Решение по дело №382/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			17.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	01.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		382		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба подадена от Л.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Й. и адв. Георгиев, срещу Наказателно постановление № 20-0332-000122 от 18.02.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на същия, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения процесуален представител – адв. Георгиев, който поддържа жалбата, анагажира писмени доказателства в нейна подкрепа и навежда допълнителни съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.01.2020 г., в 10.36 ч., в община Кочериново, гр. Кочериново, кв. „Левски“, на път първи клас № Е-79, км. 353+700 м., в посока на движение към гр. София, жалбоподателят Л.П. управлявал закупения от него с Договор за покупко-продажба от 21.07.2015 г. лек автомобил, с марка и модел „Ситроен Евазион“, с рег. № СТ8909ВА. Същият бил спрян за проверка от полицейските служителите на РУ-Рила свидетелите Ц. и В., които след проверка на представените им от водача документи, вкл. СРМПС част II с № *********, извършени справки, чрез техн. средство РСОД, в масивите на сектор ПП и след това справка с ОДЧ при РУ-Рила установили, че според представеното им от водача СРМПС част II с № *********, лекият автомобил се води собственост на лицето А.П.В.от гр. Казанлък, както и че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба I-45-2000 г., след закупуването му от жалбоподателя, поради което е с прекратена регистрация от 07.08.2019 г., съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП. За установеното нарушение св. Ц. съставил на водача АУАН за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Същият бил подписан от св. В., както и подписан без възражения и връчен лично на нарушителя на място. При съставянето на АУАН били иззети цитираното СРМПС, част II с № ********* и 2 бр. рег. табели с номер СТ8909ВА.

По-късно съставеният АУАН, ведно с образуваната по него преписка бил изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Дупница, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

С постановление от 17.02.2020 г., прокурор при РП гр. Дупница е отказал да образува наказателно производство по преписка с вх. № 264/2020 г., по описа на РП – Дупница, като постановил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ-Рила по компетентност.

След връщане на материалите при АНО, същият на 18.02.2020 г. е издадал обжалваното Наказателно постановление № 20-0332-000122 от 18.02.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. представените от процесуалния представител на жалбоподателя такива и служебно изисканите, прокурорска преписка, писма и справки-разпечатки за промените в собствеността и регистрациите на процесния лек автомобил. Последните, както и приетия по делото Договор за покупко-продажба на МПС от 21.07.20155 г. установяват еднозначно закупуването на процесния лек автомобил от жалбоподателя през 2015 г. и непререгистрирането му, както и последвалото прекратяване на регистрацията на същия към датата на нарушението, по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Ц. и В., които добросъвестно разказват това което си спомнят за случая. И двамата коректно отбелязват обстоятелствата, за които нямат ясен спомен с оглед изтеклия продължителен период от време около половин година. Липсата на спомен за част от обстоятелствата съдът отдава още на ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения. Няма данни за някакви техни предходни взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната обективност при разказа за действията и извършените от тях справки при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила управляван от жалбоподателя. Казаното от тях се потвърждава изцяло от събраните писмени доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна поради следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

Относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН с № 158239 от 25.01.2020 г. Този акт, ведно с материалите събрани по преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Дупница, тъй като са били констатирани признаци на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, което се установява категорично от текста на приложеното Постановление на РП-Дупница. В същото време АНО не е процедирал изцяло, както изисква императивно цитираната разпоредба на чл. 33, ал.2 от ЗАНН, като сам не е изпълнил правомощията си и не е прекратил висящото пред него административнонаказателно производство, образувано по изпратения  на прокуратурата АУАН с № 158239 от 25.01.2020 г.  Въпреки този пропуск не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, е изпратен, ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед евентуално образуване на досъдебно производство. При изпращането административно-наказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед предвидената в закона последваща възможност за реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

След като с постановлението от 17.02.2020 г. прокурорът изрично е отказал да образува досъдебно производство, са отпаднали пречките за реализиране на административно-наказателната отговорност и вече не е бил налице признака "idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след постановяване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.

За по-голяма прецизност административно-наказващият орган сам е посочил в НП, че то се основава както на издадения АУАН, производството по което не е било прекратявано, така и на постановлението на прокурора за отказ да се образува ДП. В този смисъл виж изрично Решение № 367 от 28.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 25 / 2019 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас. В същото решение изрично е посочено и споделяното от настоящия съдебен състав и константно в пркатиката на АС-Кюстендил разбиране, че за да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила, основание за отмяна на НП, същото трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били ограничени. Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при описание на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната инстанция отразена в Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани...”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и с „глоба“ от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал собственото си МПС, което не е било регистрирано по надлежния законов ред след прехвърлянето на собствеността му. Това е потвърдено още веднъж от събраните в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства - справки-разпечатки от АИС-КАТ, от които е видно конкретно, че е била вписана на 08.07.2019 г. служебно промяна в регистрацията след прехвърляне на собствеността на Л.П. от предишния собственик Алксандър Вълев с Договор за покупко-продажба от 21.07.2015 г. на Нотариус № 574 – Д. Кръстева /л. 27 и л. 29 от делото/. По-късно на 07.08.2019 г. е налице прекратяване по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от сектор пътна полиция на Стара Загора /л. 27 от делото/, поради непререгистриране на пътното средство в определения от закона двумесечен срок след придобиването му на 21.07.2015 г. Налично е и отбелязване в разпечатката на промяна в регистрацията на 11.02.2020 г., т.е. след датата на нарушението, с което е отразено зачисляване в региона, промяната в собствеността, промяна на регистрационния номер на автомобила и възстановяване на прекратената регистрация на процесното МПС. Последното се потвърждава и от приложената на л. 28 от делото справка за издаденото ново СР на МПС вече с № *********/11.02.2020 г. С оглед изложеното за съда няма никакво съмнение, че описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 140, ал. 1 е осъществено от обективна страна.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че управлявайки нерегистрирано по надлежния ред МПС, каквото е процесното (доколкото не е било пререгистрирано след закупуването му от него в законовия дву месечен срок), нарушава правилата на ЗДвП.

Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ е наложено в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което и не може да бъде изменено.

Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност. Напротив години наред след придобиването на процесното МПС жалбоподателят е поддържал това незаконосъобразно положение относно регистрацията на лекия автомобил.

По възраженията в жалбата и пледоарията следва да се каже, че МПС е индивидуализирано в необходимата степен в НП, гарантираща правото на защита като се сочи, че жалбоподателят е управлявал именно „лек автомобил“, с марка и модел „Ситроен Евазион“, с рег. № „СТ8909ВА“, което е напълно достатъчно. Възраженията за неточност в правната квалификация на нарушението според текста на АУАН и НП също са изцяло неоснователни, доколкото и в двата акта се касае за надлежно описано първо с думи, а след това и цифрово нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Непосочването на предложение „1-во“ в текста на НП, както е изписано в АУАН не води до порочност, доколкото от буквеното описание на нарушението и цифровото такова с посочване на относимия член и алинея е налице необходимата ясното в обвинението, досежно дадената правна квалификация, а именно че се касае за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този смисъл е и константната касационна съдебна практика, която с оглед многобройността й съдът не намира за необходимо да цитира.  Твърдяното от адвоката на жалбоподателя незнание, неуведомяване относно прекратяването на регистрацията по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП представлява незнание на закона, което никога не е оправдание за неспазването му. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на чл. 143, ал. 15 от . Съгласно посочената норма служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от  не е предвидено задължение за уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията. В този смисъл виж горецитираното Решение № 55/04.03.2020 г., по КАНД № 371/2019 г., по описа на АС-Кюстендил.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0332-000122 от 18.02.2020 г., издадено от Началник група към  ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Рила, с което на Л.Н.П., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200,00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: