№ 368
гр. Плевен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20244430202308 по описа за 2024 годИ.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Т. В. Т., ЕГН ********** от гр. *****,
обл. София, ж.к. „****“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Р. Р. от АК -
Плевен против наказателно постановление № 24-0938-003235 от 30.08.2025 г.
на Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; чл. 177, ал. 1, т. 4,
предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП
е наложил на Т. В. Т. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. -
за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лв. - за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца - за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР се отнемат общо 15 точки.
За така установеното нарушение на жалбоподателя Т. В. Т. е съставен
акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
1
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Т. В. Т., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител в лицето на адв. Р. Р. от АК – Плевен. Молят съда да отмени
изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор
„Пътна полиция“ – Плевен - редовно и своевременно призована, представител
не се явява и не се изразява становище относно депозираната от страна на
жалбоподателя жалба.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, Серия GA № 1392293 от
18.08.2024 г., съставен от актосъставителя И. Д. Ц. – мл. автоконтрольор.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетел и актосъставителя не се установи,
че жалбоподателят е извършил нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по
чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, а именно:
На 18.08.2024 г. в 05:55 часа, на път 3402 от пътно кръстовище на
ПП I-3 на около 800 метра в посока гр. Пордим, управлява лек автомобил
„Ауди А4,, с рег. № *********, лична собственост като при движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, губи контрол
над управлението на автомобила и излиза в дясно извън пътното платно
в крайпътна канавка, като допуска ПТП. Автомобилът е спрян от
движение от 29-08.2022 г.. Водачът отказва да бъде извършен проверка за
2
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с
фабричен номер ARPM 0777 и зададен талон за изследване ,с номер
262356 и 8 броя холограмни стикери за осигуреност и валидност на
пробата с номер А098887. Водачът не носи свидетелство за регистрация
на МПС част 2.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис
от акта на жалбоподателя.
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано!!!
Това произтича от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към
НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за
невиновен до доказване на противното.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по
аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно
- наказателното обвинение, като следва да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата
административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана
актосъставителката И. Д. Ц..
3
От разпита се установява, че в 06:00 часа са получили с колегата си М.
Н. сигнал от ОДЧ , за кола която се е намирала в канавката на разклона пътя
Пордим-Славяново.
При пристигането им на място, същите се установили процесния
автомобил.
На шофьорското място е бил жалбоподателят, който е спял и
автомобилът е бил в покой, като двигателят на автомобила не е работел и е
бил изключен.
С колегата Н. са поискали да тестват жалбоподателя за алкохол и
употреба на наркотични вещества, но жалбоподателят е отказал, тъй като не е
бил управлявал автомобила.
В изрично зададен въпрос от страна на адв. Р. към актосъставителката
Ц., по какъв начин с колегата М. Н. са установили, кой е управлявал
процесния автомобил, актосъставителката заяви, цитат:
„Не мога да отговора – той беше на шофьорското място.“
В показанията си актосъставителката И. Ц. изрично заявява, че
двигателя на автомобила не е работел.
Актосъставителката И. Ц. е стигнала до извода, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, единствено с оглед на обстоятелството, че
същият е бил на шофьорското място в автомобила и е спял.
В тази насока са и напълно подкрепящи са и показанията на свидетеля
М. Н..
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана Г.
Ив. М.а, по искане на жалбоподателя и процесуалният му представител адв. Р..
От показанията на свидетелката М.а се установява, че процесната вечер
са били на гости с жалбоподателя Т. на общ приятел. Тъй като жалбоподателят
Т. Т. процесната вечер решил да употреби алкохол, я е помолил да го закара с
личния му автомобил до гр. Пордим.
По време на пътуването от гр. Плевен до гр. Пордим между
свидетелката М.а и жалбоподателят Т. възникнал спор, в следствие на което
свидетелката М.а отбила колата в канавката, слязла от автомобила и оставила
жалбоподателят сам на пътя с личния му автомобил.
4
Тъй като жалбоподателят съзнавал, че е употребил алкохол, той се
върнал в лекия си автомобил. Последният седнал на шофьорското място и
заспал, където е бил намерен от полицейските служители.
В тази насока са и дадените обяснения от страна на жалбоподателя.
Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя, които се подкрепят,
както от показанията на свидетелката М.а, така и частично от дадените
показания от полицейските служители – И. Ц. и М. Н..
Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена
фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно
вИ.та на жалбоподателя в случая.
От свидетелските показания на актосъставителката И. Д. Ц. се
установява, че АУАН-а е съставен от лице неочевидец, и че вписания като
свидетел по акта – свидетелят М. П. Н., също не е очевидец на
нарушението.
Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на
нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.
С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно
имуществени вреди са настъпили, но те не са описани, както в АУАН-а,
така и в издаденото НП.
Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по
съставяне на АУАН от страна на актосъставителя.
Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се
съставя всеки акта.
Освен нарушителя/или респективно негов представител/, следва да
присъства в този момент и :
- свидетелите присъствали при извършване или установяване на
нарушението.
Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на
свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното
нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се
изисква някакъв специален брой на тези свидетели.
Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия
акт.
Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа
на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият
случай.
5
Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да
подпише акта.
При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са
очевидци на нарушението.
Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е
сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво
значение.
При внимателен прочит обаче се констатира, че актосъставителя
изрично не е посочил в АУАН-а съставен на мястото на ПТП-то, че
полицейския служител М. П. Н. е свидетел единствено и само при съставяне
на акта, но не и свидетел очевидец присъствал при установяване на
нарушението .
В такъв случай, достатъчно е било при съставяне на АУАН-а да
присъства поне един свидетел присъствал на нарушението или такъв
установил нарушението, за да е спазено буквално изискването на чл.40
ал.1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
„Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.“
Със санкционната норма на чл. 179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП
движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е
причИ. за ПТП, е въздигнато в административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.“
Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на
нарушението по чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП:
6
-водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост –
несъобразена с атмосферните условия и пр., такава, че водачът да не може да
спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП,
от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път,
пътно съоръжение или други материални щети.
По делото не са установени и са недоказани, да са се осъществили
следните факти:
-движение с несъобразена с атмосферните условия скорост, такава, че
при предвидимо препятствие пред водача на ППС същият да може да спре и
причинено ПТП.
По отношение скоростта същата следва да е съобразена с всички
посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства, с цел водачът да е в състояние
да спре при евентуално наличие на предвидимо препятствие.
За да се квалифицира едно събитие като ПТП, същото следва да има за
резултат нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в
производството по налагане на административно наказание и в хода на
съдебното следствие пред съда не е установено да е реализирано.
Единственият безспорен между страните резултат е, че автомобилът на
жалбоподателя е бил спрян в дясно извън пътното платно в крайпътната
канавка.
Нито в АУАН-а, нито в издаденото наказателно постановление са
описани щети по процесния автомобил, поради което това обстоятелство,
че има автомобил спрял в дясната част на пътното платно в канавката
,не следва да се възприема като ПТП.
С оглед изложеното, деянието за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
20, ал. 2, във връзка с 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Материалният закон е
приложен неправилно в производството по налагане на административно
наказание.
По т.2 от НП
По отношение на второто визирано в НП административно
нарушение съдът намира, че обжалваното НП в тази му част следва да бъде
7
отменено поради следните съображения:
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че жалбоподателят Т. Т. към момента на извършване на
проверката от полицейските служители не е имал качеството на водач на МПС
– лек автомобил „Ауди А4”, с рег. № *********. Отразеното в АУАН-а че
автомобила е спрян от движение, не се потвърди от представените по делото
писмени доказателства.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП не е посочено въз основа
на какви доказателства е установено обстоятелството, че автомобилът е спрян
от движение. Това е обективната страна на деянието. А от субективна страна
съдът намира, че деянието не е извършено от жалбоподателя.
Жалбоподателят към момента на проверката не е управлявал
процесното МПС, не е знаел това обстоятелство, че автомобилът е бил спрян
от движение.
Ето защо съдът намира, че незаконосъобразно АНО е наложил на
жалбоподателя административно наказание по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП като
му определил наказание Глоба в размер на 300 лева.
По т. 3 от НП.
От показанията на разпитаните свидетели – полицейските служители се
установява, че по безспорен начин, че са изпълнявали служебните си
задължения, но в конкретния случай жалбоподателят не е управлявал
процесния автомобил.
Същият отказал да даде проба за изпробване с техническо средство, като
заявил, че не управлява автомобила, а спи на шофьорското място. би болен и
ползва лекарства. Даден му бил талон, и след изтичане на срока извършили
проверка, при която установили, че водачът не е дал кръв.
Съобразно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машИ., който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
8
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машИ. за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното
деяние: - отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и
- неизпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Нарушението в случая е писано по следния начин: водачът отказва да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM 0777. Издаден Талон за
изследване с номер 262356 и 8 броя холограмни стикери за сигурсот и
валидност на пробата.
Наредба 1/2017г. за реда за установяване употреба на алкохол или
наркотични вещества и техни аналози в чл. 3, ал.1 предвижда, че при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест.
Съгласно ал.2 установяването на употребата на алкохол се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с химико- токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест;
2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или
9
невалидна;
4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест.
Както бе посочено, разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
предполага две хипотези: отказ от изпробване с техническо средство и втората
хипотеза е отказ от медицинско изследване.
С наказателното постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание, че „е извършил: отказва проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на алкохол в кръвта му”.
В случая е следвало да бъде изписана първата хипотеза, която гласи
отказ от извършване на проверка с техническо средство.
Посочването на алтернативни нарушенията, за които е наложено едно
наказание е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице.
По този начин е нарушено правото на защита на привлеченото към
административна отговорност лице, поради което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено като незаконосъобразно
По т.4 от НП.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП,
санкционирано по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, съдът намира за доказано
извършването на това нарушение – че жалбоподателят не е носил при
проверката свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Този
извод следва на първо място от нормативно предвидената презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
съставен за нарушение по ЗДвП, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Освен това жалбоподателят нито в жалбата си до районния съд, нито в
съдебно заседание не оспорва факта, че не е носил при проверката
свидетелство за регистрация на МПС, а е оспорвал фактите само по
останалите три нарушения. По тази причИ. следва да се приеме, че НП по
10
отношение на това нарушение е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено .
По разноските:
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е
близък на адвоката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 28-0938-003235 от
30.08.2024 г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, С-Р „Пътна полиция“ -
Плевен, както следва:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0938-003235 от
30.08.2025 г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ –
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от
ЗДвП е наложил на Т. В. Т., ЕГН ********** от гр. *****, обл. София, ж.к.
„****“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** административно наказание глоба в размер
на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0938-003235 от 30.08.2025
г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; чл. 177, ал. 1, т. 4,
предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 и е наложил на Т. В. Т., ЕГН
********** от гр. *****, обл. София, ж.к. „****“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. - за извършено
11
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лв. - за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца - за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
се отнемат общо 15 точки, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Плевен да заплати на адв. Р. Р. от АК – гр.
Ловеч, процесуален представител на жалбоподателя Т. В. Т., ЕГН **********
от гр. *****, обл. София, ж.к. „****“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 400
лв. /четиристотин лева/, представляващи направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12