РЕШЕНИЕ
№ 261241/09.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 2267 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „В. и к.– В.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу Е.П.М., ЕГН **********, с адрес:
***-292 обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от
240,76 лв., представляваща главница за ползвани
и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
№ **, дължима за периода от 21.04.2017 г. до 21.11.2018 г., за обект – имот, находящ
се в с. Л. Б., общ. А., ПИ
№*, сумата от 52,60 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 22.06.2017 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ *
В исковата молба ищецът „В. и к. – В.” ООД излага,
че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника
Е.П.М. за имот, находящ се в с. Л. Б., общ. А., ПИ №*. Твърди, че съгласно общите
условия на дружеството потребителите на ВиК услуги
следва да ги заплащат в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране,
след което изпадат в забава. Сочи се, че
ответницата не е изпълнила задължението са заплаща потребените
ВиК услуги, които се отчитат
по партида с абонатен № * и изпаднал в забава. Посочва, че в негова полза
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, за дължимите от ответника суми
за ползваните, но неплатени ВиК
услуги в обекта, която била връчена
при условията на чл. 47 от
ГПК. Моли предявените искове да бъдат
уважени. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в настоящото
производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът Е.П.М., чрез назначения от съда
особен представител адв. И.Т.А.,
е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който исковете са оспорени
изцяло по основание и размер. Оспорва реалното доставяне на ВиК
услуги за процесния имот, както и редовното отчитане и осчетоводяване на услугите предоставени
на дружеството. Релевира възражение за погасяване по
давност на сумите за потребление
в периода 21.04.2017 г. – 05.05.2017 г. Оспорена е и доказателствената стойност на справката
за недобора. По изложените съображения
моли за отхвърляне
на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
изразената позиция по спора, чрез юрк. Пл.В.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от 11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено приемане от потребителите.
Съгласно предоставените
справки за недобора се установява, че при ищеца титуляр на партида с абонатен и
клиентски № * се води ответницата Е.П.М. за обект на потребление, находящ се в с. Л. Б., общ. А., ПИ №*.
Като доказателство по делото е представени неоспорен карнетен лист за отчитане на потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за водомер № * за адрес с. Л. Б., общ. А., ПИ №VІІІ-292, с потребител Е.П.М., ЕГН **********, за периода от 12.04.2016 г. до 21.06.2018 г. Карнетът съдържа отразяване в графа „забележка“ за 17.09.2017 г., че „не обитава“, както и подписи на абоната при отчитането от 12.05.2016 г. и 05.05.2017 г.
В справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е видно, че na 14.08.2003 г. същата е придобила собствеността чрез покупко-продажба върху поземлен имот представляващ дворно място от 735,00 кв.м., УПИ * в кв. 26, ведно с двуетажна жилищна сграда от 100 кв.м. в с. Л. К.
По делото е представен протокол от дата 29.10.2020 г., с който инкасаторът и двама свидетели са деларирали, че в нарушение на чл.24 от ОУ процесният абонат не е осигурил достъп до водомера повече от една година.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.,
което съдът кредитира като обективно, мотивирано и компетентно дадено, се
установява, че общият размер на реално отчетените начислените месечни задължения
за заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 21.04.2017 г. до 21.11.2018 г.
възлиза на 240,76 лв. , при обезщетение за забава от 52,40 лв. изчислено от
датата на падежа на всяко от задълженията до 30.09.2019 г. Установено е съответствие
между начислените суми и отразяванията в карнетите за потребени количества
консумирана вода. Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения
имот, който е посетило на дата 12.03.2021 г. заедно с инкасатора за района,
като е посочило също, че къщата е заключена, в нея не се живее, а собствениците
са извън страната, като няма достъп до водомера. Експертът сочи, че до датата
на изготвяне на експертизата не са извършвани погашения по фактурите издадени
за установените задължения.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
реално изпълнение по облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за забава върху
просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове
ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К
услуги, 2) изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер,
3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на
претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
Спорни по делото са всички пунктове от така
условно разпределената доказателствена тежест на ищеца, като спорът се е
концентрирал около въпросите дали ответникът
е потребител на В и К услуги за процесния имот и дали ищецът е извършил реална
доставка по договора.
В случая
представената по делото справка по имотната партида на ответника установява
качеството му на собственик на процесния обект на потребление, представляващ поземлен
имот в с. Л. Б. ведно с изградената в него двуетажна къща. Наред с това
ответникът не е оспорил подписите си в представения карнетен лист съставен
именно за процесната партида за имто находящ се в с. Л. Б. Така съдът намира,
че доказателствената съвкупност пълно и главно
доказва, че ответникът Е.П.М. е
потребител на ВиК услуги за процесният
обект на потребление, противно на поддържаното от особения представител.
Спорен по делото на
следващо място е въпросът осъществена ли е реална доставка от ВиК оператора,
което обстоятелство е възложено в тежест на доказване на ищеца.
В тази връзка следва да
бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни
води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр.
първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване
(водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието
на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин
резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за
себе си факт. Последното е от значение при преценката на доказателствената сила
на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с
доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти,
като е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В случая по абонатът е
подписал последно отчетът от 05.05.2017 г., видно от представения карнетен лист за периода
12.04.2016 г. – 21.06.2018 г., с който е удостоверил, че потребителят е
запознат и е бил съгласен с начисленото количество ВиК услуги не за текущия
месец от 144 куб.м., но се е съгласил и с доставеното количество услуги в
предходния период, доколкото показанията за съответния месец на СТИ са сбор от
количеството доставени ВиК услуги за предходни месеци.
Няма данни нито наведени
твърдения, ответникът да е оспорил към момента на проверката или впоследствие
установените от инкасатора показания при отчета на 05.05.2017 г. Така полагайки
подпис върху карнета абонатът е изразил съгласие и е признал извънсъдебно количеството
и размера на доставените му услуги, считано до 05.05.2017 г., респективно признал
е наличието на реално потребление и за част от процесния период, а именно от 21.04.2017
г. до 05.05.2017 г., за която ответникът е издал фактура № * г. на стойност 177,04. лв.
Така се налага изводът,
че за потребителя е възникнало задължение за заплащане на начислените от
дружеството суми за реално доставени количества ВиК услуги за периода 21.04.2017
г. до 05.05.2017 г. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на ответника за погасяване по давност на това задължение,
доколкото от възниквнаето му до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.10.2019 г. не е изтекла кратката тригодишна давност за погасяване на
периодичното задължение каквото се явява процесното за ВиК услуги.
За остатъка от процесния
период 06.05.2017 г.
до
21.11.2018 г., представеният карнетен лист съдържа отразявания за
отчети единствено на дати 21.06.2017 г. – 9 куб.м., 16.07.2017 г. – 8 куб.м.,
16.08.2017 г. – 10 куб.м., 14.09.2017 г. – 1 куб.м., 17.11.2017 г. – отразяване
„не обитава“ и 21.06.2018 г. – 3 куб.м., без същите да са валидирани с подпис
на абоната. При това положение съдът намира, че извън периода 21.04.2017
г. до 05.05.2017 г. по делото не са налице доказателства за
реално потребление на ВиК услуги от абоната.
Обратното не се
установява от представения от ищеца протокол от 29.10.2020 г., съставен в хода
на делото, в който се сочи, че абонатът не осигурява дстъп до водомера повече
от година.
Този писмен документ би
могъл да послужи на ищеца в хипотеза, при която същият собствено твърди или
поне от представения карнетен лист се установява, че цялото или част от
процесното количество доставени ВиК услуги са служебно начислени в хипотезата
на чл. 24, ал.4 от ОУ, т.е. при отказ на абоната да осигури достъп на
инкасатора или ако такъв не е осигурен повече от една година.
В случая представения от
самия ищец карнетен лист обаче установява, че за периодите 06.05.2017 г. –
14.09.2017 г. и 17.11.2017 г. – 21.06.2018 г. е налице реално
отчитане на показанията на водомера, който извод на съда се подкрепя и от заключението
на ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно, и което
сочи, че процесните суми са начислени въз основа на реални показания. Този
извод на експерта не е оспорен от ищеца, поради което съдът приема, че по
делото не е установено да са били налице преподставки за служебно начисляване
на количества ВиК услуги от ищеца, поради което протоколът съставен по реда на
чл. 24, ал.4 от ОУ е неотносим в процесната хипотеза на реален отчет.
Изложеното дотук сочи,
че предявеният иск за реално изпълнение се явява основателен до размер от
177,04 лв. и следва да бъде уважен до този размер и за периода 21.04.2017
г. до 05.05.2017 г., а да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 240,76
лв. и за периода 06.05.2017 г. – 21.11.2018 г.
Вследствие на частичното
уважаване на главните претенции основателни се явяват и акцесорния за законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж
на месечните задължения за периода 21.04.2017 г. до
05.05.2017 г. в размер на общо 177,04 лв. и неизпълнението на абоната за заплащането
им в тридесетдневен срок, считано от датата на издаване на съответната фактура
(чл. 33, ал.2 от ОУ) – в слуачая 22.05.2017 г., основателни се явяват и
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението за мораторна
лихва върху главницата за периода 22.06.2017 г.
до 30.09.2019 г., което съобразно
заключението на ССчЕ възлиза на 39,88 лв., до който размер акцесорният иск
следва да се уважи, а да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния
претендиран размер.
Предвид изхода на
спора, право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът
следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ
размер от 75,00 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до размер
от 55,45 лв.,
която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за
сторени разноски за държавна такса от
75,00 лв., платен депозит за ССчЕ от 250,00 лв. и възнаграждение за особен представител
от 300,00 лв., а предвид направеното искане съдът определя по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. След
направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно уважената
част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 536,06 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 177,04 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени
В и К услуги по партида с абонатен № *, дължима за периода
от 21.04.2017 г. до 05.05.2017
г., за обект – имот, находящ се
в с. Л. Б., общ. А., ПИ № *, сумата от 39,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 22.06.2017 г. до
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 02.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение
№ * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 177,04 лв. за главница за ползвани В и К
услуги за периода
от 06.05.2017
г. до 21.11.2018 г., за обект – имот, находящ
се в с. Л. Б., общ. А., ПИ
№ * с абонатен № * до пълния претендиран размер от 240,76 лв.; за разликата над 39,88 лв. за обезщетение за забава върху главницата начислена за периода от 22.06.2017 г. до 30.09.2019 г. до пълния претендиран размер от 52,60 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Е.П.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В. и к.– В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 55,45 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по описа на
ВРС, както и сумата 536,06 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: