Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11883 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 142081 от 14.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66809/2018 г., по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав, е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.С.К. и А.С.К. установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153
ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат на „Т.С.“
ЕАД, както следва: Б.С.К. - сумата от 163, 40 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж .к. „*******, с
абонатен № 112990, за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата от 32, 23
лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на
доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г., както
и сумата от 23,74 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва считано от
15.03.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело №
17390/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, а А.С.К. - дължи сумата от 163, 40
лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 112990, за периода от 01.02.2015 г. до
30.04.2017 г.; сумата от 32, 23 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г.
до 01.03.2018 г., както и сумата от 23, 74 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2018 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 17390/2018 г. по описа на СРС, 79 състав. Искът срещу Б.С.К.
за цена на доставена топлинна енергия, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 163, 40 лв. до пълния предявен
размер от 209, 03 лв., или за размера от 45, 63 лв. и за периода от 01.05.2014
г. до 31.01.2015 г.; искът за цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и иска за обезщетение за забава върху
задължението за цена за услуга дялово разпределение в размер на 4, 98 лв. за
периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г. Искът срещу А.С.К. за цена на
доставена топлинна енергия, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 163
,40 лв. до пълния предявен размер от 209, 03 лв., или за размера от 45, 63 лв.,
и за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г.; иска за цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., както и иска за
обезщетение за забава върху задължението за цена за услуга дялово разпределение
в размер на 4, 98 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от по 253, 91 лв. - разноски в исковото производство и по
30, 47 лв. - разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на
ответниците, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от по 56, 24 лв. - разноски в исковото
производство и по 56, 24 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Б.С.К.
и А.С.К.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържат, че за
процесния период не дължат обезщетение за забава, тъй като по делото не са ангажирани
доказателства относно датата на
публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено
изпадането им в забава. Считат, че СРС неправилно не е съобразил изискванията
на ЗЗП, който е специален спрямо ЗЕ и има предимство пред общия закон. Позовават
се на чл.62 от ЗЗП, съгласно който дори да е доставена топлинна енергия на
потребителя, то същия не дължи нейното заплащане, ако не е поръчал, както и на
чл.147а от ЗЗП, съгласно който при
наличие на Общи условия последните обвързват потребителя, само ако ги е
подписал. С оглед на това поддържат, че ищецът е следвало да докаже, че
ответниците са поръчали съответната енергия и, че дължат нейното заплащане.
Самото доказване, че ответниците са в облигационни отношения с ищеца по смисъла
на ЗЕ считат, че не установява, че същите са поръчали топлинната енергия. Излагат,
че е допуснато нарушение на диспозитивното начало, тъй като ищецът основава
претенцията си за извършен реален отчет на действително потребената енергия,
поради което начислените служебно суми следва да бъдат обявени за недължими,
предвид нормативната уредба (ЗЕ и Наредба 16-334), която прави разграничение между
реален отчет и служебно начисляване на топлинна енергия. Считат, че след като
не е подадена молба – декларация за откриване на партида от новия собственик,
то сумите за ползваната топлинна енергия следва да са за сметка на предходния
собственик, който е подал такава молба - декларация. С оглед на това неправилно
решаващия съд е приел, че ответниците са в облигационни отношения с ищеца. Приспадане
и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури може да става само
с изричното съгласие на потребителите на топлинна енергия. В случая със суми за
връщане от ищеца са били прихванати стари задължения на ответниците, извън
процесния период, без да е установена нито тяхната безспорност, нито съгласието
на самите ответници за такова прихващане. Считат, че решаващият съд е допуснал процесуално
нарушение като е приел безрезервно изготвената по делото съдебно – техническа
експертиза, която ползва единствено документите
на ищеца. Липсвали доказателства за въвеждането в експлоатация на абонатната
станция с оглед техническите изисквания, както и за изправността на уредите, с
които е извършено измерването на топлинната енергия за процесния период. Това
възпрепятства точното определяне на доставените количества топлинната енергия и
съответно тяхната стойност. Заключението по съдебно – счетоводната експертиза е
изготвено въз основа на издадените от ищеца фактури, без същите да са подписани
от клиента. Считат, че не дължат сумите за дялово разпределение, тъй като в
производството по делото ищецът не е установил да е водила дялово
разпределение, а такова е водено от фирма за дялово разпределение. Молят съда
да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 18.06.2020 г. моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице –
помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в
частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 37,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, аб. № 112990, като му дължат разделно
сумата от общо 539,97 лв., както следва: 418,07 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г., както и такава, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015г.,
№ **********/31.07.2016г. и № **********/31.07.2017 г.; 64, 46 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена
топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г.; 47, 48 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2014 г. –
м.04.2017 г., както и 9, 96 лв., представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г.
