците.
През 1995-1996 г. къщата в имота била съборена от ответника Ф. И., след
което дворното място било засявано с различни култури през годините, на
което ищците не се били противопоставили, тъй като не живеели в България и
не отглеждали животни.
През 2021 г. ищците решили да продадат наследствения имот и да си
поделят парите, но след като отишли в Община Самуил, за да платят данъците
1
и да се снабдят с необходимите документи, установили, че брат им Ф. И. е
единствен собственик на имота. Така разбрали, че той се бил снабдил с
нотариален акт за собственост върху наследствени имот по обстоятелствена
проверка.
Тъй като имотът бил придобит по време на брака на първия ответник с
втората ответница, ищците считат, че искът им следва да бъде насочен и
срещу Н. Ф. И.. Ищците считат, че брат им притежава само 1/5 ид.ч. от
наследствения имот, с което обосновават правния си интерес от водене на
ревандикационния иск. Уточняват, че майка им Х. АХ. Б.ова била починала в
Турция през 2001г., преди да получи двойно гражданство и поради тази
причина не са били издадени документи за смъртта й. В момента били
предприели постъпки в тази насока, но процедурата била тромава. Заради това
в удостоверението за наследници на наследодателя М. Б. съпругата му Х.
Б.ова фигурира като наследница и няма данни за смъртта й.
В съдебно заседание се явяват ищците Н. Я. и И. И., а И. Б. и Е. А. не се
явяват. Всички ищци се представляват от упълномощен адв.С. Д. от АК -
Разград, която поддържа изцяло исковата молба. Претендира и за сторените в
производството разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците Ф. И. и Н. И. депозират такъв, като считат иска за недопустим и
неоснователен. Завяват, че ищците нямат правен интерес от завеждане на
иска. Твърдят, че изложеното в исковата молба не отговаря на истината.
Потвърждават, че действително са се снабдили с нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, тъй като са заживели в този дом
още през 1974 г., преди да сключат граждански брак. Там са родени и
отгледани двете им деца, там са изгледали и родителите на ответника Ф. И..
Братята и сестрите му се били изселили в Турция по време на т.нар. „Голяма
екскурзия“ и се връщали в България спорадично. И. и И. имали имоти в
с.Самуил и с.Богомилци, където отсядали, Е. след изселването си се завърнала
за първи път през миналата година, а Н. се връщала само през лятото.
Ответниците твърдят, че през годините само те са се грижили за
процесния имот, плащали са данъци и нито един от ищците не се е
противопоставил на тяхното владение и ползване. Действително след 2007 г.
къщата постепенно се срутила, но това се случило в резултат на липса на
достатъчно финансови средства за основен ремонт. През годините нито един
от ищците не е проявявал интерес към имота, поради което ответниците са се
снабдили с нотариален акт за собственост. Считат, че за тях липсва правен
интерес от завеждане на настоящия иск.
В случай, че съдът прецени иска като допустим, намират същия за
неоснователен поради изложените съображения.
В съдебно заседание ответницата Ф. И. и Н. И. не се явяват.
Упълномощеният от тях адв.Н. М. от АК - Разград, поддържа писмения
отговор и претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и по делото е категорично установено от
приложените писмени доказателства (удостоверения за наследници -л.20,
препис извлечение от акт за смърт № 23 от 08.08.2024 г. – л.140-141), че
четиримата ищци и ответникът Ф. И. са наследници на М. ИГ. Б., починал на
09.12.1986 г. и на неговата съпруга Х. АХ. Б.ова (Х. Чалъшкан), починала на
18.09.2001 г. в Р Турция.
2
Не е спорен и факта, че приживе наследодателя е притежавал процесния
имот - поземлен недвижим имот, находящ се в чертите на с.Богомилци,
обл.Разград, ул.“Арда“ № 4, съставляващ УПИ I-185 от кв.29, с площ от 1982
кв.м., с начин на трайно ползване – дворно място и част от улица ОК 124-121,
при граници и съседи – имоти с номера както следва: улица от три страни,
имот № 184 и имот № 186. Действително по делото липсват писмени
доказателства, удостоверяващи правото на собственост на наследодателя, но в
тази насока са всички свидетелски показания, а и този факт се признава и от
двете страни. От гласните доказателства се установява, че М. Б. е придобил
имота на основание давностно владение. При това положение и съгласно
разпоредбата на § 4 от Семеен кодекс ДВ бр. 41/28.05.1985 г. (отм.) имотът се
явява съпружеска имуществена общност между М. Б. и неговата съпруга Х.
Б.ова, поради което към датата на смъртта на съпруга 09.12.1986 г. неговата ½
идеална част от същият се наследява от неговите съпруга и петте му деца деца
– Х. АХ. Б.ова, Е. А., И. М. И., Н. М. Я., И. М. Б. и Ф. М. И. съответно по 1/12
ид.ч. за всеки един от тях (Удостоверение за наследници № 71/02.09.2022 г. на
Кметство с. Богомилци, обл.Разград – л. 20).
През 70 – те години на ХХ в. ищцата Е. Ъ. се изселил в Република Турция,
където живеела и досега. За първи път се върнала в България през лятото на
2022 г. по повод на сватба на близък родственик – син на св. Е. Хамид.
Ищците Н. Я. и И. Б. заминали за Република Турция през 1989 г. и за
първи път се върнали към 1999 г., като от тогава редовно посещавал страната
всяка година. С двойно гражданство са. При заминаването си във Турция Н. Я.
оставила багаж в бащината си къща на съхранение.
Ищецът И. И., който е наследник само на М. Б. останал в България, като
живеел в съседното с. Самуил.
След смъртта на общия наследодател в процесният имот останал да живее
ответникът Ф. М. И. заедно със съпругата си – ответницата Н. Ф. И. и децата
им. През 2007 г. – 2008 г. ответниците се преместили да живеят в друг имот,
находящ се в с. Богомилци, ул. „Мелник“ № 28, закупен от сина им Синан Ф.
М., който обитавали и до настоящия момент. В следващите години Ф. И.
поддържал дворното място като го обработвал, но не полагал грижи за
къщата. Такива грижи не полагали и останалите наследници, поради което с
времето къщата постепенно се самосрутила. Видно от приложените по делото
снимки от Гугъл уърт към 2012 г. къщата е била все още налична в имота, но
през 2021 г. вече липсва (л. 45).
Данъците за имота се заплащали от ответника Ф. И., като намиращите се
в Турция негови сестри и брат му предоставяли дължимата им се рента от
наследствени земи, за да заплаща и техния дял.
С НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 175, том
3, рег.№ 4283, н.д.№ 517 от 06.08.2021 г. на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК
ответникът Ф. М. И. е признат за собственик по давностно владение върху
следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в строителните граници
на с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, на ул. „Арда“ № 4, с площ 1982
кв.м., който по ПУП на с. Богомилци, одобрен със Заповед № 76/1997 г.
представлява ПИ с пл. сн. № 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част от
улица с ОК 124-124, при граници и съседи: улица от три страни, имот с пл. №
184 и имот с пл. № 186 от кв. 29, ведно със всички подобрения и приращения в
имота.
Към момента на снабдяване с цитирания нотариален акт ответникът Ф.
М. И. е бил в законно сключен граждански брак с ответницата Н. Ф. И..
3
Съгласно приложеното удостоверение от Община Исперих на л. 38 от
делото поземлен имот с пл. сн. № 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част
от улица с ОК 124-124 по действащия план на с. Богомилци от 1997 г. е
идентичен с части от парцели II-64, III-66 и I-65 в кв. 6 и част от улица с ОК
10-15 по стария план на селото от 1934 г.
Съгласно представената по делото скица № 15-1150999-04.10.2022 г.
процесният имот представлява „Поземлен имот с идентификатор
04741.501.185 в с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
114/07.12.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес – с. Богомилци,
с площ 1982 кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен
план: 185, квартал 29, парцел I, при съседи: 04741.501.270, 04741.501.186,
04741.501.231, 04741.501.320.“ (л. 22).
В производството по делото ищците са направили съдебни и деловодни
разноски в общ размер на 760.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса за
образуване на делото, 10.00 лв. ДТ за вписване на искова молба и 700.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответниците са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер
на 600.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл. 108 от ЗС –
осъдителен иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик,
който претендира да получи фактическата власт върху своя недвижим имот от
владеещия несобственик.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
За основателността на така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо
кумулативно наличието на три предпоставки: ищците да докажат, че са
собственици на съответните идеални части от този имот; че същият се владее
от ответниците и че това тяхно владение е без основание. В обсъждане на тези
предпоставки съдът приема същите за доказани.
На първо място категорично по делото се установи и страните не спорят
по отношение на факта, че към настоящия момент ответниците владеят целия
процесен имот на основание НА № 175/0608,2021 г., с който първият ответник
е признат за собственик на основание давностно владение.
