Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1110
гр.
Пловдив, 11.6.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 5.6.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3151/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Ш. против
Наказателно постановление № 19-1030-002520, издадено от *** ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на П.Ш. е наложена глоба в размер на 50лв за нарушение на чл.
137а ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 100, ал.3 ЗДвП
С
жалбата се навеждат съображения, че фактическите обстоятелства по делото
не са изяснени в пълнота и се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично
потвърждаване и частично отменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2019 г. около 09:10 часа
в гр.Пловдив *** жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес Вито с рег. №***,
лична собственост: 1. без поставен
обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила по време на движение; 2.
не е залепил стикер за ГО на
автомобилистите на предно обзорно стъкло.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че изцяло отговаря на реализиралото се в
действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, тъй като жалбоподателя
не е ангажирал доказателства в тази насока, но и изцяло се подкрепят от
събраните по делото доказателства-разпит на актосъставителя- Д.. Свидетелят с
категоричност потвърди, че нарушенията, така както са описани в АУАН, са
извършени в негово присъствие и лично са ги възприел, поради което се явява неоснователно
възражението за недоказаност на нарушението и неизясненост на фактическата
обстановка.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената
по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган. .
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 13.03.2019 г., а НП - на 12.04.2019 г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 137А ЗДвП.
При съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137А,
ал.1 ЗДвП. Съставът на това
нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално
нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие-
неупотреба на обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван. С факта на
неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението
е осъществен.
В
случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои
от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП,
поради което следва да се счете, че жалбоподателят е допуснал визираното
нарушение. Така и Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2930 /
2018 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1377 от
07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на Административен съд – Пловдив.
Налице
е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В обстоятелствената
част на АУАН е посочено, че автомобила е лек. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек е
автомобил, който е за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане
без мястото на водача не превишава 8. Съгласно чл. 149, ал.1, т.2 ЗДвП,
категория М1 са моторни превозни средства, от категория М с не повече от 8
места за сядане, без мястото за сядане на водача. Следователно МПС
управлявано от жалбоподателя е такова, за което важи изискването за управление
с поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за
автомобилите от категория М1
Приложена
е коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7 ЗДвП. Предвидената санкция е
в абсолютно определен размер, който изцяло кореспондира на определения
от административно наказващия орган.
Санкционираното
деяние разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния
от този вид, поради което приложение не може да се намери и разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. В тази връзка следва да се
отбележи, че за този вид нарушение изрично е предвидена нарочна санкционна
норма със санкция във фиксиран размер, което е индиция за особената важимост на
обществените отношения, защитавани от тази норма и невъзможността случаят да се
приема за маловажен при отсъствие на обстоятелства, които да разкриват по-ниска
степен на обществена опасност на деянието от типичния случай.
По
изложените съображения НП в тази част следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл.
100, ал.3 ЗДвП.
Съдът
намира, че деянието, така както е описано в АУАН и НП е несъставомерно. При
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 100, ал.3 ЗДвП и на приложимата
санкционна разпоредба на чл. 179, ал.5 ЗДвП се установява, че за да е наказуемо
деянието следва да са налице кумулативно
два елемента от фактическия състав: 1. моторното превозно средство, да не
е било спряно от движение и да не е
поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДвП и 2. водачът да не носи валиден контролен
талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487,
ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В
конкретния случай в АУАН е описан само първия елемент, а именно че на МПС
управлявано от жалбоподателя на предното обзорно стъкло не е имало залепен стикер за валидна застраховка ГО. Липсва
каквото и да било изложение дали е бил налице и втория кумулативно изискуем елемент
от фактическия състав, а именно водача
да не е носел валиден контролен талон за знака, издаден от Гаранционния
фонд.
При
това положение само може да се предполага, че жалбоподателят е бил допуснал
нарушение и на втория задължителен компонент от съставното нарушение по чл.
100, ал.3, вр. чл. 179, ал.5 ЗДВП, а
както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да
почива на предположения.
Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението,
с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите,
сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на правото
на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към момента на съставяне на АУАН.
Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На
следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип
следва, че отговорността на нарушителя не
може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода
на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване.
Това
е така и доколкото предмет на проверка от съда е законосъобразността на обжалваното пред него НП, респективно дали
деянието, така както е описано в АУАН и НП е съставомерно, а не съставомерно ли е въобще дадено
деяние извършено от дееца, независимо от изложеното в сезиращите съда документи.
С
оглед всичко гореизложено и доколкото деянието, така както е описано в АУАН и
НП само може да се предполага, че е съставомерно по чл. чл. 100, ал.3, вр. чл.
179, ал.5 ЗДВП, НП в тази част следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-002520, издадено от
*** ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в ЧАСТТА, с която на П.Ш. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
100, ал.3 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-002520, издадено от
*** ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ в ЧАСТТА, с която на П.Ш. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.
137а ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.