до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2018 г. до окончателното плащане, при равни квоти, както следва: Б.С.К. – дължи сумата от
209,03 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г. – м.04.2017 г.; 32, 23 лв., представляваща обезщетение за забава
върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от
16.09.2015 г. до 01.03.2018 г.; 23, 74 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и 4, 98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г., ведно със
законната лихва от 15.03.2018 г. до окончателното плащане, а А.С.К. – дължи
сумата от 209 ,03 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г.; 32, 23 лв., представляваща обезщетение за
забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за периода от
16.09.2015 г. до 01.03.2018 г.; 23, 74 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., както и 4, 98 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена на услуга
дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г., ведно със
законната лихва от 15.03.2018 г. до окончателното плащане. Във връзка с подадено на 15.03.2018 г. заявление,
по ч. гр. д. № 17390/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е постановена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените
по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори ответниците оспорват предявените искове. Правят възражение за
изтекла погасителна давност. Считат, че не дължат претендираните от ищеца суми,
тъй като са изчислени въз основа на методика, която с решение № 4777 от
13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, III отделение, е отменена.
Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца, предвид липсата на
представени от него доказателства, че са собственици или ползватели на процесния
имот през исковия период. Също така не са подали молба – декларация за
откриване на партида. Оспорват сключването на договор между етажната
собственост и фирмата за дялово разпределение с оглед липсата на представени
доказателства за това. Поддържат, че по делото следва да се имат предвид
разпоредбите на ЗЗП, който се явява специален по отношение на ЗЕ. Позовават се на
разпоредбата на чл.62, ал.1 ЗЗП, като считат, че в тежест на ищеца е да
установи поръчване на доставката на топлинна енергия от тяхна страна, като в
противен случай се касае за непоискана услуга, чието заплащане не дължат.
Считат, че служебно начислените суми следва да бъдат обявени за недължими, тъй
като с исковата си молба ищецът се позовава на извършен реален отчет. Оспорват
общите условия за продажба на топлинна енергия да ги обвързват. Оспорват да са
страна по облигационно правоотношение с ищеца, доколкото договорът за продажба
на топлинна енергия се счита за сключен от момента на подаване на молба за
откриване на партида на името на новия собственик, или носителят на ограничено
вещно право на ползване, до който момент задължено лице остава старият такъв.
На основание чл.41 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
последният следвало да поиска прекратяване на договора с писмено заявление до
топлопреносното дружество и като не го е направил се е поставил в положение,
при което е продължил да бъде страна по правоотношението. Поддържат, че не са
представени доказателства за изправност на уредите за дялово разпределение,
поради което е препятствана възможността за точно измерване на количеството
топлинна енергия. Не са давали съгласие за приспадане или възстановяване на
суми от изравнителните сметки, поради което извършеното прихващане със стари
задължения извън процесния период е недопустимо. Сочат, че клаузата за
рекламация в общите условия на договора е неравноправна клауза по смисъла на
чл. 35, ал. 1 и 2 ЗЗП (отм.), поради което е нищожна. Нормата на чл. 70, ал. 6
от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването с аналогично
съдържание е неприложима в случая, доколкото е последващ нормативен акт, но
дори да не е така, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА е следвало да се приложи ЗЗП,
а не противоречащия му подзаконов нормативен акт. Твърдят, че счетоводните
записвания на ищеца са в разрез с нормата на чл. 24 ЗБНБ, поради което дългът
следва да се установи с други доказателства, различни от счетоводната
документация на търговеца. Въз основа на изложеното молят за отхвърляне на
предявените искове. Претендират сторените по делото разноски.
