РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. ЛЕВСКИ, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20254410100329 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от С. Д. П. от гр.Белене срещу „***“ АД, гр.София
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
1. за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №*** от
15.01.2024г., сключен между страните, при условията на евентуалност - в
случай на отхвърляне на главния иск, за прогласяване нищожност на клаузата
за неустойка - чл.8 от договора за паричен заем;
2. за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да върне на
ищеца С. Д. П. сумата в размер на 1407 лв. /допуснато изменение размера на
иска в о.с.з. на 25.11.2025г./ - получена без правно основание по Договор за
паричен заем №*** от 15.01.2024г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до пълното погасяване на вземането.
На основание чл.213 ГПК съдът е присъединил за общо разглеждане в
настоящото производство на предявените по гр.д.№360/2025г. кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
1. за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №*** от
05.07.2024г., сключен между страните, при условията на евентуалност - в
случай на отхвърляне на главния иск, за прогласяване нищожност на клаузата
1
за неустойка - чл.8 от договора за паричен заем;
2. за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД да върне на
ищеца С. Д. П. сумата в размер на 998 лв. /допуснато изменение размера на
иска в о.с.з. на 25.11.2025г./ - получена без правно основание по Договор за
паричен заем №*** от 05.07.2024г., ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска до пълното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че на 15.01.2024г. сключил с ответното дружество „***“
ООД Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г., по силата на който на
ищцата бил отпуснат кредит в размер на 1200 лева за срок от 11 месеца, при
възнаградителна лихва с месечен лихвен процент в размер на 3.330 %,
годишен процент на разходите 48.785 %, посочена в договора общо дължима
сума от потребителя в размер на 1452,82 лв.
Твърди, че на 05.07.2024г. сключил с ответното дружество „***“ ООД
Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г., по силата на който на ищцата
бил отпуснат кредит в размер на 1000 лева за срок от 9 месеца, при
възнаградителна лихва с месечен лихвен процент в размер на 3.330 %,
годишен процент на разходите 48.102 %, посочена в договора общо дължима
сума от потребителя в размер на 1173,76 лв.
Твърди, че в чл.3.3, ал.5 от договорите за кредит изрично било посочено,
че в ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора.
Твърди, че съгласно чл.6 от договорите, същите следвало да бъдат
обезпечени с гарант/и, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към
договорите за заем. При неизпълнение кредитополучателят дължал неустойка
в размер на 1154,18 лв. по Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г. и
неустойка в размер на 824,24 лв. по Договор за паричен заем №*** от
05.07.2024г.
Изложени са аргументи, че ищецът, в качеството му на потребител,
дължи връщане само на договорената и получена главница и не дължи
предвидените с договора плащания за лихви, такси и неустойки, тъй като
договорът за потребителски кредит е нищожен.
Наведен е довод, че неустойката за непредставяне на обезпечение по
договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване
на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита
неустойката следвало да бъде включена в ГПР. Сочи, че от клаузите на
договора липсва яснота за това какви компонентни са включени в ГПР, но от
самата разпоредба на чл.3.3, ал.5 от договора следвал извод, че неустойката не
е включена в ГПР, както и самият размер на неустойката спрямо размера на
2
кредита и договорената лихва са достатъчни, за да се направи извод, че
посоченият в договора ГПР не е действително прилагания. Твърди, че с
включването на неустойката в ГПР процентът на ГПР значително ще
надхвърли този, посочен в договора за кредит.
Навежда довод, че горното налага извод за нарушаване на разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само
формално, за да гарантира правата на потребителя, който да има възможност
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Сочи още,
че всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява
възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води
до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е
изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР.
Навежда довод, че нарушаването на горните разпоредби от своя страна
води до извод за недействителност на целия договор на специалните
основания в чл.22 от ЗПК.
Излага аргументи за нищожност на клаузата на чл.8 от процесните
договори за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка, на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП,
във връзка с чл.24 от ЗПК. Твърди нееквивалентност на престациите и
нарушаване принципа на справедливост. Твърди нищожност на клаузата за
неустойка, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла
на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като с договора се задължава потребителят при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Сочи, че неустойката по договорите за заем е респективно 96% и
90% от главницата по заемите. Оскъпяването на кредита чрез заплащане на
неустойка в такъв размер счита, че представлява нарушение на принципа на
добросъвестност и справедливост, целта на който е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Излага аргументи, че прекомерно високият размер на неустойката не
може да се обоснове с твърдението на кредитора, че поема по-висок риск с
предоставянето на кредит на лице, което не е осигурило поръчител. Сочи, че в
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредит. Счита, че разгледана в този аспект, клаузата на чл.10 от
3
договора, според който се дължи неустойка, се намира в пряко противоречие с
преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително значително
увеличаване размера на задълженията.
На следващо място навежда довод, че неустойката за неизпълнение на
акцесорно задължение е неустойка, която излиза извън присъщите си
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, поради което същата се явява
нищожна. Предвидената с процесния договор неустойка не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение. Навежда довод, че поради същата причина неустойката няма и
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричният й еквивалент е значителен – 96%,
респективно 90% оскъпяване спрямо договорената главница по договорите за
заем. Плащането на сумата по предвидената с договора неустойка цели
значително обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което
тази клауза противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на чл.33, ал.1
ЗПК.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмени отговори по
предявените искове. Оспорва същите като неоснователни.
Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на
обезпечение по договорите за заем, като не е предоставил гарант, който да
отговаря на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договорите за
заем, поради което дължи неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно
описан в погасителен план към договорите за паричен заем. Твърди, че
заемателят се е запознал със съответния погасителен план към договорите за
заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените
обезпечения, уговорени в чл.6 и чл.8 от договорите, както и с общите условия,
като е подписал документите – договорите и всички приложения към тях.
Твърди, че по Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г. ищцата е
заплатила сума в общ размер на 2607,00 лв., а по Договор за паричен заем
№*** от 05.07.2024г. е заплатила сума в общ размер на 1998,00 лв.
Оспорва като неоснователни доводите за нищожност на клаузата за
неустойка по чл.8 от договорите за заем. Излага аргументи, че клаузата за
4
неустойка е действителна, непротиворечаща на закона и добрите нрави.
Твърди, че клаузите за неустойка са индивидуално уговорени с прякото
участие на потребителя ищец, който е можел да предостави гарант, отговарящ
на определените изисквания, като по този начин няма да дължи неустойка.
Твърди, че ищецът е преценил икономическите последици за себе си, ако се
наложи да заплати неустойка, както и впоследствие е предприел действия по
заплащането й. Твърди, че условията по чл.8 са ясни и разбираеми и отговарят
на изискванията на чл.145, ал.2 ЗЗП.
Твърди, че клаузата за неустойка е израз на свободата на договаряне
между страните, размерът й е изначално определен като точно фиксирана
сума без да се търси вповече от потребителя. Към момента на сключване на
договора заемателят се е съгласил с тази неустойка, изразил е волята си
посредством подписване на договора и е заплатил част от нейния размер.
Счита, че от предварително уговорения разсрочен начин на плащане на
неустойката не може да бъде правен извод, че същата е лихва или има
характер на обезщетение за забавено плащане.
Излага аргументи, като се позовава и на тълкуването, дадено в ТР
№1/2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК ВКС, че прекомерността на неустойката
не я прави a priori нищожна, като следва да се вземат предвид и редица други
обстоятелства, от които да се направи извод, че неустойката излиза извън
присъщите й функции и накърнява добрите нрави.
Сочи съображения, че в процесния случай не е налице и основание по
чл.92, ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката като прекомерна. Навежда довод,
че процесната неустойка като компенсаторна такава, а не за забава, не
представлява лихвоносно задължение, поради което върху вземането за
неустойка, в случай на забава, се дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД.
Оспорва като неоснователен доводът, че клаузата за неустойка по чл.8 от
договорите е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.5 ЗЗП, като се
аргументира с неизпълнението на задължението на ищцата след предложено и
обещано от нея надлежно обезпечение, независимо от начина на уговаряне на
клаузата – индивидуално или не.
