Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 433 26.11.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 521 по описа за
2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 -
228 от АПК във връзка с § 19 ал.1
изр.второ от ЗИД на АПК (обн.в
ДВ, бр.39/20.05.2011 година).
Образувано е по касационна жалба на В.Й.М.
***, подадена чрез пълномощника й адв.В.А., против Решение № 368 от
31.05.2019г., постановено по гр.дело № 3115/ 2018г. по описа на Районен съд –
Казанлък, с което е оставена без уважение жалбата на В.М. против мълчалив отказ
на Общинска служба по земеделие гр.Павел баня за издаване на решение за
обезщетяване с равностойна земеделска земя по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, по
подадено заявление от 27.09.2018г. Жалбоподателката твърди, че решението е
неправилно, като видно от изложените доводи, оплакването е за постановяването
му при неправилно приложение на материалния закон, а именно: При неправилно интерпретиране на събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е формирал незаконосъобразен извод
за наличие на влязъл в сила изричен отказ по предходно подадено заявление със
същото искане. Сочи, че постановеното от ОСЗ – Павел баня писмо с изх.№
ПО-04-126/ 16.07.2017г. не съдържа изрично произнасяне по искането за
обезщетяване на наследниците на Д. Х. Ш., а още по-малко изричен отказ да бъде
удовлетворено това искане. Поради изложеното, моли да се отмени обжалваното
съдебно решение и вместо него да се постанови друго по същество, с което да
бъде отменен мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие № Павел баня за
издаване на решение за обезщетяване с равностойна земеделска земя по реда на
чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ по заявление от 27.09.2018г. с вх.
№ПО-04-197/10.10.2018г. по преписка вх.№ Е221/1992г. и да се върне преписката
на административния орган за произнасяне в указан от съда срок.
Ответникът – Общинска служба по земеделие гр. Павел баня, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
Участващият в производството по делото, на основание чл.
217, ал. 3 изр.трето от АПК, прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора,
дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага същата да
бъде уважена като се отмени първоинстанционното съдебно решение и преписката да
се върне на административния орган за ново произнасяне.
Касационната
жалба, като подадена в срок и от легитимирана страна по чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която
постановения съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба В.М.
в качеството й на наследник на Д. Х. Ш. срещу мълчалив отказ на Общинска
комисия по земеделие гр.Павел баня за издаване на решение за обезщетяване с
равностойна земеделска земя по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ по заявление от
27.09.2018г. с вх. №ПО-04-197/10.10.2018г. по преписка вх.№ Е221/ 1992г. Посоченото
заявление е подадено от М. след получаване но Писмо
изх.№ПО-04-126/16.07.2018г., с което Началникът на Общинска служба по земеделие гр. Павел баня
уведомява заявителката, че липсва основание въз основа на което ОСЗ-Павел баня
да постанови решение за претендираното обезщетение на наследниците на Д. Д. Ш.а
и счита преписката за приключена. Писмо
изх.№ПО-04-126/16.07.2018г. е постановено по молба вх. №ПО-04-129/29.05.2017г.,
в която М. заявява искането си като наследница на Д. Х. Ш. /Д. Д. Ш.а/ и в
изпълнение на писмо №РД-20-480/28.04.2017г. на Кмета на община Павел баня, да
бъде обезщетена от Общински поземлен фонд с равностойна земеделска земя
отговаряща съгласно чл.19а ЗСПЗЗ и §27 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ за останалите 350кв.м. от
общо 900кв.м. от ПИ №513, кв. 96 по плана на с. Горно Сахране, собственост на
наследниците на Д. Х. Ш. / Д. Д. Ш.а/. По преписката са приложени Решение №
6/09.04.1993г. на ПК – Павел баня е признато правото на възстановяване на
собствеността върху нива от 0.900 дка, находяща се в землището на село Горно
Сахране, парцел №513 от кадастрален план, изработен от 1993г. заявен с пореден
№4 от заявлението за възстановяване и Опис-декларация от 30.04.1956г. Реална част от 350кв.м. от този поземлен имот
е отчуждена за улица и мероприятието е изпълнено видно от Удостоверение
№АБУ-185 от 02.12.2014г. издадено от Техническа служба при община Павел баня на
основание чл. 13 ал.5 ППЗСПЗЗ със скица към него.
При тези факти, безспорни между страните, РС
Казанлък приема, че жалбата срещу мълчаливия отказ е неоснователна, тъй като
Писмо № изх.№ПО-04-126/16.07.2018г. на Началник
ОСЗ Павел баня, постановено по молба вх. №ПО-04-129/29.05.2017г. на М., е
влязъл в сила изричен отказ за постановяване на решение от компетентния орган
на основание чл. 19 ал.8 от ППЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че влезлият в сила административен акт /в случая
изричен отказ да бъде удовлетворено направеното искане/, по аргумент от
разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, има за последица недопустимост на
Заявлението от 27.09.2019г., с което повторно се иска постановяване на решение
за опреД.не на равностойно обезщетение за същите 350кв.м. от ПИ 513 по плана на
с. Горно Сахране в полза на наследниците на Д. Х. Ш.. Въпреки направения извод за недопустимост на
повторното заявление от същите лица на същото основание и за същото искане, РС
Казанлък е отхвърлил жалбата против мълчаливия отказ, вместо да я остави без
разглеждане на основание чл.159 т.1 от АПК, тъй като по недопустимо искане не
може да се формира мълчалив отказ.
Решението на Казанлъшкия районен съд е
неправилно.
От съдържанието на представеното по делото Писмо
с изх.№ ПО-04-126/ 16.07.2018г. се установява, че подадената от
жалбоподателката молба с вх.№ ПО-04-129/ 29.05.2017г. е била разгледана като
искане за опреД.не на обезщетение в полза на наследниците на Д. Д. Ш.а, тъй
като е направен изричен извод, че липсва основание да се определи обезщетение
на наследниците на Д. Д. Ш.а, а също така са изложени мотиви, от които е видно,
че молбата е възприета като искане за възстановяване право на собственост при
условията на чл.10б от ЗСПЗЗ и опреД.не на равностойно обезщетение за
земеделски земи, собственост на Д. Ш.а. Конкретно в писмото се сочи, че няма
данни Д. Д. Ш.а да е вносител на имота в ТКЗС през 1956г., заедно с Д. Х. Ш.,
както и че нейните наследници не са подали заявление до 05.03.1991г. до
Поземлена комисия за признаване и възстановяване на правото на собственост,
съответно до 13.05.2007г. не са предявили иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ против ОСЗ,
поради което са пропуснати всички срокове за провеждане на реституционна
земеделска процедура. Няма данни за получаване на това писмо от М., но след
като в Заявлението вх. №ПО-04-197/10.10.2018г. същото е цитирано и обсъждано,
се налага извод, че е достигнало до адресата преди тази дата. От съдържащото се
в посоченото писмо волеизявление се налага единствено възможния извод, че ОСЗ
гр. Павел баня не се е произнесла по искането на наследниците на Д. Ш. за опреД.не
на равностойно обезщетение за реална част от 350кв.м. от ПИ 513 кв. 96 по плана
на село Горно Сахране, а е квалифицирал молбата с вх.№ ПО-04-129/ 29.05.2017г.
като такава, подадена от наследниците на Д. Ш.а и е преценявал претенциите им
като заявление за образуване на производство по земеделска реституция на
нейното право на собственост. Освен това по преписката е налично и уведомление
до М. изх. №ПО-04-197/02.01.2019г. на Началник ОСЗ Павел баня, с което я
уведомява, че подаденото от нея последващо заявление вх.
№ПО-04-197/10.10.2018г. е оставено без движение, поради заведеното гр. д.