Спорният момент в настоящото производство е относно обстоятелствата
кой е собственик на имота и на какво правно основание. Всяка от страните
претендира, че те са собственици на имота, като ищците се позовават на
наследство, а ответниците - на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Възражението на ответната страна всъщност представлява оспорване на
ищцовата активна легитимация, като твърдението на ответниците е, че
владеят имота за себе си повече от 25 г. Налага се извода, че в процесния казус
е налице т.нар. конкуренция на придобивните способи, като главния въпрос,
на който следва да се отговори е кое от придобивните основания е перфектно
и изключва другото – на ищците или на ответниците. Съгласно чл. 79, ал. 2 от
ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години, ако владението е
добросъвестно и 10 години, ако е недобросъвестно. Последователно и
непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване правото
на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
4
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за
своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и
явно (решение № 116 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на
ВКС).
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установиха
непротиворечиви данни, че процесният имот е останал по наследство от
наследодателя М. Б., но без да е обективирано основание, на което той е
придобил собствеността върху този имот, нито да е установена
продължителността на периода, в който той е владял имота. След неговата
смърт собствеността върху имота се прехвърля по наследство върху неговите
наследници – преживялата съпруга Х. АХ. Б.ова и петте му деца Е. А., И. М.
И., Н. М. Я., И. М. Б. и Ф. М. И. при квоти както следва: 7/12 ид.ч. за
съпругата и по 1/12 ид.ч. за всяко от петте деца. Тъй като по делото няма
данни от кой момент наследодателят М. Б. е установил владението си върху
имота, респективно в кой момент е изтекла придобивната давност, следва да
се приеме, че към момента на смъртта му през 1986 г. имотът е бил в режим на
СИО със съпругата Х. Б.ова, съгласно действащия към него момент Семеен
кодекс от 1985 г., поради което ½ ид.ч. от имота е индивидуална собственост
на съпругата, а другата ½ ид. ч., която е собственост на наследодателя М. Б. се
разпределя между наследниците му, съгласно правилата на чл. 5 и чл. 9 ЗН.
Този въпрос не е спорен в производството и се установява от приложените
удостоверения за наследници.
След смъртта на съпругата Х. Б.ова през 2001 г. нейните 7/12 ид.ч. (1/2
ид.ч. като СИО + 1/12 ид.ч. като наследник на М. Б. = 7/12 ид.ч.) от имота се наследява
от децата й Е. Ъ., Н. М. Я., И. М. Б. и Ф. М. И. (Удостоверение за наследници
№ 48/23.12.2024 г. на Кметство с. Богомилци, обл.Разград – л. 165 – л. 166),
като по този начин всеки един от тях получава по още 7/48 ид.ч. от имота, или
приведени под общ знаменател притежаваните идеални части от посочените
четирима наследници възлизат на 11/48 ид.ч. за всеки един от тях.
Наследникът И. И. притежава съответно 4/48 ид.ч. (1/12 ид.ч.) по наследство
от баща му М. Б..
Очевидно първият момент, от който ответникът Ф. И. е установил
владението си върху имота е именно 1986 г., когато е починал общия
наследодател М. Б.. Той е живеел към тази дата в имота със семейството си и
като наследник е продължил да живее там до 2008 г. – факт, който не се
оспорва от ищците и се установява от всички свидетели. В този период на
къщата не е правен ремонт, не е поддържана, поради което същата е била в
лошо техническо състояние, не е била годна за обитаване – обстоятелство,
което самите ответници посочват в писмения си отговор. Именно поради тази
причина те са се преместили в друг имот през 2008 г. и къщата е била оставена
да се самосрути в периода 2012 г. – 2021 г., като ответникът Ф. И. през тези
години само е почиствал и обработвал дворното място и е заплащал данъци.
Въпросът в случая е доколко тези негови действия на осъществяват
фактическия състав на придобивната давност. Безспорно той е наложил
фактическа власт върху имота през 1986 г., но тъй като същият е наследствен
между него и останалите наследници на баща му, съгласно трайната съдебна
практика се явява владелец само на своите 1/12 ид.ч. от имота, докато за
идеалните части на майка си, братята и сестрите си е държател. При това
положение, за да се придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот
според приетото в ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, не е достатъчно само да се
ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални части сънаследникът не е
5
владелец, а държател и в този смисъл скледва да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността. Необходимо е да бъде
отблъсната фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части
чрез явно владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че
съсобственикът е започнал да свои цялата сънаследствена вещ (Решение № 78
от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2019 г., I г. о., Решение № 184 от
31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 219/2018 г., I г. о.).
В настоящия случай по делото не се събраха доказателства, установяващи
извършени действия от ответниците Ф. М. И. и Н. Ф. И., с които да са
демонстрирали промяна в намерението и завладяване на частите на другите
съсобственици нито след смъртта на общия наследодател М. Б. през 1986 г.,
нито след смъртта на наследодателката Х. Б.ова през 2001 г., до снабдяването
с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2021 г.
Както е посочено и в цитираната съдебна практика обработването на земята и
събирането на плодовете от нея не са от категорията действия, с които ясно и
недвусмислено се заявява промяна в намерението на държателя да владее и
частите на другите сънаследници като свои. Фактът, че сънаследственият
имот се ползва само от някой от наследниците, без противопоставяне от
останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение, нито
промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от
продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на
вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите
наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за
предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други
факти за постигане на съгласие за владение (Решение № 41 от 15.06.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2728/2021 г., I г. о.). В случая ответниците не успяха да
докажат, че са постигнали някакво съгласие за владение с ищците. Напротив,
от показанията на свидетелите З. Р. и св. Е. Х. се установява, че братята и
сестрите не са се съгласявали имотът да остане собственост само на Ф. И., а са
го възприемали като наследствен от баща им. Именно поради тази причина са
оставяли на брат си пари за заплащане на данъците. Никой не бил искал
тяхното съгласие за прехвърляне на имота на ответника Ф. И.. Като
наследствен от М. Б. се възприемал имота и в селото. Освен това както тези
двама свидетели, така и свидетелите на ответниците – Ф. Ш. и Ф. Х. твърдят,
че през годините нито един от наследниците не е правил ремонт на къщата,
поради което тя се самосъборила.
От друга страна свидетелите Ф. Ш. и Ф. Х. установяват, че Ф. И. е живеел
през годините в имота, грижил се е за майка си и баща си, а след като брат му
и сестрите му се изселили в Турция през 1989 г. е продължил да го обитава,
обработвал дворното място, плащал ток, вода и данъци. В показанията се
твърди, че свидетелите не били чували братята и сестрите на ответника да
предявяват претенции към имота, но същевременно св. Ф. Ш. посочва, че не е
виждал Ф. И. да им забранява да влизат в този имот или пък да ги гони от
него.
Анализът на гласните доказателства налагат за съда извода, че макар,
ответниците да са живели в имота след 1986 г., техните действия по никакъв
начин не сочат на промяна в намерението им да владеят и идеалните части на
останалите наследници като свои. Плащането на данъци, ток и вода и
обработването на дворното място са действия на обикновено управление на
имота и сами по себе си не могат да обосноват намерение да се свои същия
като свой. Същевременно поведението им по отношение на недвижимия имот
6
е една индиция, че те всъщност са възприемали имота именно като съсобствен
на основание наследство заедно с останалите сънаследници. Действително
ищците не са предприели действия за поддръжка и ремонт на къщата, но
същото важи и за ответниците. Те са живеели в този имот близо 20 години
след смъртта на общия наследодател, но не са извършвали никакви ремонтни
дейности до степен къщата да стане необитаема според техните твърдения и
да се самосрути. Нормалната житейска практика и логика сочи, че ако един
владелец действително владее целия имот за себе си, той би следвало да го
поддържа, ремонтира, облагородява, независимо от поведението на останалите
съсобственици. Законът защитава правата му, като му предоставя възможност
да претендира да му се заплатят направените разходи за необходими и полезни
разноски. В случая обаче ответниците напълно са изоставили къщата до
степен на саморазрушаване в продължение на повече от 10 години. Всички
тези действия на ответниците доказват, че те не са променяли отношението си
към имота през годините – владеели са своите идеални части, но по
отношение на идеалните части на ищците същите са държатели по смисъла на
закона. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства за предприети
от ответниците едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на останалите съсобственици и тези
действия да са доведени до тяхно знание. Само материалното държане на
вещта и волята фактическата власт да се упражнява за себе си, не са
достатъчни да произведат гражданските последици, които произтичат от
владението, в това число и придобиването по давност на владяната вещ.
По този начин ищците доказват категорично правата си на съсобственици
върху процесния имот, което им дава право да търсят защита на това свое
право срещу всяко лице, вкл. и срещу друг съсобственик, като претендират
ревандикиране както на целия имот, така и за онази част от него, която
ответниците владят без основание. В случая с исковата молба се заявяват
претенция по отношение на 4/5 ид.ч. от имота. От друга страна ответниците
не успяха да докажат възражението си, че действително са придобили и
частите на ищците изключително за себе си на заявеното от тях основание –
придобивна давност и че го владеят целия на това основание. По този начин се
доказаха и другите две предпоставки за уважаване на ревандикационния иск, а
именно – че ищците са съсобственици на идеални части от имота и че същия
се владее от ответниците без правно основание.
Обобщавайки изложеното, съдът намира, че са налице трите кумулативно
изискуеми предпоставки на чл. 108 от ЗС, при наличие на които ответниците
следва да ревандикират процесния имот в патримониума на ищците до
размера на 37/48 ид.ч. от процесния имот ( по 11/48 ид.ч. за всеки от ищците Е. А.,
Н. М. Я., И. М. Б. и 4/48 ид.ч. за ищеца И. М. И.). Последните установяват
категорично правата си на съсобственици на този имот, който понастоящем
ответниците са завладяло изцяло без основание, ограничавайки правата на
ищците върху същия имот. До първоначално претендираните за ревандикация
4/5 ид.ч. от имота искът следва да бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен и
недоказан.
С оглед произнасянето по вещния иск, съгласно разпоредбата на чл. 537,
ал. 2 ГПК съдът следва, когато уважи иска на трети лица, предявен срещу
лицата, които се ползват от акт, издаден в охранително производство, каквото
е нотариалното, да отмени или измени издаденият акт. Трайната съдебна
практика е категорична, че дори такова искане да не е направено от страните,
съдът е длъжен да се произнесе служебно. В този смисъл следва НА за
7
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 175, том 3, рег.№
4283, н.д.№ 517 от 06.08.2021 г. на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК да бъде
отменен до размера на 37/48 ид.ч. от процесния имот.
При този изход на делото в тежест на ответниците са и направените от
ищците разноски в размер на 733.00 лв., съразмерно на уважената част от
иска. Респективно ищците дължат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответниците направените от тях разноски в размер на 22.00 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на Ф. М. И., ЕГН: ********** и Н. Ф. И., ЕГН: ********** и
двамата от с. Богомилци, обл. Разград., че 37/48 ид.ч. от „Поземлен имот,
находящ се в строителните граници на с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, на ул.
„Арда“ № 4, с площ 1982 кв.м., който по ПУП на с. Богомилци, одобрен със Заповед №
76/1997 г. представлява ПИ с пл. сн. № 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част от
улица с ОК 124-124, при граници и съседи: улица от три страни, имот с пл. № 184 и имот с
пл. № 186 от кв. 29, ведно със всички подобрения и приращения в имота“, а по скица №
15-1150999-04.10.2022 г. представляващ „Поземлен имот с идентификатор
04741.501.185 в с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-114/07.12.2022 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес – с. Богомилци, с площ 1982 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер
по предходен план: 185, квартал 29, парцел I, при съседи: 04741.501.270, 04741.501.186,
04741.501.231, 04741.501.320.““, са собственост на Е. А., родена на 01.07.1949 г., И.
М. И., ЕГН: **********, от с. Самуил, обл. Разград, Н. М. Я., ЕГН:
**********, от с. Самуил, обл. Разград, И. М. Б., ЕГН: **********, от с.
Богомилци, обл. Разград, като ОСЪЖДА Ф. М. И. и Н. Ф. И. да ПРЕДАДАТ
собствеността и владението върху 37/48 ид.ч. от описания имот на ищците.
ОТХВЪРЛЯ предявения ревандикационен иск от Е. А., И. М. И., Н. М.
Я., И. М. Б., В ЧАСТТА над 37/48 ид.ч. от процесния имот, до първоначално
претендираните 4/5 ид.ч., като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 175, том 3, рег.№
4283, н.д.№ 517 от 06.08.2021 г. на Нотариус П. А., рег.№ 688 на НК В
ЧАСТТА, с която Ф. М. И., ЕГН: ********** е признат за собственик по
давностно владение на 37/48 ид. ч. от „Поземлен имот, находящ се в строителните
граници на с. Богомилци, общ. Самуил, обл. Разград, на ул. „Арда“ № 4, с площ 1982 кв.м.,
който по ПУП на с. Богомилци, одобрен със Заповед № 76/1997 г. представлява ПИ с пл. сн.
№ 185, отреден за УПИ I – 185 от кв. 29 и част от улица с ОК 124-124, при граници и съседи:
улица от три страни, имот с пл. № 184 и имот с пл. № 186 от кв. 29, ведно със всички
подобрения и приращения в имота“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, Ф. М. И. и
Н. Ф. И., ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. А., И. М. И., Н. М. Я., И. М. Б., сумата от
733.00 (седемстотин тридесет и три) лева - направени от страната
съдебни и деловодни разноски по производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. А., И. М.
И., Н. М. Я., И. М. Б., ДА ЗАПЛАТЯТ на Ф. М. И. и Н. Ф. И., сумата от 22.00
(двадесет и два) лева - направени от страната деловодни разноски по
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
8
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
9