Позовава се още на изричната клауза в договорите за заем и ОУ относно
правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок
съгласно чл.29, ал.1 ЗПК, от която ищецът не се е възползвал своевременно и е
продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор
сума.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Прави
възражение срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
5
основание чл.38, ал.2 ЗА и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем №*** от
15.01.2024г.
Видно от клаузите на представения Договор за паричен заем №*** от
15.01.2024г. на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1200 лева, при
фиксиран месечен лихвен процент от 3.330 % и ГПР 48.785 %, със срок на
погасяване 11 месеца чрез 11 вноски в размер на 132,07 лв. Посочено е, че
общо дължимата сума по кредита е в размер на 1452,82 лв.
Съгласно чл.6 договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора
за заем и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: ипотека
върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
В клаузата на чл.8 е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване
на договора за заем или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в Общите условия, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 1154,18 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към договора за заем. Посочено е, че в този
случай задължението по договора за паричен заем ще бъде в общ размер на
2607 лв.
Видно от приложения погасителен план към Договор за паричен заем
№*** от 15.01.2024г., същият включва разсрочване на неустойката на 11
месечни вноски всяка в размер на 104,93 лв. и общ размер на погасителна
вноска в включена разсрочена неустойка – 237 лв.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем №*** от
05.07.2024г.
Видно от клаузите на представения Договор за паричен заем №*** от
05.07.2024г. на ищцата е предоставена в заем сума в размер на 1000 лева, при
фиксиран месечен лихвен процент от 3.330 % и ГПР 48.102 %, със срок на
погасяване 9 месеца чрез 9 вноски в размер на 130,42 лв. Посочено е, че общо
6
дължимата сума по кредита е в размер на 1173,76 лв.
Съгласно чл.6 договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора
за заем и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: ипотека
върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.
В клаузата на чл.8 е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключване
на договора за заем или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в Общите условия, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 824,24 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в погасителен план към договора за заем. Посочено е, че в този
случай задължението по договора за паричен заем ще бъде в общ размер на
1998 лв.
Видно от приложения погасителен план към Договор за паричен заем
№*** от 05.07.2024г., същият включва разсрочване на неустойката на 9
месечни вноски всяка в размер на 91,58 лв. и общ размер на погасителна
вноска в включена разсрочена неустойка – 222 лв.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че заемната сума по договорите е усвоена от
кредитополучателя.
Обявено е за безспорно, че кредиторът не е включил в размера на ГПР
като разход по кредита неустойката за неизпълнение на задължението за
непредставяне на обезпечение.
Установява се от счетоводни справки на дружеството заемодател, че
заемателят С. Д. П. е погасила задължението си по Договор за паричен заем
№*** от 15.01.2024г., като е заплатила сума в общ размер на 2607 лв.,
осчетоводена по пера, както следва: за главница 1200 лв., за договорна лихва
252,82 лв., за неустойка 1154,18 лв.
Установява се от справките, че е погасено задължението и по Договор за
паричен заем №*** от 05.07.2024г., като ищцата е заплатила сума в общ
размер на 1998 лв., осчетоводена по пера, както следва: за главница 1000 лв.,
за договорна лихва 173,76 лв., за неустойка 824,24 лв.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими. По същество, исковете
са основателни, поради следните съображения:
По установителните искове с правно основание чл.26, ал.1 предл.1 и 2 от
7
ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договорите за заем:
Основателен е наведеният от ищеца довод, че договорите за заем,
представляващи по своето естество на договор за потребителски кредит по
смисъла на ЗПК, са нищожни на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина следва по ясен
и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително
застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
8
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
В процесния случай ГПР, посочен в договорите, не отговаря на
действителния такъв, тъй като в него като разход следва да бъде включена
предвидената в договорите неустойка за непредставяне на обезпечение от
потребителя - кредитополучател.
Тълкуване клаузите относно изискването за обезпечение и
предвидената неустойка за неизпълнение на това задължение, налага извод, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщите си функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а по своето естество
има за цел скрито неправомерно увеличаване на сумата, която следва да бъде
върната от кредитополучателя и представлява допълнително прикрито
възнаграждение за кредитора и разход за потребителя.
Предвидената неустойка не обезпечава основните задължения на
длъжника, като част от същественото съдържание на договора за заем - не
обезщетява претърпени от кредитора вреди поради неизпълнение на
задължението за връщане на заемната сума и договорна лихва, а е предвидена
за неизпълнение на акцесорно, вторично задължение за представяне на
обезпечение. Изпълнението на последното не представлява такова,
произтичащо пряко от предоставената в заем сума, а би следвало да е от
значение за кредитора при преценката му относно това дали да отпусне заем и
при какви условия, с оглед липсата или наличието, вида на представеното от
длъжника обезпечение. В допълнение, преди отпускане на кредита
кредитодателят има задължение да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, произтичаща от разпоредбата на чл.16 от
ЗПК. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Сключването на договора за кредит и без предоставяне на посоченото
обезпечение и изискването му едва в 3-дневен срок от усвояване на заемната
сума, за неизпълнение на което задължение се предвижда заплащане на
неустойка, води до извод за излизане на неустоечната клауза извън присъщите
й функции. С изискването в договора кредитополучателят да предостави в 3-
9
дневен срок след сключването му обезпечение, заемодателят на практика се
освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на
кредитополучателя в невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними
условия да обезпечи кредита.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
вида и броя на предвидените обезпечения, заложените многобройни
критерии, което ги прави изначално невъзможни за изпълнение в уговорения
тридневен срок. Неизпълнението на това задължение, което е изначално ясно
за кредитора предвид заложените изисквания и изключително краткия срок за
изпълнението им, е обвързано с неустойка, която е значителна по размер - по
Договор за паричен заем паричен заем №*** от 15.01.2024г. размерът на
неустойката 1154,18 лв. е почти колкото е отпуснатата в заем сума от 1200 лв.,
а общо дължимата сума по кредита от 1452,82 лв. /главница+лихва/ с
включване на неустойката нараства на 2607 лв. – т.е. заемът от 1200 лв. се
оскъпява повече от двойно. По Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г.
размерът на неустойката 824,24 лв. по сходен начин доближава отпуснатата в
заем парична сума от 1000 лв., като общо дължимата сума по кредита от
1173,76 лв. /главница+лихва/ с включване на неустойката нараства на 1998
лв. – т.е. по същия начин заемът от 1000 лв. се оскъпява почти от двойно.
Извод за уговаряне на неустойката извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а с цел неправомерно, скрито
увеличаване на сумата, която следва да бъде върната от заемателя, следва и от
тълкуване на горното в съвкупност с изначалното предвиждане на
неустойката като разсрочено задължение в погасителния план и включването
й в месечните погасителни вноски, с което размерът им се увеличава.
Така установеното води до извод, че действителната цел на
предвидената неустойка не е да обезпечи предоставянето на обезпечение от
страна на потребителя, нито да обезщети евентуалните вреди от
необезпечаването на кредита, а се касае за скрит разход по кредита, който
увеличава цената на финансовата услуга. Заплащането на неустойката поради
изначално невъзможните за изпълнение изисквания към обезпечението в
уговорения срок е разход, който е бил известен на кредитора още към момента
на сключване на договора за кредит, поради което и е бил включен в
погасителния план. Неустойката на практика предоставя сигурна печалба за
кредитора, а заплащането й - допълнителна финансова тежест за потребителя.
10
Поради това същата отговаря на критериите на §1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ
разход по кредита за потребителя“ и е следвало да бъде включена като разход
при изчисляване и посочване в съответния договор на ГПР.
Не е спорно по делото, че в ГПР по процесните договори не е включена
неустойката за непредоставяне на обезпечение. С оглед посоченото по-горе за
размера на неустойката е видно, че при включването й в ГПР, то същият
надхвърля императивно установения максимален размер на ГПР в чл.19, ал.4
ЗПК.
От изложеното по-горе следва, че е нарушена разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита, като в процесния случай посоченият в
договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК. Следва да бъдат уважени предявените установителни искове за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г. и
Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г.
С оглед уважаване на главните искове за прогласяване нищожност на
целите договори за заем, не се е сбъднало процесуалното условие за
произнасяне по предявените от ищеца при условията на евентуалност искове
за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка - чл.8 от договорите за
паричен заем.
По осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
В чл.34 ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея, което е проявление на заложеното в нормата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД правило за връщане на дадено при изначална липса на основание -
нищожен акт.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договор за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Установява се, че по Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г.,
освен погасяване на главницата, представляваща чистата стойност на кредита,
ищцата е заплатила и 252,82 лв. за договорна лихва и 1154,18 лв. за неустойка
или общо 1407 лв. Така направените плащания се явяват недължимо платени -
без правно основание поради нищожността на договора. Предявеният
11
осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за сумата от 1407 лв. следва да бъде
уважен изцяло.
Установява се, че по Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г.,
освен погасяване на главницата, представляваща чистата стойност на кредита,
ищцата е заплатила и 173,76 лв. за договорна лихва и 824,24 лв. за неустойка
или общо 998 лв. Така направените плащания се явяват недължимо платени -
без правно основание поради нищожността на договора. Предявеният
осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за сумата от 998 лв. следва да бъде
уважен изцяло.
При този изхода на делото и обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Левски дължимата се държавна такса по уважените искове в общ размер на
290,48 лв.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, вр.
ал.1, т.2 ЗА на адв.Й. М. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1900,40 лв., от които: 560,70 лв. - адвокатско
възнаграждение по установителния иск за прогласяване нищожност на
Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г., 499,00 лв. - адвокатско
възнаграждение по установителния иск за прогласяване нищожност на
Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г., 440,70 лв. - адвокатско
възнаграждение по осъдителния иск по чл.55 ЗЗД с цена на иска 1407 лв. и 400
лв. адвокатско възнаграждение по осъдителния иск по чл.55 ЗЗД с цена на
иска 998 лв.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за липса на
предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА. По делото са представени доказателства за уговорено между
ищеца и адвоката осъществяване на безплатна правна помощ по настоящото
дело - Адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, в
които са индивидуализирани разгледаните в настоящото дело искове. Видно
от договора за правна защита и съдействие е уговорено предоставяне на
безплатна правна помощ от адвоката на клиента, тъй като последният е
материално затруднен - на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. За уважаване на
искането за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ
по реда на чл.38 ЗА следва да са налице доказателства за постигнато съгласие
между адвоката и клиента за предоставяне на безвъзмездна правна помощ по
делото, като съдът не дължи да изследва наличие на предпоставките по чл.38,
ал.1 ЗА.
12
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатския хонорар. Съдът намира, че размерът на адвокатския хонорар не се
явява прекомерен, като несправедлив такъв и несъразмерен на осъществената
от адвоката работа. Съгласно нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно,
независимо от формата на съединяване. Определеното адвокатско
възнаграждение по предявените искове съответства на материалния интерес
по всеки от тях и не надвишава ориентировъчните размери на адвокатско
възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. Същото не се явява
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
броя на предявените искове, събраните писмени доказателства и заключение
на вещо лице, спецификите на исковете за обявяване нищожност на договори
за потребителски кредити с приложима задължителна практика на СЕС и
ВКС, както и осъществените от адвоката процесуални действия освен
изготвяне на исковите молби: лично явяване в две с.з., обсъждане и
възражения по писмените доказателства на ответника и заключение на вещото
лице, изискване на допълнителни такива, изменение на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
паричен заем №*** от 15.01.2024г., сключен между С. Д. П.,
ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С. Д. П., ЕГН:**********,
адрес: ***, сумата в размер на 1407,00 лв. - платена без правно основание по
нищожния Договор за паричен заем №*** от 15.01.2024г., която да бъде
заплатена по банкова сметка IBAN: ***** титуляр: С. Д. П..
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.22 от ЗПК Договор за
паричен заем №*** от 05.07.2024г., сключен между С. Д. П.,
ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на С. Д. П., ЕГН:**********,
13
адрес: ***, сумата в размер на 998,00 лв. - платена без правно основание по
нищожния Договор за паричен заем №*** от 05.07.2024г., която да бъде
заплатена по банкова сметка IBAN: ****, титуляр: С. Д. П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „***“ ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Левски държавна такса в размер на 290,48 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „***“ ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на адв.Й. В. М.,
личен номер:****, АК-Плевен, адрес на кантора: ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1900,40 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
14