РЕШЕНИЕ
№………
гр. София, 19.8.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
закрито съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4204 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 250 ГПК
за допълване на постановеното по гр.д. № 4204 по описа за 2020 г. на СГС
Решение № 261275 от 12.04.2022 г.
Образувано е по молба вх. № 285821/13.05.2022 г. на адв. М.А.А.
като пълномощник на Р.И.Р. с искане за допълване на постановеното
първоинстанционно решение и произнасяне по заявеното искане чрез присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. по уважения иск с правно основание
чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН. Посочено е, че искането е заявено със
сезиращата молба, представени са и доказателства за сключен договор за правна
защита и съдействие с уговаряне представителството да се заплати по реда на чл.
38 ЗАдв.
В отговор ответницата заявява становище за недопустимост на
молбата, по същество – за неоснователност.
Съдът е уважил предявения иск, произнесъл се е по отношение
на сумата, която ответницата следва да заплати на ищеца по реда на чл. 78, ал.
1 ГПК, но липсва произнасяне по искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение, което в хипотезата на договаряне по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3
ЗАдв. се присъжда в полза на процесуалния представител. Ето защо съдът намира,
че молбата следва да се разгледа по реда на чл. 250 ГПК, а не на чл. 248 ГПК,
доколкото воля по заявеното искане не е отразена в диспозитива на решението, за
да бъде разгледано евентуално искане за изменение.
Съдът намира молбата за основателна.
Към исковата молба е приложен Договор за правна защита и
съдействие между Р.И.Р. и адв. М.А.А. (л. 14 от делото на СРС). В същия е
отразено, че представителството се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗАдв.
В уточнителна молба от 15.07.2019 г. ищецът сочи, че И.Р.е
притежавал: 1. 150/550 ид. части от имот с идентификатор 68134.511 (земя),
½ ид. част от къща с идентификатор 68134.800.511.1. и 3. 150/550 ид.
части то гараж с идентификатор 68134.800.511.3. Така при цена на иска в общ
размер 66063,47 лв. дължимото адвокатско възнаграждение е 2511,9 лв.
Във връзка с
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 261275 от 12.04.2022 г. на СГС, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав по гр.д.
№ 4204 по описа за 2020 г. като
ОСЪЖДА Е.И.Р.-С.да заплати на адв. М.А.А. от САК на основание чл.
38 ал. 2 ЗАдв. сумата от 2511,9 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: