№ 1729
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110169414 по описа за 2024 година
От К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** са предявени по
реда на чл. 422 ГПК срещу т, ЕИК **** обективно кумулативно съединени искове,
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество т:
1. дължи в полза на ищеца К. Д. Г., ЕГН ********** суми, както следва: 1/
сумата от 288,71 лева, представляваща получена без основание сума от т, която
сума представлява припадащата се на К. Д. Г., ЕГН ********** част /в качеството
й на наследник на к/ от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на
13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, събрана по принудителен ред и преведена в полза на т в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 88,12 лева, представляваща събрани по
принудителен ред, в производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег.
№ ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното производство по изпълнително
дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46 лева;
обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство - 108,00 лева, съразмерно на квотите, за които
следва да отговаря К. Д. Г., ЕГН ********** /, с която сума т се е обогатила за
1
сметка на ищеца К. Д. Г., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането;
2. дължи в полза на ищеца Б. Д. Г., ЕГН ********** суми, както следва: 1/
сумата от 288,71 лева, представляваща получена без основание сума от т, която
сума представлява припадащата се на Б. Д. Г., ЕГН ********** част /в качеството й
на наследник на к/ от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на
13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, събрана по принудителен ред и преведена в полза на т в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 88,11 лева, представляваща събрани по
принудителен ред, в производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег.
№ ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното производство по изпълнително
дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46 лева;
обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
изпълнителното производство - 108,00 лева, съразмерно на квотите, за които
следва да отговаря Б. Д. Г., ЕГН **********/, с която сума т се е обогатила за
сметка на ищеца Б. Д. Г., ЕГН **********, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Със заявление вх. № 3376965/24.10.2024 г. ищците са поискали издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу т, ЕИК **** за суми, както следва: 1/
сумата от 577,42 лева, представляваща получена без основание сума от т, която
сума представлява припадащата се на заявителите част /в качеството им на
наследници на к/ от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на
13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, събрана по принудителен ред и преведена в полза на т в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 176,23 лева, представляваща събрани по
принудителен ред, в производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег.
№ ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното производство, която сума
съставлява припадащата се на заявителите 1/2 част от сумите за такси и разноски в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26
ТТРЗЧСИ - 144,46 лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и
2
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство - 108,00 лева/, с
която сума т се е обогатила за сметка на заявителите, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането. На 25.10.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответника, като в закоустановения срок е депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Предвид горното ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 20.11.2024 г.
Исковата молба е подадена на 21.11.2024 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищците твърдят, че на 04.02.2021 г. са заплатили сума в общ размер от
753,65 лева в изпълнителното производство по изпълнително дело №** по описа на
ч, рег. № ** в КЧСИ, район на действие – СГС. Поддържа, че в същото
изпълнително производство са конституирани, на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК,
по молба на взискателя „т" ЕАД като длъжници по изпълнителното дело, в
качеството им на наследници на длъжника к по изпълнителен лист, издаден срещу
нея на 13.08.2020 г. в производството по гр.д.№ 71599/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 61 с-в, за припадащата се на всяка от ищците част в
размер на 1/4 /една четвърт/ за всяка една от следните суми: 1154,84 лева -
присъдени разноски по изпълнителния лист, както и разноски по изпълнително
дело №** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, район на действие – СГС, в това число
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ч в размер на 144,46 лева,
юристконсултско възнаграждение – 100,00 лева, др. такси дължими до връчване на
ПДИ в общ размер на 108,00 лева. /ИЛИ ОБЩО - 1507,30 лева - съответно: 376,82
лева за всяка от двете конституирани длъжници, или общо за двете 753,65 лева/.