На 15.03.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.С.К. и А.С.К., за сумата от 465,
55 лв. - главница, както и 74, 42 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015
г. – 01.03.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са ползвали
доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2017
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. гр. София, ж. к. „*******, абонатен №
112990. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена
незаплатена топлинна енергия са 418, 07 лв. – главница и 64, 46 – лихва, а за
дялово разпределение – 47, 48 лв. – главница и 9,96 лихва. Видно от т.13
претенцията на заявителя е в условията на разделност при равни квоти – по 1/2.
С разпореждане от 29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 17390/2016 г. по описа на
СРС, 79 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил
в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер
на по 12,50 лв. държавна такса и по 25 лв. възнаграждение на юрисконсулт, дължими
от всеки един от двамата ответници.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с
което оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 168,
том LХIII, дело № 12590/93 от 27.05.1993 г., А.С.К. и Б.С.К. са дарили на дъщеря
си И.Б.К. следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 37, находящ се в
гр. *******, а по сегашна регистрация – ж. к. „*******, състоящ се от: една
стая, дневна, кухня и сервизни помещения с обща площ от 67, 60 кв.м., заедно с
припадащото му се избено помещение № 37 и 1,353 % ид.ч. от общите части на
сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото, определени със
Заповед № 1 60/07.02.1984 г. при съседи на жилището: стълбище, двор, Х.Б.А.двор
и на избеното помещение: коридор, Х.А.. С посочения нотариален акт дарителите А.С.К.
и Б.С.К. са си запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно, вещното право
на ползване на апартамента.
Видно от представения протокол от проведеното на 02.07.2002 г. Общо събрание
на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, ж. к. „*******,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 09.08.2002 г. е сключен договор № 2832 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор №
У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД
– възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Н.М.по изслушаната съдебно - техническа
експертиза се установява, че абонатната станция захранва с топлоносител вх.*******
в ж. к. „Надежда -4“. Постъпилата в абонатната станция топлинна енергия се
измерва посредством общ топломер, който се отчита по електронен път в началото
на всеки месец, като с помощта на т. нар. „терминал“ се снема показанието на
топломера в 0:00 часа на първо число на месеца. Отчетената енергия, след
приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено, се разпределя
между потребителите. Констатира се, че в имота за процесния период е имало 4
бр. демонтирани отоплителни тела и 1 бр. водомер за топла вода, поради което не са
начислявани суми за отопление, а само за отчетеното потребление на топла вода
за периодите м.05.2014 г. – м.04.2015 г., м.05.2015 г. – м.04.2016 г. и м.05.2016
г. – м.04.2017 г. Фирмата за дялово разпределение е извършила отчет на уредите
за дялово разпределение и топлите водомери в сградата след края на съответния
отоплителен сезон съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Титуляр на партидата на абонатен
№ 112990 през процесния период е Б.С.К., като в процесния имот е осигурен
достъп за редовен отчет на 23.05.2015 г., 27.04.2016 г. и 05.05.2017 г. Размерът на дължимата сума по данни на
фирмата за дялово разпределение възлиза на сумата от 418, 16 лв., формирана
като разлика между начислената по прогнозни стойности сума от 471, 88 лв. и
сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 53, 72 лв. В
посочената сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по
тях. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метеорологични проверки на всеки 2 календарни години,
както следва: на 08.10.2012 г., 13.11.2014 г. , 06.10.2016 г. и 31.08.2018 г.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице М.В., от чието заключение се установява, че няма данни за извършени
плащания за покриване на начислените суми за исковия период. Прогнозно
фактурираните суми изчислени за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. за
процесния имот са на обща стойност от 471,88 лв., а изравнителните сметки осчетоводени
в м.07.2015 г., м. 09.2015 г., м.09.2016 г., м. 07.2017г. и м.09.2017 г. са на
обща стойност (-) 54, 15 лв. С изравнителните сметки за възстановяване не са
погасявани задължения извън процесния период.
Общият
размер на неплатената главница възлиза на 465, 55 лв., от които: 418, 07 лв. –
стойност на топлинна енергия и 47, 48 лв. - стойност за дялово разпределение. Размерът
на обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми, изчислено от
15.09.2015 г. (датата на изпадане на забава) до 01.03.2018 г. (датата на
извлечение от сметки), възлиза на сумата от общо 74, 42 лв., от която 64, 46
лв. – върху стойността на топлинната енергия и 9, 96 лв. – върху сумата за
дялово разпределение. Така общият размер на дължимите суми за главница и лихви
възлиза на общо 539, 97 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи
като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови
нужди.
Собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните
тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Съгласно представения по делото нотариален акт № 168, том LХIII, дело №
12590/93 от 27.05.1993 г., обсъден по – горе, А.С.К. и Б.С.К. са дарили на
дъщеря си И.Б.К. процесния недвижим имот, като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху него. По този начин правото на
собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право
на ползване на същите. Собственикът И.Б.К. притежават т. нар. „гола собственост“
и докато съществува правото на ползване за трето лице, тя не би могла да
упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на основание чл.57,
ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота са ползвателите.
Отговорността на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на
прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС.
По делото не се твърди и съответно не се установява вещното право на ползване
да е прекратено. Ето защо ответниците, в качеството си на вещни ползватели на
процесния имот, се явяват и потребители на топлинна енергия за битови нужди. Възникването
на облигационната връзка между страните не се предпоставя от подаване на молба
за откриването на партида за имота, доколкото не е въведено такова изискване.
Ето защо релевираните от жалбоподателите доводи в тази насока се явяват
неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“ и Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“, в сила от 11.08.2016 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право
срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., 2014 г. и 2016 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. Това
обуславя неоснователност на доводите на жалбоподателите в тази насока.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между
главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот
– обстоятелство, което обуславя неоснователността на наведените във въззивната
жалба оплаквания в тази насока.
Жалбоподателите поддържат релевирания с писмения отговор на исковата
молба довод, че е налице непоискана услуга. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. д.
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 ЗЗП вр. с §
1 от ДР на ЗЗП. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й
по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл.62,
ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може
да става въпрос за приложението на § 1 ДР на ЗЗП. Ето защо доводите на
жалбоподателите за нарушаване изискванията на чл.62 ЗЗП се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба, поради което оплакванията на
жалбоподателите в тази насока са неоснователни.
Неоснователни
релевираните във въззивната жалба оплаквания, че изслушаната съдебно - техническа
експертиза не следва да се цени. Експертизата е допусната в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката, като същата не е изготвена само по документи,
едностранно издадени от ищеца, а въз основа на документите за главния отчет и
отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество
потребена енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за
процесния период. Доказателствената стойност на заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – техническа експертиза не се разколебава от
обстоятелството, че е изготвено въз основа и на материали, които не са
приобщени като доказателства по делото. В определението си за назначаване на
експертизата от 13.02.2019 г. първоинстанционният съд не е посочвал или
ограничавал вещото лице по отношение на материалите, въз основа на които да
работи. Още повече, че в конкретния случай, с оглед естеството на поставените
задачи, е обективно невъзможно те да бъдат изпълнени само въз основа на
намиращите се по делото материали, без проверка и на други материали, включително
намиращи се в ищцовото дружество. Също така следва да се отбележи, че
експертното заключение не е своевременно оспорено от жалбоподателите.
Неоснователни
са и доводите, изложени по отношение на липсата на изправност на общия
топломер, монтиран в абонатната станция. Съгласно заключението на вещото лице
по изслушаната съдебно - техническа експертиза, което е изготвено въз основа на
представени свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната
станция, последният е проверяван периодично през 2 години и съответства на
изискванията на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават
изводите на вещото лице.
Жалбоподателите
релевират доводи за недопустимост на обжалваното решение, с което искът е
уважен на непредявено от ищеца основание – начислена топлинна енергия поради
неосигурен достъп до имота, което считат, че съставлява неустойка. По делото се
установи, че е осигурен достъп до процесния имот и е извършен реален отчет на
действително потребената топлинна енергия съответно на 23.05.2015 г.,
27.04.2016 г. и 05.05.2017 г. С оглед на това не е налице соченото от
жалбоподателите служебно начислена топлинна енергия. Ето защо не е налице
нарушение на установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
и разглеждане на непредявен иск.
Съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза стойността на реално
потребената топлинна енергия за исковия период м.05.2014 г. – м.04.2017 г. възлиза
на сумата от 418, 16 лв., формирана като разлика между начислената по прогнозни
стойности сума от 471, 88 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки
в размер на 53, 72 лв.