№3115/2018г., което е индиция, че компетентният административен орган не е
приел същото за недопустимо поради наличие на предходно произнасяне по същия
въпрос с влязъл в сила административен акт. Следователно по процесното заявление,
подадено от В.М. на 27.09.2018г и заведено с вх.№ ПО-04-197/10.10.2018г, се е
формирал мълчалив отказ, тъй като в срока по чл.57 ал.6 от АПК колективният органът
не се е произнесъл изрично. Общинската служба по земеделие е колективен орган
по земеделската реституция на основание чл. 57 ал.1 от ППЗСПЗЗ, поради което се
произнася най-късно в първото си заседание след изтичане на сроковете по чл. 57
ал.1 от АПК. Тъй като няма данни да е проведено първо заседание след
25.10.2018г. /когато е изтекъл 14-дневния срок за произнасяне на
административният орган – арг. чл.57, ал.1 от АПК/, следва да се приеме, че
жалбата против мълчаливия отказ, подадена на 29.11.2018г., е в
законоустановения срок по чл.149 ал.2 от АПК. Формираният в случая мълчалив
отказ е незаконосъобразен, тъй като производството по земеделска реституция на
собствеността на Д. Х. Ш. при условията на чл.10б ал.1 предл. първо ЗСПЗЗ/
застроени земи в границите на урбанизираните територии/, е до фазата на
установяване на правото му на възстановяване на собствеността, извършено с
Решение №6/09.04.1993г. Това решение не е придружено със скица, нито са описани
границите по кадастрален план, изработен през 1993г. Видно от Удостоверение изх.№
АБУ-185/02.12.2014г. на Техническа служба на община Павел баня, издадено на
основание чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ, от бившия имот с кадастрален номер 513, с.
Горно Сахране, с площ от 0.900дка, могат да бъдат възстановени 550 кв.м.,
съгласно скица към решението №510/02.12.2014г. Следователно подаденото заявление
с вх.№ ПО-04-197/10.10.2018г. следва да се разглежда като искане за издаване на
решение по чл.11 от ППЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост - с
конститутивно решение на компетентния колективен орган върху признатата за
възстановяване и незастроена площ от поземления имот, а за застроената да се
проведе съответната процедура за обезщетяване с поземлен имот или поименни
компенсационни бонове след опреД.не на стойността на дължимото обезщетение. Само
за яснота, при наличие на подадено заявление през 1992г. от наследниците на Д. Х.
Ш. за провеждане на реституционно производство, компетентния орган е длъжен да
го проведе, като искания са необходими единствено за началото на производството
и за избор на вида обезщетение, когато е приложимо. Представените по делото
удостоверение и скица по чл.13 от ППЗСПЗЗ е допустимо да бъдат и служебно
изискани от Общинската служба, но след като са представени към подаденото от М.
заявление, то сочат на искане за приключване на реституцията касателно поземлен
имот 513 в кв. 96, с. Горно Сахране.
По
изложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да се отмени като незаконосъобразен мълчаливия отказ на Общинска служба
по земеделие гр.Павел баня да постанови решение по Заявление с вх.№ ПО-04-197/
10.10.2018г., подадено от В.Й.М., в качеството й на наследник на Д. Х. Ш..
Административната преписка следва да бъде върната на административния орган –
Общинска служба по земеделие гр.Павел баня, за произнасяне за разглеждане по
същество на подаденото от М. Заявление с вх.№ ПО-04-197/ 10.10.2018г.
При
този изход на делото на касационната жалбоподателка се следват разноски за един адвокат в размер на 250лв.,
направени в производството пред Районен съд - Казанлък, а пред настоящата инстанция
няма доказателства за платено възнаграждение. Такси в съдебните производства по
ЗСПЗЗ не се дължат и следователно не се присъждат в тежест на другата страна,
дори да са заплатени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 368/ 31.05.2019г., постановено по
гр.дело № 3115/ 2018г. по описа на Районен съд - Казанлък и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Й.М. мълчалив отказ на Общинска служба по
земеделие гр.Павел баня да постанови решение по Заявление с вх.№ ПО-04-197/
10.10.2018г., подадено от В.Й.М..
ВРЪЩА административната преписка на
Общинска служба по земеделие гр. Павел баня за разглеждане по същество на
Заявление с вх.№ ПО-04-197/ 10.10.2018г., подадено от В.Й.М., в едномесечен
срок от получаване на заверен препис от съдебното решение.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие гр.Павел баня да
заплати на В.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 250лв./двеста и
петдесет лева/, представляваща направените от жалбоподателката разноски пред
първата инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.