Припадащите се общо за двете 1/2 част от разноските, присъдени на „т"
ЕАД по изпълнителния лист, издаден на 13.08.2020г. срещу наследодателката ни к
в производството по гр.д. № 71599/2015 г. на Софийски районен съд, ГО, 61 с-в, се
твърди, че са били заплатени от ищците още на 05.10.2017 г. В тази връзка се сочи,
че след смъртта на к - починала на 23.04.2017 г., ищците посетили офис на
дружеството „т" ЕАД, за да разберат какви задължения имала наследодателката им
к. От служители на т ги били уведомили за размера на присъдените суми по гр.д.
№ 71599/2015г. на Софийски районен съд, както за главница и лихви, така и за
разноски. Поддържа се, че на 05.10.2017 г. всяка една от ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г.
заплатили на „т" ЕАД сума от по 1091,00 лева всяка, с основание „гр.д. №
71599/2015 г.“.
За събиране на същата сума през 2020 г. „т" ЕАД се снабдява с
изпълнителен лист и образува изпълнително дело № ** при ч, по което посочената
3
сума е повторно събрана. От горното считат, че „т" ЕАД е получила горната сума
още през 2017 г,, като повторното получаване през 2021 г. се явявало без правно
основание и е довело до неоснователно обогатяване за сметка на ищците.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се,
че не е налице правно основание за получаване на процесните суми от страна на
ответното дружество.
По отношение твърдението на ищците, че на 05.10.2017 г. са извършили
погашения равняващи се на припадащата им се част от наследените задължения от
починалия наследодател - к се сочи, че към датата на плащането /05.10.2017 г./, на
ответното дружество не е бил известен фактът за настъпилата смърт на к, поради
което, предвид посочените основания за плащане от ищците /по дело 71599 от
2015г. Б. Д. Г. и по дело 71599 от 2015г. К. Д. Г./, дружеството е погасило дълга на
госпожа к, съобразявайки реда за погасяване, предвиден от закона. Поддържа се, че
не е без значение обстоятелството, че в полза на ответника е налице валидно
изпълнително основание по чл. 404 ГПК, въз основа на което на 13.08.2020 г. е
издаден процесният изпълнителен лист, по силата на който наследодателката на
ищците е била осъдена да заплати в полза на ответника разноски по чл. 78 ГПК. В
тази връзка се поддържа, че в производството по издаване на изпълнителен лист не
е оспорено наличието на валидно изпълнително основание, респективно не е
подадена и жалба срещу разпореждането за издаването му. Следвало да се има
предвид, че дори и в хода на изпълнителното дело не са релевирани подобни
възражения, включително не е поискано прекратяване на делото. Поддържа се
становище, че не се доказват нито фактът на обедняването си, нито фактът на
обогатяване на ответното дружество до претендирания размер. В този смисъл
искът остава недоказан както по основание, така и по размер. В тази връзка
твърдението на ищците, че ответникът се е обогатил, вкл. с разноските по
изпълнението и такси по т. 26 ТТРЗЧСИ било невярно, доколкото обикновените
такси по ТТРЗЧСИ, които не са авансирани от взискателя и пропорционалните
такива, които не се внасят авансово се заплащат към съдебния изпълнител и
нямало как да бъдат изплатени на ответното дружество. По - конкретно, таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ е такса, която се явявала възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност, изразяваща се в събиране на паричното вземане на взискателя. В тази
връзка се поддържа, че ищците сами признават в обстоятелствената част на
исковата молба, че разноските по изпълнението са удържани в полза на органа по
4
принудително изпълнение, поради което следвало извод, че ответното дружество
не би могло да се обогати с тези суми.
На следващо място поддържа, че останало недоказано по какъв начин
ответното дружество се е обогатило неоснователно и поради следното
обстоятелство:
Дори да се приеме, че сумите са неоснователно събрани суми в хода на
принудителното изпълнение в производството по изпълнително дело № 4564/2020г.
по описа на ч, per. № ** на КЧСИ спрямо ищците, в качеството им на наследници
на к, следвало да се вземе предвид, че към настоящия момент и другият наследник
- м е починала. Нейни наследници се явяват и - л и в, които обаче са представили
откази от наследство, респ. наследници от следващ ред се явяват ищците - К. и Б. Г.