Като е
приложил института на погасителната давност, на която ответниците своевременно
са се позовали с отговорите на исковата молба, СРС е приел, че вземанията за м.
05.2014 г. – м.01.2015 г. в общ размер на 91, 27 лв. са погасени по давност,
като непогасената част от главницата за периода м.02.2015 г. – 30.04.2017 г. е
в размер на 326, 80 лв. Във въззивното производство не са релевирани оплаквания
относно приложената от решаващия съд погасителна давност, поради което и на
основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
Ето
защо и доколкото ответниците отговарят до размера на притежавания от тях обем
от права по отношение на процесния недвижим имот, а именно – по 1/2,
задължението им за топлинна енергия за периода, който не е покрит от
погасителна давност: м.02.2015 г. – м.04.2017 г., възлиза на по 163, 40 лв. за
всеки един от тях.
Относно
оплакванията във връзка претенцията за стойността на услугата дялово
разпределение съдът намира следното:
Както в
заявлението, така и в исковата молба ищецът поддържа, че претендираната
главница включва стойността на доставената топлинна енергия през исковия период
и дялово разпределение за същия период. Ето защо това вземане е част от спорния
предмет и е включено в претендираната от ищеца главница.
По
силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
В чл.36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С
договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД, страните са
договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение №
2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение
в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се актуализира
ежегодно до септември следващата година. Представен е и договор от 09.08.2002
г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово
разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за
отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и
изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.
Предвид
ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като носител на
вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение. Неговият
размер извън периода покрит от погасителната давност (м.05.2014 г. – м.01.2015
г.) е на обща стойност от 47, 48 лв., съгласно експертното заключение по
изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, което не е оспорено от
жалбоподателите. С оглед на това и при съобразяване на притежавания от ответниция
обем от права от по 1/2 за процесния имот, същите следва да отговарят до
размера от по 23, 74 лв., в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния
съд.
По
изложените съображения възззивният съд счита, че общият размер на дължимата
главница за периода непокрит от изтекла погасителна давност – м. 02.2015 г. –
м.04.2017 г. възлиза на по 163, 40 лв. - стойност на реално потребената топлинна
енергия и по 23, 74 лв. - стойност на дяловото разпределение за периода м.05.2015 г. – 30.04.2017 г.
Задължението на ответниците е парично и за периода на своята забава същите
дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача. Ето защо при тази редакция на общите условия, за да се
постави клиентът на топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо
установяване момента на публикуване на месечните дължими суми на интеренет
страницата на ищеца. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствената тежест
на ищеца е да установи момента на настъпване на изискуемостта на задължението
за главница. В хода на производството доказателства в тази насока не са
ангажирани, нито са заявени признания от страна на ответницата. Ето защо върху главницата
за топлинна енергия за периода м.02.2015 г. – м.05.2016 г. не следва да се
начислява лихва за забава.
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от
11.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо за вземанията за топлинна енергия за периода
м.06.2016 г. – м.04.2017 г. не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на жалбоподателя, за да се поставят
клиентите в забава.
По изложените съображения и на основание чл.162 ГПК, предвид даннит
въззивният съд счита, че размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна
енергия за периода м.06.2016 г. – м.04.2017 г. възлиза на 46 лв., дължима по
равно от жалбоподателите – по 23 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното
решение в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат лихва
за забава в размер над по 23 лв. до 32, 23 лв. за периода 16.09.2015 г. –
01.03.2018 г. следва да се отмени, като искът в тази му част следва да се
отхвърли. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите следва да се присъди сумата от 2, 10 лв. (по 1, 05 лв.)
– сторени разноски във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. Н.К., която е оказала на жалбоподателите безплатна правна помощ,
следва да се присъди сумата от общо 25, 28 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство,
съразмерно с уважената част от жалбата, съобразно обжалваемия интерес (по 12,
64 лв.) за всеки един от жалбоподателите.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал писмен отговор
на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно заседание
от юрисконсулт, следва да се приеме, че не е защитаван във въззивното
производство от юрисконсулт, поради което не са налице предпоставките на чл.78,
ал.3, вр. с ал.3 ГПК и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на всеки един от ответниците е възложена сумата над по 29, 19
лв. до пълния размер от по 30, 47 лв. – сторени по делото разноски в
заповедното производство, както и над по 252, 63 лв. до по 253, 91 лв. –
сторени разноски в исковото производство.
