Р Е Ш Е Н И
Е № 3655
гр. Пловдив, 31.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на 25.10.2018 г. , в състав:
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4509 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против Р.Б.Б.,
ЕГН **********, в качеството му на наследник по закон на кредитополучателя Б.Р.Б.,
ЕГН **********, починал на ***г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 12063,31 лева – главница по договор за кредит от 11.05.2010 г.,
предсрочно изискуем, сумата от 7740,86 лева – възнаградителна
лихва за периода 26.09.2013 г. – 14.12.2017 г., сумата от 1000,76 лева лихва за
забава за периода 03.10.2013 г. – 14.12.2017 г. и сумата от 150 лева – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19978 по
описа за 2017 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че на
11.05.2010 г. в гр. Пловдив е сключен Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство между ищеца и Б.Р.Б., ЕГН **********, починал на ***г. Твърди, че
Р.Б.Б., ЕГН ********** е единствения негов наследник,
приел наследството. По силата на договора за кредит за текущо потребление от
11.05.2010 г. ищецът предоставил на кредитополучателя Б.Р.Б. кредит в размер на
15 000 лева, със срок за издължаване 120 месеца и лихва базов лихвен процент от
7,44% и стандартна надбавка от 7,51%. Кредитът бил изцяло усвоен на 11.05.2010
г. Твърди се, че кредитът не е бил редовно обслужван, като станал изискуем на
13.12.2017 г. Сочи се, че на длъжника Р.Б. била изпратена нотариална покана с
рег. № ***/2017 г. чрез ***, *** , ***на НК с район на действие Районен съд –
Пловдив, получена на 13.06.2017 г. от Г.П.З./***/. На 13.12.2017 г. на
основание забава в плащанията повече от 90 дни настъпила предсрочна изискуемост
и след редовно уведомяване на длъжника, вземането по договора за кредит е
осчетоводено като изцяло изискуемо, съгласно чл. 19.2 и сл. от раздел VІІ
„Отговорности и санкции“ на ОУ, неразделна част от договора. Започнало
начисляване на санкционна лихва върху целия размер на главницата. На 13.12.2017
г. се начислила и дължимата такса за „оперативно обслужване на кредити, в
случаите когато станат изискуеми“ в размер на 120 лева, дължима съгласно Тарифа
за видове такси – физически лица. За тези си вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Р.Б., в качеството му на
единствен наследник на кредитополучателя Б. Б., издадена по ч.гр.д. №
19978/2017 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. Въз основа
на изложените обстоятелства и доколкото се твърди, че ответникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, са предявени настоящите установителни искове. Моли се за постановяване на решение,
с което да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 12063,31
лева – главница по договор за кредит от 11.05.2010 г., предсрочно изискуем,
сумата от 7740,86 лева – възнаградителна лихва за
периода 26.09.2013 г. – 14.12.2017 г., сумата от 1000,76 лева лихва за забава
за периода 03.10.2013 г. – 14.12.2017 г. и сумата от 150 лева – заемни такси,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 г. до
изплащане на вземането. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.Б.
не е депозирал отговор на исковата молба.
Препис от исковата молба е
редовно връчена на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е
постъпил отговор на исковата молба. В съобщението изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
Ответникът
е бил редовно призован за първото по
делото съдебно заседание.
В съдебно
заседание на 25.10.2018 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание,
редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства и приетите в съдебно заседание може да се
направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо следва
да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявения иск да се
уважи изцяло.
При този изход на спора и с оглед
направеното от пълномощника на ищеца искане в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, както в заповедното, така и
настоящото исково производство. Ищецът претендира и е представил доказателства
за направени разноски, включващи сумата 419,10 лв.- държавна такса в
заповедното производство, разноски в размер
на 419,10 лв.-държавна такса в настоящото исково производство и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и настоящето
производство. Предвид така изложеното в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 419,10 лв. – разноски в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 50 лв., определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
както и разноски в настоящото исково производство в размер от 419,10 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Б.Б., ЕГН **********,***,
в качеството му на наследник по закон на кредитополучателя Б.Р.Б., ЕГН **********,
починал на ***г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от
12063,31 лева – главница по договор за кредит от 11.05.2010 г., обявен за предсрочно
изискуем, сумата от 7740,86 лева – възнаградителна
лихва за периода 26.09.2013 г. – 14.12.2017 г., сумата от 1000,76 лева лихва за
забава за периода 03.10.2013 г. – 14.12.2017 г. и сумата от 150 лева – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2017 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19978 по
описа за 2017 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Б.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 469,10 лв. - разноски в производството по ч.гр.д. № 19978 по описа
за 2017 г. на ПРС, както и сумата от 519,10 лв. – разноски в производството по гр.д. № 4509 по
описа за 2018 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е окончателно, като
ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно с оригинала.
АД