от където следва, че същите дължат и останалата 1/2 част от задължението, за
което е било образувано изпълнителното дело по описа на ч, с рег.№ ** на КЧСИ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира следното:
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
възражението си за наличие на основание за получаване и задържане на
процесните суми, доколкото ищците е следвало да отговарят и за частта от суми по
процесния изпълнителен лист, припадаща се на м, наследник на к.
От събраните в производството доказателства се установява по делото, че
въз основана на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено на 01.04.2015 г. от името на т срещу к, на 20.04.2015 г., в производството
по ч.гр.д. № 18240/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми, като следва: сумата
5
2291,48 лв. (две хиляди двеста деветдесет и един лв. 48ст.), представляваща цена
на на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. София,ж.к. Младост,
бл. 66, вх. 4, ет.1, ап. 1, за периода 01.05.2012г.- 30.04.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-01.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, сумата 418,66 лв.
(четиристотин и осемнадесет лв. 66 ст.), представляваща обезщетение за забава за
периода 30.06.2012 г.- 20.03.2015 г., сумата 18,36 лв. (осемнадесет лв. 36 ст.),
представляваща такса за дялово разпределение, сумата 3,00 лв. (три лв.),
представляваща обезщетение за забава върху главницата за такса за дялово
разпределение. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК е депозирано възражение
от длъжника в производството; на заявителя са дадени указания за иск, като в
законоустановения за това срок, заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземанията, за които в производството по ч.гр.д. № 18240/2015
г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, му е издадена заповед за изпълнение.
С решение от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа
на СРС, ГО, 61 състав, съдът е признал за установено, че к дължи т суми, както
следва: сумата от 2214,26 лв., представляваща цена за топлинна енергия за имот–
находящ се в гр. София, ж.к. Младост, бл. 66, вх. 4, ет. 1, ап. 1, за периода
01.05.2012 г. - 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2015 г., до
окончателното плащане на сумата; сумата от 404,55 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 30.06.2012г.- 20.03.2015г.; сумата от 18,36 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.04.2015г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.04.2015 г. по ч.гр.д.
№ 18240 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 61 състав. Със същото решение к е
осъдена да заплати в полза на т сумата от 374,84лв., представляваща направени в
производство по ч.гр.д. № 18240 по описа за 2015г. на СРС разноски, съобразно
уважената част от исковете и сумата 780лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решение от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 61 състав, е влязло в законна сила на 10.03.2017 г.
От събрания в производството доказателствен материал се установява по
делото, че к е починала на 23.04.2017 г., като е оставила за наследници по закон
сестра си м и наследниците на сестра й Петкана Замфирова Г. – К. Д. Г. и Б. Д. Г.,
6
върху които са преминали, както активите на наследството, останало от к, така и
пасивите на същото, включително задълженията за незаплатена цена на доставена
и потребена топлинна енергия и цена на предоставена услуга за дялово
разпределение, съгласно влязлото в сила решение от 12.12.2016 г., постановено по
гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.
От събрания в производството доказателствен материал се установява по
делото, че след смъртта на к, наследниците й К. Д. Г. и Б. Д. Г. са посетили офис на
т, където са получили справка и информация относно задължения на
наследодателката им к. В тази връзка от служители на т получили справка за
размера на присъдените суми по гр.д. № 71599/2015г. на Софийски районен съд,
както за главница и лихви, така и за разноски, като на 05.10.2017 г. всяка една от
ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г. е заплатила на „т" ЕАД сума от по 1091,00 лева всяка, с
основание „гр.д. № 71599/2015 г.“, с която сума са погасени припадащите се на
всяка от ищците по ¼ част от сумите, присъдени с Решение от 12.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, ведно със
законна лихва върху всяка от главниците, считано от 01.04.2015 г. до датата на
извършване на плащането.
Независимо от горното, на 13.08.2020 г. в полза на т е издадена
изпълнителен лист в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО,
61 състав за суми, както следва: 1/ сумата от 374,84лв., представляваща направени
в производство по ч.гр.д. № 18240 по описа за 2015г. на СРС разноски, съобразно
уважената част от исковете и 2/ сумата 780лв., представляваща направени пред
настоящата инстанция разноски, съобразно уважената част от исковете.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист от името на т е образувано
изпълнително производство по изпълнително дело №** по описа на ч, рег. № ** в
КЧСИ, район на действие – СГС, като в същото изпълнително производство
ищците са конституирани, на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК, по молба на
взискателя „т" ЕАД, като длъжници по изпълнителното дело, в качеството им на
наследници на к по изпълнителния лист, издаден срещу последната на 13.08.2020
г. в производството по гр.д.№ 71599/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
61 с-в, за припадащата се на всяка от ищците част в размер на 1/4 /една четвърт/ за
всяка една от следните суми: 1154,84 лева - присъдени разноски по изпълнителния
лист, както и разноски по изпълнително дело №** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ,
район на действие – СГС, в това число таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на
ч в размер на 144,46 лева, юристконсултско възнаграждение – 100,00 лева, др.
такси дължими до връчване на ПДИ в общ размер на 108,00 лева. /ИЛИ ОБЩО -
7
1507,30 лева - съответно: 376,82 лева за всяка от двете конституирани длъжници,
или общо за двете 753,65 лева/.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 04.02.2021 г.
ищците са заплатили сума в общ размер от 753,65 лева в изпълнителното
производство по изпълнително дело №** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, район
на действие – СГС.
От така обсъдения по-горе доказателствен материал се налага краен извод за
основателност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответното дружество дължи в полза на всяка от ищците сума в размер на 288,71
лева, представляваща получена без основание сума от т, която сума представлява
припадащата се на К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** част /в
качеството им на наследник на к/ част от сумите за разноски по изпълнителен лист,
издаден на 13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 61 състав, събрана по принудителен ред и преведена в полза на
т в производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ.
Установи се, че припадащите се на К. Д. Г. и Б. Д. Г., в качеството им на
наследници на к, суми, присъдени в полза на ответното дружество с решение от
12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав,
са погасени в цялост /включително в частта за разноските и в частта за законна
лихва върху всяка от главниците/ още през 2017 г. /тоест още преди ответника да се
е снабдил с процесния изпълнителен лист за разноски, присъдени му в
производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав/,
респективно се установи, че ответникът неправилно е инициирал изпълнително
производство за събиране на присъдените му с решение от 12.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав разноски,
включително за частите от тези разноски, които вече са му били заплатени от
ищците през 2017 г. Следователно не е имало основание ответника повторно да
претендира от ищците сумите за разноски, присъдени му с решение от 12.12.2016
г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав,
припадащи се на всяка от тях, в качеството им на наследници на к, а още по-малко
е имало основание да пристъпва към принудително изпълнение срещу ищците по
отношение на същите суми, респективно да получава повторно плащане на вече
заплатени му от ищците суми през 2017 г.
Възражението на ответника, че дори да се приеме, че сумите са
8
неоснователно събрани суми в хода на принудителното изпълнение в
производството по изпълнително дело № 4564/2020г. по описа на ч, per. № ** на
КЧСИ спрямо ищците, в качеството им на наследници на к /което обстоятелство
безспорно се установи в производството/, следвало да се вземе предвид, че към
настоящия момент и другият наследник на к - м е починала; че нейни наследници
били лицата и - л и в, които обаче са представили откази от наследство, респ.
наследници от следващ ред се явявали ищците - К. и Б. Г., от което следвало, че
същите дължат и останалата 1/2 част от задължението, за което е било образувано
изпълнителното дело по описа на ч, с рег.№ ** на КЧСИ, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. От събрания по делото доказателствен материал
се установява в производството, че още през 2022 г. ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г., са се
отказали от наследството на м, поради което и не е налице основание същите да
отговарят за заплащане на останалата част от сумите, предмет на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 4564/2020г. по описа на ч, per. № ** на
КЧСИ.
Предвид всичко гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество
дължи в полза на всяка от ищците сума в размер на 288,71 лева, представляваща
получена без основание сума от т, която сума представлява припадащата се на К.
Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** част /в качеството им на
наследник на к/ част от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на
13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, събрана по принудителен ред и преведена в полза на т в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, са
основателни и доказани по размер и следва да бъдат уважени.
Върху главниците, следва да се присъди законна лихва, считано от
24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.
По отношение на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, настоящият
съдебен състав намира следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже, че
ответникът се е обогатил със сумата от 176,23 лева, като е спестил разходи за
дължими авансово такси по ТТРЗЧСИ и разноски по изпълнително дело № ** по
описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, удържани и преведени в полза на съдебния
изпълнител и взискателя в изпълнителното производство по горепосоченото дело.
9
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващи претендираното от
ищеца вземане факти.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
възражението си за наличие на основание за получаване и задържане на
процесните суми, доколкото ищците е следвало да отговарят и за частта от суми по
процесния изпълнителен лист, припадаща се на м, наследник на к.
Установи се в производството, че въз основа на изпълнителен лист от
13.08.2020 г., издаден в производството по гр.д.№ 71599/2015 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 61 с-в и по молба, подадена от името на т, е образувано
изпълнително производство по изпълнително дело №** по описа на ч, рег. № ** в
КЧСИ, район на действие – СГС, като в същото изпълнително производство
ищците са конституирани, на основание чл. 429 ал. 2 от ГПК, по молба на
взискателя „т" ЕАД, като длъжници по изпълнителното дело, в качеството им на
наследници на к по изпълнителния лист, издаден срещу последната на 13.08.2020
г. в производството по гр.д.№ 71599/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
61 с-в, за припадащата се на всяка от ищците част в размер на 1/4 /една четвърт/ за
всяка една от следните суми: 1154,84 лева - присъдени разноски по изпълнителния
лист, както и разноски по изпълнително дело №** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ,
район на действие – СГС, в това число таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на
ч в размер на 144,46 лева, юристконсултско възнаграждение – 100,00 лева, др.
такси дължими до връчване на ПДИ в общ размер на 108,00 лева. /ИЛИ ОБЩО -
1507,30 лева - съответно: 376,82 лева за всяка от двете конституирани длъжници,
или общо за двете 753,65 лева/.
Установи се, че припадащите се на К. Д. Г. и Б. Д. Г., в качеството им на
наследници на к, суми, присъдени в полза на ответното дружество с решение от
12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав,
са погасени в цялост /включително в частта за разноските и в частта за законна
лихва върху всяка от главниците/ още през 2017 г. /тоест още преди ответника да се
е снабдил с процесния изпълнителен лист за разноски, присъдени му в
производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав/,
респективно се установи, че ответникът неправилно е инициирал изпълнително
производство за събиране на присъдените му с решение от 12.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав разноски,
10
включително за частите от тези разноски, които вече са му били заплатени от
ищците през 2017 г. Следователно не е имало основание ответника повторно да
претендира от ищците сумите за разноски, присъдени му с решение от 12.12.2016
г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав,
припадащи се на всяка от тях, в качеството им на наследници на к, а още по-малко
е имало основание да пристъпва към принудително изпълнение срещу ищците по
отношение на същите суми, респективно да получава повторно плащане на вече
заплатени му от ищците суми през 2017 г.
Съобразно изложеното в исковата молба, настоящият съдебен състав
формира извод, че предмет на предявените искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК, са суми, представляващи
събрани по принудителен ред, в производството по изпълнително дело № ** по
описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното производство по
изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46
лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство - 108,00 лева, съразмерно на
квотите, за които следва да отговарят К. Д. Г. и Б. Д. Г./, с които суми т се е
обогатила за сметка на ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г., спестявайки си разходи за
разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ.
На така заявеното основание, предявените искове се явяват неоснователни,
като съображенията на съда за това са следните:
Безспорно се установи противоправно поведение на ответното дружество,
което неправилно е инициирало изпълнително производство за събиране на
присъдените му с решение от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 61 състав разноски, включително за частите от тези разноски,
които вече са му били заплатени от ищците през 2017 г. Следователно не е имало
основание ответникът повторно да претендира от ищците сумите за разноски,
присъдени му с решение от 12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 71599/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 61 състав, припадащи се на всяка от тях, в качеството им на
наследници на к, а още по-малко е имало основание да пристъпва към
принудително изпълнение срещу ищците по отношение на същите суми,
респективно да получава повторно плащане на вече заплатени му от ищците суми
през 2017 г.
Същевременно, ищците основават претенциите си за сумите,
представляващи събрани по принудителен ред, в производството по изпълнително
дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното
11
производство по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26
ТТРЗЧСИ - 144,46 лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство - 100,00 лева,
съразмерно на квотите, за които следва да отговарят К. Д. Г. и Б. Д. Г./, с твърдения,
че т се е обогатило с горепосочените суми за сметка на ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г.,
спестявайки си разходи за разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ.
Тези твърдения за факти /изложени, както в исковата молба, така и в заявлението
въз основа на което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 63281/2024
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, обуславят именно дадената от съда правна
квалификация на предявените искове по чл. 59 ЗЗД.
В случая основание за дължимост на сумите от страна на ответника в полза
на ищците е налице, но не на заявеното в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата
молба, основание.
По отношение на сумите, представляващи събрани от съдебния изпълнител
такси по т.26 ТТРЗЧСИ, т.е. събрана пропорционална такса, дължима към съдебния
изпълнител пропорционално на събраната и подлежаща на разпределение в
изпълнителното производство сума, настоящият съдебен състав следва да посочи,
че таксата по т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи авансово от взискателя и не може да се
приеме, че същият е спестил разходи за заплащането й, с което да се е обогатил
неоснователно за сметка на длъжника по изпълнението /ищец в настоящото
производство/. В нито един случай тази такса не се дължи от взискателя в
производството, респективно той не може да спести разходи за заплащането й. При
незаконосъобразно образувано изпълнително производство и последващо
събиране на суми по изпълнителния титул, което да доведе и до събиране на
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, взискателят, който неправомерно е
предприел действия по иницииране на принудително изпълнение, следва да
отговаря за вредите, които длъжникът е понесъл, включително имуществени
такива, изразяващи се в заплащане на пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в
незаконосъобразно образуваното срещу него изпълнително производство, но
никога не може да спести разходи за дължима пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, доколкото същата не се дължи авансово от взискателя и не може да се
приеме, че същият е спестил разходи за заплащането й.
По отношение на сумите, представляващи начислени и събрани от съдебния
изпълнител обикновени такси по ТТРЗЧСИ, исковете биха били основателни в
случай, че от страна на т не бяха предплатени начислените и събрани,
впоследствие от съдебния изпълнител, обикновени такси по ТТРЗЧСИ.
12
От документите, съдържащи се в представеното и приобщено към
доказателствения материал по делото копие от изпълнително дело № ** по описа
на ч, рег. № ** в КЧСИ, се установява в производството, че от страна на съдебния
изпълнител са начислени обикновени такси по ТТРЗЧСИ, както следва: такса по т.
1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело в размер на 20,00 лева без
ДДС или 24,00 лева с ДДС; такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на справка в
размер на 5,00 лева без ДДС или 6,00 лева с ДДС; такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за
връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 20,00 лева без ДДС или
24,00 лева с ДДС и 3 броя такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ – за налага не запор в размер
на общо 45,00 лева без ДДС или 54,00 лева с ДДС. За начислените от съдебния
изпълнител обикновени такси, последният е издал сметка по чл. 79 от ЗЧСИ на
25.11.2020 г., като на следващия ден /26.11.2020 г. – виж лист 10 от копие на
изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ/ сумата от 108,00 лева,
представляваща начислени обикновени такси по процесното изпълнително дело е
заплатена авансово от взискателя /ответник в настоящото производство/.
Впоследствие с извършените от името на ищците плащания по
изпълнителното производство /и видно от отбелязванията на гърба на издадения
изпълнителен лист/, припадащата се на последните част от обикновените такси по
ТТРЗЧСИ, са преведени обратно на взискателя, които ги е предплатил. Така
получената сума, обаче, е получена от т без основание, предвид липсата на
основание за образуване на изпълнително производство срещу ищците за събиране
на суми, които още през 2017 г. са били вече заплатени в полза на ответното
дружество. т не е спестило разходи за заплащане на обикновени такси по
ТТРЗЧСИ, доколкото още при образуване на изпълнителното производство е
заплатило същите обикновени такси в полза на съдебния изпълнител, който от своя
страна е превел обратно на взискател по изпълнението, припадащата се на К. Д. Г.
и Б. Д. Г. част от сумите за обикновени такси, събрани в хода на незаконосъобразно
образуваното срещу тях изпълнително производство.
Същото се отнася и за сумите, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство. С разпореждането за образуване
на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е приел и претенция на
взискателя за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Впоследствие с извършените от името на ищците плащания по изпълнителното
производство /и видно от отбелязванията на гърба на издадения изпълнителен
лист/, припадащата се на последните части от приетото от съдебния изпълнител
юрисконсултско възнаграждение /в полза на взискателя по изпълнението/, са
13
преведени на взискателя. Така получената сума, обаче, е получена от т без
основание, предвид липсата на основание за образуване на изпълнително
производство срещу ищците за събиране на суми, които още през 2017 г. са били
вече заплатени в полза на ответното дружество. т не е спестило разходи по
изпълнението за юрисконсултско възнаграждение, а е получило част от същото,
припадащо се на К. Д. Г. и Б. Д. Г., без да е било налице основание за получаване на
това плащане.
Гореизложените съображения обуславят извода, че в случая основание за
дължимост на сумите от страна на ответника в полза на ищците е налице, но не на
заявеното в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба, основание.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. В случая ищците основават
претенциите си за сумите, представляващи събрани по принудителен ред, в
производството по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, такси
и разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № ** по описа на
ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46 лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ -
108,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство -
100,00 лева, съразмерно на квотите, за които следва да отговарят К. Д. Г. и Б. Д. Г./,
с твърдения, че т се е обогатило с горепосочените суми за сметка на ищците К. Д.
Г. и Б. Д. Г., спестявайки си разходи за разноски по изпълнението и такси по
ТТРЗЧСИ. Дължимост на сумите на това основание не се установи в
производството. Макар да е налице основание за дължимост на сумите, но на
различно от заявеното от ищците основание, то съдът не може да ги присъди в
настоящото производството, доколкото не е надлежно сезиран с такива искове,
респективно, едно такова произнасяне би било процесуално недопустимо.
Като допълнение, следва да се посочи, че в процесния случай не може да
става въпрос за нередовност на исковата молба. Още в заповедното производство
са изложени твърдения за факти и обстоятелства, поддържани и в исковата молба,
които обуславят квалифициране на исковете именно като такива по чл. 59 ЗЗД
/изрично са изложени твърдения, че т се е обогатило с горепосочените суми за
сметка на ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г., спестявайки си разходи за разноски по
изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ/. Още повече, че в случая нито една от
страните не е възразила срещу изготвения проект за доклад по делото, дадената от
съда правна квалификация на предявените искове и разпределената
доказателствена тежест.
14
С оглед гореизложеното, предявените искове за признаване за установено,
че ответното дружество дължи в полза на ищците суми, представляващи събрани
по принудителен ред, в производството по изпълнително дело № ** по описа на ч,
рег. № ** в КЧСИ, такси и разноски в изпълнителното производство по
изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46
лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство - 100,00 лева, съразмерно на
квотите, за които следва да отговарят К. Д. Г. и Б. Д. Г./, с които т се е обогатило за
сметка на ищците К. Д. Г. и Б. Д. Г., спестявайки си разходи за разноски по
изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски в производството имат, както
ищците, така и ответникът.
От страна на ищците се претендират разноски в исковото производство пред
СРС за заплатена държавна такса в размер на 175,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, като са представени доказателства за
извършването на тези разноски.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищците
адвокатски хонорар в производството, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е дори под
минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК т следва да бъде осъдено
да заплати в полза на К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** сумата
от 440,55 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
69414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответното дружество се претендират разноски в исковото
производство по гр.д. № 69414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Д. Г., ЕГН **********
и Б. Д. Г., ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на т сумата
от 35,08 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
69414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
15
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От страна на ищците се претендират разноски в заповедното производство
пред СРС за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, като са представени доказателства за
извършването на тези разноски.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ищците
адвокатски хонорар в производството, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е дори под
минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК т следва да бъде осъдено
да заплати в полза на К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН ********** сумата
от 325,62 лева, представляваща разноски в заповедното производство по гр.д. №
63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответното дружество не се претендират разноски в
заповедното производство по гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, респективно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, от К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ** срещу т, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД, че т, ЕИК **** дължи в полза на К. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 288,71
лева, представляваща получена без основание сума от т, която сума представлява
припадащата се на К. Д. Г., ЕГН ********** част /в качеството й на наследник на к/
от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на 13.08.2020 г., издаден в
производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, събрана
по принудителен ред и преведена в полза на т в производството по изпълнително
дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума на 25.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
16
производството по ч.гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от
К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ** срещу т, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, за признаване за
установено, че т, ЕИК **** дължи в полза на К. Д. Г., ЕГН **********, сумата от
88,12 лева, представляваща събрани по принудителен ред, в производството по
изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, такси и разноски в
изпълнителното производство по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № **
в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46 лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева
и юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство - 108,00 лева,
съразмерно на квотите, за които следва да отговаря К. Д. Г., ЕГН ********** /, с
която сума т се е обогатила за сметка на ищеца К. Д. Г., ЕГН **********,
спестявайки си разходи за разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ, за която
сума на 25.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, от Б. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ** срещу т, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1
ЗЗД, че т, ЕИК **** дължи в полза на Б. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 288,71
лева, представляваща получена без основание сума от т, която сума представлява
припадащата се на Б. Д. Г., ЕГН ********** част /в качеството й на наследник на к/
от сумите за разноски по изпълнителен лист, издаден на 13.08.2020 г., издаден в
производството по гр.д. № 71599/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, събрана
по принудителен ред и преведена в полза на т в производството по изпълнително
дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 24.10.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума на 25.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от Б.
Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ** срещу т, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, за признаване за
установено, че т, ЕИК **** дължи в полза на Б. Д. Г., ЕГН **********, сумата от
88,11 лева, представляваща събрани по принудителен ред, в производството по
изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № ** в КЧСИ, такси и разноски в
изпълнителното производство по изпълнително дело № ** по описа на ч, рег. № **
в КЧСИ /т. 26 ТТРЗЧСИ - 144,46 лева; обикновени такси по ТТРЗЧСИ - 108,00 лева
17
и юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство - 108,00 лева,
съразмерно на квотите, за които следва да отговаря Б. Д. Г., ЕГН **********/, с
която сума т се е обогатила за сметка на ищеца Б. Д. Г., ЕГН **********,
спестявайки си разходи за разноски по изпълнението и такси по ТТРЗЧСИ, за която
сума на 25.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА т, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН **********, и двете с
адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 440,55 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 69414/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН **********, и двете с
адрес: ** да заплатят в полза на т, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 35,08 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 69414/2024 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА т, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на К. Д. Г., ЕГН ********** и Б. Д. Г., ЕГН **********, и двете с
адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,62 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по гр.д. № 63281/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18