Решение по адм. дело №294/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от С. Р. К. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица], чрез адв. С. С. АК – Добрич срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка Заповед № 25-0355-000053/09.08.2025г., издадена от началник РУ - Тервел при ОДМВР -Добрич, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - по чл. 171, т.2а, б.А от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС, собственост на молителката за срок от 185 дни.

Жалбоподателката релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта и моли същата да бъде отменена.

Изложила е доводи, че оспореният акт е засегнат от пороци по чл. 146, т.3-т.5 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени всички доказателства.

Твърди се и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като, според жалбоподателя, водачът на автомобила не е неправоспособен такъв, тъй като притежава свидетелство за управление валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, но свидетелството му за управление не е в срока на валидност, поради което и разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП не се прилага в случаите, когато СУМПС е било обявено за невалидно по причина изгубено или откраднато.

Излагат се доводи, свързани с неправилно приложена правна норма, като жалбоподателката счита, че не е налице нарушение по чл. 150 от ЗДвП, а евентуално нарушение по смисъла на чл.150а от ЗДвП, за което съгласно разпоредбата на чл.177. ал.1, т.2 от ЗДвП се предвижда наказание „глоба” от *** лв.

Ответникът по жалбата – Началник РУ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи -Добрич - РУ – Тервел счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Атакуваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на ОДМВР - Добрич - РУ – Тервел на 06.08.2025 год. младши полицейски инспектор при ОД на МВР – Добрич, РУ Тервел, съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № [рег. номер] / 06.08.2025 г. на Т. П. К. за това, че управлява товарен автомобил [Марка], модел ***, рег. № [рег. номер], собственост на С. Р. К., без да е правоспособен водач. Актът за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

С процесната ЗППАМ № 25-0355-000053/ 09.08.2025 год., издадена от началник РУ - Тервел при ОДМВР –Добрич на основание чл. 22 от ЗАНН, въз основа на констатациите по АУАН № [рег. номер] / 06.08.2025 год., на собственика на автомобила е наложена принудителна административна мярка по 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на притежавания от нея лек автомобил марка за срок от 185 дни, както и отнемане на СРМПС № *** и 2 бр. рег. табели.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, при което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК – неговата валидност, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Областните дирекции на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Добрич със своя Заповед № 357з-924/ 07.04.2022 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на РУ при ОДМВР-Добрич, какъвто е ответникът по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно дали се следват разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП - ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. В процесният казус е определен максималния законов срок, като са изложени конкретни мотиви относно степента на обществена опасност на извършеното от водача деяние, както и обстоятелството, че същото е в условието на повторност.

За да бъде съставомерно приложена процесната ПАМ в хипотеза като настоящата, следва да са налице следните обстоятелства, а именно: адресат на ЗППАМ да бъде собственик - какъвто се явява жалбоподателката, чието превозно средство е процесното МПС е управлявано от лице, неправоспособен водач - какъвто Т. П. К. не е. По своята правна същност правоспособността да се управлява моторно превозно средство представлява признато от държавата право да се извършва дейността по управление на моторно превозно средство, удостоверено с издаването на СУМПС. Доколкото правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на СУМПС - т. е издаването на СУМПС не елемент от регламентирания в чл. 150 – чл. 152 от ЗДвП сложен фактически състав на придобиване правоспособността за управление на МПС от съответната категория, обявяването на СУМПС за невалидно поради неговото изгубване/открадване, не рефлектира върху придобитото право на управление и съответно - на правоспособността за управление. Лишаването на едно лице от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред, се свързва с налагане на наказание (по ЗАНН или по НК), а временното отнемане на СУМПС по реда на чл. 69а от НПК – с привличането на лицето като обвиняем за престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от особената част на НК, в резултат на което е причинена смърт или телесна повреда, както и за престъпление по по чл. 325, ал. 3 от НК. Съответно изземването на СУМПС, като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е регламентирано единствено в хипотезата на наложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – при неизпълнение на задължение по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. По делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, към 06.08.2025 год. управлявалият автомобила Т. К. да е бил неправоспособен водач т. е при липса (изначална или последваща) на придобита правоспособност за управление на МПС; да е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или по административен ред; свидетелството му за управление да е било временно отнето по реда на чл. 69а от НПК или да е било иззето при прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, т.е. липсват посочените основания за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Напротив, по делото е представено удостоверение рег. № 342000-12944 / 03. 09. 2025 год., издадено от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Силистра, от което е видно, че притежаваното от водача СУМПС е със срок на валидност до 24. 09. 2025 год., като същото е обявено за изгубено/ откраднато на 03. 07. 2024 год. Въпросът, който следва да бъде разрешен е дали управлението на МПС след като СУМПС е било обявено за невалидно, тъй като е било изгубено/ откраднато, се субсумира в нормативно регламентираната като материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотеза на управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Въз основа на тази нормативна регламентация следва извода, че като условие за правомерно управление на МПС, законът поставя отделни изисквания за притежаване от водача на СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС; свидетелството му за управление да е в срок на валидност и СУМПС не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съответно управлението на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС и управлението на МПС от водач, чието СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира като две отделни административни нарушения и самостоятелни основания за налагане на административни санкции. С оглед на така направеното законово разграничение между изискванията за правомерно управление на МПС по чл. 150, по чл. 150а, ал. 1, предл. първо и по чл. 150а, ал. 1, предл. последно от ЗДвП и предвидената отговорност при неизпълнението на всяко от тях чрез регламентирането им като съставомерни изпълнителни деяние на отделни административни нарушения, не може да се приеме, че материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП "управление на МПС от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС", включва и хипотезата на управление на МПС след като СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съответно недопустимо е да се прилагат правните последици, с които разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП свързва управлението на пътно превозно средство от водач, който не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, и по отношение на управлението на МПС след като СУМПС е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Правният резултат, който законът цели с прилагането на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ не е доказано от гледна точка на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, предвид предприетите от К. действия по обявяването на СУМПС за изгубено/ откраднато, както и за неговата подмяна, при това незабавно, след извършеното нарушение обуславя липсата на необходимост от налагане на ограничение на собственика на автомобила за постигане на предвидената в закона цел, поради което следва да се приеме, че наложената ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на собственика на МПС и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения, като засягането на права и законни интереси на собственика на МПС при прилагането на процесната ПАМ, не е съразмерно нито на тежестта на установеното нарушение, нито е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, с което се нарушава принципа на чл. 6 от АПК.

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за преценката за наличието на материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП и за необходимостта от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неправилно приложение на материалния закон; в несъответствие с целта на закона и при несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност по чл. 6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Добрич следва да бъде възложено заплащането на сумата от *** лева, представляваща ***лева внесена държавна такса и *** лева – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Р. К. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка Заповед № 25-0355-000053/09.08.2025г., издадена от началник РУ - Тервел при ОДМВР -Добрич, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - по чл. 171, т.2а, б.А от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС, собственост на С. Р. К. за срок от 185 дни, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на С. Р. К. с [ЕГН], гр. Силистра, [улица], сумата от ***лева – разноски по делото.

 

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.