Присъда по дело №1119/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Т. Д. К. за
извършено престъпление по чл. 128, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както
е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години,
чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от четири години.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник и дава обяснения, с които не отрича, че е нанесъл удар на
пострадалия, но е сторил това след като е бил напсуван от него и моли съда да
прецени дали е виновен и доколко. Защитникът му оспорва правната
квалификация на деянието и формата на вината на подсъдимия, като счита, че
се касае за престъпление по чл.133 от НК и моли съда, ако го признае за
виновен за престъпление по чл.133 от НК да му наложи минимално наказание,
което да бъде отложено за изпитателен срок.
Пострадалият от деянието П. М. И., чрез повереник депозира молба за
конституирането му като частен обвинител. Съдът след като прецени, че
молбата е своевременно подадена, от лице което се явява пострадал от
престъплението за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, конституира
П. М. И. в качеството му на частен обвинител. Повереникът му също счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин и моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание над средния размер, което
да изтърпи ефективно.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Подс. К. е бълг.гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан.
На 27.04.2024 год. вечерта подсъдимият и неговият приятел - св. С. Т. М.
посетили дискотека ,,Ф.“ в гр. Сливен. След полунощ, на 28.04.2024 год. в
клуба се намирал и постр. П. М. И..
Около 05.30 ч. подс. Т. К. и св. С. М. излезли пред дискотеката с
намерението да си тръгват, по отпред видели св. М. Д. Б. и се заговорили. В
двора на дискотеката по същото време се намирали и св. Ж. С. С. и св. С. С. Т.,
които също си говорили. Докато подс. Т. К. и свидетелите Б. и М. разговаряли
от дискотеката излязъл постр. П. М. И.. Тъй като свид. Б. удрял боксова
круша, пострадалият попитал подсъдимия дали иска да го изсипе като
боксовата круша. Тогава подсъдимият си свалил якето и очилата и ги подал на
св. С. М.. Подал и чантичката си. Усещайки, че най-вероятно подсъдимият ще
удари постр. П. И., св. С. М. посегнал със свободната си дясна ръка свита в
юмрук и успял да нанесе удар по лявата част на лицето на св. П. И..
1

Последният загубил равновесие и се заклатил, но не паднал на земята. От
устата му потекла кръв. Постр. П. И. продължил да стои в близост до
групичката. Тогава подсъдимият Т. К. приближил до него и говорейки му го
хванал през кръста и го повел към изхода на двора. Пострадалият, обаче се
отдръпнал и се насочил обратно към дискотеката, като напсувал на майка
подсъдимия. Ядосан от това подс. Т. К. му нанесъл десен юмручен удар в
областта на главата. Постр. П. И. паднал от собствен ръст на земята по гръб.
След падането не могъл да помръдне. Св. С. М. се опитал да го вдигне, но
това било невъзможно. В същото време подс. Т. К. си облякъл якето и тръгнал
към изхода. Информиран, останалият в заведението персонал излязъл навън.
Между тях бил св. А. Т. Т.. Той проверил дали св. П. И. не си е глътнал езика
като бръкнал в устата му. След това го обърнал на една страна, за да може да
диша по-леко. Полели го с вода, за да може да дойде в съзнание, но
пострадалият не реагирал. Опитал се да се завие с якето си, с което бил
облечен и понеже прехъркал, св. А. Т. веднага наредил да се обадят за
оказване на медицинска помощ. Св. В. С. Г. сигнализирал на ЕЕН 112 в 5.38 ч.
на 28.04.2024 год. и след пристигане на екипа на Бърза помощ, св. П. И. бил
откаран в ЦНСМ.
На място бил изпратен и полицейски екип, между които св. М. Г. П..
Полицейските служители пристигнали на място преди идването на
медицинския екип. Пострадалият се намирал на земята като правил опити да
се завие с облеченото си яке. Около него се намирали само хора от персонала
на заведението.
Около 06.20 ч. на 28.04.2024 год. св. И. М. И. бил уведомен за настъпил с
брат му инцидент. Веднага отишъл в ЦСМП и установил, че той е поставен на
системи. Не бил комуникативен и не можел да си движи десните ръка и крак.
Св. И. И. уведомил дежурния лекар, а малко по-късно и д-р И. П., който
срещнал. Последният веднага назначил ядрено магнитен резонанс и се
установил кръвоизлив на мозъка, което наложило хирургична намеса.
За установяване причинените телесни увреждания на постр. П. М. по
досъдебното производство е назначена и изпълнена съдебно медицинска
експертиза, като видно от заключението на вещото лице, в резултат на
високоенергийна травма в областта на главата той е получил
вътрешномозъчен кръвоизлив лява голямомозъчна хемисфера, с размери
31/48/27 мм., изразен оток на околната мозъчна тъкан, компресия и
дислокация на лявото странично мозъчно стомахче, манифестирани с
изразена застрашаваща живота клинична симптоматика (церебрална кома,
афазия, дясностранна централна хемипареза до плегия), наложила
извършването по спешност на високоспециализирана неврохирургична
интервенция, като по този начин това увреждане е осъществило медико-
биологичния характер на „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота“.
Централната дясностранна хемипареза до степен на невъзможност за
2

самостоятелна походка, сама по себе си осъществила медико-биологичния
характеризиращ признак „Трайно затрудняване на движенията на десните
горен и долен крайници“.
Малкият субдурален хематом (кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка) в лявата слепоочно-теменна, който сам по себе си не е проявен
клинично с компресионна мозъчна симптоматика осъществила смисъла на
медико- биологичния характеризиращ признак „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота“ на П. М. И..
Вещото лице е заключило също, че сензомоторната афазия с
преобладаване на моторната компонента от централен произход в съвкупност
с централната парализа на VIII и XII черепно-мозъчни нерви осъществила
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване на речта“. Освен това изразеният хематом под меките черепни
обвивки в дясната челнослепоочно-теменна област, както самостоятелно, така
и в съвкупност с кръвонасядането и разкъсно- контузната рана в лявата
половина на долната устна и травматичния оток на меките тъкани в областта
на лявата буза е осъществил смисъла на медико- биологичния характеризиращ
признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота” на
пострадалия, т,е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
С протокол за доброволно предаване от 28.04.2024 год. по делото е
приобщен 1 бр. CD, съдържащ записи от външна камера на дискотека "Ф" гр.
Сливен.
За нуждите на разследването е била назначена и изготвена съдебно
техническа експертиза, като кадри от записващите камери от определеното за
изследване време са свалени на хартиен носител.
Изготвена и приобщена е и съдебно фоноскопна експертиза относима
към получения в 5,38 ч. на 28.04.2024 год. сигнал на ЕЕН 112 за настъпил
инцидент.
По искане на защитата на подсъдимия, в хода на съдебното следствие
беше назначена и изслушана съдебно психолого-психиатрична експертиза за
установяване на евентуален физиологичен афект у подсъдимия при
нанасянето на удара, вследствие на който пострадалият е паднал и е получил
съставомерното увреждане. От заключението на вещите лица е видно, че по
време на извършване на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на
физиологичен афект или в състояние на силно раздразнение, които се
припокриват като понятия, доколкото при него липсват симптоми, които да
покриват критериите за характерните фази на физиологичния афект.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
3

съдебното следствие свидетели, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се, както и заключението на всяко едно от вещите лица. Всъщност
подсъдимият и неговият защитник не оспорват фактическата обстановка, а
само правната квалификация, поради което съдът няма да се спира подробно
на събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на
всички свидетели присъствали на инцидента се установява кои лица са били в
двора на дискотеката, кой кога е отишъл, кога е излязъл от заведението и какво
се е случило след това. Подробно в тази насока свидетелстват С. М. и Ж. С.,
чиито показания съвпадат изцяло. В същия смисъл са и обясненията на
подсъдимия. Тези гласни доказателства се подкрепят и от показанията на свид.
Б. и свид. Т., както дадени в хода на съдебното следствие, така и тези от ДП,
прочетени и приобщени по съответния ред. Съдът кредитира и показанията на
свидетелите А. Т. и В. Г. – работещи в дискотеката, които са възприели
състоянието на пострадалия и са предприели действия по оказване на помощ и
съобщаване на тел. 112 за инцидента. Единствената част от тези показания, в
която отричат някой от персонала да се е саморазправял с подсъдимия, съдът
не кредитира, доколкото при възпроизвеждане на записа от камерата, ясно се
вижда, че група лица действително са обградили подсъдимия и се опитват да
го удрят и блъскат. Така или иначе това не променя фактическата обстановка
и не е от съществено значение по делото. Съдът кредитира показанията на
полицейските служители, посетили инцидента, на които е било предадено, че
пострадалият е много пиян и затова е на земята, поради което така е бил
предаден и на екипа на Спешна помощ. Съдът кредитира показанията на
свидетелите П. и Я. – лекари съответно от Спешна помощ и неврохирургия
относно състоянието на пострадалия и предприетите спешни действия по
неговото спасяване. Съдът кредитира и показанията на самия пострадал,
макар и по отношение на възникналия инцидент да няма какъвто и да е
спомен, но свидетелства за посещението си в дискотеката и състоянието си
след инцидента. Съдът кредитира и показанията на неговия брат,
благодарение на който е установено тежкото състояние на пострадалия и са
предприети спешни действия.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, тъй които не
противоречат на останалите гласни доказателства. Съдът прие, че е имало
отправена псувня от страна на пострадалия спрямо него, доколкото самият
пострадал няма спомен за случилото се, а не са събрани доказателства, които
да опровергават това твърдение. И доколкото и в останалата им част
обясненията му са логични и безпротиворечиви и се подкрепят от останалите
гласни доказателства, съдът прие, че няма основание да изключи точно тази
част от обясненията му и да не ги кредитира.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи :
4

С деянието си подсъдимият Т. Д. К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
тъй като на 28.04.2024 год., в град Сливен, причинил тежка телесна повреда на
П. М. И., изразяваща се в вътремозъчен кръвоизлив в лява голямомозъчна
хемисфера, е размери 31/48/27мм, изразен оток на околната мозъчна тъкан,
компресия и дислокация на лявото странично мозъчно стомахче,
манифестирани е изразена застрашаваща живота клинична симптиматика,
довела до „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.
Доколкото се оспорва правната квалификация на деянието, съдът ще се
спре по-подробно именно на нея. Безспорно от назначената експертиза се
установи, че подсъдимият не е действал в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с тежка обида, т.е. не се касае за престъпление
по чл.132 от НК.
Съдът намери, че не е налице и извършено по непредпазливост деяние,
за да го квалифицира като престъпление по чл.133 от НК. Аналогия с
посочената от защитника на подсъдимия съдебна практика не може да бъде
направена, доколкото тя касае причиняването на смърт като краен резултат.
По отношение на престъплението убийство са налице два отделни по-леко
наказуеми състава, а именно този по чл. 122 от НК за причиняване другиму
смърт по непредпазливост и този по чл.124 от НК, съгласно който се наказва
лице, което причини другиму смърт по непредпазливост, вследствие на
умишлено нанесена телесна повреда. По отношение на телесните повреди е
предвидено само едно деяние, извършено по непредпазливост и това е
разпоредбата на чл.133 от НК - който причини другиму по непредпазливост
тежка или средна телесна повреда. Не е предвидена разпоредба за
причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост, вследствие
умишлено нанесена лека или средна телесна повреда. В настоящия случай
съдът счита, че е налице умисъл, макар и евентуален, а не както е посочено в
обвинителния акт пряк, но не и непредпазливост. Подсъдимият е съзнавал, че
действията му са обществено опасни /засягат непозволено чужда правна
сфера/, противоправни /наказуеми от закона/, съзнавал е, че в следствие
нанесения от него удар в лицето на пострадалия ще му причини телесно
увреждане /най-малко лека телесна повреда/, допускал е при евентуален
умисъл /с оглед на конкретните си действия, силата на удара и неговата
насоченост, обстоятелството, че пострадалият е бил в нетрезво състояние и е
залитал и без да му бъде нанасян удар, залитнал е при нанесения лек удар от
страна на свид. М., намирали са се на твърда повърхност/, че може да причини
и по-тежкия по степен резултат – тежка телесна повреда и се е съгласявал с
това.
Съдебната практика е константна по въпроса, че изводите за
субективната страна на деянието и конкретно за вината под формата на пряк
или евентуален умисъл, следва да се основава върху внимателно комплексно
обсъждане на всички факти и обстоятелства (индивидуализиращи деянието и
последиците от него, вкл. предшестващото поведение на виновния и
5

пострадалия, техните взаимни отношения, характера и интензитета на
причинителската дейност, които допълнително се обуславят от насоката,
мястото и силата на упражнено въздействие, използваното оръдие/средство и
конкретен способ), изведени от доказателствените източници и разгледани в
тяхната последователност, многообразие и логическа обвързаност.
Практиката на ВКС е последователна, че поначало, при посегателствата срещу
личността умисълът на дееца е с неконкретизирано съдържание. За него е
характерна една неопределеност или алтернативност на представите, като той
предвижда най-общо настъпването на два или повече резултата (напр. лека,
средна и тежка телесна повреда) и иска или допуска настъпването на който и
да е от тях. В тези случаи, когато деецът действа с неопределен умисъл и
поради независещи от него фактори причинява, както по-лекия от
резултатите, така и по – тежкия, то той следва да отговаря за по-тежкия
резултат.
Съгласно задължителната съдебна практика (Постановление № 3/1979 г.
на Пленума на ВС), когато с деянието се причиняват на едно и също лице две
или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице
едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото
обектът на посегатеслвто е един и същ и по силата на общия принцип по-
лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или
различни по характер увреждания е от значение за индивидуализацията на
наказанието, но не и за квалификацията на деянието.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие направените
самопризнания и изразеното съжаление за случилото се, чистото му съдебно
минало и младата му възраст.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи наказание при условията
на чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от две години.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца. Доколкото подсъдимият не е осъждан и като прецени, че за
поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване
на така определеното наказание, т.е. са налице условията на чл.66 от НК,
отложи изпълнението на наказанието за срок от четири години.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски р размер на 823,01 лева по сметка на ОДМВР-
Сливен и в размер на 1356,40 лева по сметка на СлРС.
6

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7

Номер на акта:	41
Дата:	5 март 2025 г.
Съдия:	Анна Костадинова Димитрова

Дело:	20242230201119
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 септември 2024 г.

Присъда по дело №1119/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите