№ 17184
гр. София, 07.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110115490 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със
заповед № 45811-288з-08.03.2022 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“ в
катедра „Психология и управление на полицията“ към факултет „Полиция“ при ответника,
както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
11 400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.03.2022 г. до
08.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
24.03.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Н. Л. СТ. твърди, че считано от 17.12.2019 г. е бил в трудово правоотношение
с ответника „А.. МВР“, в рамките на което е изпълнявал длъжността „доцент“ в катедра
„Психология и управление на полицията“ към факултет „Полиция“ при ответника, като със
заповед № 45811-288з-08.03.2022 г. на ректора на Академията трудовото му
правоотношение е било прекратено считано от 11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като е придобито и
упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че в качеството си
на доцент по отношение на него е следвало да се приложи прекратителното основание по
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а не по т. 10б, както е в настоящия случай. Оспорва да са налице
предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, тъй като в същото време на работа са останали
колеги, по отношение на които процесното основание е било приложимо. По изложените
съображения отправя искане извършеното със заповед № 45811-288з-08.03.2022 г. на
ректора на Академията за прекратяване на трудовото му правоотношение да бъде признато
за незаконно и да бъде отменено, като бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „доцент“ в катедра „Психология и управление на полицията“ към факултет
„Полиция“ при ответника. Претендира и заплащане на обезщетение за оставане без работа в
общ размер на 11 400 лв., на колкото се равнява 6-кратния размер на брутното му трудово
възнаграждение от 1 900 лв., начислено за периода от 11.03.2022 г. до 08.09.2022 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А.. МВР“,
с който не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, в рамките
на което ищецът Н.С. е заемал длъжността „доцент“ в катедра „Психология и управление на
полицията“ към факултет „Полиция“. Счита, че същото е било надлежно прекратено, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, оспорвайки по отношение на ищеца да е било приложимо
прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Оспорва претенцията за обезщетение
1
за оставане без работа за претендирания период, тъй като считано от 03.03.2022 г. той е
сключил трудов договор с друг работодател, при който е постъпил на работа на 06.06.2022 г.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания да уточни и крайната дата
на периода на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото с
уточнителната си молба от 27.05.2022 г. заявява, че началната дата на същата е 11.03.2022 г.,
а при положение, че същата се претендира за период от 6 месеца, то крайната такава следва
да е 11.09.2022 г., а не 08.09.2022 г., както се посочва в петитума на исковата молба.
По доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е прекратено считано от 11.03.2022 г. на посоченото основание – по
чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като е
придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповед № 45811-288з-08.03.2022 г. на ректора на Академията основание – по чл. 328, ал.
1, т. 10б КТ. В негова тежест е да докаже и обстоятелствата, на които основава своите
възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер, за което ищецът не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и
размера на брутното трудово му възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, в рамките на което ищецът е изпълнявал длъжността
„доцент“ в катедра „Психология и управление на полицията“ към факултет „Полиция“ при
ответника, като със заповед № 45811-288з-08.03.2022 г. на ректора на Академията трудовото
му правоотношение е било прекратено считано от 11.03.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10б КТ – когато трудовото правоотношение е възникнало след като е придобито и
упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори още относно
размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение, а именно: 1 900
лв.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на ищеца Н. Л. СТ. в едноседмичен срок от съобщението да уточни
крайната дата на периода на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
доколкото с уточнителната си молба от 27.05.2022 г. заявява, че началната дата на същата е
11.03.2022 г., а при положение, че същата се претендира за период от 6 месеца, то крайната
такава следва да е 11.09.2022 г., а не 08.09.2022 г., както се посочва в петитума на исковата
молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2022 г. от
09:50 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
УКАЗВА на страните възможността да упражнят правата си по чл. 312, ал. 2 ГПК в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3