№ 8115
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110115655 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Л. Й. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
4102,49 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.,711,65 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 04.10.2023
г.,24,45 лева сума за дялово разпределение за периода м.09.2020 г. до м.04.2022
г.,5,55 лева мораторна лихва за периода 15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.,ведно със
законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия като
ответникът В. в качеството си на клиент на топлинна енергия е задължен да
заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. Сочи се,че за процесния период стойността на доставена топлинна
енергия възлиза на 4102,49 лева като съответства на действително
доставеното количество топлинна енергия и не е заплатена от ответника. С
оглед обстоятелството,че паричната сума не е заплатена в срок,ищецът
претендира мораторна лихва в размер от 711,65 лева. С исковата молба са
заявени и искови претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и
на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от
24,45 лева и 5,55 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
1
да постанови решение,с което да уважи исковете.
Ответникът Л. Й. В. в подадения писмен отговор чрез назначения особен
представител изразява становище за допустимост,но неоснователност на
исковете – твърди се,че исковете са недоказани по основание,а и част от
сумите са погасени по давност. Твърди се,че не е доказано доставеното
количество топлинна енергия,сочи се,че не е доказано по какъв начин е
формирано задължението – за отопление,за горещо водоснабдяване,за сградна
инсталация и др. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Д“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 17.10.2023 г. по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД
претендира от Л. Й. В. сумите от 4102,49 лева главница за топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,711,65 лева мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.,24,45 лева сума за дялово разпределение за
периода м.09.2020 г. до м.04.2022 г.,5,55 лева мораторна лихва за периода
15.11.2020 г. до 04.10.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 57061/2023
г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт за дарение от 12.10.2004 г. Л. Й. В. се легитимира като
носител на вещно право на ползване върху недвижим имот – **** с площ от
60,47 кв.м.
Приет е протокол от 01.10.2013 г.,съгласно който е избрано дружеството
„Б“ООД за реализиране на дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени са фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател Л. Й. В..
Видно от договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Б“ООД приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установява,че топлинната енергия е начислена служебно поради
неосигуряване на достъп за отчет,а консумацията на топла вода е начислена
служебно поради липса на водомер,дяловото разпределение е реализирано
при спазване на нормативната уредба,главницата за топлинна енергия за
процесния период,без да са включени други задължения,възлиза на 4178,30
лева. Според заключението общият топломер е преминавал метрологична
проверка извън законовия срок,но предвид това,че заключението е за
съответствие,може да бъде възприето,че топломерът е годно средство за
търговско измерване.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
2
издадените фактури са на обща стойност 4303,44 лева,които са сторнирани
при издаването на изравнителните сметки,задължението за главница за
топлинна енергия възлиза на 4102,49 лева,размерът на лихвата за забава
възлиза на 711,74 лева,а лихвата за забава – 5,55 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да докаже,че съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,да установи доставеното количество топлинна енергия и цената на
същата,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е изпълнил точно
своите задължения или са налице обстоятелства,които изключват дължимост
на паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен
на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 17.10.2023 г.
Софийският районен съд намира,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде формиран извод,че между
страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответникът
В. е клиент на топлинна енергия като носител на вещно право на ползване
върху имота. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот като договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на собственост или
вещно право на ползване. В хипотезата,когато е учредено вещно право на
ползване,какъвто е настоящият случай,именно носителят на вещно право на
ползване е пасивно легитимиран да заплаща стойността на доставена
топлинна енергия,защото разполага с правомощието да си служи с
топлоснабдения имот,т.е. предвид това,че носителят на ограниченото вещно
право реализира ползването върху имота той отговаря и за заплащане на
консумираната топлинна енергия. Така мотивиран,съдът намира,че е
доказано,че между страните съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата
и задълженията на страните по договора се регламентират от общите условия
на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,поради което приложение намират именно общите
условия. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна
енергия точно,необходимо е цената на доставена топлинна енергия да бъде
заплатена в срока по общите условия. Доказването факта на плащане
стойността на доставена топлинна енергия е възложено в тежест на ответника
като възражение,което изключва основателността на претенцията на ищеца. В
хода на производството не са събрани доказателства ответникът В. да е
3
заплатил стойността на доставена топлинна енергия или част от
същата,поради което исковата претенция за заплащане топлинна енергия е
доказана по основание. От събраните в хода на производството доказателства
може да бъде направен извод,че в сградата,където се намира топлоснабденият
имот е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,което
означава,че собственикът на всеки имот заплаща стойността на топлинна
енергия,определена вследствие на дяловото разпределение. Съдът счита,че
при съобразяване липсата на осигурен достъп за отчет на индивидуални
разпределители и предвид липсата на водомер в имота законосъобразно и в
съответствие с нормативната уредба количеството топлинна енергия е
определено на база максимален специфичен разход. При това положение
следва да бъде счетено,че искът е доказан по основание,а и по размер,в която
насока съдът намира,че следва да бъде взето предвид,че претендираната от
ищеца с исковата молба парична претенция е в размер,по-нисък спрямо
размера на топлинна енергия,определен от заключението по съдебно-
техническата експертиза,поради което искът изцяло подлежи на уважаване.
Изводът на съда за основателност на иска за главница за топлинна енергия не
се променя предвид доводите на ответника В. чрез назначения му особен
представител относно допуснатото нормативно нарушение при сроковете за
проверка на общия топломер. В тази насока според заключението по съдебно-
техническата експертиза макар проверката да е реализирана със
закъснение,доколкото топломерът е със заключение за съответствие,то същият
представлява годно средство за търговско измерване. Съдът приема,че при
съобразяване,че топломерът е годно средство за търговско измерване,липсва
основание да не бъде присъждана стойност на топлинна енергия,респективно
искът подлежи изцяло на уважаване. Софийският районен съд счита,че и
искът за сума за дялово разпределение е доказан по основание и по размер за
сумата от 24,45 лева. За да приеме,че този иск е доказан по основание и по
размер,съдът отчете,че според общите условия на дружеството доставчик
цената за дялово разпределение се заплаща от клиента на топлинна енергия
към доставчика,т.е. към дружеството ищец,а това дружество от своя страна
заплаща сумата на дружеството,реализирало дяловото разпределение.
Отчитайки общите условия,уважаването на иска е обусловено от липсата на
проведено доказване стойността на сумата за дялово разпределение да е
заплатена от клиента,а в конкретния случай според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза сумата за дялово разпределение за процесния период
не е заплатена и възлиза на 24,45 лева,т.е. искът е изцяло основателен.
Изводът на съда за основателност на исковете за заплащане на топлинна
енергия и на сума за дялово разпределение обосновават разглеждането на
своевременно въведеното с писмения отговор възражение за изтекла
погасителна давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период,считано
от настъпване изискуемост на вземането кредиторът е бездействал.
Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В настоящия случай искът се счита предявен на
17.10.2023 г.,което означава,че погасени по давност са задължения,за които
към тази дата е изминал период,по-дълъг от три години,считано от срока за
изпълнение за задълженията за топлинна енергия,за които общите условия
4
регламентират срок за плащане от 45 дни,както и считано от възникване на
задължението – за сумата за дялово разпределение при съобразяване липсата
на срок за изпълнение,регламентиран в общите условия,както и с оглед
разпоредбата на чл.114 от ЗЗД. Съдът намира,че главниците за топлинна
енергия,които са погасени по давност са начислените такива за периода
м.05.2020 г. до м.08.2020 г.,докато задълженията за м.09.2020 г.,платимо в
периода 01.10.2020 г. до 15.11.2020 г.,както и всички по-нови задължения не са
погасени по давност,т.е. възражението за давност е основателно за сумата от
245,05 лева,респективно искът следва да бъде уважен за сумата от 3857,44
лева. Съдът приема,че възражението за давност е основателно и в частта за
сумата за дялово разпределение за м.09.2020 г.,т.е. за сума от 1,23
лева,съответно искът следва да бъде уважен за сумата от 23,22 лева.
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД е
обусловено от доказването,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава кредиторът има право да претендира от длъжника
обезщетение. Когато задължението има определен падеж или срок,считано от
деня,следващ падежната дата или деня,следващ последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на мораторна
лихва,докато ако задължението няма определен срок,за да бъде поставен в
забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Съдът счита,че
задълженията за заплащане главница за топлинна енергия са възникнали като
срочни – месечните задължения следва да бъдат заплащани в срок от 45
дни,считано от изтичане месеца на доставката,срок от 45 дни е регламентиран
и за заплащането на задължението по общата фактура. Това означава,че с
изтичането на срока за плащане клиентът на топлинна енергия изпада в забава
и отговаря за заплащането на лихва за забава. Съдът счита,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия следва да бъде уважен
за сумата от 629,81 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК чрез лихвен
калкулатор,тъй като върху погасената по давност главница е недължима
мораторна лихва,защото с погасяване на главницата се погасяват и
аксецорните вземания. Софийският районен съд намира,че за сумата от 5,55
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение искът подлежи на
отхвърляне. За да счете,че искът е недоказан по основание,съдът взе
предвид,че общите условия на дружеството ищец не регламентират срок за
изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово разпределение,а
същевременно не се доказва ищецът да е поканил ответника В. да изпълни,за
да го постави в забава.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид това,че
съдът,който разглежда установителния иск се произнася и по въпроса за
разноските в заповедното производство,съдът намира,че при съобразяване
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
136,60 лева за заповедното производство и 1736,51 лева за исковото
производство – държавна такса,юрисконсултско възнаграждение,депозити за
експертизи и депозит за особен представител.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на Л. Й. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер
от 3857,44 лева ( три хиляди осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет
и четири стотинки ) главница за топлинна енергия за периода м.09.2020 г. до
м.04.2022 г.,629,81 лева ( шестстотин двадесет и девет лева осемдесет и една
стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г.,23,22 лева
( двадесет и три лева двадесет и две стотинки ) сума за дялово разпределение
за периода м.10.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 17.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 57061/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска
за главница за топлинна енергия в частта за разликата над 3857,44 лева до
пълния претендиран размер от 4102,49 лева,в частта за разликата над 629,81
лева до пълния претендиран размер от 711,65 лева мораторна лихва,в частта за
разликата над 23,22 лева до пълния претендиран размер от 24,45 лева сума за
дялово разпределение и за сумата от 5,55 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Й. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумите от
136,60 лева ( сто тридесет и шест лева и шестдесет стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 1736,51 лева ( хиляда седемстотин тридесет и шест лева
петдесет и една стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6