В полза на ответниците следва да се присъди сумата от
по още 2, 36 лв. – сторени разноски в заповедното и исковото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 142081/14.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66809/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, срещу Б.С.К., ЕГН **********, с адрес ***. *******установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.С.К., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********,
сумата над 23 (двадесет и три) лв. до 32, 23 (тридесет и лева и двадесет и три стотинки) лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена за доставена топлинна енергия
за периода 16.09.2015 г. – 01.03.2018 г.; В
ЧАСТТА, с която Б.С.К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, сумата над 29, 19 (двадесет и девет лева и
деветнадесет стотинки) лв. до пълния размер от 30, 47 (тридесет лева
и четиридесет и седем стотинки) лв. – сторени по делото разноски в
производството по ч. гр. д. № 17390/2018
г. по описа на СРС, 79 състав, както и над
252, 63 (двеста петдесет и два лева и шестдесет и три стотинки) лв. до 253,
91 (двеста петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки) лв. – сторени
разноски в исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, срещу Б.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 2 – адв.
Н.К., установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.С.К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над
23 (двадесет и три) лв. до 32, 23 (тридесет и лева и двадесет и три
стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена
за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 01.03.2018 г., като
неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 142081/14.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66809/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, срещу А.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 2 – адв.
Н.К., установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че А.С.К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над
23 (двадесет и три) лв. до 32, 23 (тридесет и лева и двадесет и три
стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена
за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 01.03.2018 г.; В ЧАСТТА, с която А.С.К., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 29, 19 (двадесет и
девет лева и деветнадесет стотинки) лв. до пълния размер от 30, 47 (тридесет лева
и четиридесет и седем стотинки) лв. – сторени по делото разноски в
производството по ч. гр. д. № 17390/2018
г. по описа на СРС, 79 състав, както и над 252,
63 (двеста петдесет и два лева и шестдесет и три стотинки) лв. до 253, 91 (двеста петдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки) лв. – сторени разноски в исковото производство,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
с адрес ***, срещу А.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 2 – адв.
Н.К., установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.С.К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над
23 (двадесет и три) лв. до 32, 23 (тридесет и лева и двадесет и три
стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за цена
за доставена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. – 01.03.2018 г., като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 142081 от 14.06.2019 г., постановено по гр. д. № 66809/2018 г., по описа на СРС, IІ ГО, 79 състав, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, срещу Б.С.К., ЕГН **********, с адрес ***.
*******, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, че Б.С.К., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 163, 40 (сто шестдесет и три лева и четиридесет стотинки) лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж. к. „*******, с абонатен № 112990, за периода от 01.02.2015 г. до
30.04.2017 г.; сумата от 23
(двадесет и три) лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението
за цена на доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018
г., както и сумата от 23, 74 (двадесет
и три лева и седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2018 г. до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 17390/2018 г.
по описа на СРС, 79 състав, както и е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, срещу А.С.К., ЕГН **********, ж. к. „*******,
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД че А.С.К., ЕГН **********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 163, 40
(сто шестдесет и три лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с
абонатен № 112990, за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата от 23 (двадесет и три) лв., представляваща
обезщетение за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия
за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г., както и сумата от 23, 74 (двадесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната
лихва считано от 15.03.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по
ч. гр. дело № 17390/2018 г. по описа
на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на Б.С.К., ЕГН ********** и А.С.К., ЕГН ********** и двамата със
съдебен адрес ***, офис 2 – адв. Н.К., сумата от 2, 10 (два лева и десет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на Б.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 2 – адв. Н.К.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от още
2, 37 (два лева и тридесет и седем стотинки) лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. д. № 17390/2018
г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от още 2, 37 (два лева и тридесет и седем стотинки) лв.,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
да заплати на адв. Н.К., САК, с адрес ***, офис 2, сумата от 25, 28 (двадесет и пет лева и двадесет
и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство по съразмерност.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.