№ 582
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110212452 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. Д. Г. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 227зз1080 от
17.08.2024 г., издадена от Х. А. Ев., на длъжност командир на отделение при 03 РУ – СДВР,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР по отношение на С. Д. Г., ЕГН **********, е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
оспорения акт. Развиват се доводи за липса на данни, от които може да се направи
предположение, че задържаното лице е извършило престъпление. Поддържа се, че
жалбоподателят е бил нападнат и удрян многократно в областта на главата и тялото от лице,
което води скитнически живот и за което е подал сигнал в МВР и Бърза помощ по повод на
това, че го е видял да лежи на земята. По изложените съображения се претендира отмяната
на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – С. Д. Г., нередовно призован, не се явява и
не се представлява. Същият не е откри на посочения от него адрес въпреки положените
усилия, както и не са установени други данни за успешното му призоваване.
Ответникът командир на отделение при 04 РУ – СДВР - Х. А. Ев., редовно призован, не се
явява лично, но се представлява от юрк. В. – Г., редовно упълномощена, която оспорва
жалбата. Излага доводи за законосъобразността на процесната заповед за задържане, тъй
1
като са спазени фактическите и правни основанията задържането. Поддържа, че заповедта е
мотивирана, както и че от представената пред съда докладна записка се установяват
причините и обстоятелствата по задържането. Моли жалбата да се остави без уважение.
Сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и моли същата да бъде
потвърдена като законосъобразна Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийска районна прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените
възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 227зз1080 от 17.08.2024 г., издадена от Х. А. Ев., на
длъжност командир на отделение при 03 РУ – СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР
по отношение на С. Д. Г., ЕГН **********, е наложена принудителна административна
мярка „задържане за срок до 24 часа“.
Като словесна формулировка на основанието за задържане е посочено „данни за Н. О. Р.“.
Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към
заповедта. Жалбоподателят бил задържан на 17.08.2024 г. в 10,20 часа и освободен на същия
ден – 30.06.2023 г., в 12.15 ч.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от представената и приета като
доказателство едва в хода на съдебното следствие докладна записка се установява, че към
10.10 ч. е изпратен патрул от ОДЧ за получен сигнал за лице, което е заплашвало с убийство
друго лице на бул. „Ал.Стамболийски“. Пристигайки на място полицейските служители са
установили лицето Даниел Нешков, който посочва жалбоподателя, като лице, което го е
заплашвало. Жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние, като дори в
присъствието на полицейските служители е заплашвал Нешков, при което е възникнал
скандал и полицаите са ги разделили и задържали за нарушаване на обществения ред.
Липсват данни обаче тази докладна записка да е била предявена на жалбоподателя към
момента на задържането. От посочването в докладната записка, че жалбоподателят е бил във
видимо нетрезво състояние не може да се направи категоричен извод и че лицето е било в
състояние да формира представи за причината за задържането от самите обстоятелства по
осъществяването му.
От приложената по делото медицинска справка се установява, че по тялото и лицето на
жалбоподателя са установени множество кръвонасядания и при прегледа на 17.08.2024 г. е
съобщил, че е бил жертва на побой.
Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на задържаното
лице, декларация за правата на задържаното лице от жалбоподателя, разписка за върнати
вещи на задържаното лице.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото
2
доказателствена съвкупност, а именно: Заповед за задържане на лице, Протокол за обиск;
разписка за върнати вещи, Докладна записка, медицинско удостоверение, както и от
останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона
ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в
своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената
форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му,
правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е
актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в
условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски служител при 03 РУ – СДВР –
компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да
съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на
адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на
съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай
че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да
бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на
разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае
защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и
обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни
контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на
3
отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение
на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице
посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко
могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се
приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на
относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който
следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските
органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на
заповедта.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на
ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно
от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка –
докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение
от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска
прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на
лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително
информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или
обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се
допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално
оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото. В случая докладната
записка, в която са посочени фактическите основания за задържането, е представена едва в
хода на съдебното производство при обжалване на заповедта за задържане, което накърнява
правото на защита на задържаното лице.
В случая в оспорената заповед като фактическото основание за задържането е посочена
неясна абревиатура, а като правно основание - разпоредбата на чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР – „в
други случаи, определени със закон“. Липсва обаче препращане към друга разпоредба от
закон, което прави неясно и правното основание за задържането.
Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване
на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, като предоставя възможност
на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани
4
наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.
За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна
квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и
категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали
конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното
престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на
фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква
достатъчно доказателства за извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ. Това
дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да
наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено
от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на
наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди
извършване на задържането. Противното би породило риск от произвол при прилагането на
мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й. Установяването
на данните е в тежест на административния орган.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа
представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна мярка, която
съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на правото на свобода, допустимо по изключение
съобразно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената
в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай при издаването на оспорената заповед е допуснато съществено
нарушение на закона, тъй като в нея не са посочени ясно правното и фактическото
основание на задържането, което засяга правото на защита на задържаното лице. По
изложените съображения заповедта следва да бъде отменена.
5
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 227зз1080 от 17.08.2024 г., издадена от Х. А.
Ев., на длъжност командир на отделение при 03 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР по отношение на С. Д. Г., ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“, като незаконосъобразна.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред Административния съд
- София-град в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6