№ 307
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110217733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на П.Д. Ч. против Наказателно постановление № СФИ21-
РД29 100/09.11.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36,
ал. 3 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 4в, т. 1 НРУИТДСО.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за процесуални нарушения (несъответствие между АУАН и НО,
касателно правната квалификация; противоречива обвинителна теза; налагане на имуществена
санкция на физическо лице; необсъдебо възражение; липса на компетентност на АНО); за
недоказаност на обвинението; за маловажност на случая. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Негов представител
поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован. не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 17.07.2021 г. дружеството *** стопанисвало търговски обект (кафе-бар), находящ се в
гр. София, пл. „България“ № 1 – НДК (парково пространство в югоизточната част). Пред обекта,
върху терен – общинска собственост се експлоатирали 5 бр. маси с по 4 бр. столове за консумация
на открито. Салонен управител на обекта бил П.Д. Ч..
1
На цитираната дата, около 01:40 ч. на масите и стиловете пред заведението от проверяващ
екип на Столична община били установени лица, консумиращи напитки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Л.Н. и С.С.; АУАН; НП; заявление за работно време; разрешение за ползване на място
за разполагане; възражение; констативен протокол; фискален бон; заповеди за компетентност.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи, изпратени на мястото
на проверката. В този смисъл, прави впечатление, че казаното от св. Н. (макар и същата да е
служител при контролния орган) за наличие на седящи и консумиращи лица на масите пред
заведението намира опора и в показанията на доведения от жалбоподателя свидетел С.. Тук е
мястото да се отбележи, обаче, че проверяващият екип не е снел сведения или дори – устни данни
от заварените на място лица, от които да се установи – дали те наистина са клиенти на заведението
(в случай на положителен отговор – дали са били обслужени на място или във вътрешната част на
заведението и своеволно впоследствие са заели местата отвън). В този смисъл, следва да се
кредитират показанията на св. С. – че клиенти на заведението не са били обслужвани във външната
част, извън разрешението за това часове.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
2
В тази връзка, налице е пълно препокриване между АУАН и НП, касателно цифровото
изражение на нарушението (актуален е въпросът за санкционния характер на нормата на чл. 36, ал.
3 НРУИТДСО и доколко тя съдържа правило за поведение, респективно – може ли изобщо да бъде
нарушена).
Същевременно, обаче, налагането на имуществена санкция на физическо лице носи
всички признаци на процесуално нарушение. Обвързването на административно нарушение с
административно наказание и на неизпълнено задължение към държавата или общината с
имуществена санкция и разграничението между двете хипотези има фундаментално значение, не
само от теоретична, но и от практическа гледна точка – отговорността на едноличните търговци и
юридическите лица е обективна, безвиновна и въпросите за вината и изключващите я
обстоятелства не попадат в предмета на доказване. В този смисъл, налагането на имуществена
санкция основателно поставя въпроса – кого е имал волята да санкционира наказващият орган:
юридическото лице, стопанисващо обекта или управителя на заведението. Доколкото и двата
отговора могат да бъдат обосновани еднакво аргументирано, то и организирането на адекватна
защита не е възможно и се касае за самостоятелно отменително основание.
Липсата на обсъждане на подаденото възражение е повод за административна (в контекста
на прозрачност и предвидимост в работата на контролните органи), но не и за процесуална
критика, доколкото, пристъпвайки към издаване на НП, наказващият орган имплицитно е приел
възражението за неоснователно (в този смисъл Р 6404/2014 АССГ, I кас. с-в).
Материалната и териториалната компетентност на наказващия орган са изяснени в
нужната степен, по силата на представената заповед, поради което и подробни разсъждения в тази
насока са безпредметни.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за наличие на физически лица на маси и столове
пред заведение, на което жалбоподателят е управител (т. е. чиято дейност е натоварен да
организира, макар в атакуваното НП да му се вменява и лична продажба на храни и напитки) в
часови диапазон, попадащ извън границите на чл. 4в, т. 1 НРУИТДСО. От друга страна, обаче, от
доказателствата по делото не се установява качеството на тези лица (клиенти или не), а
ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства обосновават диаметрална на обвинителната
теза, поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този
смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение №
4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. №
2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение
от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение
№ 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и
застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я
3
обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение №
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, остава
недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, както и предвид изричната претенция за присъждане, наказващият орган следва да
поеме разноските на насрещната страна.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СФИ21-РД29 100/09.11.2021 г., издадено от
зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 36, ал. 3 НРУИТДСО, на П.Д. Ч. била
наложена глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 4в, т. 1 НРУИТДСО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична община да заплати на П.Д. Ч.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4