РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №260544/22.4.2021г.         2021г.

 

                                   Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На девети март                                    Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 687 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.М.К.-ЕГН **********, против Електронен фиш серия К №  1922719, с който за нарушение на  чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателят  е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.         

         С жалбата се изразява становище, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

          В съдебно заседание, въз.К., редовно призован,се явява лично, поддържа жалбата, а в хода на делото по същество представя писмено становище, съгласно което се оспорва техническата изправност на средството, фиксирало превишената скорост и се приема, че не е доказано кога камерата е преминала първоначална проверка и кога е „пусната в действие“, твърди се, че проверката не е била извършена от оправомощена за такъв вид проверки лаборатория, твърди се, че не е индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, приема се, че липсва надлежно попълнен протокол за проверка, че не е индивидуализирано конкретното МПС, че липсва доклад за целесъобразност на поставянето на техническото средство на съответното място и  съответно снимките са неоснователни и незаконосъобразни и в заключение отново се иска ЕФ да бъде отменен.

         Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, като в хода на делото по същество аргументира липса на допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на акта, неоснователност на направените възражения и моли ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 05.02.2018г. в 20:28 часа,  в гр.Варна, по бул.“Христо Смирненски“ до сервиз „ЕФЕКТ“ в посока бул. „Сливница“, е било  констатирано, че при ограничение на скоростта  от 50 км. в час в населено място , с автомобил марка „Пежо 406”  с рег.№ В 7081 РК е било извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 88 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 50 км. в час и е прието, че превишението е с 38 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR 1-М 646/14.В ЕФ като собственик  е вписан въз.К..

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като собственик и  ползвател, в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

          В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена от  св.Ж., че полицейският автомобил,  в който е била монтирана мобилната камера , фиксирала скоростта, е бил позициониран на бул.“Хр. Смирненски“ в гр.Варна, под сервиз „Ефект“ и че извършването на проверката било отразено в протокол.

          Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж., като последователни и непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на св.Ж..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         Неоснователни са и възраженията за ограничено право на защита на нарушителя, тъй като  нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението.

         От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1-М 646/14.

         Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

         На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 05.02.18г..,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

        Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.  Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

         От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка, поради което възраженията в тази насока не се споделят, като последващата проверка е извършена от акредитирана лаборатория към ГД НП.

         Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения, че нарушението не е доказано са неосснователни.

         Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 50 км/ч., за населено място.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип  се наблюдава ясно рег.№ на автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.Моделът и рег.№ на превозното средство са идентични на посочените в ЕФ.Няма и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото средство. Липсата на доклад за целесъобразност на поставянето на техническото средство на съответното място не опровергава по никакъв начин извършването и констатирането на процесното нарушение.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му.Очевидно в срок въззивникът е депозирал жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването на този срок в ЕФ не е съществено процесуално нарушение.

          Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., като е приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и  във фиша е отразена наказуема скорост от 88 км/ч,

        Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.Спор, че именно въззивникът е извършил процесното нарушение, тъй като именно той е управлявал процесния автомобил не е възниквал в нито един момент от АНП.

         Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение   след приспадане на допустимата грешка,  от  38 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1 т.4 от същия текст е наказание глоба в размер на 400лв., поради което съдът намира наложеното наказание за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

          Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

         В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ следва да бъде изменен, като бъде редуциран размерът на наложената глоба  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА   Електронен фиш серия К №  1922719, с който за нарушение на  чл. 21, ал.1 от ЗДвП на И.М.К.-ЕГН **********,  е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП

 

          ОСЪЖДА И.М.К.-ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: