Р Е Ш Е Н И Е № 260029
гр. Н., 31.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на
17.12.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното
от съдия Петина Николова АНД № 331 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Подадена
е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото
е образувано по жалба на Н.М.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно
постановление № 20-0307-000689 от
02.09.2020 г.на Началника на РУ гр.Н., с което същият е наказан за извършени
нарушения на чл. 157, ал.6, чл.139, ал.2 ,т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с установения процесуален ред и материалния закон.
В писмена защита доводите са конкретизирани. Твърди се липса на съществени
елементи в акта за установяване на административните нарушения, като отсъствие на посочване на
длъжността на актосъставителя, непосочване на мястото на извършване на
нарушението и ЕГН на свидетеля му, издаване от некомпетентен орган,
несъответствие между описанието на обстоятелствата и посочените законови норми.
Такива нарушения се твърдят за налични и в издаденото наказателно
постановление. По тези причини жалбоподателя, чрез представителя си адв. Ж.Н.
от САК, моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна не изпраща
представител на насроченото съдебно заседание. В съпровождащо
административно-наказателната преписка писмо се изтъква, че жалбата е
допустима, но неоснователна по същество, а наложените наказания са съобразени с
предвиденото в закона. Поради това административно-наказващият орган моли,
жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от
легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно
постановление и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тя се явява частично основателна по следните причини:
С жалбата се атакува Наказателно постановление №
20-0307-000689 от 02.09.2020 г. на
Началника на РУ гр.Н., с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложени четири
наказания глоба, всяко в размер на 20 лв., за това, че на 20.08.2020 г. около 09,30
часа в гр. Н. на улица „***“ в посока
изхода на града, като водач на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, негова
собственост, управлява с изтекъл АУАН бл. № АА390600, без да е презаверен и с
липса на техническо оборудване – триъгълник, аптечка и пожарогасител.
Нарушенията са квалифицирани по чл. 157, ал. 6 и чл. 139, ал. 2, т. 1 , т. 2 и
т. 3 от ЗДвП, като за всяко е наложена глоба в размер на 20 лв.
Съдът счита, че наказателното постановление отговаря
на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Част от наведените в жалбата възражения са
неоснователни. Длъжността на актосъставителя П.С.Н. е посочена в акта и тя е
МлПИ при РУ-Н., ОДМВР Ш.. Видно от текста
на заповед № 81212-515 от
14.05.2018 г. на министър В.Р. и по-специално от т.1.4, да съставят актове по ЗДвП
имат правомощие и младшите полицейски инспектори /МлПИ/ в структурите на
„Охранителна полиция“при СДВР, ОД МВР и районните управления. Следователно
актосъставителят е компетентен орган да издава актове по ЗДвП. Неоснователно е
и възражението за липса на ЕГН на свидетеля при установяване на нарушенията,
тъй като отсъствието на посочено ЕГН няма как да накърни правата на жалбоподателя
в административно наказателното производство. Мястото на нарушението също е
посочено достатъчно ясно както в АУАН, така и в НП.
В хода на административно-наказателното производство
обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява, че
на посочената в акта дата жалбоподателят е бил спрян от служители на РУ-Н.,
докато управлявал собствения си лек автомобил по ул. „***“ в гр. Н. в посока
изхода на града. При извършената проверка не представил контролен талон към
СУМПС, а акт за установяване на административно нарушение бл. № 390600 ,
издаден на 29.05.2020 г. Освен това в автомобила липсвало оборудване –
триъгълник, аптечка и пожарогасител. За констатираното актосъставителят П.С.Н.,
в присъствието на св. Г.Ж.Г. издал АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното НП. Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Възраженията касаят правилното приложение на материалния и процесуалния закон.
Налице е несъответствие между описанието на първото
нарушение и посочената за нарушена законова норма. На жалбоподателя е вменено
нарушение, изразяващо се в управление на
„собствения си лек автомобил с изтекъл АУАН бл. № АА390600, без да е
презаверен“. Посочената нарушена норма е чл. 157, ал.6 от ЗДвП, текстът на
която е „При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя
контролния талон за срок до един месец от издаването му.“.
Съдът счита, че текстът на правната норма на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП, тя не съдържа задължение за водача, а регламентира срока, в
който актът заменя отнетия контролен талон – до един месец. Едномесечен е и
срокът по ЗАНН от получаване на преписката за административно наказващия орган
да се произнесе по нея /чл. 52 от ЗАНН/. Този срок обаче е инструктивен и цели
да осигури бързина в административното производство. Този срок разбира се е
инструктивен. В чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е въведен давностен срок от шест месеца
от съставянето на АУАН, в който ако не бъде издадено НП, производството се
прекратява. Тъй като посочената норма на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП не съдържа
състав на административно нарушение, то няма как жалбоподателят да го извърши.
Посоченото „презаверяване“ на акта не намира законодателна регламентация и при
най-задълбочено търсене. Никъде в ЗДвП или подзаконовите нормативни актове не е
предвидено подобно правомощие на органи по КАТ. Трябва да се има предвид, че
срокът по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е законоустановен. Той не може да бъде
удължаван от административен орган, освен ако законът изрично не му е дал
подобно правомощие. Подобно удължаване или презаверяване би представлявало
действие при липса на законова компетентност.
Това естествено поставя въпросът какво става, ако АНО
не издаде НП в 1-месечен срок. Законът е категоричен – контролният талон се
връща на водачът едва след заплащането на глобата по издаденото НП. Това
означава, че ако АНО не издаде НП в 1-месечен срок, срокът по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП ще изтече и водачът няма възможност да управлява МПС, тъй като законът в
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава същият да носи контролен талон при
управление на МПС, а издаденият АУАН замества контролния талон само в срок от 1
месец. Съвсем друг е въпросът за отговорността на АНО за забавено правосъдие,
ако забавянето е неоснователно и от това са настъпили вреди за лицето – това
обаче е предмет на друго производство. Така по същество съдът счита, че в конкретния
случай водачът е нарушил разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не на
чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, тъй като управлява без контролен документ или заместващ
го документ. В този смисъл са и Решение № 1036 от 24.04.2013 г. на АдмС – В. по
к. а. н. д. № 304/2013 г. и Решение № 68/31.05.2019 г. на АдмС – Г. по к.а.н.д.
№ 54/2019 г.
Посоченото несъответствие между описанието на нарушението и
посочената законова норма е ограничило
правата на жалбоподателя в административно наказателното производство
съществено, до степен да не може да разбере какво точно нарушение му е вменено
и каква процедура по „презаверяване на
акта“ не е изпълнил, но е имал такова задължение. В действителност допуснатото
от водача нарушение е съвсем друго.
Поради изложеното наложеното на жалбоподателя
административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20
лв., за виновно нарушение на чл. 157, ал.6 от същия закон, следва да бъде
отменено.
Останалите три нарушения, изразяващи се в липса на
техническо оборудване на автомобила, а именно аптечка, пожарогасител и триъгълник,
са доказани, липсва допуснати процесуални нарушения и законосъобразно за всяко
от тях му е наложено административно наказание глоба, на основание чл. 185 от ЗДвП, в размер на по 20 лв.
С жалбата е
направено искане и да се възстановят на жалбоподателя разноските за платено
адвокатско възнаграждение, което е в размер на 200 лв. Предвид частичната
основателност на жалбата, то АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 50 лв.
Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано, следва да бъде отменено.
Ето защо
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0307-000689 от 02.09.2020 г. на Началника на РУ
гр.Н., в частта, в която на
жалбоподателя Н.М.Н. с ЕГН:********** ***,
на основание чл. 185, от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за виновно нарушение
на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0307-000689 от 02.09.2020 г. на ОСЪЖДА ОД на
МВР гр. Ш., да заплати на Н.М.Н. с ЕГН ********** *** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
съобразно на отменената част от атакуваното НП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова