Решение по КНАХД №1628/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - [населено място] против Решение № 359/17.03.2025 г., постановено по АНД № 4431/2024 г. по описа на Районен съд – Варна /РС – Варна/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002994/20.06.2024 г., издадено от главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“, [населено място], с което на „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място], на основание чл.96а, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

Жалбоподателят оспорва въззивното решение като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва установената от РС - Варна фактическа обстановка. Счита, че бездействието на превозвача винаги се извършва от мястото, където се намират седалището и адресът на управление, откъдето същият осъществява разпоредителни действия и ръководи своята дейност, поради което в случая правилно е посочено, че мястото на нарушението е в [населено място], където е седалището на „Нишикли Травел“ ЕООД. Твърди, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна, не е необходимо изследване на деянието от субективна страна. Аргументира, че районният съд е извършил неправилно тълкуване на материалния закон относно извършването на превози по редовна автобусна линия и извършването на случаен превоз. Във връзка с това посочва, че пътниците са заплатили превозна цена еднократно без обратна посока за връщане, което сочи на извършване на превоз по редовна автобусна линия, а не на случаен превоз на пътници. Изтъква, че представената от водача по време на първоначалната проверка интербус книжка е документ, касаещ извършването на случаен превоз, и се предоставя от превозвача, с което същият е допуснал извършването на превоза, като същевременно от иззетите билети се установява, че пътниците пътуват при условия, които отговарят единствено за извършване на превоз по редовна автобусна линия. Счита, че разрешителните за превоз по редовна автобусна линия удостоверяват единствено, че на превозвача му е разрешено да извършва такъв вид дейност. Моли решението на РС - ВАРНА да се отмени и да се постанови ново по съществото на правния спор, с което да се потвърди издаденото НП, както и за присъждане на разноски в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН съобразно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ за двете съдебни инстанции. Отправя искане за произнасяне по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Ответникът – „Нишикли Травел“ ЕООД, не е изразил становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира за неоснователна касационната жалба, тъй като оспореното решение е правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното:

На 14.05.2024 г. инспектори към Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас спрели за проверка автобус от кат. М3, [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място], извършващ превоз на пътници. От представените при проверката документи, в това число 7 броя фискални бонове от онлайн платформа продажба на билети, интербус книжка №300348 и ведомост 2, било установено, че се извършва случаен превоз на пътници по редовна автобусна линия с маршрут [населено място] – [населено място]. С оглед горното и при извършена допълнителна проверка на документите, при която е констатирано, че превозвачът „Нишикли Травел“ ЕООД притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026 г., било счетено, че се касае за случаен превоз на пътници по редовна автобусна линия.

За констатираното срещу дружеството-превозвач е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 339818/25.06.2024 г., деянието било квалифицирано като нарушение на чл.96а, ал.1 от ЗАвтП. Посочено е, че мястото на нарушението е в [населено място], където се намира седалището на превозвача. Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се запознало със съдържанието му и го подписало с отбелязване, че има възражения. Такива постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН, главен инспектор в отдел „Автомобилна администрация“, [населено място] издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.96а, ал.1 от ЗАвтП наложил на „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място] имуществена санкция в размер на 5000 лева.

За да отмени оспореното пред него НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Счел е, че в нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, което да кореспондира с посочената като нарушена нормативна разпоредба. Посочил е, че не е ясно по коя редовна автобусна линия е прието, че е извършван случаен превоз, тъй като маршрут [населено място] – [населено място] не е редовна линия, а част от две такива и то при наличие на две разрешителни за извършване на превоз по редовни, сезонни, международни автобусни линии. Приел е също така, че липсва яснота защо е прието, че нарушението е извършено в [населено място] – по седалището на дружеството, при положение, че се касае за посочен в АУАН и в НП маршрут [населено място] – [населено място]. По приложението на материалния закон са изложени мотиви за недоказаност на административнонаказателното обвинение, тъй като не са налице доказателства общественият превоз на пътници да е извършен по автобусна линия, както и да е осъществен под формата на превоз за собствена сметка или случаен превоз. Според решаващия състав на Районен съд – Варна не е установен конкретно определен маршрут, по който обичайно се осъществява превозът от лицензирания превозвач, предвид посоченото в договорите за организирано пътуване – начален пункт [населено място], к.к. „Слънчев бряг“, [населено място] по маршрут до [населено място], а за един от пътниците – отсечката „Слънчев бряг“ - Истанбул на 14.05.2024 г. е част от неговото пътуване по маршрут Москва-Истанбул-Москва, като за всеки от пътниците е посочен различен час на тръгване. Посочил е, че фискалните бонове, прикрепени към договорите, не представляват доказателство за извършване на превоз по редовна автобусна линия, тъй като не представляват валиден документ за пътуване, издаден от фискално устройство. Районният съд е констатирал, че не са налице доказателства, че седемте пътници, установени в автобуса, представляват предварително съставена група по предварително заявени условия, за които да отговаря конкретно лице, поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза, поради което не може да се приеме, че извършеният обществен превоз е случаен или такъв за собствена сметка.

Решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неяснота на описаното от наказващия орган административно нарушение – порок по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно нормата на чл.96а, ал.1 от ЗАвтП законодателят е въздигнал в състав на административно нарушение разпореждането или допускането да бъде извършен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз. За съставомерността на деянието следва по категоричен начин да е установено извършването на превоз на пътници по конкретна автобусна линия, който да е осъществен като случаен или специализиран. В случая от описанието на нарушението в АУАН и в НП не става ясно по коя автобусна линия е извършван превозът, доколкото посоченият от актосъставителя и от административнонаказващия орган /АНО/ маршрут [населено място] /Република България/ – [населено място] /Република Турция/ не представлява редовна автобусна линия, тъй като издадените на превозвача два броя разрешителни са за извършване на превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрути съответно Добрич-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на територията на Република България – Добрич-Варна–Бургас-Малко Търново, и обратно, и Силистра-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул, на територията на Република България –Силистра-Разград-Шумен–Бургас-Малко Търново, и обратно.

Констатираната от въззивния съд липса на съставомерен елемент от обективния състав на нарушението по чл.96а, ал.1 от ЗАвтП /конкретната редовна автобусна линия, по която е осъществен превозът/ в обстоятелствената част на АУАН и на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице като същевременно препятства упражняването на инстанционен съдебен контрол за законосъобразност от страна на компетентния съгласно правилата на функционалната подсъдност горестоящ съдебен орган. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление трябва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл.57 от ЗАНН, в т.ч. и описание на нарушението – аргумент от чл.57, ал.1, т.5, предложение първо от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила в този аспект, тъй като се засяга принципът за формалност на производството и правото на защита на наказаното лице. Допуснатото в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение представлява самостоятелен и достатъчен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, респективно за неговата отмяна, както правилно е приел въззивният съд в оспореното решение.

Настоящият тричленен съдебен състав не споделя правните изводи на РС - Варна относно неправилно посочване на мястото на извършване на административното нарушение. Доколкото изпълнителното деяние в случая се осъществява чрез допустителство от страна на юридическо лице, правилно от АНО е прието, че мястото на нарушението е населеното място, в което се намира седалището на санкционирания търговец – в случая [населено място]. Предвид констатираната по-горе липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението обаче, този порок на касирания съдебен акт не е съществен и не се отразява на неговата правилност и законосъобразност.

Правилни са изводите на Районен съд – Варна и по приложението на материалния закон.

Между страните по делото не се спори, че по време на проверката с притежавания от „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място] автобус е извършван обществен превоз на пътници, което се установява от съдържащите се в административнонаказателната преписка фискални касови бележки, видно от които всеки от седемте пътници е заплатил сума на стойност 80 лева. Не се установява обаче превозът да е осъществен по редовна автобусна линия, както и за квалифицирането му като случен. Според легалните дефиниции, дадени в §1 от ДР на ЗАвтП „автобусна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание /т.22/; „специализирани автобусни превози“ са превозите на работници, служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание /т.23/, „случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия /т.24/.

Извършеният на 14.05.2024 г. превоз е вписан в интербус книжка с пътнически ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси № 3003480, т.е. регистриран е като случаен превоз на пътници. Независимо от регистрирането на превоза като случаен от събраните доказателствата по делото не се установява превозът да е имал такъв характер. Пътниците не са били предварително определена група, която да пътува без промяна в състава от началната до крайната точка, а са закупили билетите си индивидуално, като всеки от тях е организирал пътуването си независимо от останалите. При тези фактически данни не се установява, че превозът е извършван под формата на случаен превоз на пътници, както правилно е прието от АНО.

Не се установява обаче превозът на пътници на процесната дата е бил такъв по редовна автобусна линия, но под формата на случаен превоз на пътници.

Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари регламентира и двата вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл.34 и следващите, и случаен превоз – чл.52 и следващите, но в случая не се установява случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция нито наличието на редовна автобусна линия по описания от АНО маршрут. От посочената по-горе легална дефиниция /§1, т.22 от ДР на ЗАвтП/ е видно, че за наличието на автобусна линия е необходимо да е налице постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози, който да се извършва по съответно разписание. Съгласно §1, т.1, буква „а“ от ДР на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси „маршрутно разписание“ е основен вид разписание на автобусната линия, като маршрутното разписание на междуселищните линии задължително съдържа следните елементи: наименование на линията, списък на всички спирки /автогари/ по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията /изпълнение в отделни дни, сезонност и др./. В случая не е установено, а и не се твърди от АНО, превозът да е извършван по даден постоянен маршрут, нито се сочи разписанието, по което същият е осъществяван. Видно от представените в хода на въззивното производство два броя разрешителни за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт „Нишикли Травел“ ЕООД, [населено място] извършва обществен превоз по редовни автобусни линии, които обаче са с различен от посочения в АУАН и в НП маршрут. Освен това от съдържанието на приложените по административната преписка договори с отделните пътници се установява, че за всеки от тях е посочена различна начална точка и различен маршрут, което е допълнителен аргумент за липсата на осъществен превоз по редовна автобусна линия.

Предвид изложеното не се установява да е налице обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, извършен под формата на случаен такъв, поради което не е изпълнен фактическият състав на административното нарушение по чл.96а, ал.1 от ЗАвтП. Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него НП, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359/17.03.2025 г., постановено по АНД № 4431/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.