№ 4162
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110153914 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против ответниците Н. С. Ч. и Д. С.
Ч. при условията на разделна отговорност - при квоти от 1/2, положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство на сума в размер на 2844,55
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.6.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 483,11 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 04.12.2020
г., сумата от 34,38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 16.12.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 7,90 лв. за периода от 31.12.2017 г. до
04.12.2020 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 11.01.2021год. по ч.гр.д.№ 63232/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.342, вх. „Б“, ап.83, аб. № 185910
топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като
ответниците не са престирали насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответниците са изпаднали в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
1
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата Д. С. Ч. не е подала отговор на исковата молба. В заповедното
производство е депозирала възражение ,в което твърди ,че процесният имот бил продаден и
по споразумение с новите собственици след 22.05.2017год. задълженията са за тяхна
сметка.В с.з. се представлява от адв.Димитров,който оспорва предявените искове по
основание,не оспорва размерите като заявява ,че желае да сключи споразумение с
ищеца,като сочи ,че няма как да бъдат заплатени задълженията само на Д. Ч. ,без да се
заплатят тези и на отсъстващия ответник.В писмени бележки по делото от 25.01.2023год.
сочи ,че е налице споразумение с „Топлофикация София”ЕАД,което подлежи на подписване
от ищеца като представя доказателства ,че е заплатена първата вноска по същото в размер
на 623,78лв.
Ответникът Н. С. Ч. чрез особения представител Г. е депозирал отговор на исковата
молба. Излага доводи за нередовност на исковата молба поради противоречия с
обстоятелствената част и заявения петитум. Не ставало ясно защо е заведен искът в
условията на разделност и на какво основание. Счита, че претенциите по отношение на Н.
С. Ч. са неоснователни. Не били представени процесните фактури, нямало доказателства
дали същите са издадени. Оспорва да е налице възникнал договорно правоотношение за
доставка на процесното количество топлинна енергия. Счита, че част от задълженията били
погасени поради погасителна давност. Всички задължения в частност главници, лихви,
неустойки, които били възникнали преди 16.12.2017 г. следва да бъдат погасени, поради
изтичане на тригодишен давностен срок. Оспорва представените от ищцовото дружество
писмени доказателства. Представените извлечения от сметки, които оспорва, били
неотносими към предмета на доказване на делото. Оспорва през исковия период ищцовото
дружество да е доставяло стоки или услуги на процесната стойност, както и че е доставяло
топлоенергия на адреса. Нямало данни абонатният номер, за който се претендирала
незаплатената топлинна енергия, да е предназначен за процесния имот, както и партидата да
е на името на ответника. Счита, че лихвите върху неликвидни вземания, каквито били
вземанията на ищеца за месечна цена на потребена топлинна енергия били недължими.
Ответникът не бил получавал фактури за извършена доставка на топлоенергия, ползването
и размера на задълженията. По делото липсвал представен екземпляр от посочените
фактури или други доказателства, от които да се направи категоричен извод, че посочените
фактури са били издадени, изпратени до ответника и че същите отразяват задължение за
плащане на посочените суми. В представените съобщения не било посочено за кой абонатен
номер се отнасят посочените суми, кой е издателят, респективно получателят по съответната
фактура и дали същата е била изпратена, респективно получена от ответника. Счита, че не е
изпаднал в забава относно плащането на задълженията за топлинна енергия, поради
нищожност на клаузите на Общите условия от 2014 г. като неравноправни клаузи - клаузите
на чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия, приложими за посочения период, са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл. 143 и на чл. 146 ЗЗП. Ищецът не бил представил
доказателства за отправена покана за плащане на задължението за дялово разпределение от
дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба и касаеща процесния период,
поради което в тази част акцесорният иск за обезщетение за забава върху задължението за
дялово разпределение се явявал неоснователен и следвало да се отхвърли изцяло. Не бил
представен договор с „МХ Елвеко” ООД и не ставало ясно дали посоченото дружество е
извършвало дялово разпределение на процесния имот за процесния период и на какво
основание.
С определение 12.09.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „МХ Елвеко”ООД,което не
оспорва предявените искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на Нотариален Акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот №90,том І,дело № 69 /2017год. ,че на 23.05.2017год. ответниците Н. С. Ч. и
Д. С. Ч. са придобили правото на собственост върху недвижим имот,находящ се в
гр.София,ж.к.“Младост 3“ ,бл.342,вх.Б,ет.16,ап.83 ,при равни дялове.
Не са представени доказателства ,че след придобиване ответниците са се
разпоредили с правото си на собственост.
Със Заявление от 31.05.2017год. продавачът Елисавета Георгиева Костова е
поискала закриване на партидата,поради продажба на имота ,а на 01.09.2020год. ответникът
Н. С. Ч. е подал Заявление-декларация за промяна на партидата на негово име,с което
заявление е подадена и Декларация от другия ответник Дианта Ч. ,че дава съгласието си за
това.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.06.2017год. до
30.04.2019год. , ответниците са били потребители на топлинна енергия ,т.е. битов клиент и
между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
при условията на специалните нормативни актове,тъй като същите са собственици на
недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
3
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Договор №536 от 25.10.2002год. ,сключен между ЕС с административен
адрес в гр.София, бл.342,вх.2 и „МХ Елвеко“ООД,последния е приел да извършва услугата
„топлинно счетоводство“ за срок от три години.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период,т.е. след изтичането на срока на договора през
2005год. .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за топлоснабдяването
/отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните
съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със
задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е
изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат
задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна
енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в
чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на
изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
главни отчети/проверка,подписани от клиентп от 02.06.2019год. и протокол за неосигурен
достъп от 25.05.2018год. и 01.06.2018год. се установява ,че с оглед въведената система за
дялово разпределение третото лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока
след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода,монтирани в
имотите на абонатите.
В периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. са отчитани уредите в имота ,тъй като е
налице главен отчет,подписан от клиент,а за периода 01.06.2017год. – 30.04.2018год. ,когато
не е бил осигурен достъп до имота като са били попълвани документите за главен отчет.
От страна на ответниците не е оспорен документа за отчет от 02.06.2019год. ,както
4
и протокола за неосигурен достъп за предходния период ,т.е. за отчетен период 2017-2018 г.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой потребител .Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 31.07.2018год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.06.2017год. – 30.04.2018год. на
стойност 1489,18лв. ,която да се заплати до 14.09.2018год.
За същия период е издадено и Дебитно известие от 30.09.2018год. за сумата от
20,44лв.
Съгласно ОФ от 31.07.2019год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
5
01.05.2018год. – 30.04.2019год. е на стойност 1334,69лв.,която следва да се заплати до
14.09.2019год.
Съобразно справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение ,в периода
м.11.2017год. – м.04.2019год. са издадени фактури на обща стойност 34,38лв.
Не са представени доказателства ,че дължимата за периода 01.06.2017год. –
30.04.2019год. топлинна енергия в размер на 2844,55лв. ,както и сумата от 34,38лв. за
услугата дялово разпределение са заплатени ,поради което следва да се приеме ,че тези
задължения съществуват.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника Н. Ч. ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
16.12.2020г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 16.12.2017г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.06.2017год. – 30.04.2019год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
6
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното погасени по давност на всички задължения за периода
01.06.2017год. –31.07.2017год. в размер на 2,43лв.
За останалата част от периода,а именно от 01.08.2017год. до 30.04.2019год. в размер
на 2842,12лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е
основателно.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2017год. – 30.04.2019год.,тъй
като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на стойност 34,38лв.,предвид издадените
фактури за услугата дялово разпределение.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
в съда,16.12.2020год. ,до окончателното им заплащане.
Предвид дяловете съсобствеността ,всеки един от двамата ответника дължи ½ част
от задълженията или сумата от 1421,06лв. ,представляваща задължение за топлинна енергия
за периода 01.08.2017год. до 30.04.2019год. и сумата от 17,19лв.,представляваща
задължения за услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017год. до
30.04.2019год.Съответно до пълния предявен размер от 1422,27лв. ,представляваща
задължения за доставена топлинна енергия и за периода 01.06.2017год. до 31.07.2017год.
претенцията срещу всеки един от двамата ответника следва да се отхвърли като
неоснователна,погасена по давност.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
7
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
Съдът стигна до извода ,че е налице главен дълг за периода 01.08.2017год. до
30.04.2019год.
От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2018год.,със срок на плащане до
14.09.2018год. и ОФ от 31.07.2019год., със срок на плащане до 14.09.2019год.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде изчислено за
периода от 15.09.2018 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 04.12.2020 г. ,което върху уважената
главница от 2842,12лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 506,02лева, т.е.
надхвърля претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД ,заявена за сумата от 483,11лв.Предвид
,че съда не може да се произнесе свръх петитум ,то всеки един от двамата ответника
съответно дължи по ½ част или сумата от 241,55лв.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
7,90лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното следва да се приеме ,че задълженията и на двамата ответника
спряво ищеца ,за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 63232/2020год. по описа на СРС,65 състав понастоящем
съществуват / в доказаните в настоящото производство размери/ като в тази връзка съдът не
може да съобрази направеното плащане на сумата от 632,78лв. от ответницата Д. Ч. и
сключеното споразумение от нея на 24.01.2023год.Съгласно чл.235,ал.3 от ГПК ,съдът
следва да съобрази фактите ,които са настъпили и след предявяване на иска ,но крайния
момент е приключването на устните състезания,което в случая е на 08.12.2022год.Ето защо
сключеното споразумение и извършеното плащане на 24.01.2023год. не могат да бъдат
съобразени,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 117,40лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции ,му се дължат 117,04лв. като всеки от
ответниците дължи ½ част или сумата от 58,52лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 197,76лв.
– 97,76лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно
чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват
разноски в исковото производство в размер на 197,16лева като всеки от ответниците
дължи ½ част или сумата от 98,58лв.
Ответникът Н. Ч. дължи и сумата от 300лв. – депозит за особен представител или
общо сумата от 398,58лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца,но такива искания не са заявени и съответно
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че Д. С. Ч.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,№14,вх.Ж ,ет.1,ап.145 дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 1421,06лв.
,представляваща задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.08.2017год. до
30.04.2019год. ,ведно със законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 241,55лв.,представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018год. до 20.08.2020год., и сумата от 17,19лв.,представляваща задължения за
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017год. до 30.04.2019год., ведно със
законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й заплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2021год. по ч.гр.д.
№ 63232/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Д. С. Ч.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в гр.София,ж.к.”Дружба”,№14,вх.Ж
,ет.1,ап.145 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 1421,06лв. до пълния предявен размер от
1422,27лв.,представляваща цената за потребена топлинна енергия за периода 01.06.2017год.
до 31.07.2017год. ,ведно със законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й
заплащане като неоснователен - погасен по давност ,както и предявеният иск , с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 3,95лв.,представляваща лихва за забава
на главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.12.2017год. до 04.12.2020год.
като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от ЗЗД , че Н. С. Ч.,ЕГН : **********,с адрес в
гр.София,ж.к.”Младост 2”,бл.219Б,вх.2,ет.5,ап.30 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата в размер на 1421,06лв.
,представляваща задължение за доставена топлинна енергия за периода 01.08.2017год. до
30.04.2019год. ,ведно със законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й
заплащане,сумата в размер на 241,55лв.,представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2018год. до 20.08.2020год., и сумата от 17,19лв.,представляваща задължения за
услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017год. до 30.04.2019год., ведно със
законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й заплащане, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.01.2021год. по ч.гр.д.
№ 63232/2020 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Н. С. Ч.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”Младост
2”,бл.219Б,вх.2,ет.5,ап.30 ,с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 1421,06лв. до пълния предявен размер от
1422,27лв.,представляваща цената за потребена топлинна енергия за периода 01.06.2017год.
до 31.07.2017год. ,ведно със законната лихва от 16.12.2020год. до окончателното й
заплащане като неоснователен - погасен по давност ,както и предявеният иск , с правно
9
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в размер на 3,95лв.,представляваща лихва за забава
на главницата за услугата дялово разпределение за периода 31.12.2017год. до 04.12.2020год.
като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. С. Ч.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.”Дружба”,№14,вх.Ж ,ет.1,ап.145 да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 58,52лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер
на 98,58лв. ,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. С. Ч.,ЕГН : **********,с адрес в гр.София,ж.к.”Младост
2”,бл.219Б,вх.2,ет.5,ап.30 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
58,52лв. ,разноски в заповедното производство и сумата в размер на 398,58лв.
,разноски по исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД, като трето
лице, помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10