№ 18002
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110165145 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от П. Н. Б. срещу „(ФИРМА)“ ООД,
евентуално съединени установителни искове с правно основание както
следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен кредит № 537358 от 17.06.2021 г.,
сключен между П. Н. Б. и „(ФИРМА)“ ООД, като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕП; и евентуален
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузи от Договор за паричен кредит № 537358 от 17.06.2021
г., сключен между П. Н. Б. и „(ФИРМА)“ ООД, с които са уговорени
неустойка в размер на 2018,36 лева, както и начислените ГЛП и ГПР, като
противоречащи и заобикалящи закона и накърняващи добрите нрави.
В исковата молба се излага, че ответникът навеждал твърдения, че между
страните е сключен валиден Договор за паричен кредит № 537358 от
17.06.2021 г. по реда на ЗПФУР, оформен под формата на pdf файл, изготвен
съгласно ЗЕДЕУУ. Ищцата оспорва да е подавала заявление за паричен
кредит, да се е регистрирала на ел. страница на ответното дружество, както и
да е попълвала онлайн формуляри и осъществявала телефонни разговори с
представители на дружеството. Оспорва наличието на валидно договорно
правоотношение между страните, както и да е получавала сумата от 1000
лева. Подробно аргументира, че в случая не е спазена предвидената в закона
1
процедура за сключване на Договор от разстояние, поради което счита, че
липсва валидно договорно правоотношение между страните. На следващо
място излага, че част от клаузите са нищожни поради противоречие със
закона, накърняване на добрите нрави. Твърди, че ОУ не са подписани. В
условията на евентуалност навежда твърдения, че нищожни са клаузите
уреждащи размера на ГЛП и ГПР. Счита, че клаузата за възнаградителна
лихва е нищожна, т.к. надвишавала трикратния размер на законната лихва.
Поддържа, че клаузата, уреждаща размера на ГПР също е нищожна, т.к. не
била разписана методика относно начина на формиране. Сочи, че съгласно чл.
6.1. от договора за кредит „заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина
и реда, и отговарящо на условията по чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или
банкова гаранция“, а съгласно чл. 6.2. „при неизпълнение на чл. 6.1.,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 018,36 лева.“
Неустойката се начислявала автоматично, като с подписването на договора
заемателят се считал за уведомен за нейното начисляване, а неустойката се
заплащала разсрочено съгласно погасителния план. Излага, че така
уговорената неустойка води до значителна нееквивалентност на насрещните
престации, до неравноправност и злепоставяне интересите на ищцата с цел
извличане на изгода от страна на заемодателя. Сочи, че неустойката излиза
извън присъщите й функции и развива съображения в насока, че клаузата,
която я урежда е неравноправна. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил насрещен иск от ответника за
осъждане на П. Н. Б. да заплати сумата от 1334,88 лева, представляваща сбор
от непогасена главница и възнаградителна лихва по Договор за кредит
Кредирект № 537358 от 17.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на насрещната искова молба – 09.03.2023 г. до окончателно
плащане. Излагат се твърдения, че на 17.06.2021 г. П. Н. Б. е подала заявление
за сключване на договор за паричен заем чрез средство за комуникация по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР, като подробно е описана и процедурата по
сключване на договора. Ищецът по насрещния иск поддържа, че договора за
кредит е сключен за сумата от 1000 лева, с брой на погасителни вноски 18,
вид на вноската – месечна, ГПР 48,15 % и ГЛП 40,05 %. Твърди, че сумата по
кредита е усвоена в брой при подписване на договора. До датата на подаване
2
на насрещния иск, ответницата не била извършвала плащания по договора за
кредит с падеж 19.12.2022 г. Подробно аргументира, че размерът на
възнаградителната лихва е определен съгласно нормативно установените
правила. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за паричен кредит № 537358 от
17.06.2021 г., сключен между П. Н. Б. и „(ФИРМА)“ ООД, като противоречащ
на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕП; и
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузи от Договор за паричен кредит № 537358
от 17.06.2021 г., сключен между П. Н. Б. и „(ФИРМА)“ ООД, с които са
уговорени неустойка в размер на 2018,36 лева, както и начислените ГЛП и
ГПР, като противоречащи и заобикалящи закона и накърняващи добрите
нрави.
За уважаване на предявения главен иск е в доказателствена тежест на
ищеца да докаже, наличието на облигационно правоотношение по Договор за
паричен кредит № 537358 от 17.06.2021 г.; че последният е нищожен поради
противоречие със закона, и в частност поради неспазване на процедурата по
сключването му; по евентуалния иск в тежест на ищеца е да докаже, че част
от съдържанието на Договор за паричен кредит № 537358 от 17.06.2021 г. са
оспорените клаузи; че последните накърняват добрите нрави, противоречат и
заобикалят закона, както и че са неравноправни.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че между страните е сключен Договор за паричен кредит № 537358 от
17.06.2021 г. по реда на ЗПФУР, оформен под формата на pdf файл, изготвен
съгласно ЗЕДЕУУ за сумата от 1000 лева.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
3
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,15 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено в тридневен
срок обезпечение.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
4
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото договор за
паричен заем неустойката е разсрочена и включена в месечната вноска за
погасяване на кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотити съдът намира главният иск за
основателен и следва да уважи иска.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 100 лв. за заплатена държавна такса и
адв. Ю. О. Г. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
предявен от П. Н. Б., ЕГН ********** срещу „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК
5
********, за нищожен Договор за паричен кредит № 537358 от 17.06.2021
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ООД, ЕИК
******** да заплати на П. Н. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 100 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. „(ФИРМА)“
ООД, ЕИК ******** да заплати на адв. Ю. О. Г. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6