Решение по гр. дело №2240/2014 на Районен съд - Хасково

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 229

 

                                               гр. Хасково, 29.04.2015 год.

                                                    Том ІІІ, стр.61-63 

 

                В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на тридесети март

през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                

                                                                СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА      

                                                                                                                                      

                                                                             

Секретар: Марияна Стоянова   

Прокурор:

като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 2240  по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

                     

Предявен е от В.А.С.,*** против Д.А.С.,***, иск с правно основание 109 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че е собственик на Поземлен имот VII-145, целият с площ от 995 кв.м., находящ се в кв.4 по плана на с.Орлово, Хасковска обл., утвърден със Заповед № 1556/1952г., при граници на имота: улица, ПИ VI-общински, ПИ XVII-146, ПИ I-147 и ПИ VIII-145, ведно с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда. Ответникът със своето семейство обитавали разположения на запад от имота на ищеца Поземлен имот VI в същия квартал, в който имало застроени жилищна и селскостопанска сгради. Ответникът, който бил и чичо на ищеца, поставил телена ограда, но я разположил навътре от имотната граница в имота на ищеца. Изградената от него телена ограда минавала от крайната южна точка на имотната граница в посока североизток до ъгъла на жилищната сграда на ищеца, която стена той приемал за граница между двата имота и не го допускал до нея. Всъщност имотната граница минавала на запад от жилищната сграда на ищеца на 1.35 метра. При сегашното състояние ответникът правел невъзможен достъпа му до тази стена, а ищецът имал остра необходимост от ремонтни работи по нея, тъй като стената била пропаднала, с изпадала мазилка, постоянно се подкопавала от водосбор на дъждовна вода между сградата и кирпичена ограда, която ответникът бил изградил на север, включително и на тези 1.35 м., попадащи в имота на ищеца. По посочения начин ответникът му пречел да упражнява своето право на собственост в пълен обем по отношение на описания по-горе негов собствен имот. Многократно се опитвал да разреши спора им доброволно, както и чрез намесата на административни органи, но така и не се стигнало до някакъв резултат. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да премахне построената от него телена ограда, разположена навътре в имота на ищеца от имотната граница, както и частта от кирпична ограда, разположена на северната му имотна граница на разстояние 1.35м. от северния ъгъл на жилищната му сграда. Претендира разноски.

          Ответникът оспорва иска.

        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, установи от фактическа страна следното:

         С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 23, том III, рег. № 7420, дело № 393/2012г. на Нотариус Владилена Сиртова, В.А.С., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно владение на Поземлен имот VII-145, целият с площ от 995 кв.м., находящ се в квартал 4 по плана на с.Орлово, Обл.Хасково, одобрен със Заповед № 1556/1952г., при граници на имота: улица, ПИ VI-общ., ПИ XVII-146, ПИ I-147 и ПИ VIII-145, ведно с построените в имота: Жилищна сграда с разгъната застроена площ от 60 кв.м. и Второстепенна сграда с разгъната застроена площ от 20 кв.м.

       Като писмено доказателство от ответника бе представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том II, дело № 400/1969г. на Хасковски народен съдия, с който П.Г. З. продава на А. С. Ю. следния свой собствен недвижим имот, а именно: Парцел VII при неуредени регулационни сметки от 945 кв.м. в квартал 4 по плана на с.Орлово, Хасковски окръг, утвърден със Заповед № 1656/1952г. при граници: улица, М. К. и П. Г., за който се отрежда дворище пл. № 145 от 675 кв.м.

       С Протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 26.06.1969г. техник при РТС – с.Орлово, Окръг Хасковски, по повод подадено заявление от А. Са., е посетил на място парцел VII – 145 по регулационния план на с.Орлово и в негово присъствие е определил исканата строителна линия и ниво, съгласно утвърдените улична и дворищна регулация. Установява се от съдържанието на протокола още, че за застрояване са били предвидени Жилище с площ от 82 кв.м. и Навес.

       Представи се Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 71, том III, дело № 476/1998г. на Нотариус при Хасковски районен съд, с който ответникът Д.А.С., ЕГН **********,  е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ Жилищна сграда, застроена на 75 кв.м. в общински парцел VI, в квартал IV по плана на с.Орлово, Хасковска област, утвърден със Заповед № 1656/1952г., целият от 790 кв.м., при граници: от север – парцел V-145 на Х.Б., от изток – парцел VII – 145 на А.Е. и от юг – улица.

       Кметство – с.Орлово е издало Служебна бележка № 7/22.01.1998г. в уверение на това, че Джаферсадък А.С. по данъчните декларации в кметството, стр. 294, партида 221, притежава парцел 780 кв.м. и къща 85 кв.м., които по плана на селото се намират в парцел VI, кв.4. Имотът по декларацията е записан на Д.А.С., който е едно и също лице с горепосоченото име.

       Издадено е било Удостоверение № 116/28.01.1998г. от Управление „Териториално развитие и строителство” при Община Хасково в уверение на това, че Д. А.С.,***, има одобрен проект за строеж на жилище.

         По искане на страните съдът допусна събирането и на гласни доказателства:

 От разпита на свид.Т.Н.Г., който по професия е инженер със специалност „Геодезия” и притежава фирма, занимаваща се с извършване на такава дейност, се установява, че ищецът в качеството си на клиент е поискал трасиране на имотни граници на имота му в с.Орлово. Причината била, че имал конфликт със съседа от западната страна на неговия имот. Ищецът имал жилищна сграда, близко до имотната граница, а съседите били заградили място точно до неговата сграда, което не съответствало на утвърдения план на селото. Спомня си, че заграденото разстояние било над метър, но не може да посочи точно колко.

Свидетелят А. Ф., който е зет на ответника, дава показания, че познава много добре и двата имота. Известно му е, че спорната ограда била построена от дядото на ищеца и от дядото на съпругата му и никога не е била местена. До 2012г. имало и кирпичена постройка - ограда /около метър на метър/, но била премахната от ответника и в момента нямало такава. Свидетелят е категоричен, че на сградата на ответника имало поставени улуци, в които дъждовната вода се отичала. Никога ищецът не се е обръщал с молба към тъста му да влезе в неговия имот, за да извърши нужните ремонтни работи по стената на собствената си сграда. От съседи научили, че има теч по стената на ищеца и че искал да извърши ремонт. Свидетелят дава и подробни показания за усложнените роднински отношения между страните по делото.

Свидетелката М.Ф., която е дъщеря на ответника, дава показания в същата насока – оградата между имота на баща й и този на ищеца била поставена много отдавна от нейния дядо. От съседи разбрали, че между техния имот и сградата на ищеца се събира вода при дъждовно време и мазилката падала. Въпреки влошеното здравословно състояние на баща й, за да няма конфликти между двете семейства, преди около две години лично той съборил тази стена и поставил телена мрежа. На салмата поставил улуци, като така водата вече се стичала в техния двор и не пръскала по стената на ищеца. И тази свидетелка твърди, че никога родителите й не са пречели на ищеца да влезе в техния имот и ако е нужно, да извърши ремонтни работи. От родителите си разбрала, че са идвали служители на Община Хасково да измерват имота, а баща й бил уведомен, че в тази връзка е подадена жалба от ищеца. Също дава показания за усложнените отношения между страните по делото и състояла се по повод имотния спор между тях среща в кметството на селото.

         За пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза с вещо лице Д.Я.. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че между УПИ VI и УПИ VII – 145 в кв.4 по плана на с.Орлово, Община Хасково, одобрен със Заповед № 1556/1952г., има изградена ограда, която по местоположение не съответства на предвидената регулационна граница между двата УПИ. Оградата е разположена върху имота на ищеца – на територията на УПИ VII-145. В североизточната си част оградата на имота на ответника навлиза с 1.50 м. в имота на ищеца, като допира северозападния ъгъл на жилищната сграда в имота му. Оградите между двата имота са материализирани на терена с оградна мрежа. Терен с площ от 28 кв.м. от имота на ищеца е приобщен към имота на ответника в резултат на поставените огради на местоположение, различно от предвидената регулационна граница между двата УПИ. Вещото лице е показало този терен на приложената към заключението комбинирана скица като площ, ограничена между фактическите имотни граници и предвидената междинна регулационна граница, означена с номера в чупките на контура 1,2,3,4. В устния си доклад в съдебно заседание вещото лице сочи още, че регулационната граница между УПИ VI, който е бил общински парцел, и УПИ VII, отреден за имот 145, не е променяна в годините, т.е. от момента на одобряване на плана на селото през 1952г. и до сега. Вещото лице е категорично, че няма предвиждане на предаваеми места между двата имота, като заявява, че планът от 1952г., по който са документите за собственост, е в сила и към настоящия момент.

       При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

   Основателността на предявен негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът със свои неоснователни и противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. Същите съдът счита, че бяха доказани по делото по несъмнен и категоричен начин. Според представените титули за собственост на страните ищецът е собственик на УПИ VII-145, целият с площ от 995 кв.м., находящ се в кв.4 по плана на с.Орлово, Хасковска обл., утвърден със Заповед № 1556/1952г., при граници на имота: улица, ПИ VI-общински, ПИ XVII-146, ПИ I-147 и ПИ VIII-145, ведно с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда, а ответникът в настоящия процес е собственик на УПИ VI-145  в същия квартал, ведно с построените в него жилищна и селскостопанска сгради, който имот е разположен на запад от имота на ищеца. Безспорен съдът намира и факта, че в североизточната си част построената ограда по границата между собствения на ищеца УПИ VII-145 и този на ответника УПИ VI-145, навлиза с 1.50 м. в първия имот, като допира северозападния ъгъл на жилищната сграда, собственост на ищеца, в каквато насока е и заключението на вещото лице, както и гласните доказателства. Тази площ е означена с номера в чупките на контура 1,2,3,4  в приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица. По този начин оградата в тази й част пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост и следва да бъде премахната. Доказа се, че така създаденото състояние в имота на ищеца пречи на същия като негов собственик да упражнява това си право в пълен обем. Неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че в настоящия процес ищецът не е успял да установи, че ответникът е създал пречки, препятстващи упражняването на правото му на собственост. Съдът счита, че фактът на построяването на ограда от негова страна в чуждия имот е достатъчен да опровергае неговото възражение. А както бе посочено по-горе, установи се по несъмнен начин, че ищецът е бил възпрепятстван да извърши необходимите ремонтни работи в имота си.

Искът по чл.109 от ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над вещта, която е собствена на ищеца, като се възстановява състоянието на имота такова, каквото е било преди нарушението, а, както вече бе посочено, ответникът, в резултат на поставената ограда на местоположение, различно от предвидената регулационна граница, е приобщил към имота си терен с площ от 28 кв.м. от имота на ищеца. Така поставената ограда ограничава правото на собственост на ищеца, като смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на имота /сградата/ според предназначението им.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, като на ищеца се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 650 лева.

   

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********,***, да премахне построената от него ограда, навлизаща в УПИ VII-145 в кв.4 по плана на с.Орлово, Хасковска област, утвърден със Заповед № 1556/1952г., собствен на В.А.С., ЕГН **********,***,  в частта между т.2 и т.3 /с дължина 1.50м./, както е отразено в приложената към заключението на вещото лице комбинирана скица, неразделна част от настоящото решение.

ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на В.А.С., ЕГН **********,***,  направените по делото разноски в размер на 650 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.