№ 573
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500363 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат И.М., в качеството
му на особен представител на ответника П. АТ. Т., ЕГН **********, против
Решение №262676/29.12.2021г., постановено по гр. д.№ 4452/2020г. на РС-
Пловдив, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя ,
че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр.
дело 19796/19, ПРС: 625.36 лв., главница – доставена за периода от
10.07.2018г. – 24.10.2019г. вода, лихва в размер на 37.11 лв. за период на
забавата от 30.09.2018г до 31.10.2019г., и законна лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението - 05.12.2019г. до окончателното
изплащане на вземането и жалбопоадтелят е осъден да заплати на търговското
дружество сумата от 830 лева разноски по двете дела.
От жалбоподателя са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна в и
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
В постъпилия писмен отговор въззиваемото „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си юрисконсулт
Г.Н. ,оспорва основателността на въззивната жалба с искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и след
администриране от първоинстанционния съд.
Не са заявени доказателствени искания от страните, поради което
делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Въззивният съд констатира също, че в изпълнение на процедурата по
чл.47, ал.6 ГПК първостепенният съд е назначил особен представител на
ответника по делото П. АТ. Т., ЕГН **********, на разноски на ищеца. В
хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК, независимо по чия инициатива /жалба/ се е
развило производството в следващата инстанция - на ищеца или на особения
представител на ответника, участието на последния е задължително.
Участието на особения представител е условие спорът между страните да
бъде разрешен със сила на присъдено нещо, а отговорен да осигури
осъществяването на това условие, като финансира разноските на особения
представител, е ищецът. Следователно в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК,
предпоставка за приключване на спора със сила на присъдено нещо е
внасянето на възнаграждението за особения представител от страна на ищеца
за съответната инстанция, в която се е развило производството.
При това положение са налице предпоставките за определяне на
възнаграждение за въззивната инстанция на назначения на ответника особен
представители , което възнаграждение следва да бъде внесено от ищеца, тук
въззиваем, на осн.чл.47, ал.6 ГПК. Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение на ответника по делото , съдът и с оглед обжалваемия
интерес, определя в размер от 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.03.2022г. от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, в
2
срок до датата на насроченото открито съдебно заседание на 17.03.2022г., да
представи доказателства за внесено по сметка на Окръжен съд –Пловдив
възнаграждение в размер от 300 лева на назначения особен представител на
въззивника П. АТ. Т., ЕГН **********.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3