Решение по дело №1790/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 984
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 15 август 2019 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120201790
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                                         РЕШЕНИЕ  

№ 984, 25.07.2019г., гр.Бургас.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

       Бургаският районен съд,  наказателно отделение, осми състав,

на втори юли, две хиляди и деветнадесета година,

в публичното заседание в следния състав :

                                                                 Председател: Петя Георгиева

Секретар : Златка Калоянова

Прокурор : ……………………

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер 1790 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе  взе предвид следното :

     

     Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.************* против наказателно постановление № 357507-F382752/10.09.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

    Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 25.04.2018г. в 15:00 часа е извършена оперативна проверка в търговски обект– магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Бургас, ул.“*“ № *, стопанисван от „Ю.“ООД, ЕИК **********. При извършената проверка е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство. По време на проверката е констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ЕКАФП, модел „DATECS DP-35KL“ с индивидуален № DT *******  и № на фискалната памет ********. Установено е, че разчетната касова наличност от ФУ - 85,52 лева, фактическата наличност - 160,20 лева, сума на паричните средства в началото на деня – 0,00 лева, въведени пари в касата – 0,00 лева, изведени пари в касата- 0,00 лева. Разликата между фактическата наличност и разчетната касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 74,68 лева в повече, която не се отчита с монтираното в обекта фискално устройство. От отпечатаните дневни финансови отчети „Х“ е установено, че монтираното и работещо в обекта фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ пари в касата. Сумата на фактическите наличности в касата е преброена от Ю.А.З. с ЕГН **********- управител, като описа на паричните средства е отразен в протокол № 0268715/25.04.2018г..Разчетната касова наличност е установена по отпечатан дневен отчет „Х“ с № 0002099/25.04.2018г. в 15:00 часа.

   За извършената проверка и направените констатации е съставен протокол за извършена проверка № 0943126/ 03.05.2018г..

    На 03.05.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта управителят на дружеството е получил препис от него и дал обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева.

   Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а  издаденото въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния директор на НАП.

   Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

    Няма спор, че процесния магазин за промишлени стоки е търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на започване на проверката, книга за дневните финансови отчети и показанията на свидетеля П., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви. Същите доказват по безспорен начин от обективна страна констатираното нарушение.

   Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

    За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно посочената норма, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118  от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. В чл.185, ал.2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно:  глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи на санкцията в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение, и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл обаче, не се съдържат нито в акта, нито в обжалваното постановление, поради което съдът приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията е следвало да се определи по реда на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3000 лева независимо, че не е установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно материалния закон. Субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.1 и 2 от НПК дава възможност на съда да приложи разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС и определи по-нисък размер на имуществената санкция в пределите предвидени в чл.185, ал.1 от ЗДДС. Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена от 3000 лева до предвидения минимум по чл.185, ал.1 от ЗДДС от 500 лева, предвид обстоятелството, че  нарушението е извършено за първи път.

   Предвид гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН

                                                                    Р  Е  Ш  И :

   ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 357507-F382752/10.09.2018г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на Ю.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.******* е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС намалява размера на имуществената санкция от 3000 /три хиляди/ лева на 500 /петстотин/ лева.

   Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.                                                                                                                                 

                                                                                         Председател:/п/

 

Вярно с оригинала:З.К.